Решение № 5407 от 12.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5407 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия БА.

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Въззивно гражданско дело № 20261100501930 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 22982 от 15.12.2025 г., постановено по гр. д. № 38624/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 81-и състав, са отхвърлени предявените от А. М. Х. срещу „Юробанк България“ АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено поради налагане на дисциплинарно наказание със Заповед № 0000678/07.05.2025г., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Старши консултант Клиенти“ в клон ФЦ Васил Левски 561, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за заплащане на сумата от 7309,08 лв., представляваща обезщетение за вредите от оставане без работа в резултат от незаконното уволнение и за по – ниско платено възнаграждение вследствие на незаконното уволнение за периода от 12.05.2025г. до 12.11.2025г.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. М. Х. е осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 4800 лева разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Сочи, че работодателят не е взел предвид дадените от служителката обяснения, а изначално е приел, че тя е извършила нарушение, доколкото обясненията са поискани формално и не са обсъдени. Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се сочили настъпили вреди за банката и съмнения за изпиране на пари, както и че впоследствие в хода на процеса ответникът започнал да поддържа, че дисциплинарното наказание е свързано с неизпълнение на трудовите задължения на доверителката му, свързани с мерките срещу изпиране на пари. Процесуалният представител на въззивницата счита, че неговата доверителка е била уволнена за неспазване на твърдени трудови задължения по прилагане на мерки срещу изпирането на пари, каквото всъщност няма и за каквото няма и съмнения.

Акцентира, че не са настъпили вреди за банката. На следващо място, съгласно показанията на свидетелката В. практиката в банката била РКП да се изготвя след нотификация или след 1 изрично отбелязване от служителя МОРКО, но не се правела на момента при обслужване на клиента. В конкретния случай РКП била изготвена именно след получена нотификация в бА.та система. Твърди обаче, че въпреки показанията на свидетелката В., съдът безкритично е кредитирал показанията на свидетелите А. и А., които заявили, че в банката нямало автоматични сигнали за необичайни транзакции. Сочи, че никой от случаите в раздел 2, т. 93 от инструкцията на банката за извършване на РКП не е налице. Посочва, че съгласно раздел I I I са въведени системни контроли в основната бА. система, които включват нотификации към служителя, че дадена операция изисква РКП, както и справка за рискови операции, която се генерира от ИТ в папката на съответния финансов център. Намира за неправилен извода на съда, че служителката не е предприела достатъчно действия за изясняване на произхода на средствата, като по този начин съдът вменил непосилното задължение на служителя да провери произхода на средства в друга европейска банка, която би следвало също да е извършила такава. По отношение на това, че служителката е следвало да уведоми отдел „Правомерност“ сочи, че това би довело до забавяне на операцията и съответно до обяснения на клиента кое налага това забавяне. Поради тази причина вътрешната система на банката била проектирана така, че да анализира автоматично или ръчно от съответните отговорни звена трансакциите, което би било установено от съдебнотехническата експертиза. Липсвало аргументация в първоинстанционния съдебен акт защо съдът стига до заключението, че са налице очевидни индикации за пране на пари без да е изслушана съдебна експертиза, която да разясни механизма на преводите и да установи дали изобщо има индикации за пране на пари. Сочи, че банката не е спазила изискването на ЗМИП да установи ясни критерии, въз основа на които служителите да спазват трудовите си задължения, като изложените във Вътрешните правила понятия са субективни такива без описанието да съдържа точни количествени или качествени определения или хипотези, които да водят до обективна преценка. От събраните по делото доказателства се установявало, че клиентът не е бил квалифициран от банковите системи като рисков, както и че била налична информация, че последният се е занимавал с хазарт, но хазартната дейност също не била посочена във вътрешните правила като рискова, а предполагала несъразмерност на салдото на клиента в различните периоди. В системата на банката било отразено и осчетоводено, че получените от клиента суми са пристигнали от друга негова сметка в друга европейска банка, която също е длъжна да прилага системите на мерките срещу изпирането на пари и да контролира паричните потоци на клиентите си.

Дори и да се установявало нарушение на някой от текстовете на ЗМИП, това наказание на съответствало на извършеното дисциплинарно нарушение, тъй като банката не е претърпявала вреди, а служителката е с многогодишен стаж. С оглед изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Сочи, че законът не съдържа изискване работодателят да обсъжда изрично и подробно дадените от служителя обяснения. Поддържа, че не е налице изменение във фактическите основания, довели до налагане на дисциплинарното наказание, като акцентира върху това, че то е наложено поради това, че служителката не е изпълнила своите задължения по ЗМИП, Вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризъм и длъжностната й характеристика. В тази връзка сочи, че дисциплинарната отговорност на служителя не е обусловена от установяване на престъпление, нито от установяване на изпиране на пари, а е ангажирана поради неизпълнение на трудови задължения. Намира неоснователно съждението на въззивника, че средствата са постъпили от друга европейска банка и поради това не може да става дума за изпиране на пари, като сочи, че всяка банка носи самостоятелно задължения за контрол и оценка на риска. Намира за ирелевантно възражението, че за банката не са настъпили вреди. Счита, че въззивницата неправилно тълкува приложимите правила и приема, че извършването на РКП било обусловено от наличието на автоматична нотификация. Сочи, че системните контроли подпомагат, но не заместват професионалната преценка на служителя, който обслужва клиента. В тази връзка сочи и че нотификацията, излязла на по-късен етап, не доказва отсъствие на първоначално задължение за преценка от страна на обслужващия служител.

Твърди, че задължението на служителката не било да извършва проверка на дейността на 2 чужда кредитна институция, нито да упражнява контрол върху нейните процедури.

Задължението й било да изясни произхода на средствата в рамките на собствените й правомощия чрез събиране на информация от клиента и надлежното й документиране. Не споделя оплакването на въззивницата, че дефинициите във Вътрешните правила били субективни. Намира наложеното наказание за съразмерно. Моли съда да потвърди решението и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ищцата, чрез адвокат Б. Е., с надлежно учредена представителна власт, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед характера на спора държавна такса не се внася от ищцата, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на извършеното със Заповед № 0000-678/07.05.2025 г. уволнение за незаконно, възстановяване на уволнения служител на работа и изплащане на обезщетение.

Дисциплинарната отговорност на работниците и служителите е вид юридическа отговорност и се изразява в налагане на определени неблагоприятни правни последици заради извършено и установено дисциплинарно нарушение. Работодателят е дисциплинарнонаказващият орган и притежава дисциплинарна власт, която представлява неразделна част от неговата работодателска власт. Дисциплинараната отговорност се реализира в рамките на дисциплинарно производство, което се развива под формата на сложен динамичен фактически състав - съвкупността от последователно извършвани правни действия, насочени към установяване на правонарушението, определяне и налагане на дисциплинарното наказание. Тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване законността на уволнението, носи ответникът по настоящото дело, като по предявените от ищеца искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225 КТ именно в тежест на ответника е да докаже законосъобразността на извършеното уволнение, а именно: 1/ че заповедта е издадена от компетентно лице; 2/ че са изисквани обяснения преди налагане на наказанието за нарушенията, за които на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; 3/ че е издал мотивирана заповед за уволнение, както и че служителят е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина; 4/ че при определяне на наказанието е съобразена тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени.

Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ първото процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото нарушение, което работодателят е длъжен да извърши преди да наложи съответното дисциплинарно наказание, е да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Целта на тази законоустановена процедура е, от една страна, субектът на дисциплинарната власт да има възможност да прецени отношението на служителя към нарушението, а от друга – да даде възможност на работника или служителя да се защити в рамките на започналата дисциплинарна процедура.

Съдът не споделя изводите, че не е спазена процедурата по чл. 193 КТ поради това, че работодателят предварително е формирал изводи за извършено нарушение и е констатирал, че същото е тежко. Изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ са спазени, тъй като преди налагане на наказанието от работника са изискани писмени обяснения за фактите и обстоятелствата, които работодателят е счел за нарушение на трудовата дисциплина. Няма значение обстоятелството, че работодателят предварително е взел решение за резултата от дисциплинарното наказание. В практиката на ВКС се приема, че няма пречка заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да е предварително изготвена, но в този случай за да е законосъобразно извършеното уволнение, следва връчването на уволнителната заповед да бъде осъществено след като писмените обяснения са достигнали до субекта, упражняващ 3 дисциплинарната власт / Решение № 307 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 1342/2010 г. на Върховен касационен съд; Решение № 198 от 02.10.2019 г. по гр. д. № 1480 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Решение № 248 от 18.10.2017 г. по гр. д. № 521 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. В конкретния случай, видно от представената на л. 182 от делото на СРС покана работодателят е изискал писмени обяснения за описаните в писмото нарушения. Поканата е връчена на ищцата на 17.04.2025 г., което обстоятелство е удостоверено с нейния подпис и е депозирала своите писмени обяснения, които са заведени в деловодната система на ответното дружество под вх. № 85/25.04.2025 г. Процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е с дата 07.05.2025 г. и е връчена на ищцата на 09.05.2025 г. Следователно доколкото връчването на уволнителната заповед е извършено в момент, в който писмените обяснения вече са били достигнали до субекта, упражняващ дисциплинарна власт, то следва да се приеме, че процедурата по чл. 193 КТ е надлежно спазена.