Решение № 118 от 02.10.2018, Апелативен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 118 гр.Варна,

02.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА при участието на секретаря Виолета

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№268/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба, както следва.

Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез Д. Иванова-прокурор при ОП-Варна, против решение №255/16.02.2018г., постановено по гр.д.№1626/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които е осъдена Държавата в лицето на Прокуратурата на Република България да заплати на Д.А.Я. на осн. чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от незаконно обвинение по ДП №406/09г. по описа на ОД МВР Варна и по НОХД №425/13г. по описа на ВОС, и по НОХД №227/14г. по описа на ВОС, както следва: 1/ сумата в общ размер на 51 966 лв., представляваща неполучено служебно възнаграждение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради отстраняването й от длъжност за периода от 26.08.2011г. до 26.10.2015г. вкл., както следва: сумата от 9 105 лв. за времето от месец 09.2011г. до месец юни на 2012г., сумата от 24 200 лв. за времето от 01.07.2012г. до 30.04.2014г., сумата 18 661, 36 лв. за времето от 01.05.2014г. до 26.10.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от 50 069, 73 лв. /намалено с дължимия от ищцата данък общ доход и осигурителна вноска брутно възнаграждение/, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане;

2/ сумата в размер на 1 384, 48 лв., представляваща разликата между изплатените й суми като обезщетение за неизползван платен отпуск и сумите, които би получила, ако не е била отстранена от длъжност, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; 3/ сумата в размер на 12 642,

31 лв., представляваща неполучени суми за допълнително материално стимулиране, като част от трудовото възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата в размер на 1 666, 67 лв., представляваща неполучени суми за представително облекло, които включват и сумата, която била принудена да възстанови, получена за последните четири месеца на 2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; 5/ сумата в размер на 1 472 лв., представляваща обезщетение за неполучено трудово възнаграждение поради по-малък коефициент за трудов стаж на новото й работно място, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; 6/ сумата в размер на 5 900 лв., представляващи заплатен от ищцата адвокатски хонорар по повод защита в ДП №406/09г. и по НОХД №425/13г., и НОХД №227/14г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното й изплащане; 7/ както и е осъдена да заплати на Д.А.Я. обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от незаконно обвинение по ДП №406/09г. по описа на ОД МВР Варна и по НОХД №425/13г. по описа на ВОС, и по НОХД №227/14г. по описа на ВОС сумата от 2 931 лв., представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважените искове /допусната е очевидна фактическа в цитирания диспозитив по пункт 7 от решението на ВОС, като видно от мотивите сумата от 2 931лв. не представлява присъдено обезщетение за имуществени вреди, а присъдени съдебно-деловодни разноски за производството на осн. чл.78, ал.1 от ГПК/. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, евентуално се претендира да бъде намален размерът на присъдените обезщетения за претърпени имуществени вреди.

Въззиваемата

Д.А.Я. в депозирания в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор чрез процесуалния й представител адв.Н.Т. поддържа становище за неоснователност на подадената жалба и моли решението на ВОС в обжалваните му части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Частна жалба, подадена от Прокуратурата на Република

България чрез Д. Иванова - прокурор при ОП-Варна, против определение №1027/26.04.2018г., постановено по гр.д.№1626/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение подадената от Прокуратурата на Република България и инкорпорирана във въззивна жалба вх.№6104/23.02.2018г. молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за измене -ние на решение №255/16.02.2018г., постановено по гр.д.№1626/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му относно разноските.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което присъдените разноски на насрещната страна за адв.възнаграждение бъдат намалени поради тяхната прекомерност до минималния предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС размер.

Въззиваемата

Д.А.Я. в депозирания в срока по чл.276, ал.1 от ГПК писмен отговор чрез процесуалния й представител адв.Н.Т. поддържа становище за неоснователност на подадената частна жалба и моли определението на ВОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

По въззивната жалба.

