Решение № 12606 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12606 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110125673 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по първоначална искова молба на И. П. А. срещу И, с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗДС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2 852,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 23 дни, дължимо при прекратяване на служебното правоотношение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 07.05.2024г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 629,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.07.2022г. до 06.05.2024 г.

Ищецът И. П. А. извежда съдебно предявените права с твърдения, че за периода от 01.11.2000г. до 12.05.2021г. е бил в служебно правоотношение с И. Поддържа, че на 05.01.2021г. му била връчена заповед № К-1/04.01.2021г. на изпълнителния директор на ИАГ, с която му било разпоредено ползването на 61 дни платен годишен отпуск, считано от 05.01.2021г. до 31.03.2021г. включително. Сочи, че на 08.01.2021г. обжалвал заповедта, като с Определение № 311/14.01.2021г. по адм. д. № 348/2021г. на АССГ било спряно нейното предварително изпълнение. Твърди, че на 15.01.2021г. отправил покани до началника на отдел „Инвентаризация и планиране“ и до директора на дирекцията да бъде включен в графиците за работа на служителите присъствено или в условията на работа от разстояние от домашна среда, но за периода от 11.01.2021г. до 03.02.2021г. бил вписван в графиците като служител в отпуск. На 20.01.2021г. получил изричен писмен отказ за вписване в графиците, обективиран в писмо с рег. Индекс ИАГ-1348/20.01.2021г., който отказ обжалвал. Навежда твърдения, че на 03.02.2021г. след депозиране на жалбата в ИАГ бил определено да осъществява работата си от разстояние. Отбелязва, че в периода от 04.02.2021г. до 09.03.2021г. включително е работил присъствено или при условията на дистанционна работа, като на 09.03.2021г. поради отхвърляне на искането му за спиране на изпълнението, било разпоредено от 10.03.2021г. до 31.03.2021г. да ползва платен годишен отпуск. Сочи, че от 05.01.2021г. до 31.03.2021г. е бил принуден да ползва отпуск без свое съгласие общо за 38 дни, като в указания период е бил включен в графиците за работа и действително е полагал труд 1 през общо 23 дни. Впоследствие, на 12.05.2021г. служебното му правоотношение било прекратено, като на 10.05.2021г. получил заповед, с която е разпоредено да му бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 97 дни. Счита, че с Решение № 5975/21.10.2021г. по адм. д. № 348/2021г. на АССГ, потвърдено с Решение № 5388/03.06.2022г. на ВАС, е безспорно установено между страните, че от разпоредените със Заповед № К-1/04.01.2021г. 61 дни платен годишен отпуск ищецът е ползвал само 38, а останалите 23 дни е осъществял служебните си функции. Посочва, че на 05.07.2022г. и 19.07.2022г. е отправил две покани за доброволно заплащане на дължимото обезщетение за 23 дни неизползван годишен отпуск до ответника, но последният не пристъпил към заплащане на дължимото обезщетение. Навежда правни доводи, че в негова полза са възникнали описаните парични притезания и моли съда да уважи предявените искови претенции.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И, с който оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение, че за периода от 01.01.2021г. до 31.03.2021г. на ищеца са изплатени обезщетения за платен годишен отпуск за 61 дни, който размер се припокривал с наредения му за ползване със Заповед № К-1/04.01.2021г., и заплата за един работен ден. Навежда доводи за недобросъвестно поведение на служителя, доколкото последният е бил наясно какви суми са му изчислени и платени за обезщетение за платен годишен отпуск и за работна заплата и при получаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не възразил. Оспорва фактическите твърдения, че за периода от 10.03.2021г. до 31.03.2021г. действително е полагал труд, тъй като липсвало подадено заявление за прекратяване на ползвания от него отпуск. Счита, че включването на ищеца в графиците за работа не означава, че е престирана работна сила. Моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу претендираното адвокатско възнаграждение.

