Решение № 260137 от 19.01.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 16392/2018
- Вид
- Решение № 260137
- Подписан
- 19.01.2023
- В сила
- 01.03.2023
- Състав
- РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ, СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.58 · Закон за гражданската регистрация
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.4 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
Р
Е Ш Е
Н И Е гр. София,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Светослав Спасенов при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 16392 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 3.10.2018 г., постановено по гр. дело № 67981/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 77 състав, „В.“ АД- *** /ЕИК ******/ е осъдено да заплати на основание чл.200 КТ на А.Т.А. /ЕГН **********/ сумата 85 720 лв., представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на М.П.А.- негова съпруга, настъпила на 01.10.2014 г., в резултат на трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № 17320/ 20.11.2014 г. на ТП на НОИ- София- град, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането- 01.10.2014 г., до окончателното погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 571.47 лв.- разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска, като искът по чл.200 КТ е отхвърлен до пълния предявен размер от 150 000 лв. Със същото решение „В.“ АД- *** /ЕИК ******/ е осъдено да заплати на И.А.А. /ЕГН **********/ на основание чл.200 КТ сумата 105 720 лв., представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на М.П.А.- нейна майка, настъпила на 01.10.2014 г., в резултат на трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № 17320/ 20.11.2014 г. на ТП на НОИ- София-град, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането- 01.10.2014 г., до окончателното погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 528.60 лв.- разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска, като искът по чл.200 КТ е отхвърлен до пълния предявен размер от 200 000 лв. С решението „В.“ АД- *** /ЕИК ******/ е осъдено да заплати на Б.В.Г. /ЕГН **********/ на основание чл.200 КТ сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на М.П.А.- нейна дъщеря, настъпила на 01.10.2014 г. в резултат на трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № 17320/ 20.11.2014 г. на ТП на НОИ- София- град, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането- 01.10.2014 г., до окончателното погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 333.33 лв.- разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска, като искът по чл.200 КТ е отхвърлен до пълния предявен размер от 150 000 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответника „В.“ АД следните разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете им: А.А.- сумата 2 628.34 лв., И.А.- сумата 3315.51 лв., и Б.Г.- сумата
4 088.89 лв. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „В.“ АД е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 10 800 лева, представляваща дължима държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба от А.Т.А., И.А.А. и Б.В.Г. /ищци по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в частта относно присъдените на ответника разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираните по делото обезщетения, ведно със законната лихва до окончателното им изплащане.
Въззиваемата страна „В.“ АД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата на ищците и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявени са искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част /части/.
Решението в обжалваната от ищците А.А. и Б.Г. отхвърлителна част следва да бъде частично отменено, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции относно размера на следващите им се обезщетения за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ. В частта, в която са отхвърлени претенциите на ищцата И.А., поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции относно размера на следващото й се обезщетение по чл.200 КТ, обжалваното първо-инстанционно решение следва да бъде потвърдено /чл.272 ГПК/.
Предмет на настоящото въззивно производство са предявените от А.А., И.А. и Б.Г. искове по чл.200, ал.1 КТ за обезщетяване на търпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от психическо естество, причинени от смъртта на М.П.А.- съпруга на първия, майка на втората и дъщеря на третата, и акцесорни искове по чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД за присъждане на лихви за забава върху претендираните главници, които са частично отхвърлени с обжалваното първоинстанционно решение.
Спорни пред въззивния съд са въпросът за размера на дължимите на ищците за търпените в следствие настъпилата на 1.10.2014 г. смърт на М.П.А. от трудова злополука неимуществени вреди /болки и страдания/ обезщетение по чл.200, ал.1 КТ и за наличието на предпоставки за намаляване на определените на А.А. и И.А. обезщетения с изплатените преди завеждане на делото застрахователни обезщетения за процесната трудова злополука. Съобразно нормата на чл.269 ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя- ответник на основание чл.200 КТ /наличие на трудово правоотношение между страните по делото; трудова злополука, претърпяна от работника през времетраене на трудовото правоотношение, довела до смъртта му /в настоящия случай/; претърпени от работника, респ. от неговите наследници вреди /в случая- неимуществени/; и причинна връзка между трудовата злополука и вредата/ не може да бъде пререшаван от въззивния съд. Непререшаемостта на тази част от спора е предпоставена от обстоятелството, че е налице влязла в сила част от постановеното от СРС решение, по което към настоящия момент е формирана сила на присъдено нещо по приложението на чл.200 КТ и чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД в отношенията между страните.
Размерът на неимуществените вреди и на дължимото за тях обезщетение по чл.200 КТ /доколкото се касае за вземане, породено от непозволено увреждане/ се определя съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, т.е. по справедливост с оглед на обстоятелствата по делото.
