Определение № 3793 от 14.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3793 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 22 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов като разгледа докладваното от Николай Младенов Частно наказателно дело № 20261100206555 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано на 25.09.2026 г. и е разпределено на СГС,НО,22ри състав.

Основание за образуването на производството се явява Жалба от К. С. Х./без адрес на местоживеене,изрично посочено в уводната й част/,но със съдебен адресат – адв.В. И. И./като тук е посочен адреса на адвоката – гр.София,жк.“**** с вход от ул.“Балканджи Йово“/, а така също и Постановление на СГП от 11.06.2026 г. за отказ да се образува досъдебно производство , както и Постановление на САП от 23.07.2026 г., с което се потвърждава Постановлението на СГП.

Жалбата е подписана лично от жалбоподателя Х.,доколкото в текста й не се твърди тя да е подадена чрез адв.В. И. като пълномощник.Освен че жалбата е подписана Х., няма положен подпис на адв.И., а и видно от текста на самата Жалба/Вж. точка 3.3/авторът на текста сам декларира ,че не е юрист.Въпреки това в текста й се правят разширени анализи с правна терминология.

След депозиране на Жалбата до СГС с правно основание чл.213,ал.4 от НПК ,на 17.08.2026 г.чрез Апелативна прокуратура ,гр.София, на 25.09.2026 г./в деня на образуване на съдебното производство по настоящото НЧД № 6555/2026 г./ е постъпило Уточнение на Жалба/с подзаглавие - Спешно за доклад/, а на 30.09.2026 г. е постъпило и Допълнение/пак с подзаглавие Спешно за доклад/.

Без да се конкретизира или да става ясно от текстовете какво мотивира спешността , върху която жалбоподателят акцентира, следва да се уточни че съдът съгласно чл.213,ал.5 от НПК дължи произнасяне в законоустановения 30 дневен срок, без нормативни изключения за възможна неотложност или спешност. НПК в конкретни разпоредби регламентира легални хипотези на неотложни случаи/между които не е включена настоящата процедура/,а както самата Жалба, така и първото допълнение от категорията на спешните/по субективната преценка на жалбоподателя/ са постъпили в момент , когато съдията-докладчик е бил в годишен отпуск.

В сезиращия съда документ/Жалбата от 17.08.2026 г./ жалб. лично формулира оплакванията си описателно с детайли ,вкл. с материали от други производства, които намира за относими по настоящото такова.В уводната част на Жалбата жалб. сам сочи,че жалбата е в срок/макар подобен извод в което и да е текущо производство да е възложен в професионалната компетентност на съответния сезиран орган на съдебната власт/, както и че в атакуваните постановления на прокуратурата , техните представители не са се запознали с относимата прокурорска преписка по случая.На следващо място, жалб. сам определя Жалбата си и като допустима/макар отново тази преценка да е предоставена на съответния орган на съдебна власт , комуто е възложено решаването на спора/.По-нататък ,жалб.Х. счита ,че изразните средства в постановлението на прокурора са непрецизно избрани , тъй като в подобен акт „не е допустимо да има изрази – не намери и не установи“/цитат от Жалбата/,тъй като в тези актове винаги се 1 установявало нещо.В следващите редове на Жалбата има допускане прокурорът да не е искал да установи нещо, като се отправя недвусмислена забележка спрямо държавното обвинение ,че с изрази като „не намерих и не установих“ прокурорски актове не се мотивират.С удебелен шрифт жалб. изрично добавя ,че правото на произвол в правови държави не съществува.В следващите редове от Жалбата се сочи ,че прокурорът „не е приложил чл.288 от НК ,евентуално чл.282 от НК спрямо конкретни магистрати за техни бездействия“/цитати от Жалбата/.За да може Жалбата му да е „непространна“ жалб. Х. ,като се позовава на Конституцията на страната ,цитира различни прокурорски и съдебни актове с различни дати , но с еднакво съдържание.Твърди че има неточности в печатите, в дадени случаи имало произнасяне без преписката , а определени съдебни актове не се изпълнявали.Поради това се иска съдът да отмени Постановлението на САП, да даде указания по това и други производства, както и да приложи по делото копия на прокурорски и съдебни актове, които той смята ,че не се намират в преписката, а така също и да се приложат негови искания /най-старото от които е от април 2022 г/.

