Решение № 552 от 18.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. Пловдив, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330200194 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 42/21.10.2023 г., издадено от С.И.Б. – ***, с което на основание чл. 116, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 99, ал. 1 от ЗГР.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят признава да посещава регулярно адреса в ***, където да живее жена, с която поддържа близки отношения, но твърди че преимуществено пребивава и живее в ***, където да е регистрираният му адрес. Посочва още там да живеят близките му, които да са във влошено здравословни състояние и той да им оказва необходимите им грижи. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна с писмено становище с вх. № 3309/11.01.2024 г. поддържа производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

1

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от И. Д. В., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 14.12.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез началника на РУ Стамболийски на същата дата, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят И. Д. В. живеел в ***. Жалбоподателят поддържал близки отношения с неустановена по делото жена, която живеела в ***. По тази причина той регулярно посещавал и адреса в гр. К., като се случвало понякога да остава да пренощува там. Въпреки това жалбоподателят В. преимуществено живеел на регистрирания си постоянен адрес в град С., където били и неговите роднини, които се нуждаели от чужда помощ поради здравословни проблеми.

На 20.09.2023 г. около 20:00 часа свид. К. И. П. – ***, извършил проверка на адреса в ***, като по това време там бил и жалбоподателят В.. Свидетелят П. бил чувал в неформални разговори със свои колеги, че се говорело жалбоподателят да живеел на този адрес в гр. К.. Поради това на същата дата свид. П. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 576778 срещу жалбоподателя В., в негово присъствие и в присъствието на един свидетел за нарушение по чл. 99, ал. 1 от ЗГР. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, като същото било издадено от началник група „Охранителна полиция“ в РУ Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От показанията на свид. К. И. П. се установяват обстоятелствата по извършената проверка. Изяснява се, че свидетелят е участвал само в една проверка, осъществена на адреса в ***. Разкрива се още, че за установяване на местоживеенето на жалбоподателя В. не са извършвани други проверки нито на същия адрес на различна дата, нито на регистрирания му адрес в гр.

2

С., нито са събирани данни от други лица на адреса в гр. К., включително от съседи. Вместо това свид. П. изяснява, че местоживеенето на жалбоподателя е установил от разговори с други полицейски служители, които не можел да посочи.

От показанията на свид. Т.И.Д. се установява, че тя е *** на жалбоподателя, както и че последният живее в гр. С., на адрес ***.

Свидетелката изяснява още, че на посочения адрес се намира къща, в която жалбоподателят живее на втория етаж. Установява се и че свид. Д. знае за близките отношения на своя *** с неустановената по делото жена, живееща в гр. К., както и че той прекарва известно време на нейния адрес, като включително свидетелката изяснява, че тя също е ходила на гости там. От показанията на свид. Д. се разкрива още, че по голямата част от времето си жалбоподателят прекарва в град С., където също така и получава своята поща.

Показанията на свидетелката получават доверие, тъй като по делото не са събрани никакви доказателства, които да ги разколебават или да внасят съмнение в тях. Установява се, че свид. Д. редовно контактува със своя ***, поради което възприятията й не са само спорадични, а съдът ги приема за годни от тях да се установи мястото, където жалб. В. в действителност живее.

Накрая, макар свид. Д. да е *** на жалбоподателя, то тя е допустим свидетел в процеса, показанията й са дадени под страх от наказателна отговорност, поради което не може да се подхожда с предубеждение, че тя единствено утвърждава защитна теза на своя ***, а както беше посочено – по делото не е събрано нито едно доказателство, което да оборва или разколебава твърденията на Д.. Така мотивиран, съдът дава вяра на показанията на тази свидетелка.

От справка за регистрирани постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя И. Д. В. (лист 9 от делото) се установява, че регистрираният му настоящ адрес, считано от 18.01.1995 г., е в ***.

От справка от началник на сектор „ЧРПО“ при ОД на МВР – Пловдив (лист 22 от делото) се изяснява, че към дата 21.10.2023 г. издалото наказателното постановление длъжностно лице С.И.Б. е заемал длъжността ***, на която е назначен на *** г.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

При служебно дължимата проверка за законосъобразност на производството настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при липса на материална компетентност от съответното длъжностно лице, действали като административнонаказващ орган. Този порок е всякога нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, което не може да бъде отстранено на по-късен 3 етап в процеса, включително и в настоящото съдебно производство.

