Определение № 4732 от 05.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4732 гр. София, 05.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20258002104290 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4876/27.06.2025 година, подадена по пощата на 26.06.2025 година, от Н. К. И.-Ч. и С. Г. Ч., както и втора такава с вх. № 3565/16.05.2025 година, подадена по пощата на 15.06.2025 година, от С. К. А., двете срещу решение № 83/05.05.2025 година, допълнено (поправено) с решение № 151/26.08.2025 година, двете на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановени по гр. д. № 355/2024 година.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1420/01.12.2023 година на Окръжен съд Варна, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 1132/2020 година с което е признато за установено в отношенията между страните С. К. А., Н. К. И.-Ч., С. Г. Ч. и Н. С. Ч., по иск с правно основание чл. 62, ал. 5 от СК, предявен от С. К. А. ,че детето Н.

С. Ч., родено на 07.09.2021 година, не е заченато и не произхожда от С. Г. Ч., а е заченато и произхожда от С. К. А., като на основание чл. 16, ал. 2 от ЗГР името на детето е променено на Н. С. А., а упражняването на родителските права върху детето е предоставена на майката Н. К. И.-Ч., а на С. К. А. е определен режим на лични отношения с детето веднъж всяка трета събота от месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, само в присъствието на майката и по местоживеенето на детето в [населено място], като първоинстанционното решение в частта му относно присъдената издръжка като С. К. А. е осъден да заплаща на малолетната Н. С. Ч., чрез нейната майка и законна представителка Н. К. И.-Ч. издръжка в размер на 270.00 лева месечно, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на предявяване на иска-26.05.2022 година, до настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на задължението, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

1

В касационната си жалба Н. К. И.-Ч. и С. Г. Ч. излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна и постановяването на ново, с което предявеният от С. К. А. иск по чл. 62, ал. 5 от СК да бъде отхвърлен в цялост, с всички произтичащи от това последици. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите твърдят, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по тази касационна жалба С. К. А. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище до допустимостта и основателността й.

Н. С. Ч., чрез назначения и от съда особен представител адвокат К. М. е подала отговор с вх. № 7714/27.07.2025 година, с който е заявила, че така подадената жалба е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане. Евентуално се навеждат доводи за това, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 83/05.05.2025 година, допълнено (поправено) с решение № 151/26.08.2025 година, двете на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановени по гр. д. № 355/2024 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

В касационната си жалба С. К. А. излага доводи за това, че обжалваното решение в частта му за определяне на режима на личните му отношения с детето Н. С. Ч., е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна в тази чу част и постановяването на ново, с бъде определен режим на лични отношения с детето при параметрите посочени в касационната жалба или евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол в оспорваната от него част.

Ответниците по подадената касационна жалба Н. К. И.-Ч. и С. Г. Ч. са подали отговор с вх. № 5555/24.07.2025 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение.

Н. С. Ч., чрез назначения и от съда особен представител адвокат К. М. е подала отговор с вх. № 5413/17.07.2025 година, с който е заявила, че така подадената жалба е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане.

Н. К. И.-Ч. и С. Г. Ч. са били уведомени за обжалваното решение на 28.05.2025 година, като подадената от тях срещу същото касационна жалба е с вх. № 4876/27.06.2025 година, като е подадена по пощата на 26.06.2025 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на 2 формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

С. К. А. е бил уведомен за обжалваното решение на 09.05.2025 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е вх. № 3565/16.05.2025 година, като е подадена по пощата на 15.06.2025 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр.

1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Апелативен съд Варна е приел, че Първоинстанционното производство било образувано по предявен от С. К. А. иск с правно основание чл. 62, ал. 5 от СК, във връзка с чл. 69 и чл. 70 СК. В исковата си молба същият е изложил твърдения, че е имал връзка с Н. К. И.-Ч. от април 2020 година до януари 2021 година. В този период Н. Ч. била в граждански брак със С. Г. Ч., с когото не поддържала интимни контакти и не живеели заедно. След прекратяване на връзката им Н. К. И.-Ч. се била обадила на А. по телефона и му била съобщила, че била бременна и той бил баща на детето. Посочва също, че с решение № 402/19.05.2021 година на Районен съд Варна бил прекратен брака между Н. К. И.-Ч. и С.

Г. Ч.. На 07.09.2021 година било родено детето Н. С. Ч. и поради обстоятелството, че било родено преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на брака между майката И.-Ч. и Ч., в акта за раждане като баща на детето бил вписан С. Г. Ч.. А. твърдял, че бил биологичен родител на детето, поради което и сезирал съда с искане за установяване на това обстоятелство. Отправени били и искания за промяна на бащиното и фамилното име на детето в съответствие с чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от ЗГР; да бъдела отразена промяната в акта за раждане на детето, да бъдел определен съответен режим на лични отношения с детето и размера на месечна издръжка дължима от бащата на детето.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният на основание чл. 29 от ГПК особен представител на детето Н. С. Ч. бил изразил становище, че в интерес на детето било да се установи обективната истина относно биологичния му произход.

Ответниците Н. К. И.-Ч. и С. Г. Ч. били оспорили предявените искове като неоснователни.

В представен по делото социален доклад от ДСП Бургас не било изразено категорично становище относно исковата претенция, като се предоставяло на съда, с решението по делото да защити по-най добрия начин интересите и правата на детето.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че детето Н. С. Ч. било родено на 07.09.2021 година като в съставения акт за раждане като нейни родители били вписани Н. К. И.-Ч. (майка) и С. Г. Ч. (баща). Бракът между последните бил прекратен с развод, постановен с решение № 402/19.05.2021 година на Районен съд Варна, постановено по гр. д. № 10 608/2020 година.

