Определение № 12855 от 19.08.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12855 гр. София, 19.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100105898 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 58702 от 22.05.2024 г., подадена от Х. А. С. К., ЕГН **********.

В исковата молба ищцата е изложила фактически твърдения за нарушения при проведени конкурсни процедури, в резултат на което са засегнати правата й по повод на участието в конкурсите и заемане на обявените длъжности. Твърди и наличие на престъпно поведение от страна на посочените ответници – НЗОК, РЗОК Смолян, председателите на конкурсните комисии и членовете на конкурсните комисии. Формулирани са искания за отмяна решенията на конкурсните комисии за допускане до участие в конкурса, за отмяна на заповедта за назначаване на заелия първото място, както и ищцата иска да бъде възстановена на първо място в класирането.

С разпореждане от 30.05.2024 г. са дадени указания за отстраняване на нередовности по исковата молба. Ищцата е предупредена за неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда.

Препис от разпореждането й е връчен лично на 13.06.2024 г. Постъпила е уточнителна молба с вх. № от 26.06.2024 г. Предвид изявленията на ищеца в молбата от 26.06.2024 г. се налага извод, че указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба не са изпълнени. Към настоящия момент е неясна защитата, която ищецът иска да получи от съда, не са посочени с три имена и адрес всички ответници, както и конкретните обстоятелства, от които произтича претенцията на ищеца. В исковата молба задължително следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава иска си /чл.

127, ал. 1, т. 4 ГПК/, т. е. да се индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като се посочат недвусмислено фактите, от които то произтича. Обстоятелствената част на исковата молба следва да е разбираема, а изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията си. Искът следва и да е 1 насочен към надлежния ответник. Процесуалната легитимация на последния е от съществено значение за допустимостта на предявения иск, липсата на тази процесуална предпоставка води до недопустимост на иска и връщане на исковата молба.

Изложените в исковата молба и уточнителната молба фактически твърдения от ищеца Х. К. не позволяват съобразно изискването на чл. 127, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК да се индивидуализират обстоятелствата, на които се основава искът и вида на защитата, която се търси от съда. Изложените факти не биха могли да се квалифицират като основания за ангажиране отговорността на посочените ответници. Конкретното увреждащо поведение на ответниците остава неуточнено. Вместо това са повторени и доразвити твърдения за „осъдителен наказателен иск“ и за извършени документни престъпления. Следва да се има предвид, че иск за установяване на престъпно обстоятелство от гражданския съд е допустим само по изключение, в изрично предвидените в чл. 124, ал. 5 ГПК случаи, сред които настоящият случай няма твърдения да попада. Ето защо, ако ищцата счита, че са налице данни за извършено престъпление по повод на провеждане на процесните конкурсни процедури, то същата разполага с възможност да сезира органите на досъдебното производство – прокурор или разследващите органи, или да подаде частна тъжба до съответния компетентен наказателен съд в случай, че се касае за престъпления от частен характер.

На следващо място, разпоредбите на чл. 117, ал. 1 и чл. 56 от Конституцията на Република България, признават правото на в полза на всеки правен субект /гражданин, юридическо лице и държава/, чието гражданско право е нарушено. Предявеният иск следва обективно да обслужва правния интерес от дирената защита. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на всеки един иск и липсата му води до недопустимост на образуваното производство. Съдът намира, че с твърденията, изложени в исковата молба, ищецът не очертава параметрите на гражданскоправен спор с ответниците, респективно интерес от искова защита. Твърденията в молбата навеждат на несъгласие на ищеца с конкурсни процедури в РЗОК Смолян. Съдът намира, че липсва правен интерес, т. е. право на иск по заявеното искане за съдебна защита, тъй като с предявяването му ищецът не може да постигне претендираните с петитума правни последици. От посочените в исковата молба фактически обстоятелства не може да се извлече годно за защита субективно право по съдебен ред.

С разпореждането от 30.05.2024 г. изрично е указано на ищцата да мотивира интерес от предявения иск, с който оспорва проведените конкурси по заповед № РД-18-81 от 16.04.20204 г. и Заповед № РД-18-80 от 16.04.20204 г. относно тяхното провеждане, допускането на кандидати до участие в конкурса, както и определянето и назначаването на заелия първото място в конкурса, при положение, че нито ЗДС, нито Наредбата за провеждане на конкурсите на държавните служители предвиждат възможност за съдебен контрол относно преценката на комисията и решенията на органа по назначаването.

