Акт № 3904 от 02.11.2026, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- 505/2026
- Подписан
- 02.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.149 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.1 и ал.2 пр.първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.1 и ал.2 пр.първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл.173 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- §8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.24 ал.1 · Закон за гражданската регистрация
- чл.24 ал.1 т.4 · Закон за гражданската регистрация
- чл.24 ал.2 · Закон за гражданската регистрация
- чл.34 ал.1 · Закон за гражданската регистрация
- чл.35 ал.1 и ал.3 · Закон за гражданската регистрация
- чл.35 ал.3 · Закон за гражданската регистрация
- чл.4 ал.3 · Закон за гражданската регистрация
РЕШЕНИЕ
№ 3904
Плевен, 02.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА административно дело № 20267170700505 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.8 ал.2 от Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.
Делото е образувано по жалба от Д. Х., чрез пълномощник Р. Д., против Отказ за издаване на удостоверение за наследници на Т. С., обективиран в писмо изх.№110/26.05.2026г. подписано от М. П. - вр.изп.длъж. кмет на [населено място].
В жалбата и уточнението към нея са наведени доводи, че оспореният отказ е издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че исканото удостоверение за наследници е необходимо на оспорващата, за да установи пред компетентната служба по земеделие и гори кръга на лицата, встъпили като наследници в правата на починалия относно конкретни имоти, с оглед уреждане на съсобственост и защита на собствените си права върху съответните имоти. В тази връзка се счита, че административният орган се е произнесъл по основание, различно от действителното правно основание на искането и не е разгледал приложимата законова хипотеза. Посочва се, че отказът е мотивиран изцяло с извода, че оспорващата не попада в кръга на наследниците по смисъла на ЗН, доколкото починалото лице е оставил живи наследници от низходящ ред. Сочи се, че този извод не се оспорва, но отказът е издаден въз основа на грешна правна квалификация на самото искане, тъй като не е искано удостоверение в качеството на наследник, а в качеството на трето лице с правен интерес по смисъла на чл.24 ал.1 т.4 от ЗГР – като майка на починалия, пряко засегната от съсобствеността в земеделски имоти, възстановени с Решение №21/13.03.1991г. на ОСЗ-Гулянци, за която удостоверението следва да послужи пред компетентната служба по земеделие и гори. Счита се, че органът е бил длъжен да разгледа искането в неговата действителна правна рамка, а не да го отхвърли механично на основание, което не е претендирано. Счита се още, че органът не е приложил правилно материалния закон, тъй като е отказал да разгледа искането през призмата на чл.24 ал.1 т.4 от ЗГР. Твърди се също, че в процесният отказ е налице непълнота на мотиви, тъй като не са изложени доводи защо се счита, че липсва интерес по чл.24 ал.1 т.4 от ЗГР или защо той е неотносим към искането. В заключение се моли за отмяна на оспорения отказ и преписката да бъде върната за ново произнасяне по искането, което да бъде разгледано и по реда на чл.24 ал.1 т.4 от ЗГР, а не единствено през призмата на наследственото им качество. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание оспорващата не се явява, представлява се от пълномощника й Р. Д. – дъщеря, и от служебен защитник адв.П., които поддържа подадената жалба и уточнението по нея и молят за отмяна на отказа и връщане на преписката за ново произнасяне.
Ответникът - М. П. - вр.изп.длъж. кмет на [населено място], в съдебно заседание се явява лично и счита, че жалбата е неоснователна, тъй като оспорващата не попада в списъка на преките наследници.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Предмет на подаденото искане от Д. Х., чрез пълномощник Р. Д. – дъщеря, за извършване на административна услуга по смисъла на §8 от ПЗР на АПК е за издаване на удостоверение за наследници по реда на чл.24 ал.2 от Закона за гражданската регистрация. Отказът за издаване на документ, удостоверяващ факти с правно значение, представлява индивидуален административен акт съобразно чл.21 ал.3 от АПК. В писмо с изх.№110/26.05.2026г., подписано вр.изп.длъж. кмет на [населено място], е обективиран отказ да се издаде удостоверение за наследници на Т. Я. С., починал на 14.01.1995г., б.ж. на [населено място]. Удостоверението за наследници е официален документ, който е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, а отказът за неговото издаване засяга правната сфера на заявителката, поради което е налице и правен интерес от неговото обжалване.
Писмо с изх.№110/26.05.2026г. подписано от вр.изп.длъж. кмет на [населено място], в което е обективиран отказа за издаване на удостоверение за наследници, е съобщено на упълномощеното лице Р. Д. на 02.06.2026г. /л.103/, жалбата срещу него е подадена на 16.06.2026г. в Административен съд-Плевен и е заведена с вх.№3802 от същата дата. Т.е. жалбата е подадена от надлежна страна в срока за обжалване по чл.149 ал.1 от АПК, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С искане вх.№102/15.05.2026г. до кмета на кметство [населено място], от Д. Х., чрез пълномощник Р. Д., е направено искане за издаване на удостоверение за наследници на Т. Я. С., починал на 14.01.1995г., като са изброени конкретни лица, които са посочени като известни наследници по закон. Приложени са по опис документи към молба от 15.05.2026г. до кмета на кметство [населено място]. От молбата се установява се исканото удостоверение за наследници е необходимо за представяне пред компетентната служба по земеделие и гори.
В отговор на искането, до пълномощника на Д. Х. – Р. Д. е изпратено писмо изх.№110/26.05.2026г., подписано от М. П. - вр.изп.длъж. кмет на [населено място], с което се отказва да бъде издадено удостоверение за наследници на лицето Т. Я. С., починал на 14.01.1995г. Като мотиви за отказа, административният орган е посочил, че от представените данни и наличната информация в НБД „Население“ за молителя липсва качеството „наследник“ по закон, тъй като починалото лице има живи наследници от низходящ ред /деца, внуци/. Посочено е още, че за молителя липсва правно основание за достъп до данните, тъй като чл.5 ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г. за реда и начина за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението изрично определя кръга на лицата, имащи право да получат административна услуга, като Д. Х. не е наследник по ал.1 и не е представила изрично нотариално заверено пълномощно от името на законните наследници за получаване на искания документ. Предвид изложеното е направен извод, че искането не може да бъде удовлетворено поради липса на правен интерес и легитимация по смисъла на чл.5 от наредбата и чл.24 ал.1 от ЗГР.
Именно този отказ за издаване удостоверение за наследници, обективиран в писмо изх.№110/26.05.2026г. е предмет на настоящето съдебно производство.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.4 ал.3 от ЗГР, кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината. На основание чл.24 ал.1 от ЗГР, общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, а ал.2 предвижда, че редът за издаване и образците на удостоверенията по ал.1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. Чл.2 ал.1 от Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г.за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението предвижда, че удостоверенията въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация.
В конкретния случай процесното писмо, в което е обективиран отказ за издаване на удостоверение за наследници на лицето Т. Я. С., починал на 14.01.1995г., е подписано от М. П. като временно изпълняваща длъжността кмет на [населено място]. Видно от данните и доказателствата по делото, подписването е направено въз основа на Заповед №РД-09-290/12.05.2026г. на кмета на Община Гулянци. С последната, на основание чл.35 ал.3 от ЗГР и поради излизане в продължителен отпуск на кмета на кметство [населено място], е наредено за периода 04.05.2026г. – 16.06.2026г. функциите на длъжностно лице по гражданското състояние – раждане, сключване на граждански брак и смърт да се осъществяват от М. П. – специалист АСО в кметство [населено място]. Установява се още по делото, че не е издавана друга заповед, различна от Заповед №РД-09-290/12.05.2026г., с която функциите и правомощията на кмет на кметство [населено място] да са предоставени на М. П.-специалист АСО в кметство [населено място].
От гореизложеното се налага извод, че с подписването на писмо изх.№110/26.05.2026г., в което е обективиран процесният отказ за издаване на удостоверение за наследници, М. П. е превишила своите правомощия, т.е. подписала е писмото при липса на необходимата материална компетентност за това, тъй като не е налице валидно правно основание да изпълнява длъжността кмет на кметство [населено място].
Следва да се посочи още, че съобразно чл.34 ал.1 от ЗГР, актовете за гражданско състояние на лицата са акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. А според чл.35 ал.1 и ал.3 от ЗГР, актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията, като кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината, и той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация.
Във връзка с горното, е необходимо да се отбележи, че в конкретния случай не е поискано издаване на акт за гражданско състояние от длъжностно лице по гражданското състояние, каквито правомощия има М. П., съгласно Заповед №РД-09-290/12.05.2026г. на кмета на Община Гулянци, а е поискано издаване на удостоверения за наследници, което е в правомощията на кмета на кметство, съобразно чл.2 ал.1 от Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г., като не е налице оправомощаване на друго длъжностно лице за това, както и няма възлагане функциите на кмет на кметство [населено място] на М. П..
Предвид горното, оспореният отказ е издаден от некомпетентен административен орган, поради което следва да бъде обявен за нищожен, като на основание чл.173 ал.2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на компетентния за това орган – кмета на кметство [населено място] за ново произнасяне по искане вх.№102/15.05.2026г., подадено от Д. Х., чрез пълномощник Р. Д., при съобразяване разпоредбите на ЗГР, Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г. и преценка за наличие на правен интерес, като трето лице по смисъла на чл.24 ал.1 от ЗГР.
При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на Д. Х. да се присъдят направените по делото разноски в размер на 5,11евро, представляващи внесена държавна такса.
Край на формуляра
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 пр.първо от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Отказ за издаване на удостоверение за наследници на Т. С., обективиран в писмо изх.№110/26.05.2026г. подписано от М. П. - вр.изп.длъж. кмет на [населено място].
ИЗПРАЩА делото като преписка на кмета на кметство [населено място], община Гулянци за ново произнасяне по подаденото от Д. Х., чрез пълномощник Р. Д., искане вх.№102/15.05.2026г., при съобразяване с мотивите по тълкуването и прилагането на закона в настоящето решение.
ОСЪЖДА О. Г. да заплати в полза на Д. К. Х. от [населено място], общ.Гулянци, [улица], [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 5,11евро /пет евро и 11евроцента/.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните.
Разпечатката съдържа 36 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad230fd1-8ece-468a-9e6b-50dc7c6c9599