В първото открито съдебно заседание въз основа на искане по чл. 214, ал. 1 ГПК и с протоколно определение от 10.12.2025г. е допуснато изменение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер от 629,61 лева на 635,55 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетата като писмено доказателство Заповед № К-792 от 22.11.2000г. на началника на Национално управление по горите е видно, че И. П. А. е назначен за държавен служител на длъжност „Началник отдел“ в дирекция „Възобновяване, стопанисване, устройство, охрана и защита на горите и земите от ФГ“ за срок от 6 месеца, считано от 01.11.2000г. /л. 6/. Установява се, че в по-късен момент е заел длъжността „Главен експерт“ в отдел „Инвентаризация и планиране“ в дирекция „Горски териории“. Със Заповед № К-1465/16.11.2020г. на главния секретар на И на ищеца е разрешено ползването на платен отпуск от 20.11.2020г. до 20.11.2020г. включително.

С последваща Заповед № К-1/04.01.2021г. на изпълнителния директор и на основание чл. 7, ал. 2 ЗМДВИП на И. П. А. е предоставен платен годишен отпуск в размер на 61 дни, считано от 05.01.2021г. до 31.03.2021г. включително /л. 21/.

Издаването на заповедта е мотивирано с изричен отказ на служителя за ползване на платен годишен отпуск, обективиран в Писмо с рег. индекс ИАГ-27070/26.11.2020г., и с цел да се осигури живота и здравето на служителите в агенцията в условията на обявената извънредна епидемична обстановка в страната и предприетите епидемични мерки. В т. 2 е отбелязано, че неизполваният отпуск на ищеца възлиза на: 34 дни за 2008г.., 49 дни за 2009г. и 38 дни за 2021г. Упоменато е, че на основание чл. 124, ал. 2 2

ЗДСл обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение. Установява се, че срещу така издадения административен акт е депозирана жалба от служителя и е образувано адм.д. № 348/2021г. по описа на АССГ. С Определение № 311 от 14.01.2021г. съдът е спрял допуснатото предварително изпълнение на заповедта, като съдебният акт е отменен с Определение № 2937 от 04.03.2021г. по адм. д. № 2273/2021г. на ВАС. /л.

120-121/. С отделен диспозитив искането на И. П. А. за допускане на обезпечение на жалбата чрез постановяване на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението на заповедта“ е оставено без разглеждане с мотиви, че за оспорването на заповедта по чл.

7, ал. 2 ЗМДВИП е приложимо правилото на чл. 166, ал. 1 АГПК, предвиждащо суспензивно действие на оспорването срещу административен акт като негово обезпечение. С Решение № 5975/21.10.2021г. жалбата на ищеца срещу заповедта, с която е наредено ползването на платен годишен отпуск в периода от 05.01.2021г. до 31.03.2021г., е отхвърлена и е потвърдена нейната законосъобразност /л. 123 - 125/.

Първоинстанционният съдебен акт е обжалван от служителя пред касационната инстанция, като с Решение № 5388 от 03.06.2022г. по адм. д. № 290/2022г. на ВАС решението на административния съд е оставено в сила /л. 126 – 129/.

Установява се, че междувременно – на 15.01.2021г. държавният служител, позовавайки се на Определение № 311/14.01.2021г. по адм.д. № 348/2021г. на АССГ, е отправил покани до началника на отдел „Инветаризация и планиране“ и до директора на дирекция „Горски територии“ да бъде включен в графика за работа на служителите, считано от 18.01.2021г., при присъствени условия на работа, съответно от разстояние в домашна среда /л. 25-26/. С писмо с рег. индекс № ИАГ-1348/20.01.2021г. изпълнителният директор на И е постановил изричен отказ по така отправените искания с мотиви, че спорът относно изпълнението на заповедта, с която е наредено ползването на платен годишен отпуск, все още не е разрешен, тъй като процесното определение на административния съд не е влязло в сила и същото щяло да бъде обжалвано /л. 27/. На 03.02.2021г. от страна на ищеца са изпратени нови покани, адресирани до изпълнителния директор, началника на отдел „Инветаризация и планиране“ и директора на дирекция „Горски територии“, с които са направени нови искания за включването му в графиците за работа от 04.02.2021г. В съдържанието на поканата е налице и заявена готовност, че при неполучаване на график за работа ще се яви на работа на 04.02.2021г /л. 28 - 30/. С писмо с рег. индекс № ИАГ2765/03.02.2021г. на изпълнителния директор И. П. А. е уведомен, че в периода от 04.02.2021г. до 05.02.2021г. е определен за работа от разстояние при домашна среда, а по отношение на графиците през следващите седмици ще бъде своевременно уведомяван по електронна поща от началника на отдел „Инветаризация и планиране“ /л. 32/. Установява се, че от електронна поща [email protected] до [email protected] са изпратени съобщения за приложени графици за работа за седмицата от 08.02.2021г. до 12.02.2021г. /присъствена и дистанционна/, от 15.02.2021г. до 19.02.2021г.

