Решение № 160 от 28.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Благоевград, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело № 20201200100736 по описа за 2020 година

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Народно читалище (НЧ) „Братя Миладинови 1914“ – гр. П., ЕИК 000014473, представлявано от председателя на настоятелството С.В.Дл. и секретаря В.И.Т., чрез А. А. С., против Община П., ЕИК 000024916, с адрес:

********, представлявана от кмета на общината Д.Б..

Навежда се в исковата молба, че „Народно читалище Братя Миладинови1914г.“ е основано в гр. П. през 1914 г. и от тогава до сега не е прекъсвало дейността си. Твърди се, че през изминалите повече от 100 години, читалището винаги е било център на духовният живот в гр. П., в него се намирала най-голямата читалня в града, единствената театрална сцена, литературен кръжок с над 50 годишна история, школи за изучаване на музикални инструменти, пеене и танци. Понастоящем читалището се ползвало за читалищна сграда, находяща се в имот с идентификатор *** по КККР на гр.П., построена от читалището в периода 19451955 г., като строителството е осъществено в следната хронология. От мотивите към законопроект за отстъпване даром на настоятелството на читалище „Братя Миладинови“ в гр.П. държавно място от 726.50 кв. м., ведно със стара джамийска сграда се установявало, че през 1919 г. на читалището е 1 предоставена за ползване стара джамийска сграда (намираща се на част от мястото на сегашната сграда), със застроена площ от 317.30 кв. метра, върху държавно дворно място с площ от 726.50 кв.метра, съставляващо част от кв.216 по плана на града. Поради разширяване на дейността, през 30-те година на XX век възН.нала нуждата от построяване на нова по-голяма сграда.

Навежда се, че са направени постъпки държавата да дари мястото и сградата на старата джамия, тъй като в същият квартал, общината също е притежавала места, които е отстъпила на читалището (мотивите на законопроекта). В резултат в Държавен вестН. брой 129 от 14 юни 1939 г. е публикуван закон, с който на читалището е отстъпено даром джамийската сграда и прилежащото дворно място, което заедно с места, дарени от общината ще оформят място за нова читалищна сграда. Видно било от протокол №5 от 09 февруари 1945 г., че е избрано ново читалищно настоятелство, с председател К. Н.. С., което на свое заседание, отразено в протокол №6 от 14 февруари 1945 г., приело решение да започне строителство на нова читалищна сграда, както и да поиска от Върховният читалищен съюз да нареди на Българска земеделска и кооперативна банка да отпусне заем за строителството в размер на 15 000 000.00 лева. Във връзка със започналия строеж, читалищното настоятелство с писмо от 21.05.1946 г. направило искане до изпълнителният комитет на фонда за кооперативен строеж на читалищни сгради да разреши изтеглянето на собствената на читалището сума във фонда. С писмо от 03.04.1947 г. до Върховният читалищен съюз, настоятелството на читалището информирало, че отпуснатите осем милиона за строеж на читалищната сграда са вече изразходвани и иска отпускането на още седем милиона, с което се установява, че в този период строителството на сградата е започнало, а строежа се ръководи и финансира от читалището. С писмо от 03.11.1949 г.

Върховният читалищен съюз е изискал от председателя на читалището в П. информация за необходимото количество строителни материали до края на годината, като с писмо от 21.10.1950 г. БНБ уведомило читалище „Братя Миладинови“, че Централния съвет на съюза на народните читалища е одобрил отпускането на заем от десет милиона за продължаване строежа на читалището. От картон за регистрация форма „образец 2“ към ПравилН.а за регистрация на проектните и сметни документации се установявало, че строежа на читалищната сграда в П. продължава, като за инвеститор е посочено самото читалище във ведомството на Съюза на народните 2 читалища. С писмо от 13.03.1951 г. читалище „Братя Миладинови“ моли висшия архитектурен съвет да не намалява площта на театралната сцена. С писмо от 17.03.1951г. Държавно строително предприятие уведомявало Председателя на читалището в П., че следва да внесе 15% авансово за предвиденото строителство. С писмо до Централния съвет на народните читалища от 27.08.1953 г. читалище „Братя Миладинови“ информирало за етапа на завършеност на строежа и искало помощ от специалисти, които да уточнят необходимите средства за завършването на сградата. На 30.05.1953 г. е било проведено събрание на управата на читалището, на което е коментиран въпроса за състоянието на строежа и необходимите довършителни работи. От банково извлечение на българска инвестиционна банка от 17.08.1955 г., адресирано до Върховния читалищен съюз се установявало, че от сметката на съюза е изплатена сума за извършените строителни работи през месец юли на обект „Читалищен дом П.“. На 14 ноември 1955г. приемателна комисия съставя протокол за привременно приемане на читалищната сграда. Като инвеститор в протокола е посочено „Народно читалище Братя Миладинови“.

На 11.03.1956 е съставен акт за отстраняване на констатираните дефекти с предният протокол. И в този протокол читалище „Братя Миладинови“ фигурирало като инвеститор.

Поддържа се, че с изброените писмени доказателства ищецът цели да докаже, че читалище „Братя Миладинови“ е инвеститор от началото до края на строителството на сградата, същата е построена с читалищни средства (на читалището и на Върховният читалищен съюз), в строителството не са влагани държавни средства. Твърди се, че от построяването и въвеждането й в експлоатация, държавата Н.ога не предявявала претенции към сградата, напротив изрично е признавала правата на читалището, като е заплащала наем за ползваните читалищни помещения, което се установявало от квитанция № 124 от 20.04.54 г. ГТП „**** П. заплаща на читалището сумата от 240.00 лева, наем за бюфет за 1953 г., с квитанция № 125 от 20.04.1954г. ГТП „**** заплаща наем за бюфет в размер на 80.00 лева за месеците януари - април на 1954г., с писмо изх.№ 58 от 18.09.1957г. до Околийския съдия, читалището иска да се определи наем, който да заплаща общинския народен съвет, за дадените от читалището помещения за ползване като градски стол, с писмо изх. №57 от 18.09.1957 г. се иска от околийския съдия да определи наем, заплащан от общинския народен съвет /ОНС/ за една канцелария.

3

Поддържа се, че дейността на народните читалища е уредена нормативно за първи път със Закон за народните читалища, ДВ бр. 291 от 28 март 1927 г.

С чл. 6 от закона на читалищата е призната юридическа правоспособност, без специална регистрация, а в чл. 9 се предвижда формиране на читалищен фонд, източниците на приходи за него, а съгласно чл. 11 30% от тези приходи се капитализират за „Фонд постройка читалищно здание“. Навежда се, че с чл. 15 се предвижда задължение за всяка община да осигури подходящи места за постройка на читалищни помещения. Съгласно §31 от ПравилН.а за прилагане на закона за народните читалища - ДВ бр.65 от 24.06.1927 г., е предвидено сумите по чл. 11 от закона да се съхраняват на влог в Българска земеделска банка за фонд „Постройка на читалищно здание“ и да се изразходват само и единствено за строеж на читалищни здания, съгласно проекти, одобрени от Министерството на народното просвещение.

Твърди се, че законът е отменен с нов Закон за народните читалища - ДВ бр. 129 от 17 юни 1941 г., като с чл. 1 от новия закон се потвърждава юридическата правосубектност на народните читалища и правото им да придобиват и притежават имущество. В чл. 36 е било предвидено задължение всяко читалищно настоятелство да снабди читалището с редовни документи за правото на собственост, а при липса на такива, чрез обстоятелствена проверка по реда на чл. 34 от Закона за нотариусите. В чл. 48 било предвидено задължение за всяка община да отпусне задължително и безплатно място за постройка на удобно читалищно помещение, като с правилН.а за прилагане на закона (ДВ бр. 179 от 14.08.1942г.), § 32, е доразвито задължението на всяка община да осигури място за читалищна сграда и да съдейства за изграждането й. Поддържа се, че този закон действа до 22.06.1945 г., когато е отменен с Наредба - Закон за народните читалища, ДВ бр.142/ 1945 г., действал до 1996 г. С Наредбата - Закон се потвърждавали основните принципи на предишните закони - правосубектността на читалищата без необходимост от регистрация, правото им на собственост, а с чл. 29 и задължението на общината да им предостави място за изграждане на сграда. Навежда се, че сега действащият Закон за народните читалища е обнародван в ДВ бр. 89 от 22.10.1996 г., като с него за първи път се предвиждало вписване в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, като условие за признаване на правосубектността. С §4 (предишен §3) от ПЗР на закона се предвиждало върху сгради държавна и общинска собственост, 4 които се ползват от читалища за читалищна дейност, да се учреди безвъзмездно право на ползване. Поддържа се, че с §5 (предишен §4) от ПЗР на закона се предвиждало възстановяване правото на собственост на читалищата върху всички техни имоти, отнети за държавна и общинска нужда, независимо от основанията.

Посочва се в исковата молба, че било очевидно, че с тези две разпоредби законодателят въвеждал разграничение между сгради, държавна и общинска собственост, предоставени за ползване на читалищата за читалищна дейност, и сгради придобити и построени от читалищата с техни средства. Сградите, които са собственост на читалищата, които не са построени с държавни средства, се прави довод, че законът предвижда да бъдат върнати на читалищата, в случай, че са им били отнети, а ако сградата е била държавна или общинска собственост и е предоставена на читалище, то следвало да се учреди в полза на читалището право на ползване.

Поддържа се, че в разрез с посочените императивни разпоредби на закона, община П. извършила национализация на читалищната сграда. От представените писмени доказателства се установявало, че „Народно читалище Братя Миладинови 1914“ е придобило ползваната от него сграда, доколкото във всички строителни документи, то фигурирало като собствеН. и инвеститор. Твърди се, че сградата е построена по инициатива на читалището, със средства на читалището и Върховният читалищен съюз, като тя не е финансирана от държавата, съответно не е преотстъпвана като държавна за читалищни нужди. С това се обяснявал факта, че до 1989 г. не бил съставен акт за държавна собственост. Съставени били актове само за място, което е било отчуждено за предвиденото, но нереализирано разширение на читалището в западна посока - това са акт № 1110 от 23.06.1983 г. и акт № 1111 от 23.06.1983 г. С посочените актове се отчуждавали два застроени жилищни парцела с пл. н. № 2622 и пл. н. № 2621 и построените в тях жилищни сгради, състоящи се от дюкянско помещение и жилищен етаж.

Поддържа се, че с акт № 439 от 25.10.2001 г., в противоречие с §5 от ПЗР на ЗНЧ и без правно основание, за първи път читалищната сграда е актувана като публична общинска собственост от органите на община П.. Като основание за съставянето му, в акта са посочени чл. 2, ал. 1, т. 6 и т. 9 и чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗОС. Прави се довод, че в чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗОС е формулирано 5 основанието за придаване на сграда, статут на публична общинска собственост - имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение. Поддържа се, че основанията, посочени в акта - т. 6 и т. 9 от чл. 2, ал. 1 от ЗОС са неприложими спрямо читалищните сгради. Твърди се, че те не могат да се явяват част от общинската културна или битова инфраструктура, доколкото читалищата винаги са дефинирани на законово ниво като „традиционни и самоуправляващи се културно просветни сдружения“ ЗНЧ от 1996 г., „сдружения с идеална цел за държавно гражданско и народностно възпитания, чрез културно-просветна дейност“ ЗНЧ от 1941 г. Това, че дейността на читалищата е неразривно свързана с образователната и културната дейност в съответното населено място, не можело да се тълкува като основание за приложението на чл. 2, ал. 2, т. 6 и т.