Закон за гражданската регистрация

Чл. 1

(1) Този закон урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България.

(2) Гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението.

(3) Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.

Чл. 2

(1) Гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон.

(2) Актовете за гражданско състояние са официални писмени документи. В тях по законов ред длъжностните лица по гражданското състояние регистрират събитията раждане, брак и смърт.

Чл. 3

(1) В регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България.

(2) В регистъра на населението се вписват:

1. всички български граждани;

2. чужденците, които са:

Чл. 4

(1) Вписването в регистрите на актове за гражданско състояние се извършва в населеното място, в което е настъпило събитието.

(2) Вписването в регистъра на населението се извършва в общините по постоянния адрес на физическите лица.

(3) Кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината.

Чл. 5

При гражданската регистрация на физическите лица в Република България се получават, обработват, съхраняват и предоставят данни, които:

1. определят тяхната самоличност;

2. определят родствените връзки между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен;

3. отразяват постоянния и настоящия адрес;

4. отразяват семейното положение;

5. показват наличието на правни ограничения.

Чл. 6

Данните от гражданската регистрация подлежат на електронна обработка.

Чл. 7

(отменен)

Данните от гражданската регистрация се предоставят на:

1. българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси;

2. държавни органи съобразно законоустановените им правомощия;

3. български и чуждестранни юридически лица, въз основа на закон или акт на съдебната власт.

Чл. 8

(1) Основни данни за гражданската регистрация на лицата са техните:

1. име;

2. дата – ден, месец, година, и място на раждане;

3. пол;

4. гражданство;

5. единен граждански номер.

(2)

Чл. 9

(1) Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане.

(2) При съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден извън територията на Република България, бащиното му име, когато липсва в преписа по чл. 72, ал. 1, се вписва в акта, ако това е писмено заявено от родителите на лицето или друг законен представител.

(3) При съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден извън територията на Република България, бащиното и фамилното му име могат да се впишат с наставки -ов или -ев и окончание съобразно пола, ако това е писмено заявено от родителите до три години от раждането на лицето.

(4) Името на лице, което не е български гражданин, родено на територията на Република България, се вписва така, както е заявено от родителите му.

(5) Името на лице, което не е български гражданин, родено извън територията на Република България, се вписва в регистрите на актове за гражданско състояние и в регистъра за населението така, както е изписано в националния му документ за самоличност или в документа за предоставен статут на пребиваване на територията на Република България.

Чл. 10

(1) Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българско гражданство се определят от Закона за българското гражданство.

(2) Гражданството на лице, което не е български гражданин, се установява от документа за самоличност, с който е влязло в страната.

Чл. 11

(1) Единният граждански номер (ЕГН) е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица съгласно чл. 3, ал. 2. Това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно.

(2) Начинът на формиране и редът за даване и промяна на единния граждански номер се определят с наредбата по чл. 113, ал. 1.

(3) Единните граждански номера се формират по електронен път и образуват регистър на единните граждански номера.

(4) Верността на ЕГН се удостоверява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез териториалните звена „Гражданска регистрация и административно обслужване“.

Чл. 12

(1) Собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане.

(2) Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите.

(3) Ако родителите не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.

(4) Ако избраното име на детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане, като приложи разпоредбите на ал. 2 и 3.

Чл. 13

Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.

Чл. 14

(1) Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

(2) Фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс.

(3) Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име.

(4) Когато едно лице е известно в обществото с псевдоним, същото лице може по решение на съда да прибави псевдонима към своето име.

Чл. 15

(1) Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.

(2) В случаите по ал. 1 със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.

Чл. 16

(1) Името на детето, припознато след съставянето на акта за раждане, се определя по реда на този закон.

(2) Името на дете, произходът на което е установен по съдебен ред, се определя от съда по реда на този закон.

Чл. 17

Името на дете, родителите на което не са известни, се определя от длъжностното лице.

Чл. 18

(1) При осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, за промяна на собственото име се иска и неговото съгласие.

(2) При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на този закон.

(3) При непълно осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, се иска и неговото съгласие.

(4) При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването.

Чл. 19

(1) Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

(2) Лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на глава петдесета “Установяване на факти” от Гражданския процесуален кодекс. Тези производства се освобождават от държавни такси.

(3)

(4)

(5)

(6)

Чл. 19а

(1) Българските граждани, на които принудително са променени имената, могат по свое желание да възстановят предишните си имена.

(2) Възстановяването на имената по ал. 1 се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му. Решението на длъжностното лице подлежи на обжалване от заинтересуваните лица и от прокурора по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) По реда на ал. 2 могат да се възстановят или променят имената на непълнолетни, ако имената на техните родители или на единия от тях са принудително променени. Заявлението в този случай се подава от двамата родители или настойниците. При разногласие между родителите или настойниците спорът се решава от районния съд.

(4) По реда на ал. 2 могат да променят имената си и българските граждани, родени след като имената на техните родители или на един от тях са били принудително променени, а имената на техните непълнолетни деца могат да се променят по реда на ал. 3.

Чл. 20

(отменен)

При придобиване или възстановяване на българско гражданство лице от български произход, ако желае, може да приеме бащино или фамилно име с наставка -ов или -ев и окончание според пола му, както и да побългари собственото си име. Тези изменения в имената се отразяват в указа на президента на Република България, с който придобиват или възстановяват българското си гражданство.

Чл. 21

(отменен)

(1) Имената на гражданите в българските документи за самоличност се изписват в следния ред: фамилно име, собствено име, бащино име.

(2) В българските официални документи:

1. съставните фамилни имена се изписват с тире помежду им;

2. фамилните имена се изписват без съкращения.

(3) Останалите изисквания към имената в българските официални документи се определят от Министерския съвет.

Чл. 22

(1) Регистърът на населението се подържа в електронен вид и формира Национална база данни „Население“.

(2) Регистърът на населението се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал. 2.

(3) Регионална база данни „Население“ е част от регистъра на населението и се състои от електронните лични регистрационни картони на физическите лица с постоянен и/или настоящ адрес в областта.

(4) Локална база данни „Население“ е част от регистъра на населението и се състои от електронните лични регистрационни картони на физическите лица с постоянен и/или настоящ адрес в общината.

Чл. 23

За всяко физическо лице, подлежащо на вписване в регистъра на населението, се създава електронен личен регистрационен картон в регистъра на населението.

Чл. 24

(1) Общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението.

(2) Редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието.

Чл. 25

Електронният личен регистрационен картон съдържа следните данни:

1. име, изписано на български език и на латиница;

2. псевдоним;

3. име в чужбина;

4. пол;

5. дата на раждане – ден, месец, година;

6. единен граждански номер;

7. гражданство и статут на пребиваване;

8. място на раждане – област, община, населено място, а за родените извън територията на Република България – държава;

9. акт за раждане – номер, дата и място на съставяне в Република България;

10. постоянен адрес;

11. настоящ адрес;

12. семейно положение;

13. акт за сключен брак – номер, дата, място на съставяне; дата и държава на сключване на брака, ако не е сключен в Република България;

14. съпруг/а – ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите – номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

15. съдебно решение за прекратяване на брака – номер на делото, по което е постановено решението, датата, на която влиза в сила, и наименование на съда, който го е постановил;

16. деца – ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите – номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

17. майка – ЕГН или дата на раждане, име, постоянен адрес, гражданство, а за починалите – номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

18. баща – ЕГН или дата на раждане, име, постоянен адрес, гражданство, а за починалите – номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

19. братя/сестри – ЕГН или дата на раждане, име, име на другия родител – ако е еднокръвен или едноутробен, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите – номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

20. издаден документ за самоличност – вид, номер и дата на издаване;

21. правни ограничения (вид);

22. починал – дата и място на смъртта; акт за смърт – номер, дата и място на съставяне;

23. особени бележки.

Чл. 26

(1) Електронен личен регистрационен картон на български гражданин се създава въз основа на един от следните документи:

1. акт за раждане;

2. удостоверение за българско гражданство, придружено с документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес в тази община.

