Определение № 5381 от 22.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5381 гр. София, 22.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело № 20248002100888 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Обжалвано е решение от 02.11.2023г. по гр.д.№1259/2023г. на ОС Варна с което са отхвърлени искове с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД.

Жалбоподателят - Т. К. Т. , в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпрос в противоречие с практиката на ВКС ,както и такива които са от значение за точното приложение на закона и размитие на правото. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно. Моли да се допусне касационно обжалване.

Ответникът - В. Н. Ф., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивния съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение , е отхвърлил предявените от Т. К. Т. против В. Н. Ф. искове, както следва: 1) иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на обективирания в нот.акт № 41, том 3, дело № 791/1983г. договор за покупко-продажба на 1/8 ид.част от дворно място, цялото с площ 188 кв.м, находящо се в [населено място], [улица]/бивша [улица]/ № 19, с номер по предходен план 3 в кв.4 по плана на 8 м.р. на [населено място], ведно с Ѕ ид.ч. от жилищната сграда на втория етаж, състояща се от две стаи, антре, пералня, баня, клозет и стълбище за втория етаж, както и 1/8 ид.ч. от подобренията в дворното място, сключен на 07.03.1983г. между А. К. Д., /починал, наследодател на Т. Т./, в качеството на продавач и З.

Й. Д., /починала, наследодател на В. Ф./, в качеството й на купувач поради накърняване на добрите нрави от страна на купувача З. Й. Д., придобила половината от жилището на цена 1

25 пъти по-малка от реалната му стойност, като се е възползвала от известното й страдание на Д. „напреднала форма на шизофрения" и 2) иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на същия договор за покупко-продажба поради липса на предмет.

Съдът е констатирал, че с първоначалната искова молба и уточняващите я молби, ищецът Т.

Т. е сезирал съда с предявени срещу ответника В. Ф. обективно съединени в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на процесния договор както следва: 1) поради липса на предмет предвид невъзможността имотът да бъде разделен на две самостоятелни жилища; 2) поради накърняване на добрите нрави от страна на купувача З. Д. придобила половината от жилището на цена 25 пъти по-малка от реалната му стойност, като се е възползвала от страданието на А. Д. „напреднала форма на шизофрения“, както и 3) иск с право основание чл.31, ал.1 от ЗЗД за обявяване недействителността на същата сделка, поради това, че към датата на сключването й, прехвърлителят Д. е бил в състояние на трайна неспособност да разбира или ръководи действията си във връзка с душевната болест, от която е страдал. В хода на производството по отстраняване на нередовностите, с молба от 22.03.2021г. ищецът е предявил срещу ответника и нов иск – с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 5100 лева – частичен от 150 000 лева – обезщетение за неоснователно обогатяване на З. Д..

С определение от 15.10.2021г. постановено по гр.д.№ 2060/2021г. по описа на РС- Варна, производството по всички предявени от ищеца Т. искове е било прекратено и с определение № 844/01.03.2022г. по в.ч.гр.д.№ 3105/2021г. по описа на ОС Варна, при осъществен инстанционен контрол първоинстанционното прекратително определение е било потвърдено, като с определение № 311/14.07.2022г. постановено по ч.гр.д.1561/2022г. по описа на ВКС, определението на ВОС от 01.03.2022г. е допуснато до касационно обжалване и е отменено прекратяването на производството по исковете на Т. К. Т. против В. Н. Ф. с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на процесната продажба: 1) поради липса на предмет предвид невъзможността имотът да бъде разделен на две самостоятелни жилища; 2) поради накърняване на добрите нрави от страна на купувача З. Д. придобила половината от жилището на цена 25 пъти по-малка от реалната му стойност, като се е възползвала от страданието на А. Д. „напреднала форма на шизофрения“ и в тази част делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на 6 съдопроизводствените действия по тях. С останалата част прекратяването е потвърдено.

При тези данни съдът е приел, че предмет на защитимото от ищеца Т. Т. право, по което въззивният съд дължи осъществяване на въззивен контрол е именно по предявените от Т. К.

Т. обективно кумулативно съединени искове срещу В. Н. Ф., както следва: иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба и иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на същият договор поради липса на предмет, предвид невъзможността имотът да бъде разделен на две самостоятелни жилища.

Установено е по делото от представените удостоверения за наследници /л.24, л.83/, че ищецът Т. Т. е единствен наследник по закон на брат си А. К. Д., починал на 12.07.2005г., а 2 ответникът В. Н. Ф. е син и единствен наследник на своята майка З. Й. Д. починала на 14.04.2015г.

Съдът е приел за установено от представеното удостоверение за сключен граждански брак /л.72/, че А. К. Д. и З. Й. З. са съпрузи считано от 28.02.1983г., а от представения по делото нотариален акт № 41, том 3, дело № 791/1983г., на 07.03.1983г. А. К. Д. е продал на съпругата си З. Й. Д. собствения си недвижим имот, представляващ 1/8 ид.част от дворно място, цялото с площ 188 кв.м, находящо се в [населено място], [улица]/бивша [улица]/ № 19, ведно с Ѕ ид.част от втория етаж на жилищната сграда в имота, състоящ се от две стаи, антре, пералня, баня, клозет и стълбище за втория етаж, както и 1/8 ид.част от подобренията в дворното място за сумата от 365 лева, представляваща данъчна оценка на имота.

Установено е , че продавачът А. Д. е придобил имота на посочения адрес, преди брака си, представляващ ј ид.част от дворното място, целият втори етаж на жилищната сграда и ј ид.част от подобренията в дворното място, по силата на договор за замяна сключен с Е. П.

