Определение № 20346 от 28.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20346 гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20261100507455 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК ).

Образувано е по жалба, вх. № 019475 от 18.03.2026 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Н.М., рег. № 841 при КЧСИ, район на действие СГС, ведно с допълнение към жалба, вх. № 019778 от 19.03.2026 г. и допълнение към жалба, вх. № 019779 от 19.03.2026 г., подадени от длъжника М. А. С. по изпълнително дело № 20268410400247 по описа на ЧСИ М..

С жалбата и допълненията й се поддържа, че изпълнителното дело е образувано и се води извън пределите на изпълнителния лист. За последния, жалбоподателката изтъква, че е издаден срещу М. А. Георгиева, а не срещу М. А. С., поради което прави възражение за липса на идентичност в имената и образуваното изпълнително производство е недопустимо.

Поддържа при тези доводи, че е незаконосъобразно образуването на изпълнителното дело, връчването на поканата за доброволно изпълнение, както и всяко друго изпълнително действие. Признава, че ЕГН съвпада, но изпълнителният лист не е годно изпълнително основание. Искането е да се отменят всички действия на ЧСИ Н.М.; на основание чл. 438 ГПК да се спре изпълнението и да се укаже прекратяване на изпълнителното дело. Не претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Взискателят „Пейком България“ ЕООД, чрез адвокат П.А., в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, е взел становище по жалбата, в което оспорва същата като недопустима, а при условията на евентуалност - като неоснователна. Не прави искане за присъждане на разноски.

ЧСИ Н.М. е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал.

3 ГПК, в които счита, че жалбата е допустима, тъй като е насочена срещу мълчалив отказ за прекратяване на изпълнителното дело. По същество излага в мотивите си, че жалбата е 1 неоснователна.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбaтa и прецени материалите по изпълнителното дело, приема следното:

Така подадената жалба, ведно с допълненията й, се явяват недопустими, като насочени срещу действия на ЧСИ М., които не подлежат на съдебен контрол по реда на чл.

435, ал. 2 и ал. 3 ГПК, съобразно с изложените оплаквания за тяхната незаконосъобразност и формулираните искания – да бъдат отменени и да се укаже на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнително дело № 20268410400247.

В случай, че действително липсва идентитет между лицето, срещу което е издаден изпълнителният лист, и лицето срещу което се изпълнява принудително, защитата на това лице следва да се осъществи по друг процесуален ред, който не е този по чл. 435 ГПК.

За пълнота следва да се посочи, че самата жалбоподателка сочи, че грешка в ЕГН на субектите по изпълнителния лист и в производството по принудително изпълнение, няма.

Това обстоятелство се установява и от изпратеното по компетентност на СГС копие на изпълнителното дело, като ЧСИ М. е извършил справка НБДН (л. 24а от завереното копие на изпълнително дело № 247/2026 г.). От последната е видно, че ЕГН на лицето, срещу което е издаден изпълнителен лист № 150 от 22.12.2025 г. по в.гр.д. № 362/2025 г. на Апелативен съд - Варна, и ЕГН на длъжника по делото съвпадат. Така, съгласно чл.11, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, „Единният граждански номер (ЕГН) е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица съгласно чл. 3, ал. 2. Това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно.“ Настоящият състав на съда не споделя мотивите на ЧСИ М., че жалбата е допустима, тъй като по отношение на нея следва да се приеме, че е насочена срещу мълчалив отказ да прекрати изпълнителното дело. Гражданският процес не познава института на „мълчаливия отказ“, като по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК на обжалване подлежи изричният отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, който следва, по арг. от чл. 434, ал. 1 ГПК, да бъде в писмена форма.

При това положение жалбата, ведно с допълненията й, като недопустими, следва да бъдат оставени без разглеждане, и производството по делото - прекратено.

Предвид изложеното искането по чл. 438 ГПК следва да се остави без уважение, като неоснователно.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх. № 019475 от 18.03.2026 г., ведно с допълнение към жалба, вх. № 019778 от 19.03.2026 г. и допълнение към жалба, вх. № 019779 от 19.03.2026 г., подадени от М. А. С. по изпълнително дело № 20268410400247 по описа на ЧСИ М., рег. № 841 при КЧСИ, район на действие СГС, и ПРЕКРАТЯВА 2 производството по в.гр.д. № 7455/2026 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-I-М състав, като недопустимо.

ОСТАВЯ без уважение искането по чл. 438 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата, с допълненията й, и е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3