(2) Когато дееспособен български гражданин няма създаден електронен личен регистрационен картон и не притежава документ за самоличност, общините изискват писмено от полицейските органите на Министерството на вътрешните работи установяване на самоличността на лицето. При установена самоличност на лицето полицейските органи на Министерството на вътрешните работи уведомяват писмено общината за името, датата и мястото на раждане на лицето и родителите (име, ЕГН/дата на раждане), което е основание за създаване на електронен личен регистрационен картон.

(3) Електронен личен регистрационен картон на лице по чл. 3, ал. 2, т. 2 се създава въз основа на един от следните документи:

1. разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, придружено с документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес в тази община;

2. решение за предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес в тази община;

3. указ на президента на Република България за предоставено убежище;

4. акт за раждане на дете, родено на територията на страната, от родители със статут на бежанец или хуманитарен статут.

(4) При настъпило раждане на територията на страната електронният личен регистрационен картон се създава и данните в него се поддържат в актуално състояние от общинската администрация.

(5) В случаите по ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3 електронният личен регистрационен картон се създава от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез териториалните звена „Гражданска регистрация и административно обслужване“.

Чл. 27

Данните в електронния личен регистрационен картон се актуализират от общинската администрация въз основа на един от следните документи:

1. актовете за гражданско състояние или електронните им еквиваленти;

2. заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес;

3. удостоверение за промяна на гражданство;

4. съдебно решение;

5. други удостоверителни документи, касаещи гражданското състояние.

Чл. 28

Електронният личен регистрационен картон се пази в продължение на 130 години считано от датата на създаване, след което се предава на Държавния архив.

Чл. 29

(отменен)

Регистърът на българските граждани се състои от всички лични регистрационни картони на живите български граждани с постоянен адрес в тази община.

Чл. 30

(отменен)

Регистърът на чужденците се състои от всички лични регистрационни картони на живите чужденци с постоянен адрес в тази община.

Чл. 31

(отменен)

Регистърът на починалите лица се състои от всички лични регистрационни картони на български граждани и на чужденци с внесени данни за смъртта.

Чл. 32

(отменен)

Архивният регистър се състои от личните регистрационни картони на лицата, на които постоянният адрес вече не е в тази община, както и на лицата, освободени от българско гражданство.

Чл. 33

(отменен)

Общините и районите поддържат компютърни регистри за населението на територията си и могат да архивират личните регистрационни картони по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 34

(1) Актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт.

(2) Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност.

Чл. 35

(1) Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията.

(2) Актовете за гражданско състояние за събития, за които няма данни на територията на коя община са станали, се съставят в общината или кметството, на чиято територия е установено събитието.

(3) Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация.

Чл. 36

(1) Актовете за раждане и смърт се съставят въз основа на писмени съобщения, представени пред съответното длъжностно лице по гражданското състояние.

(2)

(3) Длъжностното лице не може да съставя актове за гражданско състояние, по които е страна или свидетел. В такива случаи актовете за гражданско състояние се съставят от друго длъжностно лице.

(4) Страните и свидетелите при съставяне на актове за гражданско състояние удостоверяват своята самоличност с документ за самоличност.

Чл. 37

(1) Длъжностното лице съставя акта за гражданско състояние само след като констатира по установения ред настъпилото събитие. Актовете за гражданско състояние се съставят на формуляри по установен образец.

(2) Данните в актовете за гражданско състояние се попълват въз основа на документи за самоличност на лицата. При съставяне на актове въз основа на документи от чужбина може да се ползват и други документи по гражданска регистрация само ако в получения или представения документ не се съдържат необходимите данни за съставянето на акта за гражданско състояние. В актовете за гражданско състояние не се вписват данни, заявления или сведения, които не са предвидени в закон.

(3) При съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, които имат и друго гражданство, данните се вписват въз основа на българския документ за самоличност.

(4)

Чл. 38

(1) Веднага след съставянето на акта за гражданско състояние длъжностното лице го подписва и полага печат с изображението на герба на Република България.

(2) Свидетели при сключване на брак могат да бъдат и чужди граждани.

(3) Ако някой от свидетелите или страните не може да подпише акта за гражданско състояние, на мястото за подписите се прави бележка за причината за невъзможността да се подпише актът (неграмотност, увреждане на ръката и прочие), след което, без да се подписва от други лица, се поставя отпечатък от десния палец. Ако такъв отпечатък не може да се постави, посочва се причината, както и с кой друг пръст е поставен отпечатъкът.

(4) При унищожени регистри на актове за гражданско състояние, липса на съставен акт за раждане или смърт и установяване на вписани неверни данни заинтересуваните лица установяват правата си по съдебен ред.

(5) При унищожен или изгубен регистър на актове за гражданско състояние, без да има възможност да бъдe възстановен, кметът на общината може да поиска от районния съд да установи унищожаването или изгубването и да разпореди съставянето на съответния регистър.

Чл. 39

(отменен)

Чрез ЕСГРАОН се отразяват всички промени по гражданското състояние на лицата в регистрите на населението по постоянен адрес. Технологията за работа се утвърждава в правилника по чл. 11, ал. 2.

Чл. 40

(1) Актовете за гражданско състояние се издават безплатно. На заинтересуваните страни се издават безплатно удостоверения за раждане и сключен граждански брак и преписизвлечение от акт за смърт по утвърдени образци. За издаването на удостоверения и преписи от тези актове за втори и следващ път се заплаща такса. Издаването на препис за служебно ползване е безплатно.

(2) При издаването на удостоверения и преписи от актовете за гражданско състояние от гражданите не може да се изисква предоставянето на лични данни, които се намират в Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) и свързаните с нея регистри.

(3) Длъжностното лице, съставило акт за гражданско състояние, отнасящ се за гражданин на държава, с която Република България е сключила договор за правна помощ, е длъжно в 10-дневен срок от съставянето на акта да изпрати служебен препис от него на Министерството на външните работи за изпращането му по дипломатически път в страната, на която лицето е гражданин.

(4) Длъжностното лице изпраща препис от акта за гражданско състояние, съставен за гражданин на страна, с която Република България не е сключила договор за правна помощ, само при поискване от Министерството на външните работи.

Чл. 41

(1) Образците на актовете за гражданско състояние и на документите, издавани въз основа на тях, се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието и се обнародват в „Държавен вестник“.

(2) Попълването на актовете за гражданско състояние се извършва на ръка, четливо, без зачертаване и поправки. Актовете могат да се съставят и отпечатват автоматизирано с програмни средства, предоставени или одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) При попълването и отпечатването на актовете за гражданско състояние се ползват мастила, които гарантират тяхната читаемост в утвърдените от закона срокове за съхранение.

Чл. 41а

(1) За всеки съставен акт за гражданско състояние се създава електронен еквивалент – електронен акт за гражданско състояние на национално ниво.

(2) Електронният акт за гражданско състояние се създава от общинската администрация, където е съставен актът за гражданско състояние в писмен вид.

(3) След сверяване на данните от акта за гражданско състояние в писмен и електронен вид длъжностното лице по гражданското състояние подписва акта с квалифициран електронен подпис. Електронните актове за гражданско състояние имат доказателствена сила за отразените в тях данни само когато са подписани с квалифициран електронен подпис.

(4) При несъответствие на данните в акта за гражданско състояние и неговия електронен еквивалент доказателствена сила имат данните, вписани в акта за гражданско състояние, в писмен вид.

(5) Електронните актове за гражданско състояние образуват Национален електронен регистър на актове за гражданско състояние.

Чл. 42

(1) Актът за раждане се съставя въз основа на писмено съобщение в срок 7 дни, като денят на раждането не се брои.

(2) Акт за раждане на мъртвородено дете се съставя въз основа на писмено съобщение не по-късно от 48 часа от раждането.

Чл. 43

(1) Всяко раждане трябва да се съобщи писмено в срок 5 дни, като денят на раждането не се брои. Раждането на мъртвородено дете се съобщава не по-късно от 24 часа от раждането му.

(2) Съобщението за раждане се съставя писмено по утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството образец. Съобщаването на раждането е задължение на:

1. ръководителя на здравното заведение или на лицето, на което със заповед е възложено това, когато раждането е станало в здравно заведение;

2. компетентно медицинско лице, когато раждането не е станало в здравно заведение;

3. длъжностното лице по гражданското състояние, когато в населеното място няма компетентно медицинско лице.

