Решение № 91 от 15.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Велико Търново, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ С.А

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора А. Г. Ч. като разгледа докладваното от ПЕТЯ С.А Въззивно частно наказателно дело № 20264000600168 по описа за 2026 година

Въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Производство по чл. 34 от ЗПИИАКОРНФС.

С решение № 83 от 02.06.2026 г., постановено по ЧНД № 300/2026г., състав на Окръжен съд В. Търново е признал Решение № 4062542274003747 от 27.11.2025г. на Централна банка за събиране на вземания – Министерство на правосъдието и сигурността - съдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 08.01.2026г., с което на М. А. П., ЕГН: ********** е наложена финансова санкция в размер на 110 евро за допуснато нарушение на правилата за движение при управление на МПС. Изпратил е същото на ТД на НАП Велико Търново за изпълнение.

В законния срок срещу решението е постъпила жалба от служебния защитник на П. – адв. С. с възражения за неправилност. Твърди се, че не е налице хипотезата на чл. 30 ал.3 от специалния закон, тъй като не е установено къде е обичайното пребиваване на лицето. Установено е, че лицето не е намерено на посочения адрес, записано е, че пребивава в Холандия.

1

Неоснователно е отхвърлено искането за консултация с издаващата държава от първия съд в тази връзка. Не ставало ясно дали решението е връчено на П. и дали той е уведомен за възможността да го обжалва. Съдът се е позовал единствено на удостоверението, а законът изисквал и актът да бъде приобщен по делото. Направено е искане за отмяна на оспореното първоинстанционно съдебно решение и за постановяване на друго, с което да бъде постановен отказ от приемане на решението за налагане на финансовата санкция.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът адв. С. поддържа подадената жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.

М. А. П. не се явява и не заема становище.

Представителят на Великотърновска апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна и като такава предлага да бъде оставена без уважение.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и данните, съдържащи се в материалите по делото, прие, че подадената жалба е допустима, тъй като е подадена от оправомощено лице, в предвидения от закона срок и срещу акт, подлежащ на контрол. По същество жалбата е неоснователна.

Решавайки въпросите, свързани с поисканото признаване и приемане на решението на нидерландски съдебен орган за изпълнение и съобразявайки се с компетентността си в производството, първоинстанционният съдебен състав по същество правилно е преценил, че са налице всички материалноправни условия за положително произнасяне.

Видно е от съдържанието на посоченото Удостоверение, че М. А. П. е роден в Република България, гр. Сливен. Неговият последен известен адрес е с. Константин, *********. От приетите в окръжен съд справки от НБД „Население” е видно, че М. А. П. има местожителство и постоянен адрес на територията на Република България, с посочен същият адрес – с. Константин, *********. От изисканите справки от настоящият въззивен състав се установява, че на същият адрес в с. Константин живеят майката на М. П. – А.

Й., както и неговите брат – М. П. и сестра- М. М.. А от изисканата справка при ОД на МВР В. Търново се установява, че М. П. е собственик на МПС л.а.

„Фолксваген Голф“ с ДК

№ СН 10****. За този автомобил видно от

2

Удостоверението за облагаеми имущества, декларирани по ЗМДТ от Община гр. Елена П. дължи и данък за 2025г. Нередовното призоваване на засегнатото лице П. за съдебно заседание пред първоинстанционният и настоящият съд се дължи на това, че не е бил намерен на установения от справка НБД адрес и е записано, че се намира извън страната с неизвестен адрес. Съгласно разпоредбата на чл. 94 ал. 3 от ЗГР настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението с името на държавата, в която живеят. Настоящ адрес, в който да е посочена друга държава, различна от РБългария, не е отразен от П. по реда на чл. 96 ал.1 от ЗГР, поради което не може да бъде прието, че се касае за български гражданин, на който мястото на живеене е в чужбина. Поради изложеното възражението на защитата в тази насока бе прието за неоснователно и като такова бе оставено без уважение от настоящата инстанция. От всички тези доказателства, разгледани в съвкупност по несъмнен начин се установява, че е изпълнено заложеното в чл. 30, ал. 3 ЗПИИАРКОРНФС като необходимо условие за признаване от страна на българския съд на решението за налагане на финансова санкция. Независимо, че условията по цитираният текст са дадени алтернативно и по делото е установено, че постоянният и настоящ адрес на П. е на територията на РБългария, където е обичайното му пребиваване и където живеят и неговите най- близки и роднини – майка и брат и сестра, настоящият състав събра доказателства и за налично притежавано имущество от М. А. П. - лек автомобил „Фолксваген Голф“.

