Решение № 53 от 23.07.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. С., 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.Б.Й. при участието на секретаря Т.С.Т. като разгледа докладваното от П.Б.Й. Административно наказателно дело № 20264150200053 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид:

Жалба против Наказателно постановление № ** г. на Началника РУ МВР С..

Жалбоподателят С. Д. И. обжалва наказателното постановление № ** г. на Началника РУ МВР С., с което на основание чл. 116, ал. 2 от ЗГР и е наложено административно наказание глоба в размер 200,00 лева за нарушение по чл. 99, ал. 1, във вр. с чл. 90 от ЗГР. Счита, че наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при изцяло неизяснена и неправилно възприета от наказващия орган фактическа обстановка. Заявява, че не е извършила каквото и да е било нарушение визирано в Закон за гражданската регистрация. Счита, че при издаване на обжалваното наказателно постановление, административно-наказващия орган е допуснал съществени процесуални нарушения, които са нарушили правото й на защита. Моли да бъде постановено решение, с което наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв. Х. Т. поддържа жалбата. В хода по същество сочи, че са налице обективни обстоятелства, които са възпрепятствали жалбоподателката към онзи период от време да направи съответната адресна регистрация на адреса, на който е пребивавала. Видно било от приложената лична карта, че месец след навършване на пълнолетие, е бил съставен акта за установяване на административно нарушение, т.е. към момента на съставяне на акта е минал много кратък период от време през който е следвало да смени адресната регистрация. Преди това, към 1 онзи период от време, жалбоподателката реално не е била във фактическа възможност сама да извърши тези фактически и правни действия, с които да се регистрира с настоящ адрес на мястото, на което е пребивавала, като на първо място, защото е нямала правната възможност, тъй като тя е била лице, което е било непълнолетно, и на второ място, защото тя сама не може да извърши тези действия. Неможела да извърши тези действия по регистрация по настоящ адрес, защото не е била собственик на жилището, в което е пребивавала. Собственик на жилището била нейната майка, която в съдебно заседание заявила, че поради здравословни лични нейни проблеми, както и поради ангажираността по гледането на болната й майка, същата не е била в състояние да отиде заедно със своята дъщеря до Общината и да подадат необходимите документи, които законът ги изисква за регистрация по настоящ адрес. Счита, че това е достатъчно основание да се приеме, че НП следва да бъде отменено на основание чл. 28 от ЗАНН. Счита, че и е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателката дотолкова, доколкото трайната съдебна практика е категорична и последователна във всички свои съдебни решения, където е прието, че когато се изготвя АУАН и въз основа на него НП, същите съгласно ЗАНН изрично трябва да посочват имена и ЕГН на това лице, видно обаче от АУАН и обжалваното НП, съпоставяйки с приложената лична карта на жалбоподателката, като доказателство в производството, се касае за сгрешен ЕГН. В АУАН и в НП е записан ЕГН, КОЕТО не съответства на ЕГН на жалбоподателя, което било самостоятелно основание да се приеме, че е нарушено правото на защита на жалбоподателката, което водело до отмяна на обжалваното НП съгласно трайната и последователна съдебна практика.

Моли обжалваното НП да бъде отменено и да се присъдят на жалбоподателката направените по делото разноски.

Наказващият орган- Началника на Районно управление –С., редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.

След като се запозна с представените по делото доказателства, становището на жалбоподателя, разпита актосъставителя и свидетелите, съдът намери за установено следното:

С Наказателно постановление № ** г. на Началника РУ - С., издадено въз основа на Акт №**/20.06.2025 г. за установяване на административно нарушение, на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 116, ал. 2 от ЗГР е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за това, че на 20.06.2025 г., около 15,15 часа в С., ул. Ал. К., № 1, вх. Г, ет. 4, ап. 14 при проверка се установи, че лицето от 05.05.2021 г. пребивава на посочения адрес, като в законоустановения 30 - дневен срок не е заявил за промяна на настоящия си адрес, с което виновно е нарушил чл. 99, ал. 1, във връзка с чл. 90 от ЗГР. Наказателното постановление е връчено на 28.01.2026 г., видно от разписката.

Приложен по делото е АУАН **, бл. №** от 20.06.2025 г., съставен от мл.

2 полицейски инспектор Д. М. против С. Д. И., за това, че на 20.06.2025 г. около 15,15 ч. в гр.

С., ул. Ал. К., № 5 лицето пребивава на настоящия адрес, а именно гр. С., ул. Ал. К., № 1, вх. Г, ет. 4, ап. 14 от 05.05.2021 г., като в указания 30 - дневен срок не е подала заявление в Община С. за промяна на настоящия адрес. Посочена като нарушена в акта е разпоредбата на чл. 99 ал. 1 от във вр. с чл. 90 от ЗГР. Актът е връчен на жалбоподателя на 20.06.2025 г., видно от отразяването в него, по който няма направени възражения.

С приложеното Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.06.2025 г. на прокурор от РП В.Търново, ТО С., било отказано да се образува досъдебно производство и прекратена преписка № 2342/2025 г. по описа на РП В.

Тръново поради липса на данни за извършено престъпление. Преписката е образувано по повод заявление от Е.С.Н., че майката на жалбоподателката - Д.Й. И., в качеството й на собственик на недвижим имот в гр. С., ул. „А. К.“ №1, вх. Г, ет.4, ап. 14 отказва да заплаща направените общи разходи за поддръжка на входа. Посочено е в постановлението, че в хода на проверката, се установило, че Д.Й. И. и нейната дъщеря и жалбоподател С. Д. И. имат заявен настоящ адрес в гр. С., ул. „Х. Д.“ № 13, вх. А, ет. 2, ап. 4, но от 2021 година не живеят на него, а на адрес в гр. С., ул. „А. К.“ №1, вх. Г, ет.4, ап. 14. Прокурорът е разпоредил, след влизане в сила на постановлението, същото да бъде изпратено на Началник на РУ МВР С., с оглед взимане на отношение по реда на ЗГР и ЗАНН.

Приложени са и обяснения, дадени от С. И., дадени пред мл. ПИ Д. М., с които потвърждава, че от 2021 г. с майка си Д. И. живеят на адреса в гр. С., ул. „А. К.“ №1, вх. Г, ет.4, ап. 14, като адресната им регистрация е в гр. С., на ул. „Х. Д.“ № 13, вх. А, ет. 2, ап. 4.

Представено е удостоверение изх. № 407/01.04.2026 г. от ПДТГ „Д.

Х.василев“ гр. С., видно от което жалбоподателката е записана в дневна форма на обучение в XII – б клас за учебната 2025/2026 г.

Приложено е и удостоверение на настоящ адрес изх.№ 00157 от 02.04.2026 г. на община С., видно от което С. Д. И. има заявен последен настоящ адрес от 02.04.2026г. в гр. С., ул. „А. К.“ № 1, вх. Г, ет. 3, ап. 14.

От разпита на актосъставителя Д. М. се установи, че вследствие на прокурорска преписка, следвало да се състави АУАН по Закона за гражданската регистрация, защото жалбоподателката няма гражданска регистрация и от около 4 г. живее на друг адрес без да са си е правила гражданска регистрация. Излага, че били съставени два акта - на майката и на детето – С.. С. била пълнолетна към онази дата, навършила 18 г. Св.

М. заяви, че С. не е давала обяснения, когато й съставил акта, не е правила възражения, подписа акта и й връчили екземпляр от него. Актът бил съставен в полицията, в неговия кабинет, а проверката била извършена преди това. В обясненията си пишело, че от четири години нямат адресна регистрация. На 20.06.2025 г. от даденото обяснение констатирали, че не живее на адреса. Св. М. заяви, че на адреса не са ходили, входът бил заключен и само по писмени данни са работили и по указания от прокурора. Св. М. поясни, че редът за регистрация на лице е в общината, където да заяви адресна регистрация за настоящ адрес, но не е запознат дали трябва да е ползвател или собственик на имота, за да се регистрира, знае 3 само че има срок за това.