В Уточнението на Жалба/с подзаглавие – Спешно за доклад/ жалб. прилага сам съдебни актове, за които той смята ,че не се намират по преписката , посочва какво те установяват, за да улесни съда да не ги изисква допълнително.

В Допълнението/ също Спешно за доклад / жалб. сочи данни от Становище по негова Жалба до Инспектората на ВСС/ИВСС/ ,като сам прави анализ на Становището.Жалб. уверява ,че актът на ИВСС установявал че визиран от него съдебен акт се отнасял до друга преписка, че имало два акта с един номер и че връщането на прокуратурата не е станало на определена дата.Според жалб. ИВСС бил установил ,че няма съдебен акт , който да представлява произнасяне по негова Жалба срещу постановление за спиране.

В Жалбата си Х. на различни места изразява оплаквания за необоснованост и неправилност , като систематично тези доводи не са аргументирани с конкретни основания , извън горните основни елементи на Жалбата.

Съдът ,след анализ на събраните до момента данни , намира следното :

След измененията със ЗИДНПК,ДВ,бр.48/2023 г. от 02.06.2023 г. се предвиди правна възможност в чл.213,ал.4 да се обжалва в 7 дн. срок от получаване на преписа Постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство, като титуляри на това правомощие по силата на закона са по-широк кръг лица, визирани в ал.1.Като в този случай,оторизиран да инициира производство по чл.213,ал.4 от НПК ,несъмнено се явява жалб. Х. като „лице ,направило съобщението“/тоест , сигнала до прокуратурата/.

Тук е мястото да се посочи и дуалистичния режим в наказателнопроцесуалния закон за това кога и как се образува наказателно досъдебно производство.Съгласно общото правило на чл.207,ал.1,вр.чл.212,ал.1 от НПК досъдебно производство се образува при наличие на законен повод и достатъчно данни.При липса на достатъчно данни прокурорът може de lege lata по реда на чл.145,ал.1,т.3 от ЗСВ да възлага на съответните органи проверки в определен срок.В миналото т.нар. предварителни проверки бяха регламентирани в самия процесуален закон/чл.191 от НПК,ДВ бр.89 от 1974 г./Алтернативна форма на образуване на досъдебно наказателно производство е чрез правната фикция на чл.212,ал.2 от НПК, когато с факта на първото действие по разследването ,се счита за образувано досъдебното производство/напр. оглед, претърсване , разпити на свидетели/, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата.В този случай не е нужно да са налице „Достатъчно данни“,въпреки формалното изискване на чл.214,ал.2 от НПК,но това законодателно решение е продиктувано от презюмирана несъмненост на някакво извършено престъпление и нуждата от срочно образуване на производството, за да се запазят следи и доказателства от извършеното престъпление.В настоящия случай ,няма данни държавното обвинение да се е самосезирало касателно възможен законен повод на основание чл.208,т.2 от НПК ,което да налага възлагането на проверка/,нито има данни да са предприемани действия по разследването от категорията на визираните в чл.212,ал.2 от НПК.Добре е да се знае също така ,че недоволство от действията или бездействията на определени държавни органи и длъжностни лица може чисто емоционално да се формира у всеки гражданин, но това само по себе си не означава ,че във всички случаи тези действия или бездействия представляват престъпление.

За да може съдът да упражни правомощията си ,следва да е надлежно сезиран с Жалба в законоустановения срок.В конкретния случай следва да се приеме че същата е подадена в срок.

2

На следващо място, нужно е да се изтъкнат съображения относно качеството на лицето ,което сезира съда.В настоящия казус жалб. Х. ,като „лице , което е направило съобщението“ за извършено престъпление, е подписал лично Жалбата.Обстоятелството ,че той се определя като лице „без фактически адрес на местоживеене“,а сочи съдебен адрес в лицето на даден адвокат, всъщност води до извода че фактическата липса на пълномощно за адвокат В. И. И. с право да подава жалби, не би дефинирало сезиращият документ като подаден от лице без представително власт.Приложеното пълномощно /л.27 от съд. производство по НЧД№ 6555/2026 г. дава право на този адвокат да прави справки,проучвания,записки,копирания,снимки,искания и да получава копия и преписи на материалите по тази преписка и досъдебно производство ,да го запознае със същите и да му ги разясни.Пълномощното не е от адвокатски кочан,нито съдържа право да се подават жалби,нито право на процесуално представителство за адв.И..Не става ясно и дали последният е разяснявал на жалб.Х. материалите по делото.