К., обективиран в нот.акт № 10, том 9, дело № 3139/1980г. за цена 7079 лева.

Констатирано е, че с влязло в законна сила на 04.08.2011г. решение, постановено по гр.д.№ 4795/2005г. по описа на РС Варна, са отхвърлени предявените от Т. К. против З. Й., В. Н. и Е. И. кове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупкопродажба по нотариален акт № 41, том 3, дело № 791/1983г., поради противоречие със закона, предвид липсата на продажна цена, както и предявеният в условията на евентуалност от него иск с правно основание чл.31 ЗЗД за унищожаване на същия договор, поради това, че към момента на сключването му прехвърлителят А. Д. не е могъл да разбира и ръководи действията си.

Съдът е приел, че твърденията, с които е обоснована исковата претенция за сключване на сделката по нот.акт № 41/1983г. в противоречие с добрите нрави са, че купувачката З. Д. е придобила имота на съществено по-ниска цена от реалната му стойност /25 пъти по-ниска/, възползвайки се от известното й заболяване на продавача А. Д. – напреднала форма на шизофрения. Съдът е изложил съображения за това, че в трайната съдебна практика на ВКС и правната доктрина, която се споделя от него, се приема че добрите нрави са неписани общовалидни морални норми или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките, като противоречаща на добрите нрави би била сделка, чийто предмет или цел са дотолкова морално недопустими или забранени, че не би следвало изобщо да бъде сключвана или ако сключването на същата нарушава основните принципи на справедливост и добросъвестност в гражданските правоотношения, като нарушението следва да е дотолкова съществено, че да е съизмеримо с нарушаването на закона или заобикалянето му.

Съдът, като е съобразив че процесната сделка е двустранна и възмездна с предмет покупкопродажба на Ѕ ид.част от притежавана от продавача собственост на имота в [населено място] – жилищен етаж и ид.части от дворното място на цена равна на данъчната оценка на имота /365 лева/, че е сключена1983г. между съпрузи , че с оглед специфичността на страните по нея /съпрузи/ попада в приложното поле по чл.15, ал.1, т.1 ЗСГ /отм./, която допуска придобиването на вещните права да стане без посредничеството на народния съвет, както и че съгласно ал.3 на чл.15, при сделки между съпрузи, роднини по права линия и 3 между братя и сестри, местните и държавните такси се заплащат върху данъчната оценка на застроените имоти, е приел че посочената в нотариалния акт цена е реална, като до този извод е достигнал и съдът, постановил решението по гр.д.№ 4795/2005г. по описа на РС Варна, който разглеждайки иск между същите страни за нищожност на същата сделка /по нот.акт № 41/1983г./ поради противоречие със закона предвид липса на посочена в акта продажна цена е приел, че вписаната данъчна оценка на имота е всъщност цената на сделката, за която няма спор между страните, че е заплатена.

Въззивният съд е счел за неоснователни твърденията на ищеца в исковата молба, възпроизведени и във въззивната жалба, че цената, на която праводателката на ответника е закупила процесния имот, представляваща данъчната му оценка към 1983г., е над 20 пъти по-малка от пазарната му стойност. Посочено е, че при действието на ЗСГ /чл.17/ цените на недвижимите имоти са нормативно определени и в редакцията на чл.17 от ЗГР действаща от 1973г. до изменението й през 1979г., цените са определяни по Тарифа утвърдена от Министерския съвет, а в редакцията след изменението й на 14.12.1979г. до отмяната й през 1991г. – по Наредба за цените на недвижимите имоти утвърдена от МС, т.е. в различните периоди /считано от 1973г. до 1991г./ са действали различни актове /тарифа, наредба/, указващи различен ред за формиране на цените на недвижимите имоти при сключване на разпоредителни сделки с тях при действието на ЗСГ, но не са извършвани сделки по пазарни цени. В процесната разпоредителна сделка /покупко-продажба по нот.акт № 41/1983г./ цената е определена по приложимата към този момент Наредба за цените на недвижимите имоти и същите са с близка стойност /365 лева по сделката от 1983г. и 230 лева по сделката от 1987г./.

Съдът е посочил, че съществено по-високата стойност на която е продаден имота с нот.акт № 29/1992г. -10700 лева, се дължи на факта, че след отмяната на глава втора на ЗСГ с ДВ, бр.21/1990г., сделките са изповядвани по свободно договорени цени, при това при съществено променени обществено икономически отношения в страната, а наличието на нормативно регламентирани цени на недвижимите имоти изключва възможността за свободно договаряне на същите, което налага извод за неоснователност на твърденията на ищеца, че има друга „действителна пазарна стойност на имота“, различна от посочената по самата сделка. Съдът е приел, че е налице реално заплатена от купувача продажна цена, съвпадаща с данъчната оценка на имота, което изключва хипотезата на практически липсваща престация като проявление на накърняващо добрите нрави поведение от страна на купувача по продажбеното правоотношение.

Съдът е приел, че независимо от факта че сделката е изповядана около седмица след сключване на брака между страните, но този факт сам по себе си не е в състояние да презумира извод за недобросъвестно осъществен натиск от страна на съпругата за сключване на сделката и доказателства в подкрепа на това съждение ищецът не е ангажирал.

Прието е, че по-скоро, това че са станали съпрузи е направило възможно /предвид изключението предвидено в чл.15, ал.1, т.1 от ЗСГ /отм.// продажбата от страна на А. Д. да стане в полза именно на избрания от него купувач /съпругата му/, а не такъв посочен от народния съвет, какъвто е бил действащия по това време законов ред.