/дистанционна/, от 22.02.2021г. до 26.02.2021г. /дистанционна/, от 01.03.2021г. до 05.03.2021г. /дистанционна/, от 08.03.2021г. до 12.03.2021г. /дистанционна/ /л. 33-47/.

Със Заповед № К-207/24.02.2021г. на изпълнителния директор на И. П. А., заемащ към този момент длъжност „Главен експерт“, дирекция „Горски територии“ е определена основна месечна заплата от 2 573 лева. Върху административния акт е удостоверено, че същият е връчен на служителя на 26.02.2021г. /л. 18/.

С писмо с рег. иденкс № ИАГ – 5900/09.03.2021г. на изпълнителния директор И.

П. А. е уведомен, че с Определение от 04.03.2021г. на Върховния административен съд искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № К1/04.01.2021г. е отхвърлено, поради което считано от 10.03.2021г. до 31.03.2021г. му се предоставя платен годишен отпуск /л. 48/.

3

Със Заповед № К-465/26.04.2021г. на изпълнителния директор на И служебното правоотношение на И. П. А. е прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 12.05.2021г. Определено е в полза на служителя да се изплати обезщетение за 20 прослужени години като държавен служител по 50 на сто от месечната основна заплата за всяка прослужена година, поради придобито пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и обезщетение за неползван отпуск за 2008г. – 34 дни, за 2009г. – 49 дни и за 2021г. – 14 дни. Заповедта е връчена на служителя на 10.05.2021г. /л.20/.

Установява се, че със Заявления от 05.07.2022г. и от 19.07.2022г. до Изпълнителната агенция по горите ищецът е възразил срещу определения размер на неползвания платен годишен отпуск, като са отправени искания да бъде издадена заповед, с която да се нареди изплащането на обезщетение за платен годишен отпуск за още 23 дни /л.

54 и 57/. Така депозираните искания са оставени без уважение /л. 55-56, 58/.

От приетите по делото като писмени доказателства фишове е видно, че в периода от месец януари до месец март 2021г. полза на държавния служител са начислени следните суми: за месец януари 2021г. – основна заплата за 1 работен ден в размер на 118,55 лева и годишен отпуск за 19 дни на стойност от 2 252,45 лева, удръжки за данък общ доход в размер на 171,10 лева и 76,93 лева за GSM; за месец февруари 2021г. – сумата от 202 лева – допълнителна заплата + клас м.01 и сумата от 2 573 лева – годишен отпуск за 20 дни, удръжки: 211,50 лева – данък общ доход, 0,38 лева - GSM, сумата от 40,36 лева – GSM; за месец март 2021г. – сумата от 2 573,01 лева – годишен отпуск за 22 дни, и удръжки: 191,30 лева – данък общ доход, сумата от 39,36 лева – GSM; за месец май 2021г. – сумата от 605,41 лева – основна заплата за 4 дни; обезщетение за неплатен отпуск за 97 дни – 12 028 лева, пенсиониране – 25 730 лева, удръжки: 1 197,34 лева – данък общ доход и сумата от 39,36 лева - GSM /л. 60, л. 8388/.