Решение № 637 от 20.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20248002103326 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Разглежда се касационна жалба на С. Б. И. чрез пълномощник адв. С. П. срещу решение № ***** от ********* г. по гр. д. №*********** г. на Окръжен съд Велико Търново , с което е потвърдено решение № ********* от ************г. по гр. д. № ************ г. на Районен съд-Велико Търново по отхвърлена като неоснователна молба на касатора с правно основание чл. 73 вр. с чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1,във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗГР за допускане на промяна в данните за гражданско състояние в регистрите на ЕСГРАОН относно пола от *********** на ******, промяна в ЕГН на лицето и в имената – от С. Б. И. на С. Б. И..

Въззивният съд на свой ред е изтъкнал,че действащото законодателство не предвижда исканото изменение,което се основава на самоидентифициране с друг пол. *********** има това естествено право, *********** право е да се самоопределя, да променя външния си вид и да афишира това по начин,какъвто намери за добре, но самоопределянето е без правно значение.Съставът на Окръжен съд Велико Търново е приел, че искането прекрачва границата на личната ***** сфера , посочил е правата на останалите граждани като граница и че законът не допуска увреждането им.

С определение №1960 от16.04.2025г делото е спряно на основание 631 ГПК поради 1 отправеното преюдициално запитване по гр.д. № 698/2020 г. по описа на ВКС, Трето г.о до Съда на ЕС по тълкуването на чл.9 ДЕС, чл.8 и чл.21 ДФЕС,чл.7 ХОПЕС засягащо исканията на ********* да се означи по съдебен ред промяна в пола на от ********** в *********** със съответстващата промяна на единния граждански номер и промяна на пола в акта за раждане, както и промяна на трите имена, отхвърлени от съдилищата. Предмет на преюдициалното запитване е включително допускат ли установените в чл.9 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), чл. 8 и чл. 21 от консолидирания текст на Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) принципи на равенство на европейските граждани и чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,национална правна уредба на държава членка/ЕКПЧОС/,която изключва всякаква възможност за извършване на промяна във вече вписаните данни относно пола, името и ЕГН в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален;допускат ли установените в тези норми принципи на равенство на европейските граждани и установената в чл.10 ДФЕС забрана на всякаква форма на дискриминация,основана на пол, раса или етническа принадлежност,религия или убеждения, увреждане,възраст или сексуална ориентация, както и принципът на ефективно правно средство за защита, установяване на национална съдебна практика (в случая с Тълкувателно решение №***/*****г. на ОСГК на ВКС), съгласно която се приема,че обективното материално право, действащо на територията на една държава-членка на ЕС,не предвижда възможност за промяна на пола,името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител,който твърди, че е транссексуален, след като по този начин го поставя в различно положение,в сравнение с това,което би имал в друга държава членка,чиято национална съдебна практика приема обратното; допустима ли е и национална практика, която поради религиозни ценности и морални норми не допуска промяна на половата идентичност освен в случаи на наложителност по медицински причини само за определени лица-интерсексуалните; национална практика, която приема, че е възможна промяна на пола само в определени случаи поради религиозни ценности и морални норми и по медицински причини, само за определени лица (интерсексуалните), но не и в останалите случаи на промяна на половата идентичност поради други,различни медицински причини.

С определение №****** от *******г и предвид постановеното решение от *******г по дело ******* на Съда на ЕС,настоящото касационно производство е възобновено с допускане на касационната жалба до разглеждане с участие на прокурор от Върховна касацонна прокуратура по поставен от касатора правен въпрос,при липса в българското законодателство на изрична правна уредба за промяна в данните за гражданското състояние по отношение на вписания в акта за раждане пол, предпоставките /критериите/ за промяна извеждат ли се в съответствие с признавани и защитавани лични права по чл. 8 от ЕКПЧ,включваща понятието лична независимост и право на лицата да определят собствената си идентичност , включително принадлежността към определен пол. Възприето е соченото от защитата основание на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.

.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, оспорва се като неправилна възприетата от съда 2 процесуална рамка за охрана на обществен интерес. Изтъква се неприлагане на установени в практиката на ЕСПЧ международни стандарти. Иска се отмяна на решението, като се постанови уважаване на молбата. В проведеното съдебно заседание , с лично явяване пред съда касаторът поддържа искането си. Представена е писмена защита от пълномощника адв.С. П. от ВТАК настоящият съд да съобрази правото на Съюза и неговия примат ,като въз основа на решение от **********г по дело********* на Съда на ЕС да вземе предвид безспорно установената от доказателствата по делото транссексуалност на молителя, като допусне исканата промяна в данните за гражданско състояние.

Прокуратурата на РБ, чрез участващия в производството прокурор от ВКП застъпва становище за основателност на молбата.

