Закон за облагане доходите на физическите лица

Чл. 1

Този закон урежда облагането на доходите на физическите лица, доходите на предприятията на едноличните търговци и доходите на някои предприятия, които са юридически лица.

Чл. 2

(1) Отговорността за данъка върху доходите на физическите лица е лична.

(2) Отговорността за данъка върху доходите по чл. 8, ал. 2 е на съответните юридически лица, платци на данъка.

Чл. 3

Облагаем е общият годишен доход.

Чл. 4

(1) Данъчна година е календарната година.

(2) Подлежи на облагане доходът, получен през данъчната година.

Чл. 5

Данъчно задължени по този закон са местните и чуждестранните физически лица и местните юридически лица, посочени в този закон.

(2) Данъчните субекти са задължени да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път.

Чл. 6

(1) Местни физически лица, без оглед на тяхното гражданство, са лицата:

1. чието постоянно местоживеене е в България;

2. които пребивават в България повече от 183 дни през всеки 365-дневен период; в този случай физическото лице се счита за местно лице през годината, в която пребиваването му надхвърли 183 дни.

(2) Местни физически лица са и лицата, които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава, на нейни органи и/или организации, на български предприятия, членовете на техните семейства, както и чужди граждани извън посочените в чл. 12, т. 12, наети в България от други държави или от международни организации.

(3) За целите на ал. 1, т. 2 денят на излизане и денят на влизане се смятат за един ден на пребиваване в страната. Броят на дните се определя на базата на печатите в паспорта на лицето за влизане и излизане от страната.

Чл. 7

Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 6.

Чл. 8

(1) Местните физически лица са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина.

(2) Предприятията – местни юридически лица, с годишен оборот за предходната година до 75 млн. лв. се облагат с окончателен годишен (патентен) данък за доходи, произхождащи от източници в България, по реда на глава четиринадесета.

(3) Чуждестранните физически лица са данъчно задължени за доходи от източници в България.

(4) Чужди граждани, пребиваващи в България единствено с цел обучение или лечение, и чуждестранните експерти са данъчно задължени за доходи от източници в България независимо от срока на пребиваването.

(5) Когато лице – чужд гражданин, пребиваващ в България единствено с цел обучение или лечение, получи статут на постоянно пребиваващ или продължи срока на пребиваването си след завършване на лечението или обучението, се счита за местно лице от деня на получаването на статут на постоянно пребиваващ, съответно от деня на продължаването на срока на временното пребиваване.

(6) Предприятията и кооперациите – местни юридически лица, с годишен оборот от предходната година до 75 млн. лв. и едноличните търговци, които не ползват данъчното облекчение по чл. 29, ал. 3 от този закон, и отговарят на условията на чл. 59 от Закона за корпоративното подоходно облагане, се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 9

(1) Доходът от стопанска дейност, извършвана от физическо лице на територията на страната, е доход от източник в България.

(2) Счита се, че лице извършва стопанска дейност на територията на България, когато:

1. има място на стопанска дейност или определена база на територията на България;

2. възлага или изпълнява поръчки на територията на България лично или чрез прокурист, търговски пълномощник или по друг начин.

(3) Трудов доход и доход от предоставяне на услуги е от източник в България, когато трудът е положен или услугите са предоставени на територията на България без оглед на източника на заплащане на труда или на услугите.

(4) Независимо от разпоредбите на ал. 3 следните доходи, платени от местно лице или от място на стопанска дейност на чуждестранно лице на територията на България, се считат, че са доходи от източник в България:

1. възнаграждения за лица, работещи на свободна практика – при условие, че сумата на възнаграждението се приспада при изчисляването на печалбата или дохода на платеца или би се приспаднала, ако платецът не бъде освободен от данък върху печалбата или от данък върху дохода;

2. възнаграждения, различни от работна заплата, изплащани на: служител или член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице; клон на чуждестранно лице; ръководител, пълномощник или служител в търговско представителство на чуждестранно лице по Закона за насърчаване на инвестициите или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни функции;

3. пенсии;

4. дивиденти и разпределения на печалба (доход) от персонифицирани и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност;

5. лихви;

6. наеми, възнаграждения по договори за лизинг, франчайзинг, факторинг и други подобни;

7. авторски и лицензионни възнаграждения;

8. анюитети, различни от плащанията по т. 3;

9. обезщетения и неустойки;

10. всякакъв друг облагаем доход, неупоменат в ал. 1, 2 и 3, с изключение на случаите, когато доходът е изплатен от място на стопанска дейност или определена база, разположени извън територията на България, при условие, че тези доходи се приспадат при изчисляването на дохода на мястото на стопанска дейност или определената база.