Конкурсът представлява основание за възникване на служебно правоотношение по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗДСл или на трудово правоотношение по смисъла на чл. 90, ал. 1 КТ.

2

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗДСл постъпването на държавна служба в съответната администрация задължително се предхожда от конкурс. Недопускането до участие в конкурса подлежи на административен контрол пред органа по назначаването в тридневен срок от обявяването на списъка, като решението на органа по назначаването до участие в конкурса не подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 10в, ал. 4 ЗДСл и чл. 22 от Наредбата за провеждане на конкурсите на държавните служители. Съгласно чл. 10д, ал. 3 ЗДСл и чл. 45 от Наредбата за провеждане на конкурсите на държавните служители – участвалите в проведения конкурс кандидати, които не са класирани на първо място, могат да възразят пред органа по назначаването в 7дневен срок от получаването на протокола на комисията, като при основателност на възраженията органът по назначаването прекратява конкурсната процедура и насрочва нов конкурс. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол.

По идентичен начин е и правната уредба в КТ. Единствената възможност за оспорване от страна на кандидатите в конкурса, Кодексът на труда е предвидил за недопуснатите до конкурса и то само пред работодателя, чието решение е окончателно.

Установяването на незаконосъобразност на възникналото трудово правоотношение с лицето, спечелило конкурса не рефлектира в правната сфера на останалите участници, тъй като раздел IV, глава V КТ не предвижда възникване на трудово правоотношение с лицето, класирано на второ място, с изключение на хипотезата, когато лицето, класирано на първо място, не постъпи на работа в двуседмичен срок от получаване на съобщението. Редовността на проведен конкурс не може да бъде предмет на съдебен спор – виж определение № 236 от 25.03.2014 г. по ч. гр. д. № 434/2014 г., IV г. о. на ВКС, решение № 609/30.06.1992 г. по гр. д.

№ 307/92 г. III г. о. ВС, определение № 319/31.05.2005 г. по гр. д. № 219/2005 г. III г. о. ВКС, определение № 404/31.05.2012 г. по г. гр. д. № 343/2012 г. IV г. о. ВКС, определение № 90 от 28.01.2014 г. по ч. гр. д. № 251/2014 г., III г. о. на ВКС.

При съобразяване на изложеното и наведените от ищеца Х. К. твърдения, настоящият състав на съда намира, че предявените от нея искове са процесуално недопустими, доколкото в закона не е предвидена възможност за осъществяване на съдебен контрол, както относно недопускането до участие в конкурс, така и относно класираните кандидати по проведения конкурс – в който смисъл определение № 6699 от 29.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 952/2024 г. на СГС по подобна искова претенция на Х. К. относно конкурсна процедура в друг орган. Единствената възможност за защита и пред органа по назначаването, но възможността за съдебна защита е изключена от закона. Преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на съдебен контрол. Съдебният контрол по отношение на провеждането на конкурс за постъпване в държавна служба е недопустим. В допълнение за ищцата липсва и правен интерес, тъй като евентуалната отмяна на проведения „конкурс” не промяна нейната правна сфера /съдът не може да задължи работодателя да проведе нов конкурс, в който да допусне до участие ищцата, респ. да задължи конкурсната комисията да назначи ищцата на първо място/. Правните последици от евентуалното уважаване на така предявения иск не рефлектират върху ищеца, а в правната сфера на трети лица, за ищеца липсва очертания от него в исковата молба и 3 уточненията към нея правен интерес.

Въпреки изричните указания с разпореждането от 30.05.2024 г. ищцата да представи препис от исковата молба и приложенията към нея за всеки от ответниците, то ищцата в дадения й едноседмичен срок не е представила нито преписи от исковата молба и приложенията, нито препис от уточнителната молба с вх. № от 26.06.2024 г. за ответниците.

Страната изрично е предупредена за неблагоприятните последици от неизпълнението на дадените указания в срок.

Предвид изложените съображения, производството по делото следва да се прекрати.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 58702 от 22.05.2024 г., подадена от Х. А. С. К., ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 5898 по описа за 2024 г. на Софийски градски съд, I-12 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4