В исковата си молба ищцата Д.А.Я. излага, че с Постановление за привличане на обвиняем от 04.08.2011г. е била привлечена като обвиняема за извършване на престъпления по чл.256, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл. 282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, както и й е била взета мярка за неотклонение „гаранция в пари”.Впоследствие с внесения от ОП-Варна обвинителен акт е поддържано само обвинението за извършено престъпление по чл.282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.По така повдигнатото й обвинение ищцата е била оправдана с Присъда №38/17.03.2016г., постановено по НОХД № 227/14г. по описа на ВОС, протестирана в тази й част от ОП-Варна и потвърдена от ВАпС, а неговото решение, протестирано от АП-Варна и потвърдено от ВКС.Присъдата е влязла в сила на 27.04.2017г.В резултат от незаконосъобразно повдигнатото и поддържано от ответника обвинение ищцата претърпяла имуществени вреди, както следва.Като последица от постановлението за привличане й като обвиняем за престъпления, извършени в качеството й на длъжностно лице по см. на чл.93, т.1, б.”а” от НК и в съответствие с действащата към 2011г. разпоредба на чл.100, ал.2 от ЗДС/обявена за противоконституционна с решение на КС, обн.ДВ, бр.38/16г./, със заповед №296/25.08.2011г. на изпълнителния директор на НАП е била временно отстранена от служба, считано от датата на връчването й - 26.08.2011г. до произнасяне на компетентните органи.Поради отстраняването й от длъжност и на осн. чл.100, ал.3 от ЗДС за периода на отстраняване не е получавала заплата.В продължение на няколко години в хода на наказателното производство останала без работа и поради тази причина без средства за препитание, поради което, за да си набави нужните такива средства, била принудена да поиска да бъде освободена от работа от ТД на НАП Варна. Със заповед №3-1111/14.10.2015г. служебното й правоотношение било прекратено считано от 26.10.2015г. на осн. чл.103, ал.1, т.1 от ЗДС.Считано от 26.10.2015г. започнала работа на ново работно място като счетоводител. В продължение на 4 години и 2 месеца била отстранена от длъжност, без да получава доходи, но и без да може за започне друга работа. Търсила активно такава, но поради естеството на повдигнатото й обвинение, разгласено и по медиите - данъчен служител, обвинен в извършване на длъжностно престъпление и измама, наемането й от счетоводни кантори било отхвърляно, т.к. за незапознатите с доказателства по делото и личността й се пораждали подозрения за некомпетентност, престъпни намерения и нелоялност.Така предвид отстраняването й от служба за периода от 4 години и 2 месеца претърпяла следните имуществени вреди: 1/ неполучено служебно/трудово/ възнаграждение за периода 26.08.2011г.-26.10.2015г. в общ размер от 49 854лв.; 2/ намален размер на пенсията, която би получавала поради загубен осигурителен доход и трудов стаж в размер на 5 200лв.; 3/ разликата между изплатеното й при прекратяване на служебното правоотношение обезщетение по чл.61, ал.2 от ЗДС за неизползван платен годишен отпуск за 2008г., 2009г. и 2010г./общо 47 работни дни/ и обезщетението, което би получила, ако не беше отстранена от служба - получено обезщетение в размер на 811,69 лв. /изчислено на база минимална работна заплата за страната в размер на 380 лв./ и такова, което би получила в размер на 1 939, 69лв., с разлика от 1 128 лв., представляваща претърпяната щета; 4/ неполучени суми за допълнително материално стимулиране /като част от брутното й възнаграждение, изплащано на служителите в НАП на всяко тримесечие, независимо от трудовия резултат или мястото в структу -рата на НАП/ в размер на 15 000лв. за периода 26.08.2011г.-26.10.2015г.; 5/ неполучени суми за представително облекло в размер на 400лв. годишно, ведно с удържания й при отстраняването й остатък за 2011г., общо сумата от 1 670лв.; 6/ получено в по-нисък размер трудово възнаграждение на новото й работно място в размер на 1 413лв. за периода 26.10.2015г.-31.07.2017г. поради посочен по-малък коефициент за трудов стаж - първоначално възприетият към 26.10.2015г. коефициент е бил 31, 50% /по 1, 5% за всяка година трудов стаж от 21 години и 4 месеца/, т.к. не се е зачитал за трудов стаж периодът от 4 години 2 месеца на отстраняване от длъжност, като след влизане в сила на оправдателната присъда и извършване на необходимите корекции трудовият й стаж е увеличен с 4 години и 2 месеца и съответно процентът на допълнителното възнаграждение за трудов стаж; 7/ за заплатени адв. възнаграждения за защита в досъдебното и съдебното производство в размер от 5 900лв. Предвид изложеното претендира ответникът да бъде осъден да й заплати горепосочените суми, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017г. до окончателното изплащане, а за първата сума и ведно със законната лихва за всяко неполучено месечно възнаграждение, считано от момента на настъпване на задължението за изплащане - 25 число на текущия месец, за който възнаграждението би се дължало.

Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Твърди, че не са извършвани от органите на ответника действия извън правно регламентираните, от които да са произтекли за ищцата имуществени вреди.Поддържа, че неправилно се претендира възнаграждението, което ищцата би получавала, ако не бе отстранена от длъжност, вместо това, което е получавала фактически към момента на отстраняването й, както и неправилно се претендира лихва за всяко неполучено възнаграждение, от датата на която би било получено, ако ищцата не би била отстранена от длъжност, вместо от влизане в сила на оправдателната присъда.Поддържа, че не се дължи обезщетение за неполучено ДМС, т.к. такова се изплаща при определени условия и след преценка на съответния административен ръководител, поради което и не е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на ответника и твърдяната вреда, доколкото изплащането на ДМС е опосредено от други фактори. Така и досежно претендираното обезщетение за намален размер на пенсията, която ищцата би получавала, полученото обезщетение за неползван платен годишен отпуск и намален размер на полученото трудово възнаграждение. Поддържа, че суми за представително облекло се дължат само за времето, през което лицето е било реално на работа, като тяхното предназначение е единствено за облекло във връзка със служебната дейност.През процесния период ищцата не е била на работа и съответно служебно облекло не е било необходимо да бъде ползвано, поради което не й се дължи обезщетение за неполучени суми за такова. Твърди, че липсват доказателства за реалното заплащане на претендираните суми за адв. възнаграждения в хода на наказателното производство, както и възразява, че, ако същите да действително заплатени, то възнагражденията са прекомерни и не съответстват на фактическата и правна сложност на наказателното дело.