Решение № 1487 от 16.10.2025, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1487

Шумен, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

БИСТРА БОЙН

При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА и с участието на прокурора ПАВЛИН РУМЕНОВ ВЪЛЧЕВ като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН административно дело № 20257270700259 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.121 ал.1 т.3, във вр.с чл.104 ал.1 от Закона за държавния служител ЗДСл), във вр. с чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Съдебното производство е образувано по искова молба на С. С. М. с [ЕГН] от [населено място] [улица], срещу Министерство на образованието и науката- [населено място], с която се иска ответникът да бъде осъден да ѝ заплати сума в размер на 16 200,00лв., представляваща обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл, дължимо поради прекратяване на служебното ѝ правоотношение и представляващо размера на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно с Решение № 1071/08.08.2024г. на ШАС по адм.д. № 118/2024г., потвърдено с Решение № 5357/22.05.2025г. на ВАС по адм.д.№ 10390/2024г., за цялото време, през което не е заемала държавна служба- шест месеца за периода 20.03.2024г.- 20.09.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Предявен и е втори главен обективно съединен иск с правно основание чл.40 ал.1 от ЗДСл за заплащане на сумата 112.50лв., представляваща обезщетение за неизплатено представително работно облекло на ищцата за три месеца- януари, февруари и март 2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата, който иск е конкретизиран по период с допълнителна молба от 11.06.2025г.

С молба от 26.06.2025г., с оглед заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, се прави увеличение на иска, който да се счита предявен за сумата 21 780.00лв., като изменението беше допуснато с определение в открито съдебно заседание по реда на чл.214 от ГПК, след становище на страните.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично, като се представлява от процесуален представител адв.Д. от ШАК, която поддържа исковата претенция, излагайки аргументи, че същата е доказана по основание и размер. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК, включващи договорено и платено адвокатско възнаграждение и депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.

Ответната страна– Министерство на образованието и науката- [населено място], не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание. В писмен отговор от 23.06.2025г. оспорва исковата претенция за обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл само по размер и не взима становище по втория предявен иск. Сочи доводи, че индивидуалният размер на основната заплата за заеманата длъжност, съгласно чл.67 ал.4 от ЗДСл се определя индивидуално от органът по назначението и в конкретния случай същият е определен в Заповед № РД 10-1269/19.06.2025г. в размер на 2681.00 лева при възстановяването на ищцата на държавна служба, поради което дължимото обезщетение е в размер на 16086,00лв. Представя и писмени бележки, в които поддържа отговора си.

Представителят на Окръжна прокуратура Шумен застъпва становище, че исковата претенция е основателна и доказана в размера посочен в заключението на втората ССЕ, предвид изпълнението на фактическия състав по чл.104 ал.1 от ЗДСл.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, Шуменският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от доказателствата по делото, със Заповед № РД-10-439/18.03.2024г. на Министър на образованието и науката/стр.7/, считано от датата следваща датата на връчване на заповедта, било прекратено служебното правоотношение на С. С. М., като "началник" на Регионалното управление на образованието/РУО/- [населено място] с придобит ранг ІІІ старши, на основание чл.107 ал.2 и чл.108 ал.1 от ЗДСл- поради получена възможно най-ниска оценка на изпълнението на длъжността- „неприемливо изпълнение“. Цитираната заповед била оспорена от ищцата пред Административен съд Шумен, който с решение № 1071/08.09.2024г. по адм.д. № 188/2024г. по описа на съда, я отменил като незаконосъобразна. Решението било оспорено пред Върховен административен съд, който го оставил в сила с решение № 5357/22.05.2025г. по адм.д. № 10390/2024г. по описа на ВАС, влязло в законна сила на 22.05.2025г.

Със Заповед № РД-10-1244/04.06.2025г. на Министъра, предвид подадено заявление и постановените съдебни решения, ищцата била възстановена на предишната държавна служба на длъжността "началник" на РУО- [населено място], считано от 04.06.2025г., като ѝ била определена основна месечна заплата в размер на 2331,00 лева. С последваща Заповед № РД- 10- 1269/19.06.2025г. на Министър на образованието и науката, издадена във връзка с изразено несъгласие от ищцата с така определения размер възнаграждение, същото било изменено на 2681,00лв. В заповедта е посочено, че служителят има ниво на основна месечна заплата- 8 и степен на основна месечна заплата- 4.

В периода от прекратяване на служебното правоотношение на ищцата до датата на отмяна на заповедта- 22.05.2025г. същата не е работила по друго служебно или трудово правоотношение, видно от приложените по делото копия на две служебни книжки. С оглед установяване размера на основната заплата за заеманата от ищцата длъжност, ответната страна е представила единствено заповедта за възстановяване на предишна държавна служба и заповед за определяне на основна месечна заплата, посочени по-горе в решението.

По искане на ищцата е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена след проверка на документи в РУО- справка и заповеди, приета от съда за компетентно дадена. Според заключението по същата, към 22.05.2025г. (датата на признаване на уволнението за незаконно), основната месечна заплата за държавен служител със служебно правоотношение на длъжност "началник на РУО" с ранг 4 старши, ниво на основна заплата 8 и степен на основна заплата 3, е на стойност 3630,00 лева, респективно размерът на обезщетението по чл.104 ал.1 от ЗДСл за шест месеца възлиза на 21 780,00 лева. Експертът сочи, че не е специалист в областта на труда и работната заплата и понеже са налице различия при определените ранг на държавен служител и степен на основна месечна заплата дава заключение и при вариант за обезщетение за 6 месечен период при база определената на ищцата основна заплата при възстановяването ѝ на работа, като същият възлиза на 13 986лв. Размерът на стойността на работното облекло за заеманата от ищцата длъжност е 112,50лв. за месеците 01, 02 и 03 на 2024г., като същият се установява и от приложената на стр.48 от делото Заповед № РД-09-298/06.02.2024г. на Министър на образованието и науката.

По делото беше назначена повторна СЕЕ, на която бяха поставени и допълнителни въпроси дали ищцата отговаря на изискванията за определяне на основна работна заплата в рамките на ниво заплата 8 и степен 4 и в какъв диапазон са размерите на заплата за процесната длъжност при служител притежаващ степен 4 или 3. Видно от заключението и отговорите на експерта дадени в съдебно заседание, предвид професионалният опит на ищцата тя притежава най- високата степен на основна заплата, която е 4- та с ниво 8. Експертът дава заключение за размера на обезщетението, който частично съвпада с втория вариант на първото заключение, като се основава на определената основна заплата след възстановяването на работа на ищцата, но съобразно втората заповед Заповед № РД- 10- 1269/19.06.2025г. на Министър на образованието и науката, а именно 16 086.00лв. при индивидуална заплата в размер на 2681.00лв. Съдът намира, че двете ССЕ не си противоречат и взаимно се допълват, предвид специалните познания на втория експерт Р.М., която не съобразила заповедите, намиращи се в деловодство на РУО Шумен, което е било сторено от експертът по първата ССЕ- Р.В.. Заключенията следва да бъдат кредитирани съобразно всички доказателства по делото, с оглед правилния отговор касателно установяване на размера на обезщетението по чл.104 ал.1 от ЗДСл, което е правен въпрос.

Шуменският административен съд, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на исковата претенция, с която е сезиран и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

По същество, с предявената искова молба се претендират вреди, настъпили от незаконосъобразен административен акт– Заповед № РД-10-439/18.03.2024г. на Министър на образованието и науката, ведно със законната лихва върху твърдените вреди, считано от депозиране на исковата молба в съда. Съгласно чл.204 ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, е необходимо същият да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред. В разглеждания случай, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на С. М. е отменена от съда с влязло в сила съдебно решение, с оглед на което, следва да се приеме, че е изпълнено условието на чл.204 ал.1 от АПК. Предявеният иск е допустим, като подаден от лице с надлежна активна процесуална легитимация– адресат на отменения административен акт и отговаря на формалните изисквания за редовност от външна страна. Искът е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл.205 от АПК, доколкото цитираната разпоредба сочи като надлежен ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чийто административен акт, действие или бездействие са причинени вредите, а в случая исковата претенция е насочена срещу Министерство на образованието и науката- юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствен правилник на Министерството на образованието и науката, в чиято структура е включен административният орган, издал незаконосъобразния административен акт.

Разгледана по същество, двете искови претенции се явяват основателни, по следните съображения:

Между страните не се спори, а и се установява от приложените по делото доказателства, че със Заповед № РД-10-439/18.03.2024г. на Министър на образованието и науката, считано от 20.03.2024г., било прекратено служебното правоотношение на С. С. М., като "началник" на РУО- [населено място] на основание чл.107 ал.2 и чл.108 ал.1 от ЗДСл- поради получена възможно най-ниска оценка на изпълнението на длъжността- „неприемливо изпълнение“, както и, че въпросният административен акт е отменен като незаконосъобразен с влязъл в сила на 22.05.2025г. съдебен акт. Следователно, с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е възникнало правото на ищцата да получи обезщетение за времето, през което не е заемала държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното ѝ правоотношение при условията на чл.104 ал.1 от ЗДСл., като по делото не се спори, че такова не ѝ е изплатено.

По силата на чл.104 ал.1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по- ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

От цитирания законов текст става ясно, че по същество ищцата има право на обезщетение за периода, в който не е заемала държавна служба, но за не повече от 6 месеца, т.е. за периода от 20.03.2024г. (датата на прекратяване на служебното правоотношение) до 20.09.2024г. вкл., в размер на основната ѝ заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, като в случай, че през този период е работила като държавен служител или по трудово правоотношение и е получавала по- ниска заплата или възнаграждение, има право на разликата между получените заплата или възнаграждение, и заплатата, дължима по незаконно прекратеното служебно правоотношение. С оглед изложеното и доколкото по делото е установено по безспорен начин, че заповедта, с която служебното правоотношение на С. М. е отменена от съда като незаконосъобразна, съдът намира, че същата има право на обезщетение при условията на чл.104 ал.1 от ЗДСл. В тази връзка ищцата претендира обезщетение за 6 месеца в размер на 21 780,00лв., както и, че същото следва да бъде изчислено на база основна месечна заплата към момента на признаването на прекратяването на служебното правоотношение за незаконно, а именно в размер на 3630.00 лева.