Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 454 от 19.09.2025, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно частно гражданско дело 332/2025
Вид
Определение № 454
Подписан
19.09.2025
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, СТЕЛА ИВАЙЛОВА ИВАНОВА, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 8 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 542 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 542 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 547 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 547, ал. 1 или ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 106 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 1, ал. 2 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 23 - 25 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 23 - 25 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 24, ал. 1 и 2 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 24, ал. 1 и 2 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 23 - 25 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 35 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 4, ал. 3 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 54 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 2, ал. 1 · Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 454 гр. Търговище, 19.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500332 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. К. С. от гр.Т. и Ш. К. С. от с.О., общ.Т., чрез адв. А. С., ТАК, срещу определение № 1028/22.08.2025 г., постановено по гр.д. № 894/2025 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е прекратено производството по делото, образувано по депозираната от жалбоподателките, действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.А. С.-ТАК, МОЛБА, с която против Община Търговище е предявено искане за отстраняване на грешка в личния регистрационен картон на техния наследодател М. А. И., поч. на 05.10.1979г., б.ж. на с.Б., общ.Т. относно лицето А. – вписано като негов син, като недопустимо, на осн. чл. 130 от ГПК.

Считайки прекратителното определение за неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, частните жалбоподатели молят неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В жалбата се излагат следните основни съображения:

Съдът неправилно е прекратил производството по делото като 1 недопустимо. Жалбоподателите считат, че за тях е налице правен интерес да инициират охранително производство по реда на чл. 547 от ГПК за отстраняване на грешка в официален свидетелстващ документ, какъвто е посочения в исковата молба заверен препис на личния регистрационен картон на техния наследодател М. И.. Община Търговище предоставя административна услуга: издаване на заверен препис от личен регистрационен картон (ЛРК), което по своя характер е удостоверение, чиято правна същност е на официален свидетелстващ документ – издаден от длъжностно лице и отразява факти с правно значение за молителите. Съгласно чл. 542 ал.1 от ГПК „когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде установен с документ, съставен по надлежен ред ... лицето, което черпи права от този факт може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.“, а съгласно чл. 547 ГПК „По реда на тази глава и със същите последици може да се поправят грешки в документите по чл.

542, когато закон не предвижда друг ред за поправянето им.“ Охранителното производство предвижда известен факт с правно значение трябва да бъде установен с документ. В настоящия случай Законът за гражданската регистрация (ЗГР) гласи, че с личните регистрационни картони се установяват родствените връзки между лицата. ЛРК е първичният документ, въз основа, на който се издава вторичния – удостоверението за наследници. Предвид изложеното, жалбоподателите считат, че са налице всички условия по чл. 542 и чл. 547 от ГПК – молителите черпят права от този документ, със закон е предвидено той да установява факти с правно значение, допусната е грешка, която може да бъде отстранена по реда на чл. 547 ГПК.

След проверката по чл. 278 ГПК, съдът констатира следното:

Частната жалба, като депозирана в срок, от упълномощено лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена д.такса, е редовна и допустима.

Разгледана по същество – е неоснователна.

По фактите, релевантни за произнасяне по спора:

Производството по гр.д. № 894/2025 г. по описа на РСТ е образувано по молба на Е. К. С. и Ш. К. С., в качеството им на наследници на общия наследодател М. А. И., поч. на 05.10.1979 г. (негови внучки, като законни наследници на дъщеря му Ф. А., поч. на 08.06.2016г.) срещу Община 2

Търговище с искане съдът да допусне поправка на грешка в личния регистрационен картон на М. А. И., като премахне „лицето А.“, посочено като техен роднина (предвид и уточняващата молба от 03.07.2025 г.), позовавайки се на записването в приложеното към молбата удостоверение за наследници изх. № 4684/02.04-25г. на Община Търговище за наследниците на М. И., в което в пореден № 1.1 и № 2. като наследник на наследодателя им М. А. И. е записан: „А. --- син ---- НЯМА ДРУГИ ДАННИ“. Считайки, че се касае за допусната грешка от длъжностното лице по гражданско състояние при попълване на ЛРК на починалия (въз основа на който е издадено приложеното към исковата молба удостоверение за наследници), изразяваща се в изписването на въпросното лице „А.“, без каквито и да било други данни (роден, починал и т.н.) съгласно реквизитите на удостоверението и само въз основа на обстоятелството, че това лице е било посочено в ЛРК на „някои от роднините му“ (съгласно обясненията от служители на ответната община), позовавайки се и на факта, че починалият М. И. е имал само един син А. А. А.

(№ по ред в цитираното удостоверение: № 1.3 и № 4), обуславящо наличието на правен интерес, при липсата и на други правни възможности по административен ред за отстраняване на грешното записване в личния регистрационен картон на общия наследодател, представляващ официален свидетелстващ документ, ищците считат, че е налице основанието по реда на чл. 547 от ГПК за отстраняване на тази грешка. Считат, че предвид разпоредбите на ЗГР (чл.26, чл. 27) е опорочена процедурата по издаване на официалния документ (чл. 24, ал. 1 вр. с чл. 22, ал.2, чл. 25 , ал.1, чл. 26, ал. 1 от ЗГР) – длъжностното лице по гражданска регистрация е нарушило процедурата, вписвайки в Регистър „Население“ „лице“ без представени официални удостоверителни документи по чл. 26, ал. 1 ЗГР, вписало е в регистъра едно име „А.“ без законоустановените идентифициращи белези за едно лице, описани в чл. 25, ал. 1 ЗГР.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Нормата на чл. 547 от ГПК предвижда възможността по реда на глава ХV.Установяване на факти (чл. 542 и сл. ГПК) да се поправят грешки в документите по чл. 542 ГПК в случаите, когато закон не предвижда друг ред за поправянето им.