(3)

(4)

(5)

(6) Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акта за раждане, след като се удостовери писмено станалото събитие. Веднага след съставянето на акта за раждане на родителите се издава оригинално удостоверение за раждане.

(7) Веднага след съставянето на акта за раждане въз основа на него се създава електронен акт за раждане.

Чл. 44

(1) Когато срокът по чл. 42 е изтекъл и акт за раждане не е съставен, но съобщението е направено или длъжностното лице научи за раждането в течение на същата календарна година, то съставя акта за раждане, като спазва условията по чл. 43, без да е необходимо решение на съда за това.

(2) Когато календарната година и срокът за съставяне на акта за раждане са изтекли, акт за раждане се съставя само въз основа на решение на съда, постановено по искане на родителите, лицето или на прокурора.

Чл. 45

(1) Актът за раждане съдържа:

1. място на съставяне на акта – област, община, населено място/район;

2. номер на акта и дата на съставяне;

3. номер на оригиналното удостоверение;

4. дата – ден, месец, година, час и минута на раждането;

5. място на раждане – област, община, населено място или държава, ако детето е родено извън територията на Република България;

6. име на новороденото;

7. ЕГН на детето (попълва се само за български граждани);

8. пол и гражданство;

9. данни за родителите – имена, дата на раждане, ЕГН, гражданство;

10. документ, удостоверяващ раждането;

11.

12. длъжностно лице – имена, ЕГН и подпис;

13. бележки.

(2) Ако детето е родено мъртво, на мястото на „името на новороденото“ се изписва „мъртвородено дете.

(3) Преценката дали детето е родено живо или мъртво, или е налице аборт, се прави от компетентно медицинско лице.

(4) При аборт не се съставя акт за раждане.

Чл. 46

Когато едно дете е родено живо, но е умряло, преди да се състави акт за раждане, едновременно се съставят акт за раждане и акт за смърт.

Чл. 47

Когато майката е родила две или повече деца (близнаци), длъжностното лице съставя отделни актове за раждане на всяко дете, като вписва във всеки акт номера на акта на другите деца и реда, по който са се родили.

Чл. 48

(1) Намерени, изоставени или подхвърлени новородени живи деца се предават в най-близкото здравно заведение и там в присъствието на представител на Министерството на вътрешните работи, на здравното заведение и на лицето, намерило и предало детето, се съставя протокол за намирането му. В протокола се отбелязват: времето и мястото, където е намерено детето; пол и предполагаема дата на раждане; особени белези, които детето има по тялото си, описание на дрехите, с които е намерено; други обстоятелства. Протоколът се подписва от лицето, намерило детето, и от присъстващите представители, подпечатва се и се изпраща в общината, в която се намира здравното заведение, за да се състави акт за раждане.

(2) Когато новородено дете бъде изоставено от майката в здравното заведение, където е станало раждането, и не бъде потърсено в срока за съставяне на акта за раждане, се постъпва по начин, посочен в ал. 1.

(3) Длъжностното лице съставя акта за раждане въз основа на протокола, който става неразделна част от акта. Имената на детето се определят от длъжностното лице съгласно разпоредбите на този закон.

(4) Когато детето е намерено мъртво или умре преди предаването му в здравно заведение, се прави съдебномедицинска експертиза за установяване причините за смъртта. В този случай въз основа на протокола се съставят акт за раждане и акт за смърт. Ако медицинската експертиза установи, че детето е родено мъртво, се съставя акт за раждане на „мъртвородено дете“.

Чл. 49

При припознаване, извършено преди съставяне на акта за раждане, в същия акт се вписват данните на бащата, както и документът, удостоверяващ припознаването при наличие на съгласие на майката. Името на детето се съставя по реда на членове 12 – 14. Когато припознаването се извършва след съставяне на акта за раждане, данните за припознаващия и основанието се вписват в графа „Бележки“ на акта за раждане в съответствие със Семейния кодекс.

Чл. 50

(1) При пълно осиновяване длъжностното лице по гражданското състояние въз основа на заверен препис от решението на съда съставя нов акт за раждане.

(2) В новия акт за раждане се вписват:

1. действителната дата на раждане и новият единен граждански номер;

2. място на раждане – мястото на съставяне на акта, а в случаите на международно осиновяване — действителното място на раждане;

3. родители – осиновителите и данните за тях; когато детето се осиновява само от един родител, графата за другия родител не се попълва; когато детето се осиновява от съпруг на родител, данни за рождения родител, с когото отношенията се запазват, и данни за осиновителя.

(3) Съставеният акт се отбелязва в азбучника на годината, която съответства на годината на раждане на осиновеното дете, и в азбучника на годината на съставяне на акта.

(4) Съдебното решение се съхранява при условията и по реда за съхраняване на акта за раждане и до него не могат да имат достъп външни лица.

(5) В двудневен срок длъжностното лице по гражданското състояние уведомява с писмо общината, където се намира предишният акт за раждане на осиновеното лице, за отразяване в графа „Бележки“, че е съставен нов.

Чл. 51

(1) Гражданският брак се сключва пред длъжностното лице по гражданското състояние при условията и по реда, предвидени в Семейния кодекс.

(2) Граждански бракове се сключват всеки ден.

Чл. 52

Когато встъпващите в брак са лица със статут на бежанец или с хуманитарен статут. в Република България, те удостоверяват семейното си положение с нотариално заверена декларация.

Чл. 53

Актът за сключване на граждански брак съдържа:

1. място на съставяне на акта – област, община, населено място/район;

2. номер на акта и дата на съставяне;

3. номер на оригиналното удостоверение;

4. дата – ден, месец, година, и място на сключване на брака – област, община, населено място или държава, ако не е сключен в Република България;

5. данни за сключващите брак – имена преди брака, дата и място на раждане, възраст, ЕГН, гражданство, семейно положение преди брака, фамилия след сключване на брака,, данни за документите за самоличност, и подписите им;

6. режим на имуществените отношения;

7. данни за свидетелите – имена, ЕГН или дата на раждане и подписите им;

8. длъжностно лице – имена, ЕГН или дата на раждане и подпис;

9. други документи, представени за съставяне на акта;

10. бележки.

Чл. 53а

Веднага след съставянето на акта за сключен граждански брак в писмен вид въз основа на него се създава електронен акт за сключен граждански брак.

Чл. 54

(1) Актът за смърт се съставя въз основа на съобщение за смърт не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта.

(2) Актът може да се състави и след изтичането на срока по ал. 1, без да е необходимо решение на съда за това, когато се наложи съдебномедицинско освидетелстване на трупа при условията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс. Органите на съдебната власт, назначили съдебномедицинската експертиза, издават документ, удостоверяващ причината за забавянето.

Чл. 55

(1) Длъжностното лице по гражданското състояние пристъпва към съставянето на акт за смърт, след като получи съобщение за смърт, издадено от компетентно медицинско лице.

(2) Писменото съобщение за смърт, настъпила в лечебно заведение, се съставя от ръководителя на заведението или от лице, на което със заповед е възложено това.

(3) По време на обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето или на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето срокът по чл. 54, ал. 1 за съставяне на акт за смърт се удължава с 14 дни.

(4) Веднага след съставянето на акта за смърт в писмен вид въз основа на него се създава електронен акт за смърт.

Чл. 56

Длъжностното лице по гражданското състояние няма право по своя инициатива или по заявление на заинтересуваните лица да съставя акт за смърт на погребано без разрешение лице. В такъв случай актът за смърт се съставя само въз основа на влязло в сила решение на съда.

Чл. 57

Длъжностното лице по гражданското състояние съставя и след изтичането на срока по чл. 54, ал. 1 акт за смърт на лице, умряло в чужбина, трупът на което е докаран в населеното място, ако към документите, съпровождащи трупа, не е приложен акт за смърт, съставен там, където тя е настъпила. Длъжностното лице по гражданското състояние предоставя тези документи на здравно заведение, за да се установи причината за смъртта и да се издаде съобщение за смърт. Ако причината за смъртта не може да се установи, това се отбелязва в съобщението за смърт.