(5) Доходи от селско и горско стопанство, доходи от използване на недвижимо имущество и положителни разлики от продажби на недвижимо имущество, намиращо се на територията на страната, са доходи от източници в България.

(6) За целите на ал. 5 „недвижимо имущество“ включва и притежание на идеална част или ограничено вещно право върху недвижим имот.

(7) Доходите от сделки с дялове в местни дружества, както и от сделки с ценни книжа по ал. 8 са доходи от източник в страната.

(8) Доходи от български държавни и общински ценни книжа, издадени от държавата, общините и местни юридически лица, са доходи от източник в България.

(9) Доходи от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец са доходи от източник в страната, без оглед дали приобретателят е местно или чуждестранно лице.

Чл. 10

Подлежат на облагане доходите, произхождащи от:

1. трудови правоотношения и от приравнени към тях правоотношения;

2. дейност като едноличен търговец, независимо дали е регистрирана по Търговския закон;

3. занаятчийска дейност;

4. упражняване на свободна професия;

5. извършване на услуги с личен труд извън случаите по т. 3 и 4;

6. дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;

7. продажба и замяна на недвижимо имущество, пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства;

8. продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества, в неперсонифицирани дружества и други форми на съвместна дейност;

9. прехвърляне на предприятие на едноличен търговец;

10. наем, рента и аренда;

11. временно отстъпване ползването на права по договор за лизинг, франчайзинг, факторинг и други подобни;

12. авторски и лицензионни възнаграждения;

13. обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;

14. лихвите извън случаите по чл. 12, т. 3 и 5;

15. възнаграждения за положен личен труд в дружества и в кооперации и производствени дивиденти от кооперации;

16. дивиденти, доходи от дялово участие и тантиеми;

17. премии и награди от спортни състезания;

18. други доходи, които не са определени като необлагаеми или не са освободени от облагане по закон.

Чл. 11

(1) Доходите по чл. 10 могат да бъдат парични и непарични.

(2) Непаричните доходи се оценяват по пазарната цена към датата на придобиването им, като пазарната цена се определя по реда на чл. 16 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

(3) Доходът във валута се преизчислява в левове по курса на Българската народна банка към датата на придобиването му.

(4) Доходът се смята придобит:

1. при плащане в брой – в деня на плащането;

2. при плащане по безкасов път – в деня на заверяване на сметката на получателя на дохода, ако получателят е посочил банката, в която да му се плати;

3. при плащане в натура – в деня на получаване на облагата.

Чл. 12

(1) Не подлежат на облагане:

1. доходите от продажба или замяна на:

2. сумите, получени от задължителното пенсионно, здравно и социално осигуряване;

3. лихвите по влогове и депозити, в местни търговски банки, клонове на чуждестранни банки, взаимоспомагателни каси, спестовно-кредитни кооперации, лихвите и отстъпките от държавни, общински и корпоративни ценни книжа и мораторните лихви по облигационни отношения доходите от инвестиции на техническите резерви по застраховки „Живот“, женитбени и детски застраховки и застраховки „Живот“, ако са свързани с инвестиционен фонд, доходите от инвестиции на активите на доброволните пенсионни фондове;

4. обезщетения и други подобни плащания при средна и тежка телесна повреда, смърт или професионално заболяване; обезщетенията за отчуждаване на права и за загуби до размера на загубата; обезщетения за претърпени неимуществени вреди; обезщетенията по имуществени застраховки; застрахователните и осигурителните плащания за трайна неработоспособност и възстановените от застраховател или осигурител медицински разноски, когато е настъпила трайна неработоспособност; изплатените от застраховател суми при смърт; сумите по женитбени и детски застраховки, когато е настъпило застрахователно събитие – брак или раждане, или е изтекъл срокът на застраховката;

5. лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане и присъдени обезщетения за разноски по съдебни дела;

6. паричните и непаричните доходи от социално подпомагане, получени на основание на нормативен акт, и обезщетенията и помощите при безработица;

7. помощи, получени от социални фондове и организации;

8. добавки, обезщетения и помощи за деца, получени на основание на нормативен акт, и плащания за издръжка, получени от правоимащи лица съгласно разпоредбите на Семейния кодекс;

