Решение № 130 от 05.09.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Кърджали, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20255100500128 по описа за 2025 година

С Решение рег. № 72/10.04.2025 г., постановено по гр. д. № 590/2024 г., Районен съд - М. е отхвърлил предявеният от А. М. И. против С. М. И., иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗС, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот №12, кв.10 по ПУП на с.П., общ.М., обл.К., с площ от 470 кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м., състояща се от първи етаж с две стаи и коридори избено помещение, и втори етаж с четири стаи баня и коридор, и второстепенна постройка с РЗП от 30 кв.м., при граници на целия УПИ №12 : от двете страни улица и общинско дворно място; и е прието за недоказано оспорването по реда на чл.193 от ГПК от А. М. И. на истинността на НА № **, том *, дело ***/**** г. на Pайонен съд - М.. С решението А. М. И. е осъдена да заплати на С. М. И. сумата от 950 лева, представляваща направени по делото разноски.

Недоволен от решението е останал ищецът в първоинстанционното производство А. М. И., който с въззивна жалба, депозирана чрез процесуален представител, го обжалва като неправилно и необосновано, постановено в 1 нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и доказателствата по делото. Оспорва изводите на съда като необосновани, немотивирани и противоречащи на правната и житейска логика. Излага съображения, че безспорно по делото се установило, че владението над процесните имоти е започнало преди повече от 35 години, когато бащата на жалбоподателката й оставил процесния имот, който от тогава тя владее, поддържа като свой, извършва всички необходими ремонти и поддръжка, като сочи, че не е прекратявала владеенето и своенето му, и че през целият този период никой не е предявявал претенции към него. Счита за безспорно доказано по делото, че ответникът не живял в имота от повече от 35 години и не е имал никакви претенции върху него. Видно било от представените по делото разписки за заплатени ток и вода, че жалбоподателката владеела и се грижела за имота. Твърди, че ответникът регистрирал партида за ел. ток след завеждане на делото с оспорения нотариален акт, представен с отговора на исковата молба. В подкрепа на твърденията си сочи показанията на св. Х. И.

О. и св. Х. Е. Ю.. Счита, че съдът кредитирал тенденциозно показанията на свидетелите на ответната страна, въпреки че същите не кореспондирали със събрания по делото доказателствен материал. Според въззивницата, ответникът не бил упражнявал владение над процесните имоти след 1990 г. и не смущавал владението й, като многобройните ремонти по къщата в имота били извършвани от въззивницата и ответникът не възразявал срещу това.

Счита, че представеното от ответника копие на препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 20, ал. 1 от ЗГР №**/**.**.****г., том *, дело №***/****г. на РС М. е неистински документ. В този НА били записани българските имена на ответника - С. М. И., каквито имена през 1976 г., според ищцата, нито един български гражданин от турски произход в България не притежавал, както и, че същият бил вписан с ЕГН през 1976 г., а по това време нито един български гражданин не е имал такъв, защото ЕГН бил въведен в България в края на 1977 г.; на следващо място сочи, че в процесния НА от 1976г. били вписани паспортни данни от 1985 г.

Според въззивницата, в нарушение на чл. 179 от ГПК и чл. 183 от ГПК съдът приел, че представеният препис на нотариален акт представлява официално заверен препис, който се ползва с доказателствената сила на оригинала.

2

Въззивницата моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемия С. М. И., чрез процесуален представител, е постъпил писмен отговор, с който същата се оспорва като неоснователна. Иска се постановеното от първоинстанционния съд решение да бъде потвърдено; претендира се присъждане на деловодни разноски.

Окръжният съд, по повод депозираната въззивна жалба и след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок, от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

При извършената на основание чл. 269 ГПК служебна проверка на обжалваното изцяло първоинстанционно решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, като по отношение преценка на правилността му е ограничен от посоченото в жалбата.

Производството пред Районен съд – М. е образувано по предявен от А.

М. И. против С. М. И., иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по силата на давностно владение на недвижим имот, представляващ УПИ №12, кв.10 по ПУП на с.П., общ.М., обл.К., с площ от 470 кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м., състояща се от първи етаж с две стаи и коридор и избено помещение, и втори етаж с четири стаи баня и коридор; и второстепенна постройка с РЗП от 30 кв.м., при граници на целия УПИ №12: от двете страни улица и общинско дворно място.

Ищцата твърди, че от 1990 г. владеела явно, спокойно, и манифестиращо спрямо ответника, процесния имот, който преди това бил закупен от баща й, и който с покойния си съпруг Халил И. своили, извършвайки му редица подобрения и ремонти. Твърди, че едва през последна година ответникът оспорил право й на собственост, твърдейки, че притежава акт за собственост.

По реда на чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил предявения иск с 3 твърдения, че е закупил същия през 1976 г. През 1989 г. заминал със семейството си и родителите си за Р.Турция, където се установили да живеят, а в имота оставили лице, което работело като учител в селото, за да го стопанисва. През 1990 г. родителите му се върнали в Р.България и заживели в неговата къща, като през 1991 г. починал баща му, а през 1997 г. починала майка му. Ищцата помагала на родителите му до смъртта им и по тази причина останала да живее в процесния имот, ползвайки първия етаж със съгласието на ответника. Оспорва твърдението на ищцата, че е владяла имота за себе си. През 2022 г. заявил на ищцата, негова сестра, че трябва да освободи имота, за да направи основен ремонт, защото смятал да заживее постоянно в Р.България.

