Решение № 175 от 18.11.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. В., 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря В.Б.Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20251300500267 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение № 392/ 15.07.2025 г.по гр. дело № 20241320101196/ 2024 г. по описа на Районен съд- В. е оставен без уважение предявения иск от И. С.

С. от гр. В., ****, ЕГН ******** против Община В. ,с който се иска да бъде задължена Община В. да издаде Акт за раждане на дъщеря й М. А., родена на **********. в град А., департамент Д.Р., Република Ф. от майка И. С. С. от град В., родена на **** г., вписана във Френския акт за раждане като Р.Т. и баща Д. А., роден на ****** г. в К.М..

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от И. С. С. с ЕГН: **********, действаща като майка и законен представител на М. А., родена на **********., с пост. адрес: гр. В., *******, чрез адв. пълномощник Д. Д., съдебен адрес : гр. В., ******* Поддържа се ,че решението е незаконосъобразно поради следното :

Безспорно установено било от събраните по делото доказателства, че И.

С. С. е майка на детето М. А., родено на ******* г. в гр. А., Ф.. Детето било 1 припознато от бащата Д. А..

От събраните по делото доказателства се установявало също, че в изготвения от Общинската администрация на гр. А., департамент Д.Р., Ф., акт за раждане на М., майка й била записана с имената Р.Т. от К.М., предвид използвания от последната до 23.08.2016 г. неистински документ за самоличност- френска лична карта. Горното се доказвало от представените по делото документи от НОХД № 31 по описа за 2024г. на РС- К..

Съгласно чл.8 от Закона за българското гражданство М. А. била български гражданин от факта на самото си раждане.

Сочи,че съгласно чл. 69 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на актове за гражданско състояние от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация, така както била направила И. С..Съгласно чл. 37, ал.2 от ЗГР, при съставяне на актове въз основа на документи от чужбина можело да се ползват и други документи по гражданска регистрация само ако в получения или представения документ не се съдържат необходимите данни за съставянето на акта за гражданско състояние.Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗГР като при съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, които имат и друго гражданство, данните се вписват въз основа на българския документ за самоличност.

Съгласно чл.72, ал.5 от ЗГР, при съществени различия в името, с което лицето е вписано в преписа от акт за гражданско състояние, съставен в чужбина и в регистъра на населението, се представя документ, от който е видно, че имената са на едно и също лице. Въз основа на този документ при съставянето на акта името се вписва, както е в регистъра на населението.

С оглед на всичко гореизложено като се вземе предвид разпоредбата на чл.72, ал.5 от ЗГР, при наличието на документи, категорично доказващи произхода на М. от българската гражданка И. С. С., както и документи, установяващи причината за различията в имената на майката в издадения във Ф. акт за раждане на детето и имената на майката в регистрите на населението на Република България,се поддържа ,че следва да бъде уважена изцяло подадената искова молба като основателна и доказана.

2

Сочи се ,че първоинстанционният съд е оставил искането на молителката без уважение, като е счел, че не е спазена процедурата по чл.548 от ГПК във вр. с чл.542 от ГПК, която намира приложение в хипотезата, в която не е съставен акт за гражданско състояние за факт, настъпил в чужбина.

В настоящия случай акт за раждане на детето бил съставен във Ф., където се е родила М., но вписаните в същия данни за майката- имена и място на раждане ,били неверни. Изцяло в този смисъл било и приетото в Определение № 17/06.01.2014 г. по гр. д. № 7410/2014 г. III г. о. на ВКС разрешение, че когато раждането на детето, като факт настъпил в чужбина, е удостоверен със съставен акт за раждане в съответната държава, чл. 548 ГПК, на който съдът се е позовал, за да обоснове недопустимост на искането, е неприложим. „Актът за гражданско състояние, в случая акт за раждане на дете, е официален документ, който има сила на пълно доказателство за това, което длъжностното лице е отбелязало, че е станало пред него, до доказване на неговата неистинност по реда на ГПК. За да се допусне поправка в акта за гражданско състояние е необходимо да се установи неверността в съдържанието на акта.

При успешно провеждане на иска за установяване неверността на вписаното в акта за раждане обстоятелство, следва да се допусне й поправка на грешката в акта за гражданското състояние.“.

Поддържа се ,че към настоящия момент молителката нямала друг правен ред, за да се снабди с акт за раждане от българската държава. Детето вече втора година не можело да бъде записано като ученик, не можело по друг ред да установи произхода си от майката, доколкото в издадения й акт за раждане от Република Ф. било вписано несъществуващо лице, като по същата причина не можело и да се проведе посоченото в отговора на исковата молба от Община В. производство за установяване произхода от майката по реда на СК. В този смисъл била и практиката на ВКС - Определение № 197/27.03.2013 г. по гр. д. № 1925/2013 г., IV г. о., Определение № 193/17.03.2015 г. по гр. д.

№ 6800/2014 г., IV г. о., Определение № 236/06.04.2015 г. по гр. д. № 1238/2015 г., IV г. о., съгласно които произходът се оспорва с иск, когато той е надлежно установен в акт за раждане. Процесуално легитимирани като ответници са лицата, които оспорваният произход засяга. Ако произходът не бил надлежно установен и актът за раждане бил издаден в нарушение на закона, на оспорване с иск подлежал актът за раждане като охранителен акт, а когато не се оспорвал произходът , нито актът за раждане като охранителен 3 акт, но се претендирало да е допусната грешка в него, молбата за поправка се разглеждала в охранително производство, в което като заинтересовани страни били процесуално легитимирани да участват органът, издал акта, както и прокурорът.

С оглед на горното се иска да се отмени обжалваното Решение № 392/ 15.07.2025 г., постановено по гр. дело № 20241320101196/ 2024 г. по описа на Районен съд- В., като вместо това се уважи предявеният от името на молителката иск, чрез нейната майка и законен представител И. С. С. с ЕГН:

********** и се задължи Община В. да издаде акт за раждане на М. А., родена на ******* г. в гр. А., департамент Д.Р., Република Ф., от майка И. С. С. с ЕГН: ********** и баща Д. А., роден на ****** г. от К.М..

Въззивникът поддържа жалбата в с.з.

Ответникът Община В. не е взела становище.

Представителят на Окръжна прокуратура-В. поддържа ,че жалбата е неоснователна.

В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Делото е образувано по молба на И. С. С. от гр. В., ****, ЕГН ******** против Община - гр. В.,с която е предявен иск по чл. 542 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 4 от ЗГР.

Твърди се от молителката, че в началото на март на 2013 г. заживяла на семейни начала Д. А., жител на К.М. . През това съжителство забременяла и според обичаите в местната общност следвало да съблюдава правилата на поведение, които са част от нормите на Корана. На по-късен етап се наложило заедно със съжителя й и баща на детето им да напуснат К.М.. За целта Д. А. й издал паспорт на името на Р.Т., с който напуснала пределите на К.М. и се установила във Ф., в град А.. Излага, че на ******* г. в двадесет и един часа и тридесет и пет минути в болница в град А. родила дете от женски пол, което нарекла М. А.. Детето било припознато от бащата Д. А., за което е издадено удостоверение за раждане на Общинската администрация на град А., департамент Д.Р., Ф.. Поддържа, че за издадения й паспорт с имената Р.Т. от К.М. било образувано Досъдебно производство от 23.08.2016 г., което към 2024 г. приключило с влязла в сила присъда по НОХД № 031/24г. на РС - К..

4

Понастоящем молителката живее е детето си във Ф., в град А..

Иска се от Съда да постанови решение, с което да се задължи Община В. да издаде Акт за раждане на дъщеря й М. А., родена на ******* г. в град А., департамент Д.Р., Република Ф. ,от майка И. С. С. от град В., родена на **** г., вписана във Френския акт за раждане като Р.Т. и баща Д. А., роден на ****** г. в К.М..

В едномесечния срок от Община В. е постъпил отговор по предявения иск.Поддържа се,че молбата е неоснователна, тъй като по безспорен начин е установено, че раждането на детето е настъпило в чужбина - ******* г., за което е издаден акт за раждане от компетентните власти.

Районна прокуратура-В. не ангажира становище.

От фактическа страна се установява по делото следното:

От представеното удостоверение за раждане на детето М. А.,издадено от град А.,департамент Д.Р., Френска република, се установява,че детето е родено на 29.09.2014 г. с родители :баща Д. А. и майка Р.Т..

По делото е представено копие от личната карта на молителката ,от която е видно,че имената й са И. С. С., ЕГН ********.

От декларация по чл.313 НК,нотариално заверена на 25.04.2024 г., е видно,че И. С. С. е декларирала ,че тези имена и имената Р.Т. са нейни.

Видно от приложения протокол №10/11.04.2024 г. от съдебно заседание по НОХД №31/2024 г. по описа на Районен съд-К., е одобрено споразумение между И. С. С. и РП -В. за извършени две престъпления,като по този начин същата се е признала за виновна,едното от които е за престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр. ал.1 НК,а именно за това, че: на 23.08.2016 г .на ГКПП Връшка чука ,на излизане от Р.България за Р.Сърбия,при гранична проверка съзнателно се е ползвала от официален документ с невярно съдържаниефренска лична карта с №1108025100850,издадена на 09.08.2011 г.

Същата карта,видно от внесеното споразумение е издадена на името на Р.Т.,родена на **** г..,което се установява и от приложеното по делото копие на френската карта-л.11 от делото.

По делото е приложен,представен от ищцата резултат от ДНК анализ за определяне на биологично родство №395/07.03.2025 г. на ДНК анализ за определяне на биологично родство от „СДМЛ Геномен център България“АД 5

,от който е видно,че И. С. С. не се изключва като биологична майка на М. А. и че крайната вероятност за майчинство РМ =99,99999555%.

По делото се събрани и гласни доказателства,като е разпитан свидетеля И. Л. Б. .В показанията си същата сочи,че И. й е братовчедка,която е ползвала преди години името Р.Т.,както и че има дете М. от мъж от Р К..

Така установената фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и не се оспорва от страните.

С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.