9. стипендии в полза на местни физически лица за обучение в страната и в чужбина;

10. парични суми и материални награди, получени на основание на нормативен акт, от донори за предоставяне на биологични продукти и органи на човешкия организъм;

11. печалбите от Държавната парично-предметна лотария и от Българския спортен тотализатор, премиите и печалбите от хазартни игри и други игри на щастие;

12. заплати и възнаграждения на: членовете на персонала на дипломатическите представителства съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения; членовете на консулствата съгласно Виенската конвенция за консулските отношения; служители на междудържавни и междуправителствени организации съгласно международния договор, сключен със съответната организация, и членовете на семействата на изброените лица, доколкото това е предвидено в съответния международен договор;

13. разпределената под формата на нови дялове и акции печалба в търговски дружества, както и разпределената печалба под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции;

14. разпределената печалба, чрез която е увеличен капиталът чрез издаване на нови акции и дялове или увеличаване на номиналната стойност на съществуващите такива.

15. доходите от сделки с акции на публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и дялове на колективни инвестиционни схеми, извършени на регулирания български пазар на ценни книжа.

16. предоставените държавни и национални награди на творци в областта на културата, както и наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Национален фонд “Култура”.

17. сумите за пътни и квартирни пари, получени по извънтрудови правоотношения, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство;

18. сумите за дневни пари, получени по извънтрудови правоотношения, когато са за сметка на възложителя и не превишават двукратния размер на дневните пари, определени за лицата по трудови правоотношения.

(2) Не се смята за доход полученото при продажба или замяна на имущество, придобито по наследство, завет, дарение и на реституирано имущество, както и наследствата и даренията.

(3) Не се облагат с данък доходите на земеделските производители – физически лица, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за непреработената растителна и животинска продукция, в това число за пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното.

(4) Не се облагат с данък доходите на физическите лица, получени от рента, аренда или друго възмездно отдаване на земеделска земя.

Чл. 13

Общият годишен доход е сборът от всички парични и непарични доходи, получени от физическото лице през данъчната година.

Чл. 14

Облагаем по този закон е общият годишен доход след приспадане на:

1. необлагаемите по този закон доходи;

2. освободените от облагане по силата на други закони доходи;

3. доходите от дейности, обложени с окончателен годишен (патентен) данък;

4. обложените с еднократен данък доходи по реда на чл. 40;

5. обложените с еднократен данък доходи по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 15

(1) Данъчна основа е облагаемият доход за съответната данъчна година, намален с разходите за дейността и предвидените в този закон вноски и облекчения.

(2) Ако данъчно задълженото лице има доходи едновременно от два или повече източника, посочени в чл. 10, данъчната основа за общия годишен доход представлява сборът от данъчните основи, определени поотделно за всеки източник на доход в съответствие с разпоредбите на глави от седма до единадесета.

Чл. 16

(1) Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

(2)

(3)

Чл. 17

(1) Когато няма сключена спогодба или друг международен договор за избягване на двойното данъчно облагане, за които се прилага чл. 16, при определянето на данъка върху дохода местните физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи.

(2) Лицата по ал. 1 ползват данъчен кредит за всички данъци върху дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и наеми, изплатени от източници в чужбина на местни лица.

(3) Данъчният кредит по ал. 2 се определя за всяка държава поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.

(4) Министърът на финансите определя условията и реда за прилагането на ал. 2 и 3, като може:

1. да определя кои данъци са идентични или подобни на данъка върху доходите на физическите лица;

2. да уточнява произхода и конкретния размер на местните или чуждестранните доходи, получени от съответен източник;

3. да не признава ползването на данъчен кредит за онези чуждестранни данъци, с които кредитът е неправомерно увеличен.

Чл. 18

(1) По отношение на предотвратяване на отклонението от данъчно облагане се прилагат съответно разпоредбите на глава първа, раздел IV от Закона за корпоративното подоходно облагане.

(2)

Чл. 19

(1) Облагаемият доход от трудови правоотношения и от приравнените към тях правоотношения включва всички плащания, включително награди в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, получени от данъчно задължените лица за календарния месец.

(2) 9. обезщетенията и помощите по част първа от Кодекса за социално осигуряване; 10. наградата по чл. 244, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и по чл. 232, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи;

11. паричната помощ по чл. 245, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и по чл. 204, ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Чл. 20

(1) Данъчната основа за доходите от трудови правоотношения и от приравнените към тях правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 19, ал. 1 за календарния месец се намалява с вноските за пенсионни, здравни и други осигуровки, които работникът или служителят по закон е задължен да прави за своя сметка.