В проведеното в първоинстанционното производство на 23.12.2024г.

ОСЗ е открито производство по реда на чл.193 ГПК за оспорване истинността на представения по делото препис на НА № **, том *, дело ***/****г. на PCМ.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка:

Представено по делото е заверено копие на препис от НА № **, том *, дело ***/****г. на PC-М., с вписване в същия, че ответникът С. М. И. е закупил от Ю. И. М. следния недвижим имот, находящ се в с.П., общ.М., а именно: дворно място от 470 кв.м., представляващо парцел № ХII, кв.10 по плана на селото, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 65 кв.м., и стопанска постройка на един етаж, при съседи на целият имот: от двете страни- улица и общинско дворно място. В този НА продавачът и купувачът са посочени с ЕГН, а също и с паспортни данни от 1985г.

Видно от скица на УПИ № ХII, кв.10 по плана на с.П., издадена на 20.09.2024 г. от община М., процесният имот е записан на ответника С. М. И., по силата на НА № **, том *, дело ***/**** г.

В приетите като доказателства разписки и квитанции за заплатени ток и вода, е посочено задължено лице за процесния имот - Х. Ф. И.. От представеното удостоверение за наследници, издадено на 05.04.2024 г. от община М. се установява, че Х. Ф. И.., починал на **.**.**** г., е съпруг на ищцата.

4

В приетия по делото Акт за раждане № ***/**.**.**** г. е вписано, че С. М. А. е роден на **.**.**** г. в с.П., като в графа бележки са посочени имената С. М. И., а като негови родители: Х. М. А. (по мъж), Х. А. Е. (по баща) – майка, и баща - А. Б. А..

От представената по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ, се установява, че ответникът С. М. И. е декларирал имота в Общинска администрация - М. на 23.08.2021 г., на основание документ за собственост НА № **/ **.**.**** г., като е посочил, че е придобил имота на 31.12.2015г.

/л.76 и сл./.

Приобщено като доказателство е копие на НА № **/**.**.****г., том **, дело №***/****г. на РС-М. /л.80/, видно от което Ю. М. Х. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в село П., а именно: дворно място от 470 кв.м., представляващ парцел № ХII, кв.10 по плана на селото, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 65 кв.м., и стопанска постройка на един етаж, при съседи на целият имот; от двете страни- улица и Б. М. А. – процесния имот.

Видно от препис-извлечение от акт за смърт № ****/**.**.**** г. на кмета на с.П., общ.М., А. Б. А. е починал на **.**.**** г., а видно от преписизвлечение от акт за смърт № ****/**.**.**** г. на кмета на с.П., общ.М., Х.

А. А. е починала на **.**.**** г.

От писмо № V8-116/27.01.2025г. на ГД „ГРАО“ към МРРБ, се установява, че единният граждански номер /ЕГН/ е въведен с ПМС № 15, обн.

ДВ бр.28 от 08.04.1977г., като въвеждането на данни за ЕГН е приключило на 31.12.1977 г.

Събрани са гласни доказателства по делото, чрез разпит на свидетелите Х. О., Х. Ю., Ш. А. и И. Ю..

Установява се от показанията на Х. О. и Х. Ю., че имотът бил на родителите на страните, като в него до 1989г. живели родителите и ответника със семейството си. През 1989г. те заминали за Турция, а през 1990г. родителите се върнали от Турция и заживели в имота. За да ги гледа и да се грижи за тях, от съседното село А. дошла ищцата А., която им помагала.

Бащата на страните починал през 1991г., а майката- през 1998г. и през цялото време от 1990г. до сега, в имота живеела ищцата, която се грижела както за 5 родителите си, така и за имота, като го стопанисвала и извършвала в различни години нужните ремонтни дейности - смяна на покрив, врати и прозорци.

Свидетелите сочат, че никой друг освен ищцата не е живял в имота и за неговата собственост не е имало спор или претенции, като в тези години ответникът идвал в къщата по един - два пъти в годината. Сочат в показанията си, че само А. заплащала за ремонтите, както и само тя плащала данъци, ток и вода.

Свидетелите, посочени от ответника - Ш. А. и И. Ю., сочат в показанията си, че процесният имот бил закупен от ответника и при всяко негово идване от Турция, той се настанявал в къщата си; ответникът плащал данъците на къщата. Не били чували А. да казва, че къщата е нейна или да е придобила къщата. Споровете за имота започнали преди две години. Св. Ш. А. сочи, че родителите на страните се върнали от Турция през 1991г., че баща им починал след 2 000 година, а майка им - по-късно.

Показанията на последните двама свидетели съдът намира за противоречиви и неподкрепени от останалия събран доказателствен материал.

Така, тези показания не отразяват правилно годините на смъртта на родителите на страните; оборват се от събраните доказателства за заплатени данъци и ел. енергия, видно от които такива са били заплащани само от ищцата; както и от приобщената по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ, видно от която ответникът е декларирал имота в община М. едва през м.август 2021г., като е посочил в декларацията, че го е придобил през 2015г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна и с оглед наведените с въззивната жалба оплаквания, настоящият съдебен състав намира следното: