Акт № 258 от 11.11.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Шумен, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мирослав Г. Маринов

Членове:Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова в присъствието на прокурора Е. Д. Я. като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20263600500379 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №92 от 18.06.2026г. по гр.д.№389/2026г., Районен съд - гр.Велики Преслав е отхвърлил молбата на П. В. В. с ЕГН: ********** за допускане при условията и по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация промяна на фамилното му име от „В.“ на „.........., като неоснователна и недоказана.

Недоволен от така постановеното решение останал молителя, който го обжалва, навеждайки доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение, поради което моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде уважена молбата му.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна - Община Велики Преслав не е взела становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Шумен, изразява становище за основателност на претенцията.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, 1 становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Велики Преслав е бил сезиран с молба с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР, предявена от П. В. В.. Молителят твърди, че е роден на ...........1999 г. в гр.Велики Преслав, обл. Шумен. При съставяне на акта му за раждане бил вписан с фамилното име „В.“, което било името на неговия дядо по бащина линия. Твърди, че в обществото е известен с фамилното име „.........., което било родовата му фамилия по майчина линия. Произходът на фамилията „.......... бил от стар Преславски род, чиито корени се проследявали стотици години назад във времето. Родът му по майчина линия бил известен с това, че много от неговите членове са герои от войните за национално обединение на България и втората световна война, като мнозина от тях дори били отличени с ордени за храброст. От ранна детска възраст всички негови приятели и връстници го знаели с фамилия „.........., а не „В.“. Така се обръщали към него и понастоящем. С това фамилно име се обозначавал и неофициално в социалните мрежи.

От събраните по делото доказателства, се установява следното от фактическа страна:

Молителят е роден на ...........1999г.в гр.Велики Преслав от родители : майка Р.Г.П. и баща В.В.Ж. за което е съставен акт за раждане №...........1999г. от Община Велики Преслав.

Установено е, че молителят има брат В.В.В., а баба му, дядо му, прадядо му и прабаба му по майчина линия са носили фамилно име „........... Приложено е Удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № .............1980 г. серия ............, съставен в гр. Преслав, от което е видно, че майката на молителя Р.Г.П. произхожда от родители П.С.Н. - майка и Г.М.П. – баща. От служебно изготвената от първоинстанционния съд справка за съдимост на молителя, се установява, че същият не е осъждан и няма налагани мерки по чл.78а НК.

Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Й.В.С. /във фактическо съжителство с молителя/ и Г.Г.Р. /съученик на молителя от първи до седми клас/, твърдят, че още от детските си години молителя бил известен с фамилия П.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место следва да се отбележи, че първоинстанционния съд правилно е приел, че делото е образувано по молба за промяна на фамилното име поради наличието на важни обстоятелства, които налагат това /чл. 19, ал. 1 ЗГР/. В това производство предмет на делото са обстоятелствата, налагащи промяната на надлежно приетото фамилно име - актът отразява вярно правната действителност, но важни причини налагат правната действителност да се промени и това да бъде отразено в съответния акт.

Съдебната практика неизменно приема, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице - гражданскоправен субект и е защитено от закона. Законът урежда начина на образуването на имената на българските граждани с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред. Според чл. 13 от Закона за гражданската регистрация, бащиното име на всяко лице се образува от 2 собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите, а съгласно чл. 14, ал. 1 от същия закон, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

Същевременно чл. 19, ал. 1 от закона приема, че собственото, бащиното и фамилното име на лицето могат да бъдат променени от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което го индивидуализира, идентифицира и отличава от останалите лица, поради което промяната в него следва да се допуска само при наличието на обстоятелства, налагащи промяната.

Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. И това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице. Важни обстоятелства по смисъла на чл.

19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна. Промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки. В горния смисъл и Решение № 417 от 27.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2421/2023 г., III г. о., Определение № 685 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2513/2015 г., IV г. о., Решение № 450 от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1777/2011 г., IV г. о., Решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 80/2009 г., IV г. о., Решение № 200 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 25/2009 г., IV г. о., Решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2010 г., III г. о., Решение № 346 от 25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2010 г., III г. о. и др. В настоящото производство ищцовата страна не е успяла, при условията на главно и пълно доказване, да установи сочения от нея правопораждащ фактически състав. Молителя е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин, известността си в обществото със соченото име. В процесния случай, молителя не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената 3 тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Низката степен на достоверност на свидетелските показания, предвид фактическото съжителство на първия свидетел с молителя, и приятелската връзка с втория, от една страна не са годни да установят сочения от страната факт. Освен това молителя не е изпълнил дадените му указания от въззивната инстанция при насрочване на съдебното заседание, ако притежава паспорт за задгранично пътуване да го представи на съда, както и да представи писмена декларация в едноседмичен срок, в която да потвърди истинността на заявените от него обстоятелства и да заяви дали има наложени забрани или други ограничения за пребиваване в чужди държави. Ето защо молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №92 от 18.06.2026г. по гр.д.№389/2026г. по описа на Районен съд - гр.Велики Преслав.

На основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4