(2) Облагаемият доход по ал. 1 се намалява с внесените през месеца за сметка на лицата лични вноски за доброволно пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация в общ размер до 10 на сто от облагаемия доход по чл. 19, ал. 1, както и с внесените през месеца за сметка на лицата лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ и застраховки „Живот“, ако са свързани с инвестиционен фонд в общ размер до 10 на сто от облагаемия доход по чл. 19, ал. 1.

(3) Данъчната основа се определя по реда на ал. 1 и 2 за календарния месец и в случаите, когато трудовото възнаграждение се заплаща подневно, поседмично или на други периоди през месеца.

(4) Данъчната основа за доходите от трудови правоотношения и от приравнените към тях правоотношения за данъчната година е сборът от месечните данъчни основи, определени по реда на ал. 1 и 2.

(5)

(6) Формираната по реда на ал. 5 данъчна основа се намалява с внесените през годината за сметка на лицата осигурителни вноски по § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Намалението се ползва с подаване на данъчна декларация по чл. 41, ал. 1.

(7) Формираната по реда на ал. 6 данъчна основа се намалява с облекченията за дарения, направени при условията и по реда на чл. 28, в размер до 10 на сто по чл. 28, ал. 1, т. 1, букви “а” - “м”, в размер до 50 на сто по чл. 28, ал. 1, т. 1, буква “н” и в размер до 15 на сто за дарения за култура. Общият размер на облекченията за дарения не може да превишава 65 на сто от данъчната основа по ал. 5.

(8) Намаленията по ал. 2, 5 и 7 се ползват с подаване на данъчна декларация по чл. 41, ал. 1, ако съответните суми не са внесени чрез работодателя.

Чл. 21

(1) Физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, формират данъчната основа за доходите като облагаемият доход, определен по реда на глава втора от Закона за корпоративното подоходно облагане, се намалява със: 1. вноските за социални, здравни, пенсионни и други осигуровки, които лицата по закон са задължени да правят за своя сметка; 2. вноските за доброволно социално, пенсионно, здравно осигуряване и/или застраховане, направени през календарната година от лицата за тяхна сметка, ако не са отчетени като разход.

3. внесените през годината за сметка на лицата осигурителни вноски по § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.

(2)

(3) Лицата, упражняващи свободна професия и други дейности и услуги по извънтрудови правоотношения, както и лицата, извършващи срещу възнаграждение управление и контрол, формират данъчната основа за доходите от тези дейности по реда на чл. 22.

Чл. 22

(1) Данъчната основа за лицата по чл. 21, ал. 2, избрали реда на облагане по този закон, както и за лицата по чл. 21, ал. 3, се определя, като облагаемият доход от съответната дейност се намалява със:

1. разходи за дейността в размер на:

2. вноски за пенсионни, здравни и други осигуровки, които лицата по закон са задължени да правят за своя сметка както и с внесените през годината за сметка на лицата осигурителни вноски по § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване..

3. внесените през годината за сметка на лицата лични вноски за доброволно пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация в общ размер до 10 на сто от облагаемия доход след намаленията по т. 1, както и с внесените през годината за сметка на лицата лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ и застраховки „Живот“, ако са свързани с инвестиционен фонд в общ размер до 10 на сто от облагаемия доход след намаленията по т. 1.

4. след намаленията по т. 1, 2 и 3, с облекчения за дарения в размер до 10 на сто по чл. 28, ал. 1, т. 1, букви “а” - “м”, в размер до 50 на сто по чл. 28, ал. 1, т. 1, буква “н” и в размер до 15 на сто за дарения за култура; общият размер на облекченията за дарения не може да превишава 65 на сто от облагаемия доход след намаленията по т. 1, 2 и 3.

5.

6.

(2) Данъчната основа за лицата, упражняващи свободна професия, чийто доход е получен в резултат на дейност, извършвана в продължение на няколко години – научни трудове, художествени произведения, изобретения и други аналогични на тях, може да се определи, като облагаемият доход се раздели на броя на годините, през които съответната дейност е упражнявана, но на не повече от четири.

Чл. 23

(1) Местните физически лица, местните юридически лица с нестопанска цел и чуждестранните лица се облагат за дивиденти и ликвидационни квоти по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

(2) Възнагражденията за положен личен труд в дружества и кооперации от съдружници, акционери и член-кооператори се облагат по правилата за съответния вид доход в зависимост от основанието, на което са получени.