Съгласно удостоверението, Централна агенция за събиране на вземанията към Министерство на правосъдието и сигурността на Нидерландия е постановила Решение от 27.11.2025г., с което е наложена финансова санкция на М. А. П. в размер на 110 евро за извършено нарушение по Кодекса за движение по пътищата – непредставяне на свидетелство за правоуправление при поискване на 24.05.2025г. Описано е нарушението, датата на извършване, както и нарушените разпоредби – чл. 2 на Кодекса за движение по пътищата. Тъй като се касае за поведение, което нарушава движението по пътищата, то двойна наказуемост за това нарушение не се изисква и е налице условието по чл. 30 ал.2 т.1 от ЗПИИАКОРНФС.

Внимателното проучване на съдържанието на представения по делото 3 официален превод на удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета показва, че то е достатъчно изчерпателно при посочването на необходимата информация - за постановеното решение; за издалия това решение орган; за датата на издаването му и датата на влизането му в сила; за обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение и негова квалификация по законодателство на Кралство Нидерландия; за вида и размера на наложената финансова санкция.

Самоличността и регистрираното местоживеене на нарушителя са посочени в удостоверението по начин, позволил без затруднения идентифицирането на лицето.

Не е налице нито едно от условията по чл. 35 от закона, при които може да се откаже признаване на изпълнение. Срещу осъденото лице не е постановено и приведено за изпълнение друго решение за същото деяние. Не е налице нито една от предпоставките по т.4-8 – не се касае за лице с имунитет или привилегия; нарушението не е извършено изцяло или от части на територията на РБългария, нито е извършено извън територията на издаващата държава; наложената финансова санкция не е по- малка от 70 евро; не се касае за ФЛ, което не може да носи административно-наказателна отговорност. Липсват и предпоставки за отказ по чл. 35 т. 9-11 от закона. В представеното удостоверение изрично е посочено от издаващата държава, че производството е било писмено и лицето е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото му да обжалва решението, както и срока на обжалване. При наличието на това вписване в представеното от Нидерландската страна удостоверение, българският съд не би могъл да постави под съмнение неговата достоверност, още повече, че отсъстват каквито и да било обективни основания за това. В тази връзка следва да се има предвид, че принципа за взаимното признаване се основава на взаимното доверие между държавите - членки, стоящо в основата на сътрудничеството между тях и предполагащо спазване на основните принципи на прилагането на закона. Ето защо не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на наложената санкция по чл. 35 ал.1 т.9 от Закона, така, както твърди в жалбата си защитата. Решението на Нидерландската държава е влязло в законна сила на 08.01.2026г. и давността за изпълнението му не е изтекла. В противовес на твърденията в жалбата към 4 издаденото Удостоверение, издадено по силата на Рамково решение 2005/214/ПВР е приложено и решението въз основа, на което е наложена финансовата санкция /на което е направен надлежен превод от настоящият съдебен състав/ под № 4062542274003747 от 27.11.2025г.

Предвид на изложеното обжалваното съдебно решение се явява законосъобразно и обосновано, тъй като при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Жалбата на служебният защитник е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното и на осн. чл. 34 вр. чл. 20, ал. 1-3 ЗПИИАКОРНФС, Великотърновски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 83 от 02.06.2026г. на Великотърновски окръжен съд, постановено по ЧНД № 300/2026 г. по описа на съда.

Настоящото решение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5