Решение № 1096 от 15.10.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1096 гр. Кюстендил, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря Катя П. Николова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20261520103233 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 542 и сл. от Граждански процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по молба с правно основание чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).

Съдът е сезиран с молба на М. Г..

Молителят твърди, че е роден в гр. ***********, РС М. на ********г. През 2021г. придобил българско гражданство по произход. В Указа н президента бил записан с името М. Г..

Доколкото молителят искал да се установи за постоянно в Р. Б., в т. ч. да работи в страната, срещал трудности именно поради обстоятелството, че бил с две имена.

Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което на осн. чл. 19, ал.1 и ал. 2 от ЗГР, поради наличието на важни обстоятелства за това, да бъде допусната промяна като в името на молителя бъде добавено и бащино такова – С., като същият за в бъдеще се именува М. С. Г..

В срока по чл. 131 от ГПК Община Кюстендил е депозирала отговор. Не оспорва допустимостта и основателността на молбата, като сочи, че установяването на предпоставките за уважаването й от от компетенциите на съда.

В същия срок Районна прокуратура - Кюстендил не е изразила становище по предявения иск.

В съдебно заседание депозираната молба се поддържа от процесуалния представител на молителя. Представителят на Районна прокуратура – Кюстендил изразява становище за основателност на молбата посредством, а Община Кюстендил не изпраща представител.

1

СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл.235, ал. 2 и ал. 3 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

Името е част от гражданската регистрация на дадено лице и то го отличава от другите лица в обществото (чл. 1, ал. 3 от ЗГР). Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗГР то се състои от собствено, бащино и фамилно име, а трите части на името се вписват в акта за раждане. Разпоредбата на чл. 13 ЗГР допълва, че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка – ов или – ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Според указаното в чл. 14, ал.

1 от с.з. пък, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

Според нормата на чл.19, ал.1 ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В съдебната практика е застъпено становище, че значимостта на важните обстоятелства, налагащи промяната на имената следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. В т.см. решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по гр. дело № 712/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 507/22.10.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 200/14.04.2010 г. по гр. дело № 25/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.

Такива важни по смисъла на закона обстоятелства биха били лични или обществени обстоятелства, които биха направили носенето на съответното име, лично или обществено неудобно или неподходящо, като тази преценка обаче, винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.13 и чл.14 ЗГР, досежно начина на образуване на бащиното и фамилно име на всяко физическо лице. Въпреки това принципно правило промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя.

При посочените разрешения на съдебната практика и указанията на закона, съдът взе предвид, че по делото е приложено заверено копие на Извлечение от Регистъра за раждане на Р. С. М., установимо от което е това, че молителят е с вписани имена М. Г. при родители С. Г. и Л. Г.а.

Представено е и надлежно заверено Удостоверение, издадено от Държавна агенция за българите в чужбина, видно от което, е, че молителят е с български произход, а така също и с българско гражданство /спр. заверено копие на Удостоверение № ****/2019г., издадено от Министерство на правосъдието/.

От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М. А. се установи, че бащата на молителя – С., починал, като М. Г., желаейки да почете паметта му, изразявал желание да промени името си, като впише като второ такова /презиме/ именно бащиното си име. Отделно, поради обстоятелството, че е с две имена е имало случаи, в които срещал затруднения относно намирането на работа в Б..

При тези установени обстоятелства съдът намира, че са налице „важни обстоятелства“ по смисъла на закона за допускане на исканата промяна. В тази насока 2 са и показанията на свидетеля, които съдът цени по правилата на ГПК, като им се доверява, т.к. са последователни, логични и безпротиворечиви. Те не са опровергани и от доказателствата по делото. Исканата промяна е позволена от нормите на ЗГР, и поради констатирани важни обстоятелства налагащи я, а и изразеното становище за основателност на молбата от заинтересованата и контролиращата в производството страни, същата следва да бъде уважена.

При този изход на делото молителят, след влизането на решението в сила, следва да прибави към името си и презиме като се именува М. С. Г., който факт следва да бъде отбелязан надлежно в регистрите за гражданско състояние и съответното Бюро за съдимост.

Мотивиран от горното и на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, съдът РЕШИ:

ДОПУСКА промяна във фамилното име на М. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. *******, общ. ********, обл. *******, като занапред същият ще прибави към името си и презиме, като ще се именува М. С. Г..

На осн. чл. 112 от Правилника за администрацията в съдилищата, издаден от Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г., след влизане в сила на решението ДА СЕ ИЗПРАТЯТ съобщения до служба „Гражданска регистрация и административно обслужване“ на областно равнище и на съответното Бюро за съдимост при Районен съд - Кюстендил, а на община Кюстендил – заверен препис от съдебния акт за изпълнение на процедурата по чл. 75, ал.1 ЗГР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му – спр. чл. 546, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3