Чл. 24

(1) Данъчната основа при продажба или замяна на недвижимо имущество е разликата между продажната и по-високата от фактическата и актуализираната цена на придобиване на това имущество.

(2) Данъчната основа при продажба или замяна на пътни, водни и въздухоплавателни превозни средства е разликата между продажната цена и по-високата от фактическата или актуализираната цена на придобиване на това имущество. За всяко останало движимо имущество данъчната основа е разликата между продажната цена и ревалюцираната цена на придобиване.

(3) При определяне на актуализираната цена на придобиване на имущество по ал. 1 и 2 се прилагат разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.

(4) Данъчната основа при прехвърляне на предприятие на едноличен търговец е положителната разлика между определената с договора продажна цена и собствения капитал на предприятието.

(5) Данъчната основа при прекратяване на предприятие на едноличен търговец е балансовата стойност на активите, за които е ползвано данъчно облекчение. Не се дължи данък по тази глава, когато наследниците продължат дейността на предприятието на едноличния търговец..

Чл. 25

(1) Данъчната основа за доходи от отдадено под наем движимо и недвижимо имущество, с изключение на доходите по чл. 12, ал. 4, се определя, като облагаемият доход се намалява с 20 на сто разходи.

(2) Формираната по реда на ал. 1 данъчна основа се намалява с облекчение за дарение в размер до 10 на сто по чл. 28, ал. 1, т. 1, букви “а” - “м”, в размер до 50 на сто по чл. 28, ал. 1, т. 1, буква “н” и в размер до 15 на сто за дарения за култура; общият размер на облекченията за дарения не може да превишава 65 на сто от данъчната основа, формирана по ал. 1.

Чл. 26

Данъчната основа е брутната сума на получените доходи от:

1. временно отстъпване ползването на права, като права по договор за лизинг, франчайзинг, факторинг и други;

2. парични и предметни награди от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодателя или възложителя на дейността;

3. обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;

4. лихви, извън тези по чл. 12, т. 3 и 5;

5. производствени дивиденти от кооперации;

6. упражняване на права на интелектуална собственост по наследство;

7. случайни сделки и от всички други източници, които не са изрично посочени в чл. 12.

8. доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, както и от застраховки „Живот“ и застраховки „Живот“, ако са свързани с инвестиционен фонд, с изключение на посочените в чл. 12, ал. 1, т. 3 и 4;

9. дивиденти, изплатени на местни физически лица от чуждестранни лица.

Чл. 27

В случаите на прекратяване на стопанска дейност по глава осма данъчното задължение се определя:

1. за едноличен търговец – към датата на вписването на решението за заличаване от търговския регистър;

2. при прехвърляне на предприятието на едноличния търговец чрез сделка – към датата на вписване на решението за прехвърляне в търговския регистър;

3. при прекратяване на участието в дружество или кооперация на съдружник или член-кооператор – към датата на влизането в сила на решението на съответния орган за прекратяване на участието;

4. при прекратяване на занаятчийска дейност – към датата на заличаване на регистрацията;

5. при прекратяване на самостоятелна дейност, за която се изисква вписване – към датата на прекратяване на вписването.

Чл. 28

(1) Данъчното облекчение по чл. 22, ал. 1, т. 4 и по чл. 25, ал. 2 се ползва, при условие че:

1. дарението е в полза на:

2. лицата, предоставили дарението, нямат ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски към 31 декември на съответната година.

(2) Когато дарението е в непарична форма, неговата стойност се определя въз основа на документите за придобиване на предмета на дарението от дарителя, ако придобиването е станало до 3 месеца преди датата на дарението.

(3) Извън случаите по ал. 2 стойността се определя по реда на Закона за местните данъци и такси.

(4) Дарението се счита за извършено, както следва:

1. за парични средства чрез получаване на дарителско свидетелство, на документ за банков превод или други удостоверяващи документи – от датата, на която средствата са получени от надарения;

2. за движими вещи, недвижими имоти и за учредяване или прехвърляне на ограничени вещни права върху тях – от датата на получаването, съответно сключването на сделката за прехвърлянето на имота или правата.

