Решение № 410 от 22.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20241800500476 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по въззивна жалба от М. К. А. и К. К. А., чрез процесуалния им представител адв. Г. А., срещу Решение № 83 от 22.04.2024г., постановено по гр.д. № 1163/2023г. по описа на РС – гр. И., с което е отхвърлена молбата им за промяна на бащините и фамилните им имена от „К.

А.” на „С. С.”. Жалбоподателите оспорват изводите на районния съд и изтъкват, че не са имали реални отношения с баща си от момента на раждането им и от фактическата му раздяла с тяхната майка. Подчертават, че грижи за тях са полагали именно майка им и техният дядо по майчина линия С. С., с чиито имена са станали известни в обществото. Молят съда да отмени обжалваното решение и да удовлетвори волята им да носят имената на дядо си – С. С..

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателите не се явяват. Представляват се от тяхната майка – М. С., която поддържа жалбата и моли съда да уважи желанието им да се промени тяхната фамилия. Сочи, че когато навършили 9-10 годишна възраст, започнали да търсят баща си по телефона, но той все ги лъжел, че е зает, което довело до тяхното убеждение, че той не се интересува от тях и че няма да се видят. Твърди, че децата се занимават с фигурно пързаляне и класически балет, като в тези области се изявяват с името „С.и“ и искат в бъдеще да градят кариерата си с това име. Оценяват грижите на дядо си и искат да бъдат като него. Заявява, че децата видели баща си за първи път на делото в И..

1

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззвиаемата страна – Столична община, район „М.“ – не изпраща представител. От същата е постъпила молба, с която се претендират разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, Софийската окръжна прокуратурата се представлява от прокурор Макрелова, която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото е вярно и изчерпателно описана в първоинстанционното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са били събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Субективното право на име е лично, неимуществено, непрехвърлимо, ненаследимо, и се придобива по рождение (чл. 7 от Конвенцията за правата на детето). Негов предмет е самото име, което съставлява словесно наименование, чието притежаване е административно задължително за всяко физическо лице (арг. от чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗГР). Начинът на образуването му се регламентира от императивни правни норми (чл. 12 – 18 от ЗГР). Възможност за промяната му е предвидена с разпоредбата на чл. 19 от ЗГР, при наличие на някоя от изчерпателно изброените алтернативни предпоставки, а именно - то да е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, респ. други важни обстоятелства да налагат такава промяна.

В случая съдът намира, че носените понастоящем от молителите бащино и фамилно име „К. А.“ не са нито осмиващи, нито опозоряващи, нито обществено неприемливи.

Налице са, обаче, обстоятелства, които, по изключение, дават основание за промяна на имената им.

Такова е на първо място обстоятелството, че, видно от показанията на двете разпитани свидетелки, бащата на молителите се е дезинтересирал трайно от тях и не контактува с тях – практически още непосредствено след раждането им. И двете свидетелки заявяват, че познават майката на децата от дълго време, като поддържат устойчив контакт с нея и имат непосредствени впечатления от ежедневния й бит. При това и двете са категорични, че през целия този период не са забелязали никаква проява на ангажираност на бащата към синовете му, а за тяхното отглеждане и възпитание са се грижили само майка им и техният дядо по майчина линия. Споделят също, че лично са възприели ситуация, в която децата са търсили баща си по телефона, но той дори не им е отговорил. При тези данни, съдът намира, в случая за бащинство може да се говори само в биологичен, но не и в семеен и социален смисъл, а това поставя под въпрос целта на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР - дали те са призвани да отразяват биологичния произход на лицата или действителното фактическо положение в техния живот.

Във връзка с това следва да се съобрази и нотариално заверената декларация от бащата на молителите (л. 31 от първоинстанционното дело), с 2 която той се отказва от техните фамилии и изразява съгласие, те да се наричат К. С. С. и М. С. С.. Наистина, бащата не е титуляр на правото на име на своите синове, поради което не може да се разпорежда с него, но все пак декларацията свидетелства за пълното му отчуждение от биологичните му деца и за нежеланието му да бъде свързван с тях дори и само по име.

На последно място, от представените на л. 32-39 от първоинстанционното дело грамоти от държавното първенство по фигурно пързаляне за 2017г., 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. се установява, че жалбоподателите в настоящото производство са спечелили призови места с имената М. С. и К. С.. В същата насока са и показанията на двете разпитани свидетелки, които имат лични възприятия от участие на децата в състезание по фигурно пързаляне, на което са били представени с името „С.и“, а именно К. С. и М. С.. Освен това, свидетелките твърдят, че именно с тези имена се обръщат към децата и по време на тренировки. Тази група доказателства налага извод, че жалбоподателите са известни с желаните от тях имена ако не пред обществото като цяло, то поне пред тази част от него, в която се изявяват и имат трайни интереси, т.е. която има реално значение за тях.

Същевременно, при изслушването на молителите пред И.ския районен съд и двамата са заявили, че дядо им ги е обичал и им помагал, бил е ангажиран с тях и им е давал съвети. Изразяват емоционално позитивно отношение към него и считат, че е по- добре да носят неговите имена, а не имената на баща си, който не се е интересувал от тях и не е част от живота им.

При тези данни, съдът намира, че са налице обстоятелства, които биха могли да се квалифицират като „важни“ по смисъла на чл. 19 от ЗГР и обуславят основателност на молбата за промяна на бащините и фамилните имена на жалбоподателите. Поради това и доколкото от направената служебна справка се установява, че дядото на молителите по майчина линия е С. Колев С. (понастоящем - починал), тази промяна следва да бъде допусната така, както е поискана.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбата е основателна.

Обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което имената на молителите се променят от М. К. А. и К.

К. А. съответно на М. С. С. и К. С. С..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 83 от 22.04.2024г., постановено по гр.д. № 1163/2023г. по описа на И.ския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА ПРОМЯНА на бащиното име на М. К. А. с ЕГН

********** от „К.“ на „С.“.

ДОПУСКА ПРОМЯНА на фамилното име на М. К. А. с ЕГН

********** от „А.“ на „С.“.

ДОПУСКА ПРОМЯНА на бащиното име на К. К. А. с ЕГН ********** от „К.“ на „С.“.

ДОПУСКА ПРОМЯНА на фамилното име на К. К. А. с ЕГН

********** от „А.“ на „С.“.

3

Решението е постановено с участието на контролираща страна – Софийска окръжна прокуратура.

При влизане на решението в сила, копие от същото да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Столична община, район „М.“ - за отбелязване на промените в регистрите по гражданско състояние.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4