Чл. 58

При смърт на група лица, чиито трупове не могат да се намерят или намерените не могат да се разпознаят, но е безспорно установено кои са лицата, кметът на общината, на чиято територия е настъпило събитието, или упълномощено от него длъжностно лице съставя протокол, който се изпраща в съответната районна прокуратура. Районният прокурор или наследниците на умрелите лица предявяват установителен иск пред съответния районен съд, който да постанови решение за съставянето на актове за смърт на тези лица.

Чл. 59

Акт за смърт на лице, което съдът с влязло в сила решение е обявил за умряло, се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в населеното място по постоянния адрес на обявения за умрял въз основа на препис от влязлото в сила решение.

Чл. 60

(1) Актът за смърт съдържа:

1. място на съставяне на акта – област, община, населено място/район;

2. номер на акта и дата на съставяне;

3. дата – ден, месец, година, час и минути на смъртта;

4. място на смъртта – област, община, населено място или държава, ако не е в Република България, и къде е настъпила;

5. имена на лицето;

6.

7. данни за лицето – дата и място на раждане, ЕГН, възраст, пол, гражданство, семейно положение, постоянен адрес;

8.

9. документ, удостоверяващ смъртта;

10.

11. длъжностно лице – имена, ЕГН или дата на раждане и подпис;

12. бележки.

(2) Обстоятелството, че смъртта е настъпила в място за лишаване от свобода, не се посочва в акта.

Чл. 61

(1) Препис-извлечение от акта за смърт или от акта за раждане на мъртвородено дете представлява разрешение за погребение и се издава безплатно.

(2) Когато е необходимо за извършване на погребение, препис-извлечението от акта за смърт или от акта за раждане на мъртвородено дете може да се издава и на трети лица, без да е необходимо упълномощаване по реда на чл. 88а, ал. 2.

(3) След изготвянето на акта за смърт длъжностното лице по гражданското състояние изпраща документа за самоличност на умрелия на най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи.

(4) При смърт на чужденец, който се погребва в Република България, длъжностното лице по гражданското състояние задържа всички документи за самоличност и документи за пътуване в чужбина, ако има такива. Тези документи и препис от акта за смърт се изпращат на най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи.

(5) При смърт на чужденец, чийто труп се изпраща в чужбина, длъжностното лице по гражданското състояние изпраща българския му документ за самоличност, ако притежава такъв, на най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи. Всички други документи за самоличност, документи за пътуване в чужбина, ако има такива, и препис от акта за смърт се предават на лицата, които придружават трупа.

Чл. 62

(отменен)

(1) Погребението се извършва след съставянето на акта за смърт и не по-рано от 24 часа от настъпването на смъртта.

(2) Погребението може да се извърши и преди изтичането на срока по ал. 1 само ако по безспорен начин бъде установено от здравно заведение, че смъртта е настъпила и причината за смъртта е установена.

(3) Погребението на лица с неустановена самоличност се извършва с постановление на прокурора и без да е съставен акт за смърт. В тези случаи не се разрешава кремация.

(4) Погребението на лица с установена самоличност, непотърсени от близки на починалия или без близки, се извършва в общината, където е установена смъртта.

Чл. 63

Актовете за гражданско състояние на военнослужещи, които се намират извън територията на Република България или са на територията на страната, но поради военни действия са лишени от възможността да съобщят на гражданските власти, се съставят от военнослужещи, определени от командването да изпълняват такива функции. Тези военнослужещи съставят актове за гражданско състояние и на граждански лица, които съпровождат войската. Актовете се водят в общ регистър, като се попълват на ръка.

Чл. 64

При съставяне на актове за гражданско състояние в случаите по чл. 63 се спазват разпоредбите на този закон със следните изключения:

1.

2. за всяка войскова част, определена от командването, се води общ регистър за вписване на всички актове за гражданско състояние. Актовете по този регистър се съставят на ръка въз основа на наличните данни.

Чл. 65

(1) Военнослужещият, натоварен с воденето на регистъра за гражданско състояние, изпраща чрез Министерството на отбраната препис от съставените актове, както следва:

1. от актовете за раждане – в общината по постоянния адрес на майката;

2. от актовете за сключен брак – в общината по постоянния адрес на съпруга;

3. от актовете за смърт – в общината по постоянния адрес на умрялото лице.

(2) Въз основа на преписа длъжностното лице по гражданското състояние на съответната община съставя нов акт по установения образец, а полученият препис остава неразделна част от него.

Чл. 66

(1) При раждане, граждански брак или смърт, настъпили на кораб, намиращ се в открито море, капитанът е длъжен да направи вписване в корабния дневник и да състави акт по реда на този закон.

(2) Актове за раждане или смърт се съставят в срок 24 часа от настъпването на съответното събитие.

Чл. 67

(1) Капитанът на кораба е длъжен да предаде преписи от съответните актове за гражданско състояние в службата за гражданското състояние при общината в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българското дипломатическо или консулско представителство в страната, в чието пристанище влезе корабът. Ако в страната няма българско представителство, капитанът на кораба е длъжен да изпрати преписите на българския дипломатически или консулски представител в най-близката страна, където има българско дипломатическо или консулско представителство.

(2) Длъжностното лице по гражданското състояние или българският дипломатически или консулски представител в 15-дневен срок от получаването на преписите от съставените на кораба актове са длъжни да ги препратят, както следва:

1. акта за раждане – в общината по постоянния адрес на майката;

2. акта за сключен граждански брак – в общината по постоянния адрес на съпруга, а ако той не е български гражданин – в общината по постоянния адрес на съпругата;

3. акта за смърт – в общината по постоянния адрес на умрелия.

(3) Длъжностните лица по гражданско състояние на общините, получили актове за гражданско състояние съгласно ал. 2, съставят актове за гражданско състояние по реда на този закон.

Чл. 68

(1) Когато вследствие на бедствие загинат всички лица от екипажа и пътниците, собственикът на кораба или упълномощено от него лице, след като провери и установи бедствието и последиците му, уведомява писмено длъжностните лица по гражданското състояние в общината, където е регистриран корабът, или най-близкото българско дипломатическо или консулско представителство до мястото на бедствието, с цел да се съставят по съдебен ред актове за смърт на загиналите лица.

(2) В случай, че са загинали капитанът на кораба и неговият помощник, актовете за смърт се съставят от съответния български дипломатически или консулски представител в чужбина или от длъжностното лице по гражданското състояние в общината на българското пристанище, където спасените лица са отведени, въз основа на заявленията на спасените лица от екипажа или от пътниците.

Чл. 69

Гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация.

Чл. 70

(1) Български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България.

(2) Ако българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език.

(3) Преписите или извлеченията от актовете за гражданско състояние по ал. 1, съставени от орган на държавата, с която Република България няма сключен договор за правна помощ, следва да бъдат легализирани и преведени.

(4) Преписите и извлеченията от актовете за гражданско състояние по ал. 1 не се нуждаят от легализация, когато:

1. произхождат от държава, която е ратифицирала Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове;

2. произхождат от държава, с която Република България има сключен договор за правна помощ, в който това изрично е посочено;

3. са получени по дипломатически път.

Чл. 71

Дипломатически или консулски представител на Република България в чужбина, който узнае, че в страната, където е акредитиран, се е родил, сключил е граждански брак или е умрял български гражданин, но в 6-месечен срок не му е бил представен в представителството заверен препис или извлечение от съответния акт, се снабдява веднага служебно с необходимите документи. Преписите или извлеченията от актовете по гражданското състояние заедно с легализиран превод на български език, заверен по съответния ред, се изпращат в Министерството на външните работи на Република България за препращане по постоянния адрес на българския гражданин. Ако не е съставен акт от местните органи, дипломатическият или консулският представител в съответната страна изисква по официален път съставянето му, ако законите на страната допускат това.

Чл. 72

(1) В срок три месеца от съставянето на актове за гражданско състояние в дипломатическото и консулското представителство на Република България преписи от тях, както и получените документи по чл. 71 се изпращат в Министерството на външните работи на Република България.

(2) Получените в Министерството на външните работи служебни преписи на актове въз основа на ал. 1 се изпращат не по-късно от 15 дни след получаването им в общините, както следва:

1. за раждане – в общината по постоянния адрес на майката, а ако тя не е български гражданин – в общината по постоянния адрес на бащата;

2. за сключен граждански брак – в общината по постоянния адрес на съпруга, а ако той не е български гражданин – в общината по постоянния адрес на съпругата;

3. за смърт – в общината по постоянния адрес на умрелия.

(3) Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за гражданско състояние, като вписва в него въз основа на получения препис по ал. 1 следните данни:

1. в акт за раждане – името на титуляря, датата и мястото на раждане, пола и установения произход;

2. в акт за сключен брак – имената на сключилите брак, датата и мястото на сключване на брака;

3. в акт за смърт – името на титуляря, датата и мястото на смъртта.

(4) Ако преписът не съдържа всички необходими данни, изисквани по този закон, се ползват данни от документите за самоличност или от регистъра на населението. При невъзможност да се попълнят всички данни в акта се вписват само наличните.

(5) При съществени различия в името, с което лицето е вписано в преписа по ал. 1 и в регистъра на населението, се представя документ, от който е видно, че имената са на едно и също лице. Въз основа на този документ при съставянето на акта името се вписва, както е в регистъра на населението. В случай че един от съпрузите е приел фамилното име на своя съпруг или е добавил фамилното име на съпруга си към своето, за фамилно име след брака се вписва приетото или добавеното фамилно име на съпруга според регистъра на населението.

(6) Длъжностното лице по гражданското състояние в общината след съставянето на акта въз основа на преписа по ал. 1 при поискване или служебно изпраща удостоверението за раждане или за граждански брак или препис-извлечение от акта за смърт на Министерството на външните работи, което го препраща на дипломатическото или консулското представителство за връчване на заинтересуваните лица.

Чл. 73

Промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред.

Чл. 74

(1) Всяка промяна в данните по гражданското състояние, вписани в съставения вече акт, се отбелязва в този акт на определено за целта място.

(2) Длъжностното лице по гражданското състояние извършва отбелязването въз основа на съдебно решение или административен акт за промяна.

(3) Промяната на данните в актовете за гражданско състояние на лицата се извършва само в акта на титуляря.

(4) При изрично писмено искане промяната или възстановяването на имената на родителите по чл. 19а може да се отрази по административен ред в актовете за раждане на децата. Искането се подава от родителите за малолетните им деца. За непълнолетните деца искането е лично със съгласието на родителите.

(5) При взаимно съгласие на съпрузите направената промяна или възстановяване на имената по чл. 19а в актовете им за раждане може да бъде отразена и в акта за граждански брак. За фамилно име след брака за всеки съпруг се вписва избраното име при сключването на брака съобразно неговата промяна или възстановяване по чл. 19а.

Чл. 75

(1) При постановено съдебно решение или административен акт за промяна, допълнение, вписване или отбелязване в съставения вече акт длъжностното лице по гражданското състояние вписва новото съдържание на данните в определеното за целта място в акта – графа „Бележки“. Записват се датата и името на длъжностното лице и се полагат подпис и печат на общината или кметството.

(2) Не се позволява зачертаване, изтриване и вмъкване на данни в съществуващ акт за гражданско състояние.

(3) Всички промени, допълнения, вписвания или отбелязвания, направени в съставения в писмен вид акт за гражданско състояние, се отразяват незабавно в електронния еквивалент на акта. Длъжностното лице по гражданското състояние сверява верността на данните и подписва акта с квалифициран електронен подпис.

Чл. 76

(1) По административен ред въз основа на официални документи може да се извършва промяна и вписване само на данни, които по същество няма да променят смисъла на съставения вече акт. Технически грешки и неточности в изписването на името се отстраняват по искане на заинтересуваните лица.

(2) По административен ред по заявление на заинтересуваните лица може да се отрази и промяната в имената им, настъпила по силата на нормативен акт. Към заявлението се представят документи.

(3) По административен ред български гражданин, роден извън територията на Република България, може да поиска бащиното му име да бъде вписано в акта за раждане, ако то липсва в съставения акт. Когато лицето е непълнолетно, вписването се извършва с писмено заявление от родителите му.

(4) Промените и вписванията се извършват по реда на чл. 75.

(5) По административен ред не могат да се променят името на титуляря, с изключение на изрично предвидените в закона случаи, датата на раждане, брак или смърт и полът.

Чл. 77

Промяна на ЕГН на титуляря се извършва само по административен ред от длъжностното лице въз основа на документ, установяващ необходимостта от такава промяна.

Чл. 78

(1) При непълно осиновяване длъжностното лице по гражданското състояние по място на раждане на осиновеното лице записва в графа „Бележки“ на съществуващия акт за раждане на лицето съдебното решение, имената на лицето, определени от съда, и имената на осиновителите.

(2) При издаване на преписи и удостоверения и преписи от акт за раждане с отбелязано непълно осиновяване за родители се вписват както родителите по произход, така и осиновителите.

Чл. 79

(1) При постановено съдебно решение за прекратяване на брака в графа „Бележки“ на акта за сключен граждански брак се записват номерът на делото, по което е постановено решението, датата, на която влиза в сила, и наименованието на съда, който го е постановил. Ако в решението е посочено, че съпругът възстановява фамилното си име преди този брак, в графа „Бележки“ се записва фамилното име на лицето преди брака.

(2)

Чл. 80

(1) При издаване на дубликати на удостоверения или преписи-извлечения от съставени актове, върху които има нанесени бележки, преписите се издават, като на съответните места се вписват само поправените текстове.

(2) Пълни преписи от съставени актове се издават, като се включат както първоначалните текстове, така и всички записани бележки.

Чл. 81

Анулиране на съставен вече акт за гражданско състояние се допуска преди приключване на регистъра за годината при съставяне на повече от един акт за едно събитие. При тези случаи през целия акт се написва по диагонал „Анулиран“, причината за анулирането му, датата на анулирането, подписва се от длъжностното лице и се подпечатва.

Чл. 81а

При постановено съдебно решение за съставяне на нов акт за раждане за лице, за което съществува акт за раждане, първият съставен акт се обезсилва. В графа „Бележки“ се записва, че е съставен нов акт за раждане, номерът на делото, по което е постановено решението, датата, на която влиза в сила, и наименованието на съда, който го е постановил.

Чл. 82

(отменен)

За всяко настъпило изменение в данните, записани в актовете по гражданско състояние, се изпраща писмено съобщение до ЕСГРАОН на областно равнище.

Чл. 83

(1) Регистрите на актовете за гражданско състояние за цялата община се образуват чрез събиране на съставените през текущата година формуляри – актове за раждане, граждански брак и смърт – по отделно за всеки вид, които се подвързват след приключване на годината в специална книга.

(2) Неразделна част от регистрите на актовете за гражданско състояние са документите, въз основа на които са съставени съответните актове за гражданско състояние.

(3) Всяка година най-късно до 20 декември Министерството на външните работи и общините снабдяват дипломатическите и консулските представителства, съответно кметствата и населените места на територията им, с необходимите формуляри на актове за гражданско състояние.

Чл. 84

(1) За всяка календарна година регистрите от всички актосъставители на територията на общината се приключват до 21 януари на следващата година със заверка, подписана от кмета или от упълномощено от него длъжностно лице от общината.

(2) Когато някой от регистрите се състои от повече от един том, върху корицата на първия том се надписва: „Том № 1“, а на допълнителните „Том № 2“ и така нататък. Номерацията на актовете в новия том започва от номера, който следва след номера на последния вписан акт в предходния том. Причината за въвеждането на новия продължен том се отбелязва на втората страница, на първата корица, без този надпис да засяга мястото на акта, и се подписва от кмета.

Чл. 85

(1) Заверката на регистрите включва описание на броя на актовете, от кой номер започват и на кой номер свършват, наличие на анулирани актове, колко от актовете са използвани, подпис и печат на последната страница на регистрите, образувани от събраните актове за гражданско състояние, съставени през предходната година. Неразделна част от регистъра е азбучникът към него. При заверката се проверява наличието на всички данни и подписи, изисквани от закона. Тази заверка представлява приключване на актовете за изтеклата календарна година.

(2) Заверката на регистрите се прави от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. Тази заверка представлява същевременно проверка и приключване на актовете за изтеклата календарна година.

(3) Приключените регистри от формуляри на актове се подвързват и се предават за ползване и съхраняване в административния център на общината до 130 години от съставянето им, след което се предават в Държавния архив.

Чл. 86

Приключването на регистрите се извършва и преди изтичане на календарната година, ако общината или кметството се закрие или се присъедини към друга. При присъединяване към друга община регистрите се предават в новата община.

Чл. 87

Всеки регистър задължително съдържа азбучен указател за вписаните в него лица. Азбучните указатели на регистрите за раждане и смърт се съставят след вписване на всички актове в регистъра и преди приключването му. В тях актовете се подреждат по азбучен ред на собственото име на новороденото или починалото лице. В регистрите за сключен граждански брак азбучният указател се съставя по собственото име на съпруга.

Чл. 88

(1) Въз основа на актовете за гражданско състояние длъжностните лица по гражданското състояние в общинските администрации по местосъхранението им издават следните документи по утвърден образец:

1. от акта за раждане – удостоверение за раждане (оригинал – първото издадено удостоверение, и дубликат –всяко следващо);

2. от акта за сключен граждански брак – удостоверение за сключен граждански брак (оригинал – първото издадено удостоверение, и дубликат – всяко следващо);

3. от акта за смърт – препис-извлечение от акт за смърт.

(2) При издаване на дубликат на удостоверение за раждане, за сключен граждански брак или препис-извлечение от акт за смърт не се попълват показателите от образеца, които липсват в акта.

(3) Въз основа на регистрите на актовете за гражданско състояние може да се издават и препис-извлечения, пълни преписи или заверени копия на актове. Заверката на копията на актовете задължително трябва да указва към коя дата данните от копието съответстват на данните от съхранявания в общината акт, да има подпис на длъжностното лице по гражданското състояние и печат на общината.

(4) Въз основа на регистрите на актовете за гражданско състояние се издават и удостоверения за липса на съставен акт за гражданско състояние.

Чл. 89

(1) Адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си.

(2) Адресът в Република България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място.

(3) В зависимост от мястото, което описва, адресът може да включва и наименование на локализационна единица (площад, булевард, улица, жилищен комплекс, квартал и други), номер, вход, етаж, апартамент. Номерът на локализационната единица може да се състои от комбинация, съдържаща до четири символа, като първите три задължително са цифри, а последният символ е буква. Входът се обозначава с една буква или с число до две цифри. Етажът се обозначава с число до две цифри. Апартаментът се обозначава с число до три цифри.

(4) Когато адресът е извън регулацията на населеното място, вместо данните по ал. 3 се вписва името на местността от землището му.

(5) Кметът на общината определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация.

(6) За адресите по ал. 5 и настъпилите промени в тях се изпраща писмено информация до териториалните звена „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(7) Съвкупността от адресите по ал. 5 за всички общини образуват Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България.

Чл. 90

(1) Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5.

(2) Постоянният и настоящият адрес на новороденото дете съвпадат със съответните адреси на родителите му. Когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето.

Чл. 91

Адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението.

Чл. 92

(1) Адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето.

(2) За извършване на адресна регистрация на адрес в страната лицата представят един от следните документи:

1. документ за собственост;

2. документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа;

3. други документи, доказващи собствеността или ползването на имота.

(3) За извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа.

(4)

(5) За извършване на адресна регистрация на лица, които са в родство по права линия със собственика или ползвателя на имота, както и за съпрузите на тези лица, не се представят документите по ал. 2 и 3. Кметът на общината, на района или на кметството или определените от тях длъжностни лица извършват служебна проверка в регистъра на населението за родствената връзка между собственика или ползвателя на имота и лицето, което заявява постоянен и/или настоящ адрес, както и проверка чрез отделите „Местни данъци и такси“ относно собствеността на имота.

(6) За извършване на адресна регистрация на лице, с което собственикът или ползвателят на имота живее във фактическо съпружеско съжителство, не се представят документите по ал. 2 и 3. За удостоверяване на посочените обстоятелства се представя писмено съгласие на собственика или ползвателя на имота чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа.

(7) За извършване на адресна регистрация на лица, настанени в държавни или общински жилища, не се изисква представяне на писмено съгласие от собственика на имота, а само настанителна заповед или договор за наем.

(8) Обстоятелствата за извършване на адресна регистрация на лица, които не могат да представят документ по ал. 2, се установяват от комисия, определена със заповед на кмета на общината, в която се включват служители от общинската администрация и от териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Агенцията за социално подпомагане.

(9) В случаите по ал. 8 органите по ал. 1 сезират незабавно комисията, която извършва проверка на обстоятелствата и дава становище за адресна регистрация в 7-дневен срок. Въз основа на становището на комисията органите по ал. 1 извършват адресната регистрация.

(10) Броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес на адреса на едно жилище, не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище. При определяне на общия брой на лицата се вземат предвид и регистрираните на адреса собственици, ползватели, наематели или обитатели на друго правно основание. В случаите, когато жилището се обитава само от роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително, се допуска трикратно надвишаване на броя на лицата, които обичайно могат да обитават жилището.

(11) Алинея 10 не се прилага при:

1. първа адресна регистрация по чл. 90, ал. 2;

2. заявяване на адресна регистрация от собственик на имота;

3. регистриране на служебен адрес.

(12) Актовете на органите по ал. 1, с които се отказва извършване на адресна регистрация или промяна на адрес, подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(13) Актовете на органите по ал. 1 за заличаване на адресна регистрация подлежат на оспорване пред съответния административен съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на административния съд е окончателно.

(15) Регистрация на служебен адрес се извършва в общината по последна адресна регистрация на лицето, ако има такава.

(16) Органите по ал. 1 не носят отговорност за получената кореспонденция на служебен адрес.

Чл. 93

(1) Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението.

(2) Постоянният адрес е винаги на територията на Република България.

(3) Всяко лице може да има само един постоянен адрес.

(4) Български граждани, живеещи в чужбина, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистъра на населението от район „Средец“ на гр. София.

(5)

(5) Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.

(6) Постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт.

(7) Постоянният адрес може да съвпада с настоящия адрес.

Чл. 94

(1) Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.

(2) Всяко лице има само един настоящ адрес.

(3) Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят.

Чл. 95

(1) Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до органите по чл. 92, ал. 1.

(2) Заявяването се извършва лично, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.

(4) Образецът на заявлението се утвърждава от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 96

(1) Настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до органите по чл. 92, ал. 1. Български гражданин, живеещ в чужбина, заявява настоящ адрес – държавата, в която живее, пред органите по чл. 92, ал. 1 по постоянния си адрес.

(2) Заявяването се извършва лично, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.

(4) Образецът на адресната карта се утвърждава от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 97

(1)

(2)

(3) Български гражданин, живеещ в чужбина, може да заяви постоянен и настоящ адрес пред органите по чл. 92, ал. 1, включително и чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина.

Чл. 97а

При закриване на адрес от Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България от кмета на общината регистрираните на адреса лица са длъжни да заявят нов постоянен и/или настоящ адрес в едномесечен срок от връчването на заповедта за закриване на адреса. В случай че лицата не заявят нов адрес, след изтичане на срока по изречение първо органите по чл. 92, ал. 1 ги регистрират на служебен адрес.

Чл. 98

(1) Заявлението за промяна на постоянен адрес се подава до органите по чл. 92, ал. 1 в общината, района, кметството или населеното място, където лицето избира да бъде вписано в регистъра за населението.

(2) Когато се променя постоянният адрес, изменението се съобщава чрез Национална база данни „Население“ на общината по предходен постоянен адрес, на общината, в която е настоящият адрес, и на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 99

(1) Всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес.

(2) Адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава до органите по чл. 92, ал. 1 в общината, района, кметството или населеното място, където лицето живее. Когато български гражданин живее в чужбина, адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава до органите по чл. 92, ал. 1 в общината, района, кметството или населеното място по постоянен адрес. Адресната карта се обработва веднага за актуализация на Национална база данни „Население“.

(3) Лицата, предоставили подслон в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон, са длъжни да регистрират в специални книги отседналите, като при поискване предоставят данните от тях на органите на местната власт или на Министерството на вътрешните работи.

(4) Не се допуска регистриране на настоящ или постоянен адрес за повече от 4 месеца в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон. Ограничението по изречение първо се прилага и когато се извършва пререгистрация в същото или в друго място за подслон на територията на същата община.

(5) Настоящият адрес на децата, настанени в социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, е адресът на услугата. Адресните карти за тях се подават от ръководителя на съответната услуга.

(6) Непълнолетните лица, които се обучават в училища в населено място, различно от постоянния и настоящия адрес на родителите, могат лично да подават адресни карти за промяна на настоящия си адрес. В този случай към адресната карта трябва да се приложи уверение от съответното училище, че лицето е записано като ученик.

Чл. 99а

(1) В случаите на промяна на адресната регистрация по постоянен или настоящ адрес броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес на адреса на едно жилище, не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище. При определяне на общия брой на лицата се вземат предвид и регистрираните на адреса собственици, ползватели, наематели или обитатели на друго правно основание. В случаите, когато жилището се обитава само от роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително, се допуска трикратно надвишаване на броя на лицата, които обичайно могат да обитават жилището.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато промяната на адресната регистрация по постоянен и/или настоящ адрес се заявява от собственик на имота.

Чл. 100

Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях.

Чл. 101

Функциите на ЕСГРАОН са:

1. създаване и поддържане на регистри на актове за гражданско състояние;

2. създаване и поддържане на Национален електронен регистър на актове за гражданско състояние;

3. създаване и поддържане на регистър на населението;

4. еталонодържател за уникалния административен идентификатор на физическите лица – ЕГН, и създаване и поддържане на регистъра на единните граждански номера;

5. създаване и поддържане на националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България;

6. осигуряване на информационно и административно обслужване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Чл. 102

(1) Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението функционира на:

1. национално ниво – Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ поддържа регистър на населението – Национална база данни „Население“, Национален електронен регистър на актове за гражданско състояние, регистър на единните граждански номера, национален класификатор на постоянните и настоящите адресите и служебни данни;

2. областно ниво – Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез териториалните звена „Гражданска регистрация и административно обслужване“ поддържа Регионална база данни „Население“, национален класификатор на постоянните и настоящите адреси и служебни данни;

3. общинско ниво – общинските администрации въвеждат и поддържат данните за гражданската регистрация на физическите лица в Локална база данни „Население“, съставят актове по гражданско състояние и електронните им еквиваленти.

(2) За поддържането и работата на ЕСГРАОН административните структури от трите нива получават, обменят взаимно, обработват и съхраняват данни.

Чл. 103

(отменен)

Автоматизираните информационни фондове на ЕСГРАОН съдържат:

1. данни от регистрите за населението;

2. национални класификатори и служебни данни, свързани с поддържането на информацията за лицата.

Чл. 104

Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението осигурява:

1. регистриране, съхраняване и поддържане в актуално състояние на данните от гражданската регистрация;

2. съхраняване и поддържане хронология на променени данни в гражданската регистрация;

3. точност, пълнота и взаимообвързаност на данните в гражданската регистрация.

Чл. 105

(1) Данните в регистрите се въвеждат на общинско, областно и национално ниво.

(2) Данните се въвеждат еднократно по място на възникване на събитието или по място на изменението. Данните, които постъпват от други информационни системи, се въвеждат на национално ниво и се изпращат на областно и общинско ниво.

(3) Актуализацията на данните от общината се изпраща на съответното областно равнище ежедневно за отразяване на национално равнище.

(4) Данните по ал. 3 се изпращат съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Чл. 106

(1) Данните от ЕСГРАОН се предоставят на:

1. българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси;

2. държавни органи и институции съобразно установените им със закон или с подзаконов нормативен акт правомощия;

3. български и чуждестранни юридически лица – въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни.

(2) Предоставянето на данни от ЕСГРАОН на чуждестранни официални представителства в Република България се извършва чрез Министерството на външните работи съобразно ратифицираните от българската държава двустранни и многостранни международни договори и с разрешение на Комисията за защита на личните данни.

(3)

(3) Длъжностните лица от общинските администрации, изпълняващи дейности по гражданската регистрация, както и консулските длъжностни лица в чужбина имат право на безвъзмезден достъп до данните в електронните регистри на национално ниво.

(4)

(5) За предоставяне на достъп, обмен на данни или извършване на справки въз основа на регистрите се събират такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет, или безвъзмездно, когато това е установено със закон или друг нормативен акт.

(6) Данните от ЕСГРАОН, налични в електронен вид, се предоставят безвъзмездно на доставчиците на електронни административни услуги като вътрешна електронна административна услуга по реда на Закона за електронното управление.

Чл. 107

Отказът за предоставяне на данни от ЕСГРАОН може да се обжалва по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 108

(1) Институциите, физическите и юридическите лица, получили данни от ЕСГРАОН, в случаи на установено противоречие, неточност или непълнота в тях могат да поискат тяхната корекция.

(2) Съответната администрация, отговорна за достоверността на предоставените данни, се задължава да извърши корекция.

Чл. 109

За защита на данните от ЕСГРАОН от случайно или неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни се прилагат подходящи технически и организационни мерки, както и специални осигурителни мерки (включително изграждане и поддържане на Резервен център за случаи на бедствия, аварии и кризи), в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), със Закона за защита на личните данни и с ратифицираните от Република България международни договори.

Чл. 110

Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението е базова информационна система в Република България по отношение на данните за гражданската регистрация на лицата.

Чл. 111

(1) Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението предоставя данни на информационните системи в страната и получава данни от тях.

(2) Предоставяните от ЕСГРАОН данни за гражданската регистрация на лицата имат задължителен характер за останалите информационни системи, извършващи административно обслужване на населението.

(3) Предоставяните от други информационни системи данни за лицата имат осведомителен характер за ЕСГРАОН.

(4)

Чл. 112

(1) Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението предоставя ежедневно на Министерството на вътрешните работи актуална информация от Националната база данни „Население“ и от националните класификатори с цел законосъобразно издаване на българските лични документи.

(2) Предоставената по ал. 1 информация се ползва на централно и териториално равнище.

(3) Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението предоставя на общинските администрации актуална информация от Националната база данни “Население” и от националните класификатори с цел определяне и събиране на местните данъци и такси.

Чл. 113

(1) Редът, начинът и образците на документите за функциониране на Единната система за гражданска регистрация се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Методическото ръководство и контролът на дейностите, свързани с гражданската регистрация, се осъществяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството със съдействието на Министерството на правосъдието и Комисията за защита на личните данни.

Чл. 114

(отменен)

(1) Общинската администрация е отговорна за поддържането на ЕСГРАОН на общинско равнище.

(2) Министерството на регионалното развитие и благоустройството е отговорно за поддържането на автоматизираните информационни фондове на областно и национално равнище. Данните в тях се въвеждат въз основа на подадените от общинските администрации на хартиен или електронен носител съобщения до областното равнище.

(3) Органите по чл. 1, ал. 2 от Закона за българските лични документи изпращат данните за заявените постоянни адреси и заявения адрес в чужбина в ЕСГРАОН в петдневен срок.

Чл. 115

(1) На ЕСГРАОН ежедневно предоставят данни следните институции и поделенията им:

1. Министерството на вътрешните работи – данни от заявленията за издаване на български лични документи и данни за издадените въз основа на тях български лични документи; От заявленията се предоставят данни за име (на български език и на латиница), друго гражданство и постоянен адрес,.

2. Министерството на външните работи – документи, свързани с гражданската регистрация, които постъпват по дипломатически и консулски път;

3. Министерството на правосъдието – документи за вписване в регистрите за населението и на актовете за раждане;

4. Министерството на здравеопазването – съобщения за раждания и смърт; данни за деца до 3 години, настанени в домове; данни за лица, настанени продължително в специализирани здравни заведения;

5. Министерството на образованието и науката – данни за деца от 3 до 18 години, настанени в домове;

6. Министерството на труда и социалната политика – данни за лица, настанени в социални заведения;

7. съдилищата – съдебни решения, постановяващи вписвания в регистрите на актове за гражданско състояние или ограничаване дееспособността на лицата.

(2) Всяка от институциите по ал. 1 огранизира предоставянето на ЕСГРАОН на необходимата информация в сроковете, предвидени в този закон.

(3) Обменът на информация между институциите по ал. 1 и ЕСГРАОН се осъществява по автоматизиран и неавтоматизиран начин.

(4) Автоматизираната обработка на данните не отменя задълженията на институциите за изготвяне и изпращане на документите по гражданската регистрация, предвидени в този закон.

Чл. 116

(1) За нарушение на този закон от длъжностни лица се налага глоба от 50 000 до 300 000 лв.

(2) Когато нарушението е извършено от граждани, глобата е от 20 000 до 200 000 лв.

Чл. 116а

За нарушение на чл. 92 или чл. 99а на виновните лица се налага глоба от 1000 до 5000 лв. за всеки отделен случай.

Чл. 117

(1) Нарушенията по този закон се установяват с актове на длъжностни лица, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, областните управители или кметовете на общините.

(2) Въз основа на съставените актове се издават наказателни постановления от министъра на регионалното развитие и благоустройството, областните управители и кметовете на общините.

(3) Министърът на вътрешните работи и определените от него длъжностни лица установяват нарушения и издават наказателни постановления само по глава четвърта.

(4) Установяването на нарушенията и издаването на наказателните постановления се извършват при условията и по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1б

Този закон отменя Закона за имената на българските граждани (обн., ДВ, бр. 20 от 1990 г.; изм., бр. 94 от 1990 г.).

(1) Децата на починалите през периода от 1 януари 1984 г. до 26 ноември 1993 г. български граждани, чиито имена не са възстановени при условията и по реда на § 2 от отменения Закон за имената на българските граждани (обн., ДВ, бр. 20 от 1990 г.; изм., бр. 94 от 1990 г.; отм., бр. 67 от 1999 г.), по общо съгласие могат да възстановят имената на родителите си по реда на чл. 19а, ал. 2.

(2) Молбата по ал. 1 се подава по местожителството на починалото лице в срок до 31 декември 2005 г.

(3) Ако децата по ал. 1 са починали до влизането в сила на този закон или до изтичане на срока по ал. 2, правото на възстановяване на имената принадлежи последователно на следващите по степен низходящи.

§ 1б

§ 2

В Закона за лицата и семейството (обн., ДВ, бр. 182 от 1949 г.; попр., бр. 193 от 1949 г.; изм., Изв., бр. 12 от 1951 г., бр. 12 и 92 от 1952 г., бр. 15 от 1953 г.; попр., бр. 16 от 1953 г.; изм., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 50 от 1961 г.; ДВ, бр. 23 от 1968 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 20 от 1990 г. и бр. 15 от 1994 г.) се отменят:

1. член 7 – от 1 януари 2000 г.;

2. членове 122 – 130 включително – от влизането на този закон в сила.

§ 3

В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 44, ал. 1, т. 13 след думите „писмена заповед на“ се добавя „кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, и на други“.

2. В чл. 46, ал. 1, т. 6 накрая се добавя „и изпраща актуализационни съобщения до ЕСГРАОН“.

§ 4

В чл. 34, ал. 2 от Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 88 от 1973 г.; попр., бр. 92 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1976 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 66 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 89 от 1988 г., бр. 87 и 99 от 1989 г., бр. 15 от 1991 г.; попр., бр. 24 от 1991 г.; изм., бр. 64 от 1993 г., бр. 31 от 1994 г., бр. 36 от 1995 г., бр. 12, 87 и 124 от 1997 г., бр. 21, 70, 71 и 93 от 1998 г., бр. 30 от 1999 г.) думите „личния паспорт на лицето“ се заменят със „здравноосигурителната книжка на лицето“ и текстът до края се заличава.

§ 5

В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 16 се създава ал. 3: „(3) Личният номер за чужденец (ЛНЧ) идентифицира еднозначно дългосрочно пребиваващите чужденци в Република България. Начинът на неговото формиране се определя от Министерския съвет.“

2. В чл. 75 т. 2 се отменя.

3. В чл. 76 се създава т. 9: „9. малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители.“

4. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

4-dup. когато гражданинът (или негов представител) се яви в кметството (общината, района) за резултата от сверяване на заявлението:

5. след получаване на заявлението от общината (района), в районното полицейско управление, свързано чрез компютърна мрежа със съответната Дирекция на вътрешните работи, се извършва проверка за наложени принудителни административни мерки спрямо гражданина; при наличие на такива мерки се изготвя писмен отказ за издаване на искания документ за самоличност; ако няма наложени такива мерки, данните за гражданина от заявлението се сверяват с Националната база данни „Население“, като:

6. при получаване на заявление от общината (района) в районното полицейско управление, което не е свързано чрез компютърна мрежа със съответната Дирекция на вътрешните работи, не се извършват проверка и сверяване по т. 5; гражданинът се явява в районното полицейско управление след деветия ден от изпращането на заявлението от общината (района); в негово присъствие заявлението се регистрира, той го подписва и се залепва снимката му; определя се дата в срок до 30 дни след регистриране на заявлението, след която гражданинът получава документа си, като той се уведомява и за извършване на проверки в Националната база данни „Население“ и за наложени принудителни административни мерки;

7. регистрираното заявление се изпраща от районното полицейско управление до съответната Дирекция на вътрешните работи, където:

8. гражданинът се явява в районното полицейско управление след определената му дата за получаване на документа си за самоличност; при наличие на писмен отказ той се връчва на гражданина; при несъвпадане на данните от заявлението с тези от Националната база данни „Население“ гражданинът се уведомява и за отлагане издаването на документ за самоличност до извършване на съответните корекции от общината (района).

§ 17

Заявление за издаване на всеки следващ по смисъла на § 16 документ за самоличност и на свидетелство за управление на моторно превозно средство се подава по постоянен адрес, както следва:

1. в районното полицейско управление – ако искането е за издаване на документ за самоличност в срок до 30 дни;

2. в звената за издаване на документи за самоличност в Столичната или в съответната регионална дирекция на вътрешните работи – ако искането е за експресно или бързо издаване на документ за самоличност, в определени от Министерския съвет срокове;

3. в звено „Пътна полиция“ при Столичната или при съответната регионална дирекция на вътрешните работи – за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство;

4. персонализираният документ за самоличност се получава от мястото, където е подадено съответното заявление.

§ 18

Българските граждани, живеещи в чужбина, подават заявление за издаване на паспорт в съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България, което го препраща чрез Министерството на външните работи до Дирекцията на Националната служба „Полиция“ при Министерството на вътрешните работи. Тези заявления се изпращат служебно в съответната община (район) по постоянен адрес за сверяване на данните в тях при издаване на първия паспорт, а при всеки следващ – ако е налице съответната необходимост.

§ 19

Заявленията за издаване на дипломатически паспорт се подават в Министерството на външните работи, където се извършва сверяване на данните от тях с данните от информационните фондове на ЕСГРАОН и се заверяват служебно за „потвърдени данни“. Персонализираният паспорт се получава от мястото, където е подадено съответното заявление.

§ 20

Заявленията за издаване на моряшки паспорт се подават в Министерството на транспорта, където се извършва сверяване на данните от тях с данните от информационните фондове на ЕСГРАОН и се заверяват служебно за „потвърдени данни“. Персонализираният паспорт се получава от мястото, където е подадено съответното заявление.

§ 21

Заявленията за издаване на документи за самоличност на чужденци и бежанци се подават в Дирекцията на Националната служба „Полиция“ в Столичната или в регионалните дирекции на вътрешните работи по ред, утвърден от Министерския съвет. Персонализираният документ за самоличност се получава от мястото, където е подадено съответното заявление.

§ 22

Параграфи 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20 и 21 от преходните и заключителните разпоредби на този закон влизат в сила от 1 април 1999 г.;

б) досегашният § 12 става § 23.

§ 6

Разпоредбите на чл. 89 – 99 включително от раздел I и раздел II на глава четвърта „Адресна регистрация“, както и на § 2, т. 1 (отмяна на чл. 7 от Закона за лицата и семейството) влизат в сила от 1 януари 2000 г.

§ 7

Изпълнението на този закон се възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

§ 6а

За граждани, които не са заявили постоянен адрес по реда на чл. 95, отбелязаната в личния (зелен) паспорт адресна регистрация се смята за постоянен адрес.