Чл. 29

(1) Данъчното облекчение по чл. 20, ал. 2 и 5, чл. 21, ал. 1, т. 2 и по чл. 22, ал. 1, т. 3 се ползва и в случаите, когато по споразумение с лицата се променя осигурителят или застрахователят и прехвърлянето на набраните до този момент средства се извършва по банков път. Не се ползва данъчно облекчение за вноските, направени от данъчно задълженото лице в полза на трето лице.

(2) При обратно получаване на внесените суми за доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване, доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация или застраховки „Живот“ и застраховки „Живот“, ако са свързани с инвестиционен фонд, преди изтичането на сроковете по договорите, получените суми се облагат по реда на чл. 40. В случаите на получаване на суми при изтичане на срока по договори по индивидуални застраховки „Живот“ и застраховки „Живот“, ако са свързани с инвестиционен фонд, които застрахователни договори са за срок над 10 години, получените суми се облагат по реда на чл. 40, като окончателният данък в тези случаи е в размер 15 на сто.

(3) Данъчната основа за облагане на доходите на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто се определя, като полученият облагаем доход се намалява с двойния размер на необлагаемия месечен, съответно годишен, минимум.

(4) За дейностите по глава четиринадесета лицата с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто ползват намаление на окончателния годишен (патентен) данък в размер 50 на сто.

(5) Едноличните търговци, които формират данъчна основа по реда на чл. 21, ал. 1, прилагат съответно чл. 35 – 40 и чл. 48 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

(6) Получените пенсии и/или суми от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при придобиване на право на пенсия се облагат по реда на чл. 35. Не се облагат с данък по чл. 35 доходите, съответстващи на частта от вноските, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 20, ал. 2 и 5, чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1, т. 3

(7) При прехвърляне на суми от индивидуална партида по партида на трето лице прехвърлителят се облага с окончателен данък по реда на чл. 40. В случаите на изменение на застрахователния договор, за който са ползвани облекченията по чл. 20, ал. 2 и 5, чл. 21, ал. 1, т. 2, и по чл. 22, ал. 1, т. 3 с договор, за който не могат да се ползват посочените облекчения, внесените суми се облагат по реда на чл. 40.

Чл. 29а

(1) Местните физически лица, включително извършващите дейност като едноличен търговец, могат да ползват данъчно облекчение за деца, като приспадат от годишната си данъчна основа сума в общ размер, както следва:

1. при едно ненавършило пълнолетие дете - 360 лв.;

2. при две ненавършили пълнолетие деца - 780 лв.;

3. при три и повече ненавършили пълнолетие деца - 1140 лв.

(2) Данъчното облекчение се ползва, когато едновременно са налице следните условия:

1. към 31 декември на данъчната година детето е местно физическо лице и е български гражданин или чужденец, на когото е предоставено убежище или статут на бежанец по реда на Закона за убежището и бежанците;

2. детето не е навършило пълнолетие;

3. към 31 декември на данъчната година детето не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца.

(3) Данъчното облекчение се ползва от лице по ал. 1, което към 31 декември на данъчната година е:

1. родител, който упражнява родителските права, и детето не е настанено извън семейството и не е учредено попечителство или настойничество, или

2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или

3. роднина или близък - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или

4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.

(4) Данъчното облекчение се ползва до размера на годишната данъчна основа и при условие че лицето по ал. 3 представи писмена декларация от другия родител, съответно от другия приемен родител, близък или роднина, че последният няма да ползва намалението за същата данъчна година.

(5) Декларация по ал. 4 не се представя, когато другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина е неизвестен, починал или е лишен от родителски права, или не са му предоставени такива права в случаите на развод.

(6) Данъчното облекчение се ползва включително за годините, в които детето е родено и навършило пълнолетие.

(7) Обстоятелствата и условията по ал. 1 - 6 се декларират с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, която се подава с данъчната декларация по чл. 41, ал. 1.

Чл. 30

(1) С окончателен годишен (патентен) данък се облагат лицата, извършващи дейностите, посочени в чл. 31 и 32, и с годишен оборот за предходната година до 75 млн. лв.

(2) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно лице е прекратило дейност по ал. 1 и/или е образувало ново предприятие, което извършва дейност по чл. 31 и 32, и сумарният оборот на двете е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за предприятието не се прилага ал. 1. В тези случаи за новообразуваното предприятие се прилага общият ред на облагане от началото на текущата данъчна година.

