Решение № 321 от 16.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Перник, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20261720201085 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от В. Г. М., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №3796а-14/14.04.2026г., издадено от началника на Второ РУ към ОДМВР – Перник, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл. 116 ал.2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ е наложено административно наказание глоба в размер 102.26 евро /200 лева/ за нарушение на чл.99, ал.1 от ЗГР.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление и моли за отмяната му. Релевира възражения, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и че отговорността му за вмененото административно нарушение е ангажирана в нарушение на материалния закон. В условия на алтернативност обосновава теза, че се касае за маловажен случай на нарушение и е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е представляван и от пълномощник.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката и в съдебно заседание, чрез процесуалният си представител – гл.ю.к. З. В., изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като наказателното постановление е издадено от орган с доказана материална компетентност, при спазване на процесуалните изисквания и в съответствие с материалния закон.

1

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл.99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение бл.№118865/08.04.2026г. В съдържанието му е посочено, че на 08.04.2026г., около 13.45 часа, при извършена полицейска проверка се установило, че В. М. с постоянен адрес в гр. Б. от около 4 години живее на адрес в ***********, като не е заявил в срок от 30 дни промяната на настоящия си адрес .

Нарушението е констатирано от свид. А. Б. Г. – полицейски инспектор във Второ РУ – ОДМВР – Перник във връзка с проверка по преписка с вх. № 379600-3799/2026г. по описа на Второ РУ, образувана по жалба от съседи на М. за нарушаване на следобедната и нощната тишина, както и въз основа снето писмено сведение от жалбоподателя по същата преписка, в което потвърдил, че живее на този адрес от около четири години.

Въз основа на така установеното фактическо положение на 08.04.2026г. срещу В. М. било образувано административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като актосъставителят – свид. А. Г. приел, че виновно е нарушил разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗГР.

При съставяне на АУАН нарушителят вписал обяснение, че ползва имота като място за отдих и почивка, както и че не е нито негов собственик, нито постоянен ползвател. Същият подписал акта и приел връчения му препис срещу разписка.

Допълнителни писмени възражения не постъпили..

На 14.04.2026г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.116, ал.2 Закона за гражданската регистрация ангажирал административнонаказателна отговорност на В. М., като наложил административно наказание глоба.

В горния обем изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля А. Б. Г., както и от писмените доказателства: заверени копия на АУАН бл.№118865/08.04.2026г., материали по преписка с вх. № 379600-3799/2026г. по описа на Второ РУ – Перник, Заповед №8121з1233/27.09.2022г. на МВР.

От правна страна съдът намира следното:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съобразявайки и възраженията в жалбата, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се срещу 2 жалбоподателя административнонаказателно производство, имащи за последица отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.

Съображенията са следните:

Обжалваното наказателно постановление е издадено преди да изтече седемдневния срок от подписване на АУАН по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в който нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Актът е съставен на 08.04.2026г., а АНО се е произнесъл по преписката с издаване на наказателно постановление на 14.04.2026г. - един ден преди изтичане на срока за писмени възражения. С това е ограничил правото на защита на жалбоподателя, в частност правото му обосновано да мотивира възраженията си в предвидения за това срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да прецени какви евентуално доказателства да представи или да посочи за събиране от АНО, така че да осъществи една пълноценна защита срещу вмененото му противоправно поведение.

На следващо място, АУАН и наказателното постановление не отговарят на императивните изисквания в чл.42, ал.1, т.3 и т.4, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не са изложени в пълнота обстоятелствата, при които нарушението е извършено и не е посочена датата, на която е станало това.

Нормата на чл.99, ал.1 от ЗГР, сочена като нарушена, вменява задължение на лицата в срок 30 дни да заявят промяната на настоящия си адрес. Санкцията за неизпълнение на това задължение е установена в чл.116, ал.2 ЗГР, който предвижда, че за нарушение на този закон, извършено от граждани, се налага глоба в размер от 200 до 500 лева.

Така очертания фактически състав на нарушението по чл.99, ал.1 от ЗГР изисква установяване на датата, на която лицето е променило настоящия си адрес, тъй като от този момент възниква задължението в срок 30дни да заяви промяната. При бездействие в рамките на срока, нарушението ще бъде довършено на датата, следваща изтичането му.

В оспореното наказателно постановление изобщо не е означена датата на извършване на нарушението, нито са изложени фактически обстоятелства, от които тя да бъде изведена. Вписаната дата 08.04.2026г. е датата, на които нарушението е установено, която безспорно е различна от тази на извършването му и затова е неотносима към изискванията в чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Предвид обвързването на задължението за заявяване на промяната на настоящия адрес с конкретен срок пред органите, посочени в чл.99, ал.2, изр. първо от ЗГР, то в обстоятелствената част на наказателното постановление при описание на нарушението и обстоятелства, при които е извършено е било необходимо да се посочи моментът, в който нарушителят е променил настоящия си адрес, каквато конкретика липсва.

Касае се за липса на императивни реквизити от съдържанието на акта и постановлението, предпоставящи решаването на важни правни въпроси – относно приложимия закон, спазването на срока по чл.34 ЗАНН, а и самата възможност за упражняване правото на защита от наказания субект, което винаги се осъществява спрямо определен във времето момент.

Допуснатата в НП неопределеност относно датата на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните правила, неподлежащо на саниране.

3

Следва да се отбележи, че в АУАН, при излагане обстоятелствата на нарушението, актосъставителят е посочил, че в хода на работата му по преписката, във връзка с която е констатирано конкретното нарушение, е установено, че В. М. живее на адреса в с. Р. „от около четири години“. Тази констатация, ненамерила отражение в обстоятелствената част на наказателното постановление, изначално е следвало да предизвика правната последица в чл.34, ал.1 от ЗАНН, а именно да не се образува административнонаказателно производство, а в хипотезата на образувано такова, АНО е следвало да го да прекрати на основание чл.54, ал.1, т.5 от ЗАНН с мотивирана резолюция. Изтичането на по-дългия от алтернативно предвидените давностни срокове в чл.34, ал.1 от ЗАНН погасява възможността законосъобразно да бъде реализирана отговорността на жалбоподателя за вмененото му административно нарушение.

Констатираните нарушения на закона са съществени, неотстраними са и налагат извод за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт, като незаконосъобразен.

Разноски по делото жалбоподателят не е доказал и не претендира присъждане на такива.

Другата страна също не е заявила претенция за присъждане на възнаграждение за защита от юрисконсулт, каквото и не се дължи предвид изхода на делото.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №3796а-14/14.04.2026г., издадено от началника на Второ РУ към ОДМВР – Перник, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл. 116 ал.2 от Закона за гражданската регистрация на В. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., *******, е наложено административно наказание глоба в размер 102.26 евро за нарушение на чл.99, ал.1 от ЗГР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4