По делото не е спорно, а се установява и въз основа на събраните писмени доказателства, че на 1.10.2014 г. около 17.00 часа в Завод за обезвреждане на боеприпаси и производство на взривни вещества „Миджур“ в с. Горни Лом, общ.
Чупрене, област Видин, собственост на ответното дружество „В.“ АД, избухнал взрив в цех „Утилизация“, вследствие на който загинали общо 15 души, между които и М.П.А.- съпруга на ищеца А.А., майка на ищцата И.А. и дъщеря на ищцата Б.Г..
Не е спорно, а се установява от доказателствата и че починалата М.П.А. и ответникът „В.“ АД са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 67/ 18.06.2014 г., по който А. заемала длъжността „машинен оператор, производство на експлозивни вещества“ в завода в с. Горни Лом.
Видно от Удостоверение за наследници № АО-01-18-3102/1/ 14.11. 2016 г., издадено от Община Чупрене, ищците А.Т.А. и И.А.А. са законни наследници на починалата на 1.10.2014 г. М.П.А.- съпруг и дъщеря, като не е спорно между страните и че ищцата Б.В.Г. е майка на загиналата М.П.А..
С
Разпореждане № 17320/ 20.11.2014 г. на ТП на НОИ- София- град, издадено на основание чл.60, ал.1 КСО, процесната злополука, при която на 1.10.2014 г. настъпила смъртта на М.П.А., е призната за трудова по чл.55, ал.1 КСО, като е прието, че е станала през време и във връзка с извършваната работа- утилизация на противопехотни мини, и че е довела до смъртта на А..
С
Решение от 15.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 275/ 2014 г. на Районен съд- Белоградчик, на основание чл.58 ЗГР е признато за установено по отношение на Община Чупрене, че смъртта на 15- те загинали при посочената по- горе злополука, между които и М.П.А., е настъпила на 01.10.2014 г. в 17.00 часа, като е разпоредено да бъдат съставени актове за смърт на всяко от лицата.
Представени са по делото и Застрахователна полица № 58000061 3813, справка от ЗК „Уника“ от 11.11.2014 г., писмо от ЗК “Уника“ от 18.05.2018 г. и 4 броя платежни нареждания, от които се установява, че на 22.10.2014 г. и 17.11.2014 г., т.е. непосредствено след злополуката, при която е загинала М.А., на ищците А.А. и И.А. са били изплатени застрахователни обезщетения по задължителна застраховка „Трудова злополука“, сключена от работодателя „В.“ АД със ЗК „Уника“ АД, в размер на по 14 280 лв. на всеки от тях.
В първоинстанционното производство са събрани и доказателства във връзка с направено от ответното дружество възражение за съпричиняване на вреденосния резултат, като са изслушани и две съдебни експертизи- взриво- технически експертизи, чиито експертни заключения не подлежат на обсъждане от въззивния съд, тъй като възражението по чл.201, ал.2 КТ не се поддържа във въззивното производство /отговор на въззивната жалба на „В.“ АД/.
Въз основа на събраните в процеса гласни доказателства се установява следното относно взаимоотношенията на загиналата М.А. с тримата ищци и претърпените от последните болки и страдания:
Свидетелите
Е.Б.- първа братовчедка на загиналата М.А., А.И.- приятелка и съученичка на ищцата И.А., и П. С.- приятел на семейството на А. и М.А., сочат, че семейството на починалата живеело заедно в гр. Видин. Майка й се разболяла и тя се преместила при нея в с. Средогрив, за да я гледа. Намерила си и работа в завод „Миджур“, за да помага финансово на семейството си. Живеели задружно, помагали си, грижели се един за друг. А. и И. също ходели в с. Средогрив от петък до неделя. Смъртта на М.А. била шок за близките й. Били много разстроени, изживявали тежко загубата. Плачели и не вярвали, че се е случило. И. била ученичка и й предстоял абитуриентски бал, но отказала да празнува заради смъртта на майка си. Б. останала сама в селото, в което живеела. М.била единствената й дъщеря. По данни на св. Б.Б. все още не можела преживее събитието и едва ли щяла да го преживее. След смъртта й за нея се грижели от „социално подпомагане“, като в почивните дни й помагали и И. и А.. М.нямала здравословни проблеми. А. също преживявал тежко смъртта на съпругата си. Работел като шофьор и през месеца след смъртта на М.друг негов колега го придружавал при пътуванията, предвид състоянието му. И понастоящем ищцата И.А. страдала от смъртта на майка си.
По въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е налице задължителна практика на ВС и ВКС, намерила израз в ППВС № 4/ 23.12.1968 г. и в Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на ВКС- ОСГК, и е установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК, според която справедливостта- като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в най- пълна степен да бъдат компенсирани вредите на увреденото лице.
Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда. Понятието „вреда“, което не е нормативно определено, следва да се тълкува в широк смисъл-като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние.
Разпечатката съдържа 38 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a54bcfa9-4c64-4043-a965-1acdf6b67378