Решение № 1165 от 24.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1165 гр. П, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Петя Ст. И. като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20264430101697 по описа за 2026 година

Иск с правно основание чл. 78 от ЗДСл. във вр. с чл. 200 от КТ.

Постъпила е искова молба от Т. В. Х. от гр. Д, Д против ***. В молбата се твърди, че със заповед № 335/ 10. 09. 2016 год. на кмета на гр. И ищцата е била назначена на длъжността „секретар на община“ в гр. И, която длъжност тя изпълнява без прекъсване от м. септември 2016 год. и към датата на депозиране на настоящата искова молба. Твърди се, че от началото на 2020 год. превозването на живеещите в гр. П служители на Община И се осъществявало с организиран служебен транспорт- лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Кадди“, с per. № ЕН **** ВВ, собственост на Община И, посредством който служителите били транспортирани от и до работното си място. Твърди се, че с този служебен превоз в работните дни се превозвала от гр. П до работното си място в гр. И и Т. В. Х.. Твърди се, че на 25. 04. 2023 год., около 07. 30 часа, от тролейбусната спирка на бул. „Д П“, в близост до дрогерия „***“, ищцата се качила в служебния автомобил, който потеглил към гр. И. Твърди се, че около 07. 50 часа в гр. П, на кръстовището, образувано от ул. „В Л“ и ул. „БА“ и при светлинен сигнал на светофарната уредба със зелен цвят, л. а. „Фолксваген“ модел „Кадди“ с per. № ЕН **** ВВ предприел преминаване през кръстовището. Твърди се, че в същото време насрещно движещият се лек автомобил марка „Хонда“ модел „Акорд“ с per. № ЕН **** 1

КХ, управляван от М Л Л, също навлязъл в кръстовището и предприел маневра завой на ляво, като не пропуснал движещия се по пътя с предимство л. а. „Фолксваген“ модел „Кадди“ с per. № ЕН **** ВВ. Твърди се, че в резултат на неправомерните действия на водача М Л Л настъпило пътно транспортно произшествие между л. а. „Хонда“ модел „Акорд“ с per. № EH **** КХ и л. а. „Фолксваген“ модел „Кадди“ с per. № ЕН **** ВВ, за което бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 31600018982/ 15. 05. 2023 год. издаден от МВР- П. Твърди се, че от представените към исковата молба лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 25. 04. 2023 год. и съдебномедицинско удостоверение № 178/ 2023 год., издадено от ОСМ при УМБАЛ „****“ ЕАД гр. П, се установява, че в резултат на инцидента, като пътник в лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Кадци“ с per. № ЕН **** ВВ, ищцата Т. В. е получила следните травматични увреждания: оток и кръвонасядане по лицето; оток и кръвонасядане на втора и трета дланнопръстови стави на лявата ръка, с ограничение на подвижността; втори пръст на лявата ръка- оточен и кръвонаседнал, със силно ограничена подвижност в междуфалангеалните стави, с болезненост при опипване. Твърди се, че при прегледа в ЦСМП гр. П, осъществен веднага след инцидента, на ищцата й била обяснена необходимостта от извършване на консултация с лекар със специалност „****“ по повод на болките и силно ограничената подвижност на втори и трети пръст на лявата ръка. Твърди се, че на 27. 04. 2023 год. ищцата била прегледана от ортопед- травматолог, който й предписал и поставил шина за динамична имобилизация на показалеца и третия пръст на лявата ръка за срок от 3 седмици. Твърди се, че след изтичане на този срок шината била свалена, но подобрение на състоянието на показалеца на лявата ръка не било настъпило. Твърди се, че по лекарско предписание ищцата осъществила комплекс от физиотерапевтични процедури, които да подпомогнат възстановяването на подвижността на втори пръст на лявата ръка и да облекчат болките в тази област на ръката. Твърди се, че въпреки проведената физиотерапия не последвало подобрение в състоянието- вторият пръст на ръката останал силно болезнен, оточен и неподвижен, без възможност ищцата да извършва каквито и да е движения с него. Твърди се, че по тази причина на 26. 06. 2023 год. ищцата отново била прегледана от лекар със специалност „****“, който констатирал, че е налице деформация на пръста, болезнени и ограничени движения, крайна екстензия, болка по хода на екстензорен мускул 2 и сухожилие. Твърди се, че на ищцата била поставена диагноза травма на екстензорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан, като й било предписано провеждане на терапия за връщане на пасивната екстензия от специализиран ръчен терапевт. Твърди се, че становището на лекаря било, че при евентуален успех при възстановяване на пасивната екстензия би могло хирургически да се възстанови и активната екстензия на показалеца. Твърди се, че въпреки проведената терапия от ръчен терапевт не последвало подобрение в подвижността на пръста на ищцата, като това било установено при проведен преглед на 19. 09. 2024 год. Твърди се, че описаните травматични увреждания, който ищцата е получила при произшествието, са причина да претърпи и да продължава да търпи комплекс от негативни емоции и физически болки. Твърди се, че травмата на втори пръст на лявата ръка не е възстановена и към настоящия момент (3 години след злополуката).

Твърди се, че показалецът продължава да бъде болезнен и неподвижен, като това състояние създава значителни затруднения в ежедневието на ищцата във връзка с елементарни физически активности е лявата ръка. Твърди се, че в резултат на травмата ищцата няма здрав захват е лявата ръка, не може да вдига и пренася тежки и обемни предмети. Твърди се, че въпреки проведените множество рехабилитационни процедури подвижността на пръста не се възстановила, което според лекарите не дава добри прогнози за постигане на този резултат и посредством оперативна интервенция. Твърди се, че болките и отокът в сухожилията на дланта на ищцата са ежедневни, а с времето стават все по- интензивни, предизвикващи физически болки и страдания. Твърди се, че около месец било необходимото време за заздравяване на раните, получени по лицето и лявата длан- отоци и кръвонасядания. Твърди се, че с разпореждане № 5104-14-28/ 27. 06. 2024 год., издадено от ТП на НОИ гр. П на основание чл. 60 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване декларираната злополука с вх. № 5101-14-28/ 17. 04. 2024 год. на ТП на НОИ гр. П, станала с Т. В. Х. на 25. 04. 2023 год. е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55 ал. 2 от КСО. Твърди се, че гореизложената фактическа обстановка обосновава правото на ищцата на основание чл. 78 ал. 1 от Закона за държавния служител да претендира от работодателя изплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, които са пряка последица от травматичните увреждания, които е претърпяла в резултат на трудовата злополука. В заключение ищцата моли съда да осъди ответната община да й 3 заплати сумата от 7 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесния пътен инцидент от 25. 04. 2023 год., който е приет за трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на злополуката. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът не е взел становище по исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на ищцата, намира за установено следното:

Претенцията на ищцата намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 78 от ЗДСл. във вр. с чл. 200 от КТ. За да бъде уважена същата следва да бъдат безспорно установени няколко обстоятелства: а/ че ищцата към момента на увреждането се е намирала в служебно правоотношение с ответника; б/ че увреждането е причинено при изпълнение на служебните задължения на ищцата; в/ че злополуката е призната за трудова по надлежния ред; г/ че в резултат на нея са настъпили определени имуществени или неимуществени вреди за пострадалата и д/ че за пълното обезщетяване на тези вреди е необходимо изплащането от страна на работодателя на претендираната с исковата молба сума.

В конкретния случай визираните по- горе предпоставки са налице.

По делото е безспорно, че въз основа на заповед № 335/ 10. 09. 2016 год. на кмета на Община И между Т. В. Х. и Община И е възникнало служебно правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „секретар на община“.

По делото е безспорно, че на 25. 04. 2023 год. на път за работа със служебен лек автомобил при настъпило ПТП ищцата е пострадала, като е получила определени травматични увреждания.

От приложеното разпореждане № 5104- 14- 28 от 27. 06. 2024 год. на териториалното поделение на НОИ в гр. П се установява, че злополуката с ищцата от 25. 04. 2023 год. е приета за трудова съгласно чл. 55 ал. 2 от КСО.

Съгласно заключението на назначената съдебно- медицинска експертиза първоначалните увреждания, получени от ищцата вследствие злополуката от 25. 04. 2023 год., се изразяват в кръвонасядане на носа, оток на долна устна, оток и кръвонасядане на дланта на лява ръка и областта на втора и трета дланно- пръстови стави, причиняващи силно ограничена подвижност в тях, 4 както и оток и кръвонасядане на втори пръст със силно ограничена подвижност в междуфалангеалните стави. След консултация с ортопед е била поставена диагноза „контузия /натъртване/ на меките тъкани на пръстите на лявата ръка“ и вторият и третият пръст на лявата ръка са били имобилизирани с пластмастова ортопедична шина за срок от три седмици. След сваляне на шината и проведена физиотерапия в обективния статус на ищцата са описани оток и контрактура /уплътнение на мускулите и тъканите/ на втори пръст на лява ръка, ограничени и болезнени движения. При последващо посещение на ортопед горният обективен статус е потвърден, като е поставена диагноза „частично разкъсване на екстензорен мускул и сухожилие“ и са препоръчани две форми на лечение: ортопедична операция или физиотерапевтични процедури. От заключението на вещото лице се установява, че продължителността на проведените от ищцата физиотерапевтични процедури е била около 5- 6 месеца. В заключението си вещото лице посочва, че към настоящия момент здравословните проблеми на ищцата не са отшумели: налице е слабо ограничена екстензия /разгъване/ на втория пръст на лявата ръка и леко намалена мускулна сила на същия. Според вещото лице тези увреждание ще останат завинаги, като същите засягат само извършването на най- фините движения на втория пръст на лявата ръка, без да лишават последната от нейната основна функция.

За изясняване на характера и интензитета на претърпените от ищцата вследствие процесната злополука болки и страдания в хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства. В показанията на разпитаната свидетелка Н Д. се съдържат сведения, че след претърпения инцидент и възстановителния период ищцата продължава да се оплаква от болки в ръката, което й създава затруднения в работата, както и при изпълнението на ежедневните дейности. Свидетелката посочва и обстоятелството, че след инцидента ищцата е била стресирана и уплашена, което състояние не е напълно преодоляно.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която намира субсидиарно приложение в случая, независимо, че се касае за обективна отговорност на работодателя, а не за деликт, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантен за размера на обезщетението момент е този на постановяване на съдебното решение, като следва да се 5 вземат предвид всички обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия. Съобразявайки събрания по делото доказателствен материал и установеното с него, а именно: характерът и степента на претърпяното увреждане, видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност, болките и страданията, претърпени както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи, психическата травма както при причиняване на увреждането, така и впоследствие, обстоятелството, че причиненото увреждане е оставило определени негативни последствия за общото здравословно състояние и психиката на пострадалия, съдът намира, че размерът на обезщетението, което следва да се определи на ищцата като паричен еквивалент на претърпените в резултат на злополуката неимуществени вреди, е в размер на сумата от 7 000 евро и за същата претенцията на ищцата следва да се уважи. Тук е мястото да се отбележи, че по делото липсват доказателства, обосноваващи приложение на разпоредбата на чл. 79 ал. 2 от ЗДСл. и оттам за намаляване на отговорността на ответната община.