Решение № 99 от 29.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Велико Търново, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

ПЕТЯ С.А

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600148 по описа за 2026 година Производство по чл. 34, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 – 3 ЗПИИРКОРНФС С Решение № 72/11.05.2026 г., постановено по ЧНД № 208/2026 г., Окръжен съд – Велико Търново е признато Решение № 8062 5422 7570 3700, постановено на 08.08.2025 г. от несъдебен орган - Bonnen§ Transacties Transactiemod от Кралство Нидерландия, влязло в сила на 29.09.2025 г., с което на българския гражданин С. С. Ю. е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 120 евро, представлаваща глоба за извършено административно нарушение на чл.2 от Закон за административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адвокат Д.

С., в качеството на служебен защитник на засегнатото лице С. С. Ю.. Наведено е оплакване неправилност на решението. Излагат се подробни съображения в негова подкрепа. Иска се отмяна на решението, като се постанови друго такова, с което да се откаже признаване и приемане за изпълнение на решението за налагане на финансова санкция на нидерландския орган.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Велико Търново заема становище, че решението на първостепенния съд е правилно и като такова да бъде потвърдено, а подадената жалба е неоснователна. Излагат се доводи, че в случая не са налице основанията нито за отлагане, нито за недопускане изпълнението на наложената финансова санкция. Касае се за нарушение на правилата за безопасност на движенето, което е от категорията на абсолютните административни 1 нарушения. Прокурорът счита, че компетентен да се произнесе е българският съд, тъй като понятието „местоживеене“ е заменено с понятията „постоянен и настоящ адрес“, които отговарят на изискванията на Закона, тъй като засегнатото лице има постоянен адрес на територията на Окръжния съд и местоживеенето не е свързано с фактическото пребиваване на лицето.

Адвокат Д. С., който е служебен защитник на засегнатото лице С. Ю., поддържа жалбата и моли да се уважи по изложените в нея доводи и съображения.

Жалбоподателят С. Ю. не се явява в съдебно заседание и не заема становище.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:

Въззивната жалба против решението е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения срок и изхожда от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 34 ЗПИИРКОРНФС. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Първоинстнационното производство е образувано по искане на несъдебен орган в Кралство Нидерландия за изпълнение на парична санкция по Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г., относно взаимно признаване на финансови санкции.

С решение № 8062 5422 7570 3700, постановено на 08.08.2025 г. от несъдебен орган Bonnen § Transacties Transactiemod в издаващата държава Кралство Нидерландия на българския гражданин С. С. Ю. е наложена глоба в размер на 120 евро. Актът на несъдебния орган е влязъл в сила на 29.09.2025 г.

Въз основа на решението за налагане на финансовата санкция е издадено Удостоверение по чл. 4 от РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2005/214/ ПВР НА СЪВЕТА от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с Рамково решение 2009/299/ ПВР на Съвета от 26 февруари 2009. Удостоверението е издадено и подписано от компетентния орган на издаващата държава, както и е преведено на български език. Спазени са изискванията за форма, съдържание и превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.

От съдържанието на удостоверението е видно, че на 08.08.2025 г. в 19:24 часа на територията на Кралство Нидерландия българският гражданин С. Ю. като водач на МПС не е използвал пътното платно, с което е извършил нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата. Постановено е решение от несъдебен орган, с което на Ю. е наложена санкция за извършеното административно нарушение в размер на 120 евро.

Лицето, срещу което е постановено решението, е български граждани с постоянно местоживеене на територията на Република България. Същият има регистриран постоянен адрес в с. ****, Община Елена и настоящ такъв в с. ****, Община Елена.

От представеното удостоверение се установява, че е констатирано извършено от българския гражданин административно нарушение на територията на Кралство Нидерландия. Същата е държава – член на Европейския съюз. Извършеното нарушение представлява поведение, което се явява нарушение на правилата за движение по пътищата в издаващата държава – членка. Същото по своя характер се 2 явява административно нарушение и се санкционира по административен ред.

Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС двойна наказуемост не се изисква за деяние, което според законодателството на издаващата държава съставлява поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, какъвто е настоящият случай.

Правилно се приема от първостепенния съд, че в случая е налице влязъл в сила акт в държава-членка на ЕС за налагане на задължение за плащане на финансова санкция. Този акт попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, с който е наложена глоба от несъдебен орган за извършено административно нарушение. В удостоверението не са включени направени съдебни или административни разноски, поради което неправилно е посочена и т.3 на чл.3, ал.1 от закона в решението на Окръжния съд.

На следващо място не са налице предвидените в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС факултативни основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция. В настоящото производство няма данни за същото деяние срещу същото лице в Република България или в друга държава, различна от издаващата и изпълняващата, да е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция. Давностният срок за изпълнение на решението не е изтекъл. Деянието, за което засегнатото лице е наказано по административен ред в Кралство Нидерландия, не е било от компетентност на български административни или съдебни органи.

На следващо място не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, което да прави недопустимо изпълнението на решението. Същото не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такава деяние. Възрастта на засегнатото лице не изключва отговорността му.

Правилно е посочено от първостепенния съд, че не е налице и факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 10 от ЗПИИАКОРНФС. Видно е от Удостоверението, че в него се съдържа информация за спазване на условията, съобразно законодателството на издаващата държава, като заинтересованото лице е уведомено за правото на обжалване и сроковете за обжалване на решението, което му е връчено и влязло в сила на 29.09.2025 г.

Засегнатото лице е бил нередовно призован за съдебните заседание пред първоинстанционния и пред въззивния съд, тъй като не е бил намерен на установените от НБД постоянен и настоящ адрес. В призовката е отбелязано, че С. Ю. се намира в Холандия.

Съгласно разпоредбата на чл. 94 ал. 3 от ЗГР, настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението, като се вписва държавата, в която те живеят. В случая по реда на чл. 96 ал.1 от ЗГР не е отразен от Ю. настоящ адрес, в който да е посочена друга държава, различна от Р България, поради което не може да се приеме, че се касае за български гражданин, на който мястото на живеене е в чужбина. По изложените съображения, наведеното оплакване на защитата в тази насока е неоснователно и като такова не може да бъде уважено от настоящата инстанция. С оглед изложените съображения, атакуваното решение се явява законосъобразно и обосновано. Същото следва да се потвърди, а подадената против него жалба следва да бъде оставена без уважение, като 3 неоснователна.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 72/11.05.2026 г., постановено по ЧНД № 208/2026 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4