(3) Когато лице отговаря на условията по ал. 1, но оборотът му за текущата година превиши 50 хил. лв., това лице прилага за текущата данъчна година общия ред на облагане, с изключение на доходите от дейности по чл. 32, ал. 2.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 едноличните търговци, местните юридически лица и неперсонифицираните дружества дължат авансови вноски за текущата година по смисъла на този закон или на Закона за корпоративното подоходно облагане от тримесечието, през което оборотът е превишил 50 хил. лв. Направените вноски по чл. 53 се приравняват на авансови вноски.

(5) Физическите лица, с изключение на едноличните търговци, в случаите по ал. 2 и 3 не дължат авансови вноски за текущата година по смисъла на този закон. Направените вноски по чл. 53 се приспадат от общото годишно данъчно задължение на лицето.

Чл. 31

(1) За посочените по-долу дейности данъкът се определя в следния годишен размер:

1. средства за подслон и места за настаняване: I група (на единично легло) II група (на единично легло) III група (на единично легло) IV група (на единично легло) 1 – 2 звезди 100 80 30 10

2. заведения за хранене и развлечения – данъкът се определя в левове за място за консумация, включително на открити площи, или за обект: I група (за място, лв.) II група (за място, лв.) III група (за място, лв.) IV група (за място, лв.)

3. търговия на дребно:

4. платени паркинги – за едно място за паркиране в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място: Зона/лв. Столична община I II III IV Сума за брой място 106 79 66 53 Група/лв. I II III IV,V VI,VII,VIII Сума за брой място 76 49 22 10 5

5. складове за търговия на едро – за общата складова площ, на кв. м – в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място: Група/лв. 0; I II III IV,V VI,VII,VIII Сума на кв. м 300 300 300 200 200

6.

7. други дейности – в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място:

8.

9. игри с развлекателен или спортен характер – за брой съоръжения, съобразно функционалния тип на населеното място:

10. фитнесцентрове и спортни зали – съобразно функционалния тип на населеното място: за кв. метър: 0; I II III IV, V VI, VII, VIII 4 3,5 2,5 2 1,5 за фитнесуред: Група/лв. 0; I II III IV, V VI, VII, VIII 840 715 540 440 300

11. химическо чистене, пране и гладене – на брой съоръжения, съобразно функционалния тип на населеното място: Група/лв. 0; I II III IV, V VI, VII, VIII 1320 976 728 560 400

12. мелничарски услуги:

13. услуги с атрактивен характер:

2-dup. В ал. 2, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „както и обектите извън населените места, отдалечени до 500 м от оста на автомагистралите и първокласните пътища от републиканската пътна мрежа“.

3-dup. Алинея 5 се изменя така: „(5) Когато данъчно задълженото лице осъществява дейност в повече от един обект, данъкът се определя в зависимост от местонахождението на обектите. При таксиметровите превози и допълнителните автобусни линии данъкът се определя по местонахождението на общината, на чиято територия е разрешено извършването на дейността. За дейността обучение на водачи на моторни превозни средства данъкът се определя по местонахождението на населеното място, в което е разрешено да се осъществява подготовката на водачите, а за другите дейности, които не се извършват от постоянно място – по мястото на данъчната регистрация на лицето, извършващо дейността.

(2) Групите по ал. 1, т. 1 и 2 са, както следва:

1. първа група: София ( включително Драгалевци, Бояна, Бистрица, Симеоново, Банкя, Панчарево, Горубляне и Владая), Пловдив, Варна, Бургас, Русе;

2. втора група: населените места с население над 50 000 жители; курортните комплекси и ваканционните селища по Черноморието, вкл. Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг, Елените, „Св. св. Константин и Елена“, Ривиера, Слънчев ден, Дюни; курортните комплекси Пампорово и Боровец; Несебър, Созопол; балнеоложките центрове Сандански, Хисаря, Велинград; планинските центрове Витоша, Банско, Беклемето;

3. трета група: населени места с население до 50 000 жители; с изключение на балнеоложките центрове Сандански, Хисаря и Велинград; крайпътните обекти извън границите на населените места; всички селища по Черноморието, с изключение на тези по втора група;

4. четвърта група: населените места с население до 5000 жители, с изключение на тези по втора и трета група.