Според чл. 1, ал. 2 от ЗГР, гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско 3 състояние и вписване на лицата в регистъра на населението, а в чл. 4, ал. 1 от ЗГР е предвидено, че вписването в регистрите на актове за гражданско състояние се извършва в населеното място, в което е настъпило събитието.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.

(Наредбата), удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация.

Нормите на чл. 23 - 25, чл. 35 и чл. 106 ЗГР са ясни и непротиворечиви - наличието на наследници по закон се доказва само с официален писмен документ – удостоверение за наследници. Последното се издава от общината, в която е бил последният постоянен адрес на наследодателя /тъй като справката се прави по регистъра на населението, а данните по ЕСГРАОН са единни/, въз основа на заявление-декларация на заявителя, достоверността на данните по което се проверяват от общинската администрация след справка по регистъра на населението. С удостоверение за наследници на починало лице (каквото е представено към исковата молба) се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 54 от ЗГР, отразен в регистрите на населението. Съгласно чл. 24, ал. 1 и 2 от ЗГР удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението.

Регистрите на населението в общината се съставят по реда на чл. 23 от ЗГР, като съдържат личните регистрационни картони на всички лица, подлежащи на гражданска регистрация.

Удостоверението за наследници е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, установяващ качеството на наследник на едно лице от друго, независимо въз основа на какви документи е съставен, защото е издаден от длъжностно лице в рамките на компетентността му. Молителите не искат установяване несъществуването на наследственото правоотношение по реда на чл. 124, ал.1 ГПК, а считат, че съдържанието на конкретно удостоверение за наследници досежно посочването на лицето „А.“ като наследник е неистинско.

Издаването на удостоверение за наследници е приравнено на административна услуга по смисъла на § 8 от ДР на АПК. Компетентният орган за неговото издаване е кметът на общината, на района или на 4 кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация, с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗГР и чл. 2, ал. 1 от Наредбата

Личният регистрационен картон на наследодателя няма характер на официален свидетелстващ документ относно отразени в него факти, доколкото не са възприети лично от лицето, което го е съставило, а отразява съдържанието на издадените актове за гражданско състояние, вкл. обстоятелства, касаещи родствени и наследствени отношения, каквито е недопустимо да се установяват в производството по чл. 547, вр. чл. 542, ал.1 от ГПК. Още повече, че в молбата си самите молители не твърдят да е налице някоя от хипотезите на чл. 547, ал. 1 или ал. 2 от ГПК.

Издаването на удостоверението за наследници е изрично уредено като административна процедура в Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (чл. 9-12 от Наредбата), съгласно чл. 1, чл. 2 и чл. 3, като изрично в чл. 4 от Наредбата е посочено, че удостоверенията по чл. 3 се издават въз основа на данните, съдържащи се във: 1. Национална база данни "Население"; 2. Локална база данни "Население"; (2) За издаване на удостоверения може да се ползват и данни от регистрите на актовете за гражданско състояние; (3) (Нова – ДВ, бр.

53 от 2015 г., в сила от 14.07.2015 г.) Удостоверенията по чл. 3 могат да се издават и с помощта на приложните програмни средства, поддържащи регистъра на населението – Национална база данни "Население", а съгласно разпоредбата на чл. 8 (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2015 г., в сила от 8.09.2015 г., бр. 5 от 2020 г.) Когато в регистъра на населението, с който разполага общинската администрация, не се съдържат всички необходими данни за издаване на исканото удостоверение, длъжностното лице служебно изисква тези данни от общинската администрация, отговорна за тяхното поддържане.

Данните се предоставят в писмен вид незабавно, но не по-късно от 7 дни от постъпване на искането; (2) Когато в регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Допуснати грешки от вида на сочената от молителите се отстраняват по административен ред, като евентуалният отказ на Общината се обжалва пред административния съд. В случая молителите не твърдят да са искали отстраняване на посочената грешка в личния регистрационен картон на 5 наследодателя по административен ред, а твърдят, че оспорват съдържанието на издаденото им удостоверение за наследници.

По изложените съображения, изводът на районният съд за недопустимост на образуваното охранително производство е съобразен с материалния и процесуалния закон, поради което правилно е прекратено производството, обуславящо неоснователност на ч.жалба. Водим от горното, въззивът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частната жалба на Е. К. С. от гр.Т. и Ш. К. С. от с.О., общ.Т., депозирана чрез адв. А. С., ТАК, срещу определение № 1028/22.08.2025 г., постановено по гр.д. № 894/2025 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по депозираната от жалбоподателките МОЛБА против Община Търговище, с искане за отстраняване на грешка в личния регистрационен картон на техния наследодател М. А. И., поч. на 05.10.1979г., б.ж. на с.Б., общ.Търговище относно лицето А. – вписано като негов син.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите, при условията на чл. 280 от ГПК.