Определение № 5685 от 12.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5685 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508792 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по възражение от Р. М. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д., със съдебен адрес гр. София, ул. Ж.к. „Младост 1“, ул. „********, вх. ********, партер, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 30.11.2018 г. по ч.гр.д. № 70003/2018 г. по описа на СРС, 36 състав.

От длъжника се твърди, че не е бил уведомен за заповедта за изпълнение, тя не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Длъжникът иска подаденото възражение да бъде прието и съда да спре изпълнението на издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Представя писмени доказателства.

Насрещната страна – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, изразява становище за неоснователност на възражението. Излага твърдения, че връчването на заповедта по чл. 410 ГПК е било редовно, тъй като са спазени всички законоустановени изисквания. Моли подаденото възражение да бъде отхвърлено.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид от фактическа страна следното:

Въз основа на депозирано от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 заявление от 31.10.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.11.2018 г. по ч.гр.д. № 70003/2018 година по описа на Софийски районен съд, 36 състав срещу длъжника Р. М. Д. за сумата от 2000 лева /частично ото4450,33 лв./ - главница по договор за издаване на кредитна карта 20.08.2003г., сключен с „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, ведно със законната лихва от 31.10.2018 г. до изплащане на вземането и 90 лева разноски по делото, от които 140 лв. за държавна такса и 50 лв. за възнаграждение на юрисконсулт.

По заповедното производство е приложена справка от 07.11.2018 г., видно от която към 07.11.2018 г. постоянният и настоящият адрес на лицето е в гр. София, р-н Сердика, ул.

„********. На този адрес заповедта е връчена на длъжника на 14.01.2019 г. по реда на чл. 47 ГПК - залепено е уведомление на 14.01.2019 г. на входната врата двор на № 8, след като адресът е бил посетен на 12.12.2018 г., на 29.12.2018 г., на 06.01.2019 г. и на 14.01.2019г. На 03.09.2019г. е залепено отново уведомление на адреса, с отбелязване от връчителя, че лицето не живее на адреса от две години след като се е развело с мъжа си. Трето и четвърто 1 уведомление са залепени на адреса съответно на 17.06.2019г. и на 17.02.2020г.

С разпореждане от 06.07.2020г. районният съд е констатирал, че заповедта по чл. 410 ГПК е влязла в сила и е радпоредил издаване на изпълнителен лист. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 70003/2018 г. на СРС и по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 20218630401939 по описа на ЧСИ Х., с рег. № 863 от КЧСИ.

Съдът, като обсъди данните по делото и наведените доводи, намира следното:

С разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК са уредени алтернативно четири хипотези, при наличието на някоя от които длъжник, лишен от възможност да оспори вземането по реда на чл. 414 от ГПК, има възможност да подаде възражение пред въззивния съд, а именно, когато: 1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Съгласно разпоредбата на чл. чл. 423, ал. 1 ГПК възражението пред въззивния съд може да се подаде в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение.

В случая, възражението е подадено от надлежна страна - длъжник в заповедното производство, по отношение на когото е прието, че заповедта за изпълнение е редовно връчена. От наличните данни по делото не се установява Р. Д. да е узнала за заповедта преди твърдяната от нея самата дата на узнаване - 13.02.2025 г., когато длъжника е намерил в пощенската си кутия съобщение за наложен запор от съдебен изпълнител по образуваното изп.д. № 1939/2021г. с изх. № 2867/29.01.2025г.

Доказването на узнаването от длъжника изисква той да посочи на коя дата е узнал и да докаже твърдения начин на узнаване, а ако има обективни данни за обратното предхождащо узнаване, то трябва да се докаже от кредитора. В този смисъл е Определение № 106 от 4.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2013 г., I г. о., ГК. В случая от насрещната страна не са ангажирани доказателства, а и не се твърди за узнаване за заповедта от длъжника на по-ранна дата. Поради това, съдът приема че длъжника е спазил едномесечния срок по чл. 423 ГПК за депозира не на възражението.

В случая длъжникът се позовава на основанията по чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Безспорно е, че заповедта за изпълнение не е била връчена лично на длъжника, а е уведомен за нея по реда на чл. 47 ГПК, с което е изпълнена първата предпоставка, предвидена с чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Към възражението от длъжника са ангажирани писмени доказателства с цел доказване, че същият няма постоянно местопребиваване в България, видно от които Р. М. Д. е здравно осигуР. в Германия /AOK Nordost/ от 01.03.2014г. и до 12.02.2025г. е с непрекъснати здравноосигурителни права.

Втората предпоставка на посочената хипотеза е длъжникът да не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България в деня на връчването.

Съгласно чл. 59 от Регламент № 44/2001 г. и чл. 62 от Регламент 1215/2012 г. при определянето дали страната има местоживеене в държава-членка, чиито съдилища са сезирани по делото, съдът прилага вътрешното си право. Легалната дефиниция на понятието „постоянно местопребиваване“ се съдържа в нормата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП, според която това е мястото, където лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.

За обичайно местопребиваване следва да се смята мястото, където страната е 2 установила „постоянен център на своите интереси“. Съществуващите регистрации, за които са представени доказателства, представляват обстоятелства, от които произтича трайната връзка на длъжника с мястото, където живее и работи.

Обстоятелството, че длъжникът не е заявил по реда на чл. 96, ал. 1 и чл. 97, ал. 3 ЗГР постоянен и настоящ адрес в чужбина е ирелевантно. Обичайното местопребиваване по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 48 КМЧП се определя от фактическото състояние на трайно, а не епизодично пребиваване на едно лице на определено място и не е свързано с извършване от лицето на регистрация.

Установените от събраните по делото доказателства факти сочат, че случаят попада в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, защото се установи, че към момента на връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, длъжника не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

С оглед изложеното, възражението следва да бъде прието, с предвидените последици в чл. 423, ал. 3 ГПК - спиране на изпълнението на заповедта по чл. 410 ГПК и продължаване разглеждането на делото от първоинстанционния съд с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА, на основание чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, възражението на длъжника Р. М.

Д., ЕГН **********, чрез адв. Д., със съдебен адрес гр. София, ул. Ж.к. „Младост 1“, ул.

„********, вх. ********, партер, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 30.11.2018 г. по ч.гр.д. № 70003/2018 г. по описа на СРС, 36 състав.

СПИРА, на основание на чл. 423, ал. 3 ГПК, изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.11.2018г., издадена по ч.гр.д. № 70003/2018г. по описа на Софийския районен съд, 36 с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 09.07.2020г. и е образувано изпълнително дело № 20218630401939 по описа на ЧСИ Х., с рег. № 863 от КЧСИ.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване разглеждането му с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3