Решение № 695 от 14.10.2026, Софийски градски съд

Мотиви към Решение с регистрационен № 695/14.10.2026, постановено на 14.10.2026 г. по наказателно частно дело № 4162/2026 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 5-ти състав Производството по наказателно частно дело № 4162/2026 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение (СГС - НО), 5-ти състав е по Глава Трета „Признаване, изпълнение и изпращане на решения за налагане на финансови санкции“ от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС) и е образувано въз основа на Удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, респективно по чл. 4, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС с входящ № 83002/18.06.2026 г. на Софийски градски съд (СГС), издадено от Parket Centrale Verwerking О. M. в КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, за признаване и изпълнение на Решение, постановено на 18.12.2025 г. от Parket Centrale Verwerking O. M., влязло в сила на 29.01.2026 г., спрямо българския гражданин Д. П. Г., роден на **** г. и с регистриран на 15.11.1999 г. постоянен адрес в гр. София, **** ****, *** и регистриран на 08.05.1996 г. настоящ адрес в гр. София, **** ****, придружено със самото Решение, озаглавено „Traffic Fine Decision“, на английски език, на което от страна на съдията-докладчик с Разпореждане с регистрационен № 2182/19.06.2026, постановено на 19.06.2026 г. по наказателно частно дело № 4162/2026 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав е указано да бъде извършен превод от английски език на български език.

С Решение с регистрационен № 695/14.10.2026, постановено на 14.10.2026 г. по наказателно частно дело № 4162/2026 г. по описа на СГС - НО, 5-ти състав съдът е признал Решение, постановено на 18.12.2025 г. от Parket Centrale Verwerking O. M., КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, влязло в сила на 29.01.2026 г., с което спрямо българския гражданин Д. П. Г. (с установена по делото самоличност) е наложена финансова санкция в размер на 113.00 EUR (сто и тринадесет евро) за извършено от него поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари, а именно – за това, че на 16.11.2025 г. в 23:40 ч. в гр. Амстердам, Община Амстердам при система за контрол на средната скорост A1 LINKS превишил разрешената максимална скорост на магистрала с 11 км/ч (пътен знак А1) като при разрешена скорост от 80 км/ч се е движил с 91 км/ч., с което е нарушил разпоредбите на чл. 2 от Кодекса за движението по пътищата.

С цитираното Решение съдът е приспаднал изцяло изпълнената на 02.09.2026 г. от страна на засегнатото лице Д. П. Г. сума в размер на 113.00 EUR (сто и тринадесет евро) от наложената на същия финансова санкция в размер на неплатеното задължение по признатото Решение в общ размер на 1

113.00 EUR (сто и тринадесет евро) и е отказал изпълнение н а признатото Решение и е прекратил производството по наказателно частно дело № 4162/2026 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав.

Според настоящия съдебен състав, от доказателствената съвкупност по наказателно частно дело № 4162/2026 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав се установяват всички законоустановени предпоставки за признаване на Решение, постановено на 18.12.2025 г. от Parket Centrale Verwerking O. M., КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, влязло в сила на 29.01.2026 г., спрямо българския гражданин Д. П. Г., с ЕГН **********. От текста на Удостоверението, поставило началото на настоящото производство, се установяват всички данни, индивидуализиращи наказаното в КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ физическо лице, а именно: три имена, дата на раждане и последен известен адрес в Република България. Несъмнено става ясен размерът на наложената на Д. П. Г. финансова санкция, която възлиза на сума в размер на 113.00 EUR (сто и тринадесет евро), доколкото след проведена консултация от страна на съда въз основа на Разпореждане с регистрационен № 2182/19.06.2026, постановено на 19.06.2026 г. по наказателно частно дело № 4162/2026 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав от нидерландските власти е изпратено Писмо, заведено с входящ № 106313/10.08.2026 г. на СГС, в които е посочено, че административна такса в размер на 9.00 EUR (девет евро) не следва да бъде събирана, а финансовата санкция възлиза на сума в размер на 113.00 EUR (сто и тринадесет евро).

От посоченото Удостоверение стават ясни и обстоятелствата във връзка с извършване на нарушението, за които финансовата санкция е наложена.

Липсата на номер на Решението, чието признаване се иска в Република България, според настоящия съдебен състав не поражда съмнение, че се иска признаване и допускате на изпълнение на финансова санкция именно по отношение на засегнатото лице Д. П. Г., тъй като в Удостоверението, поставило началото на производството по наказателно частно дело № 4162/2026 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав се посочват всички негови изискуеми данни.