Последицата от този порок е незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗГР министърът на вътрешните работи и определените от него длъжностни лица установяват нарушения и издават наказателни постановления само по глава четвърта от ЗГР, която регламентира правилата за адресна регистрация. Процесното деяние представлява нарушение по чл. 99, ал. 1 от ЗГР, т.е. е такова по глава четвърта от закона и компетентен да издаде наказателното постановление е министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице.

По делото е приета като писмено доказателство оправомощителната Заповед № 8121з-610/28.05.2015 г. (лист 4), с която министърът на вътрешните работи е делегирал това си правомощие на основание чл. 47, ал. 2 вр. с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН на лицата, определени в т. II от заповедта. Обжалваното наказателно постановление е издадено от началник група „Охранителна полиция“ в РУ Стамболийски при ОДМВР – Пловдив, която длъжност не е сред изчерпателно определените от министъра да издават наказателни постановления за нарушения по глава четвърта от ЗГР. Съгласно т. II.8 от заповедта правомощия на административнонаказващ орган се делегирани на началниците на отдели и сектори „Охранителна полиция“ и то не в районните управления, а в самата областна дирекция на МВР. От справката на лист 22 от делото е установена по несъмнен начин длъжността на издалия процесното наказателно постановление. По отношение на служителите в отделните районни управления относими са т. II.9 и т. II.10 от заповедта, съгласно които оправомощени да издават наказателни постановления са началниците и заместник-началниците на районни управления в СДВР, както и началниците на районни управления в ОДМВР. При тези факти се налага извод, че началниците на групи в районните управления към ОДМВР не са оправомощени да издават наказателни постановления за административни нарушения по глава четвърта от ЗГР. Именно такъв служител обаче е издал обжалваното НП, с което той е извършил действие извън кръга на предметната си компетентност.

Издаването на наказателното постановление от некомпетентно лице е процесуално нарушение, което е неотстранимо и винаги попада в категорията на съществените. Порокът е дотолкова съществен, че влече незаконосъобразност на постановлението и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. В този смисъл е и трайната съдебна практика относно съществения характер на процесуалното нарушение - така Решение № 2545 от 24.11.2014 г. по к.а.н.д. № 2141/2014 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 754 от 14.04.2015 г. по к.а.н.д.

№ 370/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Независимо от наличието на изцяло процесуално основание за отмяна на наказателното постановление за пълнота на изложението следва да се посочи, че при преценката за правилното приложение на материалния закон се 4 разкрива и друго самостоятелно отменително основание, но поради недоказаност на нарушението. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В. е ангажирана за нарушение по чл. 99, ал. 1 от ЗГР.

Посочената разпоредба задължава всяко лице в срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Начинът на заявяване в общия случай е регламентиран в чл. 99, ал. 2 от ЗГР. Понятието „настоящ адрес“ е дефинирано с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗГР и представлява адреса, на който лицето живее. Всяко лице може да има само един настоящ адрес.

Нарушението се извършва чрез бездействие, като задълженото лице не уведомява по предвидения за това ред за промяната в настоящия си адрес.

Нарушението ще бъде довършено едва след изтичането на предвидения 30дневен срок, който е установен в полза на лицето.

В конкретния случай по делото се доказва, че жалбоподателят В. има заявен настоящ адрес в гр. С., на ***, като той съвпада с постоянния му адрес, което е допустимо съгласно чл. 93, ал. 7 от ЗГР. В наказателното постановление е прието, че жалбоподателят е извършил нарушението на 20.09.2023 г., тъй като не е заявил промяна на настоящия си адрес в ***. Въз основа на събраните и проверени в хода на следствието доказателства съдът приема, че фактическите изводи на наказващия орган са необосновани и остават недоказани по делото. По-конкретно не се установява по необходимия, за да бъде потвърдено НП, несъмнен начин нито че жалбоподателят В. е живял на адреса в *** към датата на проверката, нито към този момент да е изтекъл предвиденият в закона 30-дневен срок за заявяване на промяната в адреса. Обвинителната теза почива единствено на еднократно извършена проверка от свид. П.. Обстоятелството, че жалбоподателят е заварен на адреса в гр. К. по време на проверката, не е достатъчен, за да се приеме за несъмнено доказано, че той живее на този адрес, а не го е посетил като гост, каквито насрещни възражения се сочат.