Решение № 455 от 08.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Благоевград, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Е.ия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Е.ия Дончева Въззивно гражданско дело № 20261200500536 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от А. Г.

В., ЕГН ********** и Г. А. В., ЕГН **********, двамата с адрес: с. ** против Решение № 83/12.02.2026 г., постановено по гр.д. № 3384/2024 г. по описа на РСБлагоевград, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск по чл. 108 ЗС срещу В. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ** за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на основание договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 47 от 21.09.2010 г., том IⅤ, peг. № 11082, издаден по нот. дело № 579 от 2010 г. по описа на кантората на нотариус И.К., с рег. № 241 и с район на действие- районът на РС- Благоевград на следния имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изп. директор на АК, с адрес: гр. Благоевград, кв. „Еленово“ № 40, вх. А, ет. 1, aп. 1, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 69,81 кв.м.; прилежащи части: избено помещение № 1- 3,24 кв.м.; 1,353% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: няма; над обекта: *** и ответникът да бъде осъден да предаде на ищците владението върху описания имот.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното 1 решение, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че ищците не са придобили правото на собственост върху процесния апартамент на соченото от тях правно основание, тъй като договорът за продажба от 21.09.2010 г. е нищожен поради противоречието му с чл. 152 ЗЗД.

Сочи се, че районният съд е постановил своето решение при изяснена фактическа обстановка, но при неправилно приложение на закона. Правилно и законосъобразно били кредитирани приетите по делото доказателства и доказателствени средства, но при обсъждането им, в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е извършил незаконосъобразни правни изводи.

Посочва се, че ищците претендират собственост на процесния имот на основание договор за покупко-продажба, а ответникът претендира собственост на основание давностно владение. Според жалбоподателите изводът на районния съд, че ищците не са собственици на имота, т.к. нищожната сделката не е придобивно основание, а ответникът е придобил имота по давност- кратката и общата, е незаконосъобразен.

В атакуваното съдебно решение не било посочено дали съдът приема ответника за добросъвестен владелец на имота, на какво основание и за кой период, или за недобросъвестен владелец, на какво основание и за какъв период от време. Съдът приел, че ответникът е бил и в двете качества- едновременно на добросъвестен и недобросъвестен владелец, поради което след почти 15 годишно владение е придобил собствеността върху целия имот. Твърди се, че подобна правна конструкция- владелецът да е едновременно добросъвестен и недобросъвестен по отношение на един и същ имот и за припокриващ се период от време- не съществува в позитивното ни гражданско законодателство, поради което този извод на съда е незаконосъобразен. На следващо място се сочи, че незаконосъобразността на изводите на първоинстанционния съд се съдържат във вътрешното противоречие на изводите.

Твърди се, че към депозираната искова молба са представени доказателства, които удостоверяват правото на собственост на ищците в производството.

Представен е договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 47, том IV, peг. № 11082, дело № 579/2010 г. по описа на нотариус К.М., вписан с вх.рег. № 3089/21.09.2010 г., акт № 8, том XI, дело 1859/21.09.2010 г. по описа на Служба по вписванията- Благоевград. Договорената между страните цена по сделката в размер на 29038 лв. е заплатена. Сочи се, че единственото доказателство за възраженията на ответника са показанията на свидетеля Л.Г.К. -майка на ответника. Последните обаче следвало да бъдат ценени при условията на чл. 172 ГПК. В нарушение на процесуалните правила, районният съд изцяло кредитирал показанията на майката на ответника. Посочва се, че по делото липсва т.нар.

„начало на писмено доказателство“, за да може сделката, инкорпорирана в нотариалния акт от 2010 г., да бъде оборвана чрез гласни доказателства. По делото липсвало каквото й да било доказателство, индициращо наличието на недействителна сделка- както при условията на привидност (привидна сделка), както и на такава, представляваща продажба с уговорка за обратно изкупуване по чл. 152 ЗЗД, както и на заем с незаконно удовлетворяване на кредитора по чл. 209 ЗЗД. Според жалбоподателите неправилни са и изводите на съда в частта им, в която са обсъдени показанията на свидетеля М. В.- син на ищците, както и 2 съжденията на съда относно обстоятелствата кой и по какъв начин е заплащал разходите на апартамента към етажната собственост, местните данъци и такси и др. подобни. Твърди се, че от ангажираните писмени доказателства по делото може да се направи единственият законосъобразен извод, че покупко-продажбата не страда от пороците, твърдени от ответника, че договорът за банков кредит е отпуснат на ищеца с оглед заплащане на цената по сделката, поради това и кредитът е обезпечен с договорна ипотека (не със законна такава, каквито са твърденията на ответника) и то в деня на вписване на нотариалния акт (като е вписана и ипотеката), като сумата по договора за банков кредит е преведена изцяло от ищците на родителите на ответника. Това сочи, че сделката не е фидуциарна, а противното би означавало, че и ипотеката е нищожна, т.к. е налице забрана за ипотекиране на чужд имот, а извършените плащания по отношение на родителите на ответника и тези на банката са без правно основание.

