Решение № 63 от 06.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Пазарджик, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500013 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пещера №632 от 08.11.2023г., постановено по гр.д.№ 301 по описа на същия съд за 2023 година, по реда на чл.542 и следващите от Граждански процесуален кодекс във връзка с чл.38 ал.4 от ЗГР е оставена без уважение молба с вх. № 1248/15.03.2023г., уточнена с молба с вх. № 1667/03.04.2023г., подадена от Х. А. Т., ЕГН 48842554818, гражданин на Република Турция, с адрес: Р. Турция, гр. Истанбул, Р. Кадъкьой, кв.

Бостанджъ, ул. „Илке“ № 8- 10/24, със съдебен адрес: гр. Пещера, ул.

„Димитър Горов“ № 16, чрез адв. Р. К. – АК – Пазарджик, против Община Пещера, за признаване за установено на факт с правно значение по отношение на страните, а именно, че С.Ш.А. – майка на молителя Х. А. Т., е родена на 01.07.1937 г. в гр. Пещера, при родители: майка Е.Х.Х., родена на 01.07.1905 г. в гр. Пещера и баща Ш.А.Х., роден на 01.04.1901 г. в гр.

Пещера, и отразяване на този факт в регистрите на населението на родените в гр. Пещера през 1937 г.

Така постановеното решение е обжалвано от молителя Х. А. Т., 1 представляван от адв. К.. Излага оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение и моли да бъде отменено. Неправилен бил изводът на съда че молбата е недопустима, тъй като молителят обосновал прА.я си интерес от нея, заради единственото си желание да получи българско гражданство. Желанието на молитeля било да докаже произхода си.

Евентуална била възможността, при успех на направеното искане, да заяви претенции за българско гражданство, но се касаело за несигурни бъдещи действия. Безспорно било, че не бил съставен акт за раждане и нямало такъв в Община Пещера. Установено било от разпита на свидетелка Г.Б., че майката на молителя - С.Ш.А. е родена през месец юли 1937г., тъй като така й е казвала майка й, което съвпадало с твърденията им. Втората свидетелка К.Б. с оглед нейната 90 годишна възраст, не била убедителна в показанията си, а и съдът е направил погрешен и неверен извод, че С.А. би следвало да е родена преди 17.05.1931 г., защото по твърдения на Б., тя била три години по-малка от нея. Датата 01.07г., отнасяща се за рождена дата на С.А., била записана и за всички нейни роднини, които са се изселили от България в Турция, през 1941г. Съдът счел, че не е установена датата и мястото на раждане на майката на молителя. Погрешно считал, че датата и мястото на раждане на лицето С., посочени в представените по делото на турски език с превод на български език, не е извлечена от официални документи, съдържащи данни за тези факти, а се установява на база предполагаеми данни, при пристигането и настаняването на изселницата С.Ш.А. на 03.11.1941г. в Р. Турция.

Жалбоподателят намира за установено по делото, че неговата майка С.А. е родена на 01.07.1937г. в гр. Пещера, в България, и молбата му следвало да бъде уважена след отмяна на обжалваното решение.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил.

В откритото съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик като заинтересована страна поддържа довод за неоснователност на жалбата.

Няма изразено становище от заинтересованата страна Община Пещера.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба с вх.

№5567 от 21.11.2023г., подадена от Х. А. Т., ЕГН-4884255818 от 2

Република Турция, гр.Истанбул, Р. Кадъкьой, кв.Бостанджъ, ул.“Илке“ №8-10/24, гражданин на Република Турция, чрез пълномощника си адв.Р.

К., от АК-Пазарджик, със съдебен адрес за призоваване и съобщения гр.Пещера, ул.“Димитър Горов“ №16, адвокатска кантора -Р. К., и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.542 ал.1 от ГПК във връзка с чл.38 ал.4 от Закона за гражданската регистрация.

В исковата си молба против община Пещера, представлявана от кмета Й.М., ул.“Дойранска епопея“ №17, с вх.№1248 от 15.03.2023г., молителят Х.

А. Т., ЕГН 48842554818, гражданин на Република Турция, с адрес: Р. Турция, гр. Истанбул, Р. Кадъкьой, кв. Бостанджъ, ул. „Илке“ № 8-10/24, със съдебен адрес: гр. Пещера, ул. „Димитър Горов“ № 16, чрез адв. Р. К. – АК – Пазарджик, твърди, че неговата майка с имена С.Ш.А., е родена на 01.07.1937г. в гр.Пещера, при родители : баща- Ш.А. и майка Е.Ш., и е починала на 09.06.2019г. в гр.Чорлу, в Република Турция. Твърди се, че от справка в архивите на Община-гр.Пещера, не се установявало, наличието на удостоверение за раждане на майката на молителя. Твърди се за известен факт, че майката на ищеца С.Ш.А., е напуснала пределите на България заедно с родителите си на 03.11.1941г. и цялото семейство се установило в Република Турция, район Ергене, област Текирдаг и че същата на 14.05.1946г. е регистрирана официално в Турция като гражданка. Твърди молителят, че за него възниква правен интерес от установяване на датата на раждане на майка му, свързано с материални и морални необходимости да се знае това, за да докаже българския произход на майка си, което е от значение, необходимо от на следващи административни процедури за нейния произход от България, което да се отрази и на неговия произход, от лице родено в България, като посочва правно основание на искането си в чл.542 ал.1 от ГПК. Моли да се постанови решение, с което да се признае по отношение на ответната Община-гр.Пещера, че лицето С.Ш.А. е родена на 01.07.1937г. в гр.Пещера, при родители-баща-Ш.А.ов Х., роден на 01.04.1901г. в гр.Пещера и майка Е.

Х.а Х.а, родена на 01.07.1905г. в гр.Пещера като това да се отрази в регистрите на населението на родените в гр.Пещера през 1937г. Прилага писмени доказателства и сочи гласни такива.

В писмения отговор от прокурор при Районна прокуратура Пазарджик, 3

ТО Пещера се поддържа становище за допустимостта на молбата.

Няма заявено становище от прокуратурата по съществото на искането.

Няма постъпил отговор на молбата от Община Пещера като заинтересована страна.

Във връзка с обосноваване на прА.я интерес на така подадената молба и по повод оставянето й без движение, с допълнителна молба вх.№1667 от 03.04.2023г. /л.27/ молителят Х. А. Т., посочва, че той желае да установи датата на раждане на своята майка С. Ш.А., родена на 01.07.1937г. в гр.Пещера, напуснала България на 01.11.1941г. и се заселила в Турция, който факт е важен за молителя за да докаже произхода на майката си от България, от което той ще има законово основание, да бъде признат произхода му от българска гражданка и самият той да получи българско гражданство, /конкретизира имената на родителите на майка си, датите им на раждане и населеното място-баща Ш.А.Х., роден на 01.04.1901г. в гр.Пещера и майка Е.Х.Х., родена на 01.07.1905г./.

Производството двукратно е прекратявано от първоинстанционния съд, като и двете прекратителни определения са отменени от въззивната инстанция. С първото прекратително определение №178 от 18.04.2023г. по гр.д.№301/2023г./л.30-л.31/, съдията докладчик приема, че молбата е процесуално недопустима, когато е подадена от наследник, който иска съдът с охранителното си решение да установи факта/респективно датата и/или мястото на раждане на наследодател и/или произхода на последния, както и да разпореди издаване на акт за раждане или смърт на наследодателя, в случаите когато молителят наследник обосновава прА.я си интерес за това единствено с възникване на негови субективни граждански права, произтичащи от този факт и че охранителното производство е недопустимо да се развива и когато такъв правен спор се установи и след подаването на молбата по чл.542 ал.1 от ГПК, като в случая молителят обусловил своя правен интерес от подаване на молбата по чл.542 ал.1 от ГПК за установяване на факта/датата и мястото/ на раждане на неговия наследодател-майка му и произхода от последната, с желанието да получи българско гражданство.

Съдът определя, че това твърдение на молителя не обуславя правен интерес от търсената в това производство защита, доколкото за молителя не съществува сигурност, че документите за българския му произход, които ще 4 представи евентуално към искането за българско гражданство биха били достатъчни или не, за да удостоверят произход по смисъла на чл.29 ал.4 от ЗБГ и че липсата на правен интерес от установяването на факта на раждане на вече починалото лице С.Ш.А. обуславя и недопустимост на сезиращата съда молба по чл.542 ал.1 от ГПК. Цитира се и съдебна практика по чл.290 от ГПК.

По реда на инстанционния контрол по подадена частна жалба от молителя против прекратителното определение, Пазарджишкият окръжен съд като въззивна инстанция с определение №249 от 16.05.2023г. по в.гр.д.

№274/2023г. отменя прекратителното определение на Пещерски районен съд постановено поради липсата на правен интерес и процесуална недопустимост на подадената молба, и връща делото с указания за разглеждането на подадената молба и решаването на спора по същество. Решаващите мотиви на въззивната инстанция са, че прА.ят интерес е необходимо условие за направеното искане от молителя и установяване, че молбата по чл.542 от ГПК е алтернативна възможност на молителя да установи българския си произход, освен ако разполага с документ, който да удостоверява българския му произход. Цитирана е от въззивната инстанция и съдебна практика, която според въззивния съдебен състав не отрича възможността по реда на охранителното производство да бъдат установено факти с правно значение и по отношение на вече починало физическо лице по молба на негов наследник, който черпи права от тези факти и съдът в това производство да разпореди на съответното длъжностно лице по гражданското състояние да състави акт за раждане на наследодателя на молителя, каквато правна възможност предвижда чл.46 и чл.48 ал.4 от ЗГР, като законодателят изхожда от виждането, че съставянето на акт за раждане е от значение за правата на наследниците на почиталия, че искането за съставяне на такъв акт за раждане на неговия наследодател в хипотезите когато такъв акт е бил съставен, но е изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановен по административен ред, като установяването със съдебното решение факти по чл.45 ал.1 т.4-9 от ЗГР би следвало да са същите, каквито те са удостоверени с изгубения или унищожен акт за раждане. Според същата въззивната инстанция няма пречка по този ред наследник да поиска от съда да разпореди съставянето на акт за раждане на негов наследодател и в хипотезата, когато такъв не е бил съставен и не може да бъде съставен с уговорката, че предмет на това охранително производство може да бъде 5 единствено установяването на факти с правно значение, но не и наследствени правоотношения, като при наличието на спор за такива, той следва да бъде разрешен по исков ред. Затова въззивната инстанция заключава, че охранителното съдебно производство по глава L от ГПК по дефиниция е безспорно производство, но че процесуално недопустима е молба по чл.542 ал.1 от ГПК подадена от наследник, който иска съдът с охранителното си решение да установи факта на раждане /датата и/или мястото/ на неговия наследодател и/или произхода на последния, както и да разпореди издаването на акт за раждане на наследодателя, в случаите когато молителят-наследник обосновава прА.я с интерес за това единствено от наличието на правен спор между него и трети лица било относно съществуването на тези факти по чл.45 ал.1 от ЗГР, било относно негови субективни граждански права, произтичащи от тези факти и при преценката за процесуална допустимост на молбата на наследник за съставяне на акт за раждане на наследодателя му по чл.542 ал.1 от ГПК, извършена предвид на обстоятелствата във всеки отделен случай. По тези съображения въззивният съд в посочения състав е отменил прекратителното определение на Пещерския районен съд и е върнал делото на РС-Пещера с изрични указания за разглеждане на подадената молба и решаването на спора по същество.