Определение № 31764 от 01.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31764 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110119855 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от ищеца ***********, турска гражданка, с турски личен номер *********, родена на ********** г., чрез *********, член на *********, личен № **********, със съдебен адрес: ********** срещу *********, ********, иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът има български произход, тъй като неговият баща ************ е лице с български произход и е бил български гражданин.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.

С исковата молба ищецът е представил документи на чужд език, без да са придружени с превод на български език, поради което на същия следва да се дадат съответни указания.

С исковата молба ищецът е представил препис на крепостен акт, чието съдържание е напълно нечетливо, поради което на ищеца следва да се дадат указания в този смисъл.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца в срок до датата на първото по делото заседание да представи по делото с препис за насрещната страна документите, приложени към исковата молба на чужд език с превод на български език, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията тези документи няма да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ищеца в срок до датата на първото по делото заседание да представи по делото с препис за насрещната страна приложения към исковата молба 1 крепостен акт във форма, която да позволява прочитане на съдържанието, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията документът няма да бъдат приет като писмено доказателство по делото.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.11.2026 г. от 10,40 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора на ответника, ведно с приложенията.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът *********** извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че същия гражданин на **********, чийто баща ************ е роден на *******. в ****, **** (***********), ********, от родители ******** и ********.

Сочи, че баща на ищеца е роден на територията на ********, като към момента на раждането му същият е бил български поданик. Твърди, че впоследствие, през годините на изселническите процеси между ********* и **********, той и семейството му се изселили в **********, където впоследствие е придобил турско гражданско и турските имена ********. Поддържа, че след изселването си в ********** бащата на ищеца е запазил трайната си връзка с България, като му е било издадено разрешение за постоянно пребиваване в *********. При тези твърдения ищецът излага, че е лице от български произход и обосновава правния си интерес от установяването му с предявяването на настоящия иск с оглед бъдещото производство по придобиване на българско гражданско. Моли за уважаването на предявения иск.

Ответникът *********, в срока по чл.131 ГПК, е подал отговор на исковата молба, като оспорва иска като неоснователен. Излага подробни съображения, че задължително условие за определянето на едно лице като лице от български произход или българин е наличието на негов възходящ от български произход. Поддържа, че понятието „българин“ или „лице от българска народност“ са етнически, а не юридически, каквото е понятието „български гражданин“ и същите следва да бъдат разглеждани във връзка с етническата принадлежност на лицето, а не с юридическата му връзка. Оспорва ищецът да е лице от български произход, доколкото в представения към исковата молба акт за раждане на бащата на ищеца ************, неговите родители са вписани с българско гражданство и турска народност, респ. същите не са има българска народност (произход). Поддържа, че след изселването на бащата на ищеца ************ през 1951 г. и доколкото същият не имал българска народност, на основание чл. 6, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация от 1948 г.

(обн., ДВ, бр.70 от 26.03.1948 г., отм., в редакцията му действаща към момента на изселването, ДВ бр. 272 от 18.11.1950 г.) същият е изгубил българското си гражданство ex lege. Ответникът твърди, че за ************ е проведена процедура по установяване наличието на българско гражданство по реда на чл. 39 ЗГР, която е приключила с издадено удостоверение № *********., съгласно което лицето не е български гражданин. При тези възражения моли искът да бъде отхвърлен и 2 претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за българите, живеещи извън ********* (ЗБЖИРБ).

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

По делото липсват права и обстоятелства, които на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът да приеме за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на фактите, от които черпи претендираното право, а именно: че лицето, от което извежда българския си произход, е негов възходящ родственик в степен, посочена в §2, т. 1 от ДР на Закона за българското гражданство, както и че този възходящ е бил с български произход, т.е. принадлежал е към българската народност като културно-историческа и етнографска общност, изразяваща се в наличие на българско самосъзнание и принадлежност към общност, характеризираща се с общ език, историческо минало, култура, традиции, обичаи, фолклор и други присъщи белези на тази общност..

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в *********, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на 3 неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към *********.

ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4