3

От изслушаното пред първоинстанционния съд заключение на назначената ДНК експертиза, което въззивният съдебен състав кредитирал като достоверно, компетентно изготвено, се установяло, че при определените ДНК профили вероятността С. К. А. да бил биологичен баща на детето Н. С. Ч. била 0.999999999 (при гранични стойности от 0 до 1), които данни обосновавали извода, че А. бил биологичен баща на детето Н. С. Ч..

В представения в първоинстанционното производство социален доклад било посочено, че детето се отглеждало от майката–Н. К. И.-Ч.. Същата била информирала ищеца за раждането на детето. В първите няколко месеца след раждането били провеждани срещи между детето и бащата, със съгласие и в присъствие на майката. След като Н. К. И.-Ч. разбрала, че А. се бил оженил, отказала съдействие за провеждане на срещи с детето и била прекъснала комуникацията с него.

Пред въззивния съд бил представен повторно изготвен социален доклад от ДСП Бургас, в който се посочвало, че при извършената проверка било установено, че С. К. А. обитавал жилище–собственост на настоящата му съпруга К. К. А.. Съпрузите живеели заедно с общото им дете–М. С. А. и сина на К. К. А. (Г. Г. И.). Жилището представлявало едноетажна къща, състояща се от спалня, хол, дневна и кухня, антре, баня с тоалетна; отоплявала се с електроенергия, чрез климатици. Констатирани били много добри хигиеннобитови условия за отглеждане на деца. В пристроена къща с отделен вход живеела майката на К. К. А.. Установено било, че С. К. А. понастоящем нямал сключен трудов договор в Република България, а през предходен период бил полагал труд по договори във Федерална Република Германия. Заявил бил, че разчита на спестяванията си от този период. А. и членовете на домакинството му, били заявили готовност и желание да отглеждат детето Н.

С. Ч.. В доклада било посочено, че майката на детето- Н. К. И.-Ч. не била оказала необходимото съдействие, поради което социалния работник не могъл да проведе среща с нея и детето.

Разпитания в първоинстанционното производство свидетел И. Т. И., бил заявил в показанията си, че грижите за детето Н. С. Ч. се полагали от неговата майка Н. К. И.-Ч..

Издръжката за детето се предоставяла изцяло от бившия й съпруг С. Г. Ч.. Майката още кърмела детето, поради което то не можело да се отделя от нея за дълго време. Според свидетеля детето било срамежливо и при среща с непознат човек се смущавало и „се криело зад майка си“.

В показанията си разпитаната пред въззивния съд свидетелка К. К. А.-съпруга на А., които въззивният съд ценял при условията на чл. 172 от ГПК, била посочила, че А. бил имал редки и епизодични контакти с детето Н. С. Ч. докато то било навършило две години.

След това, майката Н. К. И.-Ч. решила да преустанови контактите между детето и А..

Блокирала входящите обаждания от телефонния номер на последния и започнала да отбягва местата, по които обичайно се срещали. Посочвала, че през 2024 година съпругът й бил полагал труд на кораб за около три месеца, от която дейност бил реализирал доход общо от около 10 000.00-15 000.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигал до 4 правни изводи, че в СК произходът бил уреден като правно призната връзка между родители и дете, въз основа на която се изграждало гражданското състояние на лицата и системата на родствените отношения. Произходът от майката, съгласно чл. 60, ал. 1 от СК, се предопределял от факта на раждането и се доказвал с акт за раждане (чл. 60, ал. 3 от СК), който имал материална доказателствена сила (чл. 2, ал. 2 от ЗГР), докато по съдебен ред не бъдело установено нещо друго. Произходът от бащата можело да бъде установен по различен начин: презумптивно (чл. 61 от СК), чрез припознаване (чл. 64 от СК) или със съдебно решение (било по повод оспорване на бащинство–чл. 62, ал. 5 от СК, или въз основа на нарочен иск–чл. 69 СК). В случая С. К. А. бил оспорил презумираният произход на детето Н. С. Ч. по чл. 61, ал.1, пр. 2 от СК, което било родено преди да изтекат 300 дни от развода на С. Г. Ч. и Н. К. И.-Ч.. Във връзка с това въззивната инстанция считала за неоснователно оплакването на С. К. А. и Н. К. И.-Ч. за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, като първостепенния съд не бил защитил интереса на детето. Следвало да бъде отбелязано, че съдът, при съобразяване на интереса на детето в светлината на необходимия баланс между конкуриращи се лични и обществени интереси следвало да съобрази преди всичко положението на детето и неговия висш интерес, прогласен с чл. 3 от Конвенция за правата на детето, в който смисъл се бил произнасял и ЕСПЧ, очертавайки приложното поле на чл. 8 и чл. 6 от КЗПЧОС, при задължението на държавите да установяван дали било в най-добър интерес на детето да се позволи на биологичния баща да установи връзка с детето. В понятието „интерес на детето“ се включвало необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици, подготовка за справяне с житейските задачи, материалните интереси на детето-обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други, като решаващо значение за интересите на детето имали не отделните обстоятелства, а цялата съвкупност от интереси и съвкупността от обстоятелствата на конкретно разглеждания случай. От заключението по назначената от първоинстанционния съд ДНК експертиза еднозначно бил установен биологичният произход на детето Н. С. Ч. от С. К. А.. Въззивният съдебен споделял извода на първоинстанционния съд, че било в интерес на детето да общува със своя биологичен баща предвид установените данни за демонстрирано от страна на А. пред социални работници наличие на битови условия, подходящи за отглеждане на непълнолетни лица, спестявания и трудова заетост, макар и с епизодичен характер.