На 27.04.2026 г. К. Х. лично депозира Сигнал до няколко адресата – адм.ръководител на СРП,до ПК на ВСС,до СГП и на последно място-до ИФ Главен прокурор.В Сигнала Х. настоява ,че трима прокурори от СРП/посочени в сигнала/ били извършили престъплението по чл.282 от НК , тъй като се позовавали в свои актове на несъществуващ съдебен акт/посочен в текста/, а независимо ,че документът се явява несъществуващ ,то последният бил и с невярно съдържание.Тук не ставало въпрос за техническа грешка , а за умисъл за престъпление.На следващо място въпросните прокурори препятствали и провеждането на наказателно преследване срещу лицето П.Г.Г., като по този начин тези длъжностни лица, магистрати от държавното обвинение били извършили и престъпление по чл.288 от НК.Недоволство у Х. е създало и обстоятелството ,че прокурорите се обозначавали в своите актове само с две имена, което било недостатъчно,тъй като чл.9 от ЗГР изисква всяко лице да се идентифицира с трите си имена.При това положение той изпитал съмнение в самоличността им, като възможна причина за това бил „страх в прокурорите“ да се представят по законосъобразен начин.Настоява ,в следващите си актове прокурорите да се представят както трябва - с пълните си три имена.

В Допълнение към Сигнал от 13.07.2026 г. се иска лична среща с адм. ръководител на СРП, както и отново се излагат доводи и твърдения в отделни раздели.Излага твърдение ,че е пострадал по смисъла на чл.74 от НПК,сочи „действия и бездействия“ на конкретни прокурори, сочи своя фактическа обстановка, навежда твърдения че поредица от лъжесвидетелствувания били подминати от прокурори.Имало престъпления , които не се разследват,дължими действия по разследването не се извършвали,документи се антидатирали , а доказателства се укривали.Пълната конкретика се намира в Жалбата , а тук поради процесуална икономия не е нужно да се излага отново.

Разгледана по същество, Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.Нещо повече, не се твърди никаква фактология , която би могла да се подведе по някакъв конкретен текст за извършено престъпление от Особената част на НК, така че да е възможно провеждане на разследване в настоящия момент.Правилно и обосновано в двата прокурорски акта/Постановлението на СГП от 11.06.2026 г. и потвърждаващото го Постановление на САП/ е посочено ,че извън визираните от жалбоподателите прокурорски и съдебни актове, няма друга фактология-действия или бездействия , които да осъществяват нито от обективна , нито от субективна страна съставите на престъпления по чл.288 и „евентуално“ 282 от НК.Тази евентуалност ,на която се позовава жалбоподателя ,сочи колко несериозни са доводите му и че от този употребен израз всъщност прозира желанието му да се търси някаква отговорност на магистрати , постановили акт който не му харесва, а не толкова да съобщи за някакво извършено престъпление.Само твърдяното престъпление по чл.282 от НК/посочено само при евентуалност/ , е това , което определя случая в пределите на чл.35,ал.2 от НПК,т.е. с окръжна подсъдност.Обстоятелството ,че възможни грешки в дейността на магистратите могат да се дължат на грешки, извън случаите на умишлено нарушение, е посочено в Постановлението на САП , като последното се обхваща от т.нар. функционален имунитет.Освен това , известно е че разширителното тълкуване на наказателните закони в исторически план е характерно за недемократични държави и диктаторски режими, примери за които има достатъчно в миналото,а в Република България това е и изрично забранено/съгласно визираният по горе чл.46,ал.3 от ЗНА/.При изричните твърдения в Жалбата ,че нямало технически грешки , а умисъл за престъпление,на практика се иска именно това – разширително тълкуване на наказателния закон и пренебрегване на функционалия имунитет на магистратите , като независимо от резултатите от инстанционния контрол/този ,при който единствено може да се провери правилността и законосъобразността на съдебни актове, които не се харесват някому/, се иска и провеждане на 3 наказателно преследване срещу органите на съдебната власт за техни действия по служба при изпълнение на служебните им задължения.

Разпечатката съдържа 22 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7736b49f-1313-44ae-844f-d9c85f41f41a