По правния въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане,Върховен касационен съд следва да утвърди положителен отговор.Като фундамент на основните права, включително и на правото на зачитане на личния живот по чл.7 ХОПЕС и чл. 8 КЗПЧОС /Конвенцията/, достойнството на човешката личност е неотменимо и ненакърнимо. Неприкосновеността на личния живот включва сексуалната идентификация като аспект на личната идентичност. Всеки човек има право да определя детайлите на своята идентичност,което включва правото на трансполовите лица на личностна реализация, на физическа и морална неприкосновеност както и на зачитане и признаване на тяхната полова идентичност.Нормата на чл.8 от Конвенцията е „самоизпълняваща се“, като пряко приложима в българското право.След като възможността на транссексуалните лица за промяна на пола е в обхвата на правото на личен живот,не може да се ограничи приложното й поле като се преодолява задължително за националните съдилища нейното тълкуване от ЕСПЧ и Съда на ЕС по отношение на транссексуалните лица в България поради биологичното обяснение на понятието „пол“, дадено от Конституцията на РБ. Конвенцията е ратифицирана със закон (ДВ бр.66/92) като част от вътрешното право и се прилага от националните съдилища и органите на публичната власт с предимство пред националните законодателни актове, които й противоречат. По отношение на правото на Европейския съюз и другите международни договори,които подлежат на автономно тълкуване, предимство пред решенията на Конституционния съд и други вътрешни тълкувателни актове имат решенията на Съда на Европейския съюз,същото предимство те имат и пред тълкувателните решения на ОСГК на ВКС в сфера, регулирана от правото на ЕС.Според приетото в решението по дело ****** на СЕС, правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване.С Решение на СЕС от ******* г. по дело *********** е дадено тълкуване за приложимост на правото на Съюза за подобни с процесния случаи/пар.60-63 на решението/ Множество действия от ежедневието както в публичната, така и в частната сфера, изискват доказване на самоличността, обикновено с паспорт или с лична карта, като несъответствието между външния вид на дадено лице и данните за пола в неговата лична 3 карта или паспорт може да принуди това лице да разсейва съмнения относно самоличността си,както и относно автентичността на документа за самоличност,който то представя,или истинността на съдържащите се в него данни, което може да възпрепятства упражняването на произтичащото от чл. 21 ДФЕС право.Съдът на ЕС подчертава, че ограничение на свободното движение на хора може да бъде оправдано, само ако се основава на обективни съображения от общ интерес и е пропорционално на легитимно следваната от националното право цел.Макар издаването на документи за самоличност като личната карта или паспорт да е от изключителната компетентност на органите на държавата членка,чийто гражданин е съответното лице,тези документи трябва да бъдат издадени в съответствие с чл. 4, параграф 3 от Директива 2004/38, а да може това лице да упражни правото си на свободно движение.Освен това,когато мярка на държава членка, която ограничава гарантирана с ДФЕС основна свобода,е обоснована с оглед на признато от правото на Съюза императивно съображение от общ интерес, тази мярка прилага правото на Съюза по смисъла на чл. 51, параграф 1 от Хартата, така че тя трябва да съответства на закрепените в нея основни права, и по-специално на правото на зачитане на личния и семейния живот, посочено в чл.7 от нея.

В съответствие с чл.52, параграф 3 от Хартата правата, гарантирани в чл. 7 от нея,имат същия смисъл и обхват като правата,гарантирани в чл. 8 от ЕКПЧОС,като последната разпоредба представлява минимален праг на защита.В съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека, чл.8 от Конвенцията защитава половата идентичност на дадено лице като съставна част и един от най-интимните аспекти на личния му живот, като обхваща правото на всеки да определя детайлите на своята идентичност като човешко същество,което включва правото на трансполовите лица на личностна реализация и на физическа и морална неприкосновеност, както и на зачитане и признаване на тяхната полова идентичност. За тази цел чл.8 от Конвенцията налага на държавите по-специално задължения за действие, което предполага въвеждането на ефективни и достъпни процедури, гарантиращи ефективното зачитане на правото на тези лица на полова идентичност, чието признаване не може да бъде обусловено от инвазивни изисквания ,така че по силата на чл.8 от ЕКПЧ държавите са длъжни да предвидят ясна и предвидима процедура за правно признаване на половата идентичност,която позволява промяна на данните относно пола,а следователно и на собственото, бащиното и фамилното име или на единния граждански номер,в официалните документи по бърз, прозрачен и достъпен начин Такава процедура следва едновременно да гарантира личния живот и точността на регистрите. Национална правна уредба, която поради непризнаване на неговата полова идентичност възпрепятства трансполово лице да изпълни изискване,което е необходимо, за да се ползва от право,защитено от правото на Съюза, по принцип трябва да се счита за несъвместима с правото на Съюза.

Следва да се добави, че за Република България като държава-членка на ЕС съществува задължение да осигури на всички свои граждани,включително и на транссексуалните лица упражняване на правото им на свободно движение и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, което включва и наличие в правния ред на процедура за правно признаване на половата им идентичност, което да позволи промяна на 4 данните относно пола, собственото, бащиното и фамилното име и единния граждански номер в официалните документи. За съдилищата съществува задължение да прилагат изцяло всяка разпоредба от правото на ЕС с директен ефект съобразно нейното тълкуване от Съда на ЕС и практиката на ЕСПЧ, като за случаите,в които правото на Съюза не намира директно приложение, да приложат релевантното национално законодателство по начин,който не води до дискриминационно третиране и не накърнява субективни права, гарантирани от правото на ЕС. В тази насока, при съобразяване с практиката ЕСПЧ и решение на Съда на ЕС от ********. по дело **********, формираната понастоящем практика на ВКС по релевантните въпроси е опредметена в Решение****************г по гр. д. ************ на Четвърто г.о на ВКС, Решение №************ по гр.д №*********г на Трето г.о,Решение№*************** по гр.дело № ***************г на Четвърто г.о, Решение №********* от ****************г по гр.д № *************г на Трето г.о на ВКС. Предвид гореизложеното,тази съдебна практика се споделя и от настоящия състав на ВКС, Трето г.о .