Решение № 59 от 07.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100507249 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20028537 от 09.04.2022 г. СРС, 58 с-в, по гр.д.№ 28289/2020 г. е осъдил на основание чл.71 от Закона за дипломатическата служба и чл.86, ал.1 ЗЗД Министерство на земеделието на Република България да заплати на К. П. П. сумата от 8 981,02 евро, представляваща неплатен остатък от полагаеми се командировъчни средства за задграничен мандат в ППРБЕС в гр.Брюксел, Кралство Белгия за периода април-юни 2017 г. ведно със законната лихва от 01.07.2020 г. до окончателното заплащане на вземането и сумата от 2 256,90 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.08.2017 г.29.06.2020 г., като е отхвърлил иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 2 256,90 евро до пълния предявен размер от 2 420,40 евро.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответникаМинистерство на земеделието и храните /преди-Министерство на земеделието/ в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон.Въззивникът твърди, че в съдебно заседание на 06.10.2021 г. първоинстанционният съд е допуснал необосновано увеличаване на размера на иска, без да му предостави 1 срок за отговор по реда на чл.131 ГПК, с което е нарушил правото му на защита.Твърди, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, като в нарушение на процесуалните правила съдът не е допуснал писмени доказателствата, представени от въззивника, които са относими към спора, нито е уважил молбата му за преформулиране на задачи към ССчЕ.Излага оплаквания, че първоинстанционното решение е постановено при неправилно приложение на относимите материалноправни норми и че съдът неправилно е интерпретирал правата и задълженията, както и доказателствената тежест на страните по делото.Поддържа, че с оглед наличието на специален ред и закон /Закон за дипломатическата служба/ и изричните му препратки към Наредбата за командировъчни средства при задграничен мандат /НКСЗМ/ разпоредбите на чл.55, ал.1 ЗЗД, както и ЗДСл и КТ са неприложими.Твърди, че в случая не се касае за насрещни вземания, за удържане, нито за обезщетение, а става въпрос за авансово преведени суми по специалния ред на НКСЗМ, които после следва да се възстановят от изпращащата администрация.Твърди, че посочената от съда план-сметка е за общо планирани разходи и е с прогнозна стойност, както и че съдът не е взел предвид посочените от него обстоятелства, че размерът на командировъчните средства на ищеца се определя след отчет и представени документи за разходи по размери, преизчислени спрямо първата заповед, но съгласно Приложение № 2 към чл.6, ал.1 НКСЗМ, а не съгласно план-сметката.Твърди, че съдът не е обсъдил относими към предмета на спора доказателства и не е съобразил, че със заповед № РД-17-172/14.07.2017 г. е изменено Приложение № 3 /плансметката/ към първата заповед № РД-17-539/20.12.2013 г. на министъра на земеделието и храните, изменена със заповед № РД-17-55/13.03.2017 г., като подробно са отразени по таблици сумите, платими по нормативен ред на ищеца.При условията на евентуалност, в случай че съдът счете за правилни изводите на СРС за прилагане на чл.5 Закон за дипломатическата служба, който препраща към КТ, оспорва изводите на съда за добросъвестност на ищеца.Правилно съдът е приел, че съгласно план-сметката с фиксиран размер са единствено дневните командировъчни, останалите разходи подлежат на обезщетяване в действителния им размер, но до определената в плана горна граница и че при усвояване на командировъчни средства извън дневните пари за командировка е необходимо командированият да се е снабдил и да представи в МЗ разходооправдателни документи или да попълни декларация 2 по чл.18, ал.2 НКСЗМ.Предвид писмо изх.№ 53-136/15.09.2015 г., адресирано до ищеца, по делото безспорно се е доказало, че той не е представил в МЗ дължимите от него документи в указаните в НКСЗМ срокове.От заключението на приетата по делото ССчЕ е установено, че за процесния период отчетите, които са представени от К. П. в МЗХ, се различават от тези, които се намират в кориците на делото, същите не са подписани и няма сборове.