Св. В. Г. – служител в РУ на МВР С. заяви, че спомня бегло за съставянето на акта и че той е свидетел на съставянето. Колегата М. му казал за какво нарушение е – за гражданска регистрация, че живее на адрес, на който не се е регистрирала. Нарушителят, на който се състави акта, присъствал лично. Не си спомня дали е давала обяснения и дали е имала възражения. Тя подписала акта, бил й даден екземпляр от него.

Св. Л. Г. – заяви, че е свидетел само при съставяне на акта, който се съставил в присъствието на нарушителя. Не си спомня С. да е давала обяснения или да е имала възражения. Спомня си, че същата подписа акта, и е бил даден екземпляр от него. Допълни, че разбрала от колегата, че актът е съставен за нарушение по Закона за гражданската регистрация, тъй като в законовия срок не се е регистрирала на адреса, на който живее.

Св. Д. И.- майка на жалбоподателката изнесе, че е запозната, че миналата година е съставен акт на нейната дъщеря от полицаите за това, че не е направила адресна регистрация в законоустановения срок. Получила писмо, с което я викат в полицията и тя отишла сама. Излага, че няма ясни спомени, тъй като по онова време имала здравословни проблеми - тежка анемия и не помни от тогава, паметта й била нарушена. Получили писмо от което разбрали че и двете с дъщеря й са глобени. Св. И. заяви, че тя е трябвало да направи адресната регистрация. Запозната била с процедурата за адресната регистрация и че следвало да отиде собственикът с нотариалния акт, и тъй като тя е собственика на жилището и следвало тя да отиде. Заявява, че С. не си е направила адресната регистрация заради нея, защото тя не е отишла. Излага, че тя е виновна за това, че не се е регистрирала, но имала причини, т. е. здравословното й състояние не й позволявало да отиде, също така полагала грижи и за нейната майка. Това продължило няколко години. Св. И. заяви, че към настоящия момент нейната дъщеря има адресна регистрация, тя и е направила.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 14- дневен срок (от връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).

При извършената от съда служебна проверка на обжалваното наказателно постановление се установи, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка както процесното наказателно постановление, така и акта за установяване на административното нарушение, не отговарят на установените от закона реквизити по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и поконкретно липсва посочена дата и място на извършване на нарушението. С НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на С. И. за това, че на 20.06.2025 г. около 15,15 часа в гр. С., ул. Ал. К., № 1, вх. Г, ет. 4, ап. 14 при проверка, която се установи, че била 4 извършена в сградата на РУ С., находяща се в гр. С., ул. „А. К.“ №5 било установено, че лицето от 05.05.2021 г. пребивава на посочения адрес, като в законоустановения 30 - дневен срок не е заявила за промяна на настоящия си адрес, с което виновно е нарушил чл. 99, ал. 1, във връзка с чл. 90 от ЗГР.

Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗГР всяко лице има задължението в рамките на 30 дневен срок след промяната на настоящия си адрес, да заяви същата пред компетентния орган. Действително от показанията на полицейските служители се установи, а и жалбоподателката не отрича, че И. се е преместила да живее на адреса в гр. С., ул. Ал. К., № 1, вх. Г, ет. 4, ап. 14 от 2021 г. заедно с майка си, която видно от дадените показания е собственик на имота. Същата изнесе, че поради здравословни причини не е успяла да подаде заявление за промяна на адреса.

Изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 99, ал. 1 от ЗГР се изразява в бездействие - незаявена промяна на настоящия адрес в законоустановения 30-дневен срок, като административно-наказателното обвинение е следвало да бъде обосновано от гледна точка на наличието на възникнало за лицето задължение и изтичането на нормативно регламентирания срок, в който това задължение е следвало да бъде изпълнено. В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателката живее на адреса гр. С. к ул. Ал. К., № 1, вх. Г, ет. 4, ап. 14, без да е уточнено до коя дата е следвало да заяви промяната на адреса, т. е. не са посочени съставомерни елементи на деянието.