На следващо място се посочва, че ответникът не оспорва твърдението на ищците, че както към момента на депозиране на исковата молба, така и към момента на приключване на съдебното дирене, единствено и само ответникът В. К. реално владее целия имот - апартамент, като не допуска ищците да упражняват правото си на собственост върху същия. Това обстоятелство се потвърждавало и от всички разпитани по делото свидетели. От гласните доказателства и от направените в отговора на исковата молба твърдения, безспорно било установено, че е налице и вторият елемент от фактическия състав на иска с правно основание чл. 108 ЗС, а именно, че ответникът В. Б. К. извършва фактически действия по владение на процесния недвижим имот, като именно той ограничава правото на собственост на ищците.

По отношение на третия елемент от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС се посочва, че същият представлява отрицателен факт, който по своята същност не подлежи на доказване от ищците. В тежест на ответната страна е да установи наличието на валидно противопоставимо право на ищците, въз основа на което владее имота. Според жалбоподателите от събраните в хода на съдебното производство доказателства не е установено от страна на ответника, при условията на пълно и главно доказване и разпределена за него доказателствена тежест, последният да притежава или по какъвто и да е начин да е придобил права върху имота, които да са противопоставими на ищците.

На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд е обсъждал в атакуваното решение въпроси, които не са включени в доклада по делото. По делото не бил изготвен доклад по реда на чл. 146 ГПК, а допълнение към проектодоклад, като в тази връзка липсвал окончателен доклад по делото, който да отговаря на изискванията на процесуалния закон. Поради това липсвала яснота в процеса относно спорното правоотношение, разпределението на доказателствената тежест между страните, както и отклоненията в процеса.

Твърди се, че при постановяване на решението е допуснато нарушение на чл.

235, ал. 2 ГПК, като районният съд не е основал своето решение на всички събрани и относими към спора доказателства, а изцяло върху част от свидетелските показания, като не е посочил защо е кредитирал част от тях, а други- не, както не е обсъдил и заключението на вещото лице и приетите писмени доказателства.

Липсвал цялостен анализ на всички събрани по делото доказателства и извеждане на релевантните правни изводи. В съдебното решение липсвал анализ и съпоставка 3 със събраните по делото гласни и писмени доказателства.

На следващо място се посочва, че в нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, обжалваното решение не съдържа мотиви. Сочи се, че макар съжденията на съда да били изложени на дванадесет страници, те не представлявали мотиви по смисъла на ГПК. Липсвала обосновка поради какви обстоятелства и въз основа на какви изводи съдът е приел, че следва да отхвърли предявения иск. Липсвали мотивирани изводи, поради какви обстоятелства съдът е приел, че ищците не са придобили правото си на собственост върху процесния имот, а последният е придобит на оригинерно основание от ответника, липсвало и произнасяне относно установителната част на предмета на спора, касаеща придобивните основания на ответника.

Сочи се, че допуснатите процесуални нарушения са довели и до необоснованост на съдебното решение.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 83/12.02.2026 г., постановено по гр.д. № 3384/2024 г. по описа на РСБлагоевград като неправилно и вместо него- да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.

С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Сочи се, че районният съд подробно е изложил установената фактическа обстановка въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства, както и приетите заключения по назначените експертизи и е направил съответни изводи, които изрично е посочил в решението си.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено решението на Районен съд- Благоевград.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред РС- Благоевград е образувано по подадена искова молба от А. Г. В. и Г. А. В. срещу В. Б. К., с която е предявен иск по чл. 108 ЗС и по чл. 537, ал. 2 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи, а ответникът е племенник на ищеца А. В., син на неговата сестра Л.Г.К..

Сочи се, че през 2010 г. Л.Г.К. и съпругът й Б.В. К. продали на ищците собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изп. директор на АК, с адрес: гр. Благоевград, кв. „Еленово“ № 40, вх. А, ет. 1, aп. 1, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 69,81 кв.м.; прилежащи части: избено помещение № 1- 3,24 кв.м.; 1,353% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: няма; над обекта: