Решение № 2907 от 29.09.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2907 гр. Варна, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева в присъствието на прокурора Р. П. П. като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110103697 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Г. С. Д. срещу П. на * иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания, претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца незаконно обвинение в производството по Н.О.Х.Д. № */* г. по описа на РС-В., което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законна лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 14.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 18.03.2021 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № */* на РУ А. – ОД на МВР – гр. В. за извършено престъпление по чл.

313, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 314 от НК. По внесен обвинителен акт на 12.05.2021 г. по преписка № */* г. по описа на РП-В., в РС-В. е образувано Н.О.Х.Д. № */* г., НО, 37-ми съдебен състав. С присъда № * от * г., постановена по Н.О.Х.Д. № */* г. на РС-В., ищецът е бил признат за невинен и оправдан по двете повдигнати обвинения. След протест на РП-В. е било образувано В.Н.О.Х.Д. № */* г. по описа на ОС-В., което приключило с решение, с което изцяло е потвърдена оправдателната присъда. Решението е влязло в законна сила на 14.03.2022 г. Излага се, че по време на водене на наказателното производство срещу ищеца същият е претърпял негативни преживявания, стрес и страх от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, унижение и притеснение за бъдещето си, дискомфорт в душевния мир. Твърди се, че по повод на повдигнатото обвинение на ищеца му се наложило да пътува от Г. до гр. В., за да се яви в насроченото съдебно заседание.

По същество се моли съдът да уважи предявения осъдителен иск.

Претендира се присъждането на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.

Исковата претенция се оспорва изцяло като недоказана както по основание, така и по размер. Оспорва се причинната връзка между твърдените неимуществени вреди и воденото срещу ищеца наказателно производство, имайки предвид, че срещу ищеца по това време се е водило и друго наказателно производство за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което е приключило с осъдителна присъда по Н.О.Х.Д. № * по описа за * г. на РС-П.. Присъдата била влязла в сила на 03.08.2021 г. и на ищеца било наложено наказание „лишаване от свобода“. Оспорва се размерът на претенцията, като се поддържа, че по Н.О.Х.Д. № */* г. на РС-В. срещу ищеца не е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 97, т. 7 от НК. Отделно, делото е приключило в изключителни кратки срокове, като ищецът бил привлечен като обвиняем на 18.03.2021 г. и на 12.05.2021 г. е бил внесен обвинителния акт в РС-В.. На ищеца му била наложена найлеката мярка за неотклонение – „подписка“ и обичайното му ежедневие не било нарушено.

По същество се моли съдът да отхвърли иска изцяло като недоказан както по основание, така и по размер.

В хода на о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.

К. К., чрез който поддържа сезиралата съда искова молба.

Ответникът, редовно призован, представлява се от Р. П. - прокурор при РП-В., чрез която поддържа отговора на исковата молба.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в първоначалната и насрещната молба и отговорите на същите и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от приобщеното Н.О.Х.Д. № * по описа за * г. на РС-В., ведно с В.Н.О.Х.Д.

№ * по описа за * г. на ОС-В. и ДП № * по описа за * г. на РУП А. към ОДМВР – гр. В., че на 04.12.2019 г. е образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител, за това че през месец юни 2019 г. в гр. В. е била потвърдена неистина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

На 30.01.2020 г. ищецът е разпитан в качеството му на свидетел по ДП № * по описа за * г. на РУП А..

На 27.07.2020 г. от ищеца са взети образци от подпис и почерк за сравнително изследване, необходими за извършване на графическа експертиза, която е назначена с постановление от 10.08.2020 г. и извършена на 14.09.2020 г.

На 17.11.2020 г. разследващият орган е назначил съдебно-психиатрична експертиза с цел изследване вменяемостта на ищеца след обследване на последния. Заключението е изготвено на 29.11.2020 г.

На 18.03.2021 г. с постановление на РП-гр. В. ищецът е привлечен като обвиняем в наказателното производство за извършени престъпления през м. юни 2019 г. по чл. 313, ал. 1 от НК и чл. 314 от НК.

Със същото постановление спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.

На същата дата – 18.03.2021 г. ищецът отново е разпитан, но този път в качеството му на обвиняем, включително му е предявено разследването.

На 12.05.2021 г. РП-гр. В. е повдигнала обвинение срещу ищеца, за това че на неустановена дата в периода от 25.06.2019 г. до 26.06.2019 г. в гр. В. е потвърдил неистина в 2 писмена декларация /декларация за припознаване/, която по силата на закона – чл. 65, ал. 1 от СК, се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като в Заявление до длъжностното лице по гражданско състояние, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства-произхода от баща на родените извън брака деца – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК и в това че на 27.06.2019 г. в гр. В., умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства – че той е баща на роденото от Д. М. Б. на 24.06.2019 г. дете, в официален документ – Акт за раждане № *от * г., съставен съгласно установения в чл. 42 – чл. 50 от Закона за гражданската регистрация ред, въз основа на заявление на частно лице – престъпление по чл. 314 от НК.

На 30.06.2021 г. е проведено разпоредителното заседание в хода на Н.О.Х.Д. № * по описа за 2021 г. на РС-В., образувано в резултат на депозирания срещу ищеца обвинителен акт от 12.05.2021 г., в което ищецът в качеството си вече на подсъдим е участвал лично и със защитника си адв. К..

На 29.09.2021 г. е проведено първото по делото редовно о.с.з., като производството е разгледано по общия ред. Видно от протокола, ищецът, въпреки редовното му призоваване, не се явява лично, а се представлява от адв. К.. В резултат на това производството е отложено за друга дата и час и е постановено принудителното му довеждане.

На 10.11.2021 г. е проведено второто редовно о.с.з., в което ищецът, воден от РД „Охрана“, участва лично и се представлява от адв. К.. В хода на това о.с.з. ищецът на етап съдебно следствие е дал обяснения.

Производството пред РС-В. е приключило с постановена присъда № 97 от 10.11.2021 г., с която ищецът е признат за невиновен по отношение на повдигнатите му обвинения за извършени престъпление по чл. 313, ал. 1 и чл. 314 от НК.

От РП-В. срещу постановената присъда е подаден протест, в резултат на което е образувано В.Н.О.Х.Д. № * по описа за * г. на ОС-В..

На 10.02.2022 г. е проведено първото и единствено о.с.з. пред ОС-В., в което ищецът не е участвал лично, а се представлявал от адв. К..

С решение № 39 от 11.03.2022 г., постановено по въззивното производство, първоинстанционният съдебен акт е потвърден изцяло.

Видно е от ангажираната справка за съдимост на ищеца /л. 16/, че същият е осъден с влязла в законна сила присъда на 13.01.1987 г., постановена по Н.О.Х.Д. № * по описа за * г. на РС-В., за престъпление по чл. 255, т. 2, вр. чл. 252, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4, чл. 54 от НК, за което му е наложено условно наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца с изпитателен срок от 3 години. С влязла в законна сила присъда на 03.08.2021 г., постановена по Н.О.Х.Д. № * по описа за * г. на РС-П., на ищеца му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в условията на продължавано престъпление в периода от м. юни 2019 г. до м. март 2020 г.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водения от ищеца свид. М. К. Последната сочи в показанията си, че ищецът през лятото на 2019 г. е посетил кантората на адв. К., в която работила и свидетелката, по повод воденото срещу него наказателно дело и делото на дъщеря му във връзка с упражняването на родителските права над детето й. През м. март 2021 г. ищецът отново посетил кантората на адв. К., като бил много притеснен, за това че срещу него се води дело за припознаването на внука му – детето на неговия син Венцислав, тъй като имал условна присъда по друго дело и за това се страхувал, че при едно бъдещо производство ще лежи в затвора и няма да има кой да се грижи за семейството му.

3

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано – какъвто е настоящият случай.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.

За да бъде ангажирана отговорността на Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните юридически факта: 1.) привличането му като обвиняем по образувано наказателно производство; 2.) постановяването на влязла в законна сила оправдателна присъда; 3.) съществуващата причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претъпените неимуществени вреди, както и 4.) характера, степента и интензитетът на претърпените неимуществени вреди.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираната сума.

От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на 18.03.2021 г. срещу ищеца е повдигнато работно обвинение по смисъла на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, като същият е привлечен в качеството му на обвиняем в ДП № * по описа за * г. на РУП – А., за това че на неустановена дата в периода от 25.06.2019 г. до 26.06.2019 г. в гр. В. е потвърдил неистина в писмена декларация /декларация за припознаване/, която по силата на закона – чл. 65, ал. 1 от СК, се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като в Заявление до длъжностното лице по гражданско състояние, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства-произхода от баща на родените извън брака деца – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК и в това че на 27.06.2019 г. в гр. В., умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства – че той е баща на роденото от Д. М. Б. на 24.06.2019 г. дете, в официален документ – Акт за раждане № * от * г., съставен съгласно установения в чл. 42 – чл. 50 от Закона за гражданската регистрация ред, въз основа на заявление на частно лице – престъпление по чл. 314 от НК.