Твърди, че голяма част от представените от ищеца декларации за членовете на семейството на ищеца не са в съответната форма, не са подписани от лицето, не са представени в оригинал или са представени на много по-късен етап в нарушение на НКСЗМ, като същевременно от страна на МЗХ ежемесечно авансово са му превеждани суми по сметката съгласно заповедите за командировка, поради което ищецът е действал с ясното съзнание, че при представяне на документите на много по-късен етап от нормативно установения, е налице реална възможност част от тези разходи да бъдат одобрени.Изразява становище, че е без значение дали ищецът е имал съзнанието, че за него е съществувало право да получи сумите предвид факта, че същият съзнателно, многократно е пренебрегвал задълженията си независимо от напомнянията от страна на МЗХ чрез писма и имейли.Излага оплаквания, че съдът не се е произнесъл по възраженията му за недопустимост на иска и за погасяване по давност на исковата претенция.Твърди, че ищецът не е упражнил правото си да обжалва индивидуален административен акт-заповед № РД-17-172/14.07.2017 г. и че обезщетенията по ЗДСл са изчерпателно изброени и сред тях не съществува възможност за претенции за обезщетения по общия исков ред за „пропуснати“ командировъчни средства.Излага доводи, че по отношение на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД е изтекла 3-годишната погасителна давност, както и че искът не е прецизиран по размер.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковете.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба- К. П. П. оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Поддържа, че изменението на размера на иска не предполага законово задължение за предоставяне на срок за отговор по чл.131 ГПК.Твърди, че оплакванията за допуснати процесуални нарушения са неоснователни, тъй като първоинстанционният съд е приел представените с отговора на исковата 3 молба писмени доказателства, а представените след първото съдебно заседание доказателства с молби от 02.03.2021 г. и от 05.03.2021 г., са преклудирани.Искането за преформулиране на задачите към ССчЕ е процесуално недопустимо и с недопускането му съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, още повече, че въззивникът не е поискал ангажиране на доказателства и с въззивната жалба.Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и е обсъдил всички доказателства по делото.Твърди, че претенцията му не е за „пропуснати“ командировъчни средства, а за неизплатени такива въз основа на надлежна заповед.Изразява становище, че с оглед даденото разрешение в т.6 от ТП № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС имуществените спорове извън глава Шеста от ЗДСл, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища и допустимостта на производството по предявените искове не зависи от оспорването или не на определен административен акт.Твърди, че възражението за давност не е въведено своевременно с отговора на исковата молба, а и същото е неоснователно.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.71, ал.1 ат Закона за дипломатическата служба и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- К. П. П. твърди, че със заповед № РД-17-539/20.12.2013 г. на министъра на земеделието и храните е бил командирован в Постоянното представителство на Република България към ЕС /ППРБЕС/ в гр.Брюксел, Кралство Белгия, за срок от 4 години, считано от 10.01.2014 г.Със същата заповед са му определени дипломатически ранг „втори секретар“, съответните функции и отговорности, които е следвало да изпълнява, както и размерът на командировъчните средства съгласно План-сметка-приложение, неразделна част от заповедта.Твърди, че месечният размер на общата сума за месечна издръжка е определен на 4 841,22 евро, както следва: 2 534,25 евро за командировъчни, определени на база 81,75 евро на ден и 31 дни в месеца; разходи за дете до 18 години в размер на 270,32 евро; разходи за текущи 4 телекомуникационни услуги в размер ав 150 евро; здравна застраховка и медицинско обслужване в размер на 136,25 евро; други /непредвидени/ в размер на 50 евро.Така определената сума му е изплащана по откритата от него служебна сметка в точния размер до м. март 2017 г., като през този период е предоставял на администрацията ежемесечно отчети за разходваните средства и доказателства, обосноваващи признаването на разходваните средства по т.2-т.6 от План-сметката, нито един от които не е връщан, неприеман или отказван, нито са му били редуцирани суми за непризнати разходи.През м.март 2017 г. по служебната му сметка не е била преведена никаква сума, от която да се акумулират средства за командировъчни и издръжка, като на отправените запитвания не е получил отговор.Ищецът излага твърдения, че остатъкът по сметката му в размер на 5 291,75 евро е използвал за покриване на разходи за м.март 2017 г.В нарушение на цитираната заповед на министъра на земеделието и храните в следващите месеци по служебната му сметка са преведени следните суми за командировъчни средства: 1.Месец април 2017 г.-1 700 евро; 2.Месец май 2017 г.-3 154,06 евро; 3.Месец юни 2017 г.-2 438,22 евро, като администрацията не е представила аргументи и доказателства на какво основание са редуцирани плащанията.От м.април 2017 г. до 30.06.2017 г. отрицателното салдо по сметката му е 8 410,64 евро съгласно представени от него отчети, като сумата е покрита с негови лични средства.Със заповед № РД 17-55/13.03.2017 г. са направени изменения в заповедта за командироването му, като дипломатическият ранг е изменен от „първи секретар“ на „съветник“, а мандатът му е удължен до 10.01.2019 г., като е посочено командировъчните средства да се изплащат съгласно приложена към заповедта План-сметка, каквато обаче той не е получил при връчването на заповедта.През м.07.2017 г. е получил заповед № РД 017-172/14.07.2017 г., с която се изменя Плансметката към заповед № РД-17-539/20.12.2013 г., изменена със заповед № РД 17-55/13.03.2017 г., съгласно която командировъчните му на ден следва да са в размер на 93,20 евро, която сума следва да бъде изплащана, считано от 25.01.2017 г.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на левовата равностойност на 8 410,64 евронеизплатени командировъчни средства, сумата от 2 420,40 евро -законна лихва за забава за периода 01.08.2017 г.-01.07.2020 г. със законната лихва върху главницата от дата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

5

С протоколно определение от съдебно заседание на 06.10.2021 г. е допуснато изменение на иска за главница, като същият се счита предявен за сумата от 8 981,02 евро съгласно представена молба от ищеца.

С отговора на исковата молба ответникът- Министерство на земеделието, храните и горите е оспорил исковете с твърдения, че за периода, когато ищецът е бил командирован от 10.01.2014 г. до 31.03.2017 г., е установено надфинансиране със сумата в размер на 8 584,65 евро.Твърди, че План-сметката е прогнозен документ, чрез който се осъществява финансово планиране за прогнозни командировъчни средства.За периода 10.01.2014 г.24.01.2017 г. на ищеца се полагат по 77,66 евро на ден за ранг втори секретар, а след повишаването му в ранг съветник-по 93,20 евро на ден.Разликата в командировъчните за периода 25.01.2017 г.-13.03.2017 г. е възстановена на ищеца през м.05.2017 г. след получен отговор от Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“, че като дата на влизане в сила на новия дипломатически ранг следва да се зачита писмото на министъра на външните работи-25.01.2017 г.На ищеца са изплащани и средства за пребиваващ член на семейството по време на престоя му в Белгия-дете, което по декларирани данни е започнало престоя си през м.юни 2015 г.-по 8,28 евро на ден.За периода 10.01.2014 г.-31.03.2017 г. на ищеца са изплащани командировъчни пари съгласно НКСЗМ, като за дните на ползван платен годишен отпуск такива не се полагат.Превеждани са и средства за наем съгласно допустимите размери по чл.13 НКСЗМ и задължителни застраховки на жилището съгласно чл.13, ал.8 НКСЗМ.Ищецът е получавал и средства за ползване на телекомуникационни и пощенски услуги, средства за поддръжка на предоставения му за ползване служебен автомобил и разходите му за задължителната му годишна застраховка, режийните разходи, дължими в Посолството на РБ в Брюксел, банкови такси за обслужване на служебната сметка и др. непредвидени разходи, които са доказани с разходооправдателни документи.От м.11.2015 г. на ищеца не са превеждани средства за здравно обслужване на основание писмо на министъра на финансите с рег.индекс в МЗХ 0407-380/29.10.2015 г.След извършена проверка е изготвен доклад № 932753/26.04.2017 г. за извършените действия от финансовата дирекция, който е одобрен от министъра на земеделието и храните, в който е посочен размера на надфинансиране на ищеца, като е извършено частично приспадане от полагащите се на ищеца средства за м.април-юни 2017 г.