На следващо място, Решението по отношение на българския гражданин Д. П. Г. е за „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари“, поради което, според настоящия съдебен състав, са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, според която двойна наказуемост не се изисква. Според посочения нормативен текст за деяния, представляващи едно или повече престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава и нарушаващи разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето и управлението и почивката на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари, такава двойна наказуемост не се предвижда. Издаващият Удостоверението орган ясно 2 е посочил нарушените разпоредби, съответно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, кога Решението е влязло в сила, подлежи ли на обжалване и дадена ли е била възможност на засегнатото лице Д. П. Г. да се защити. Съдебната практика безспорно приема, че настоящото производство има изцяло процесуален характер по оказване на правна помощ на издаващия орган и не засяга въпросите по съществото на правния спор, като в този смисъл въпросът дали има извършено нарушение и осъществено ли е то от засегнатото лице Д. П. Г. не подлежи на обсъждане от българския съд.

Изясняването на тези обстоятелства е изцяло от компетентността на решаващия орган в издаващата държава и същите са вече решени по съответния ред. Процедурата по признаване е подчинена на принципа на взаимното доверие между държавите членки и не допуска възражения, свързани със самото нарушение и неговото авторство, като именно това е и целта на Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г. относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – да се улесни изпълнението им, независимо от коя част от Европейския съюз (ЕС) са наложени, при равно третиране на гражданите на ЕС без допълнителни формалности. Описанието на нарушението, извършено от страна на Д. П. Г., е достатъчно конкретно в цитираното Удостоверение и без конкретна индивидуализация на моторното превозно средство, с което се твърди, че същото е извършено, поради което се налага извод, че същото е валидно да породи правни последици, тъй като това е въпрос, който е следвало да бъде подложен на обсъждане от страна на съответния орган в КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ.

На следващо място, според настоящия съдебен състав в конкретния случай не се установяват основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на Решението, чието признаване се иска, предвидени в разпоредбата на чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС.

Видно от съдържанието на Удостоверението, поставило началото на производството по наказателно частно дело № 4162/2026 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав, същото е пълно и отговаря на текста на приложеното към него Решение, чието признаване се иска, поради което в конкретния случай не е налице основанието, посочено в разпоредбата на чл. 35, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС за отказ от признаване на цитираното Решение.

Според Удостоверението по реда на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, респективно по чл. 4, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС срещу осъденото в КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ лице Д. П.

Г. за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата държава, не е постановено и приведено в изпълнение Решение за налагане на финансови санкции, поради което не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение на Решението, предвидени в разпоредбата на чл. 35, т. 2 от ЗПИИАКОРНФС.

3

На следващо място, видно от датата на влизане в сила на Решението, чието признаване се иска, а именно: 29.01.2026 г., същото не е с изтекла давност по българското законодателство, като, освен това, Решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, поради което не са налице основанията за отказ, предвидени в нормативния текст на чл. 35, т. 3 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.

82, ал. 1, б. „а“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) „административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли: две години, когато наложеното наказание е глоба или временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“, като съобразно предвиденото в нормативния текст на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН „давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.“ Лицето, по отношение на което се иска признаване на цитираното Решение – Д. П. Г. не е с имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на Решението недопустимо, поради което приложение не намира и основанието за отказ от признаване на Решението, предвидено в нормативния текст на чл. 35, т. 4 от ЗПИИАКОРНФС.

Предвид мястото на извършване на деянието, предмет на цитираното Решение, извършено на 16.11.2025 г. в 23:40 ч., а именно: в гр. Амстердам, Община Амстердам при система за контрол на средната скорост A1 LINKS, се налага заключението, че Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния, поради което в случая не са налице и основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 35, т. 5 от ЗПИИАКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на цитираното Решение.

Видно от Раздел Ж „Решение за плащане на финансова санкция“ от цитираното Удостоверение, паричната сума, за която е наложена глоба на засегнатото лице по силата на Решението възлиза на сума в размер 113.00 EUR (сто и тринадесет евро), като от посочването на Общ размер на финансовата санкция на сума в размер на 113.00 EUR (сто и тринадесет евро) от горепосоченото Удостоверение се налага заключението, че към датата на издаване на цитираното Удостоверение посочената сума не е била платена.

Посоченото обстоятелство налага заключението, че в конкретния случай не са налице основанията за отказ от признаване на Решението, предвидени в разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗПИИАКОРНФС.

Доколкото по отношение на нарушението, предмет на Решението, чието 4 признаване се иска, в конкретния случай не се изисква двойна наказуемост, на основание чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, приложение не намира и установеното в разпоредбата на чл. 35, т. 7 от ЗПИИАКОРНФС основание за отказ от признаване на Решението и настоящият съдебен състав счита, че не следва да извършва преценка дали деянието, за което се отнася Решението съставлява или не съставлява престъпление или административно нарушение според българското законодателство.