(3) Групите по ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 7 са, както следва:

1. нулева група: Столична община със следните зони: първа зона: включва районите „Лозенец“, „Възраждане“, „Триадица“, „Оборище“, „Средец“ и „Сердика“; втора зона: включва районите „Изгрев“, „Слатина“, „Красно село“ и „Подуяне“; трета зона: включва районите „Студентски“, „Младост“, „Надежда“, „Искър“, „Витоша“, „Люлин“, „Илинден“, „Красна поляна“ и „Овча купел“; четвърта зона: включва районите „Нови Искър“, „Връбница“, „Кремиковци“, „Панчарево“ и „Банкя“;

2. първа група: Благоевград, Бургас, Варна, Русе, Пловдив, Плевен, Стара Загора, Враца, Велико Търново, включително курортните комплекси и ваканционните селища по Черноморието, в това число Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг, Елените, Св. св. Константин и Елена, Ривиера, Слънчев ден, Дюни; курортните комплекси Пампорово и Боровец; Несебър, Созопол; балнеоложките центрове Сандански, Хисаря, Велинград; планинските центрове Витоша, Банско, Беклемето, с изключение на дейността по ал. 1, т. 3, буква „б“ за Бургас, Варна и Пловдив;

3. втора група: Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Разград, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол, Ботевград, Горна Оряховица, Димитровград, Дупница, Казанлък, Карлово,, Петрич, Самоков, Свищов, Червен бряг, включително крайпътните обекти извън границите на населените места, всички селища по Черноморието, с изключение на тези по предходната група; когато дейността по ал. 1, т. 6 и 7 се осъществява в населено място от III, IV, V, VI, VII или VIII функционален тип, групата се определя в зависимост от функционалния тип на населеното място само по т. 4, 5 или 6 на ал. 3.

4. трета група: населените места от III функционален тип по приложение № 1, с изключение на посочените в предходните групи;

5. четвърта и пета група: Видин, Монтана и населените места от IV и V функционален тип по приложение № 2, с изключение на посочените в предходните групи;

6. шеста, седма и осма група: населените места от VI, VII и VIII функционален тип по Единния класификатор на населените места в Република България, с изключение на посочените в предходните групи.

(4) Новообразуваните общини и други населени места се класифицират в съответствие с Единния класификатор на населените места в Република България.

(5) Когато данъчно задълженото лице осъществява дейност в повече от един обект, данъкът се определя в зависимост от местонахождението на обектите. При таксиметровите услуги и пътуващите работилници данъкът се определя по месторегистрация на лицето, извършващо услугите.

Чл. 32

(1) Лицата, извършващи транспортна дейност, заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средство в следните размери: Група/лв. I II III

а) леки автомобили 653 350 135

б) автобуси до 22 места, включително мястото на водача 798 490 270

в) автобуси над 22 места 1088 630 350

г) товарни автомобили, включително ремаркета и полуремаркета: за всеки започнат тон товароносимост до 5 тона 102 84 68 за всеки започнат тон над 5 тона до 10 тона 73 56 40 за всеки започнат тон над 10 тона 44 28 14

2. Алинеи 4 и 5 се изменят така: „(4) Лицата, извършващи услуги със земеделска и горска техника, заплащат годишен данък за брой техника, както следва: 1. комбайн – 330 лв.; 2. трактори, тракторни ремаркета, самоходни шасита и други самоходни и самодвижещи се машини – 110 лв.; 3. прикачни, навесни и стационарни машини – 11 лв. (5) Лицата, извършващи обучение на водачи на моторни превозни средства, заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средство и в зависимост от функционалния тип на населеното място в следните размери: група нулева и първа – 1360 лв.; група втора – 1070 лв.; група трета – 815 лв.; група четвърта и пета – 585 лв.; група шеста, седма и осма – 400 лв.“

3. Създава се ал. 6: „(6) Лицата, извършващи услуги „Пътна помощ“ на пътни превозни средства, заплащат годишен данък за дейност с едно превозно средство, независимо от функционалния тип на населеното място, в размер 2000 лв.“

(3) Групите по ал. 1 са, както следва:

1. първа група: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен;

2. втора група: населените места с население над 50 000 жители;

3. трета група: населените места с население до 50 000 жители.

(4) Лицата, извършващи услуги със земеделска и горска техника, заплащат годишен данък за брой техника, както следва:

1. комбайн – 300 лв.;

2. трактори, тракторни ремаркета, самоходни шасита и други самоходни и самодвижещи се машини – 100 лв.;

3. прикачни, навесни и стационарни машини – 10 лв.

(5) Лицата, извършващи обучение на водачи на моторни превозни средства, заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средство и в зависимост от функционалния тип на населеното място в следните размери: Група/лв. 0, I II III IV,V VI,VII,VIII

а) мотопеди, мотоциклети 475 425 350 275 200

б) други МПС 950 850 700 550 400

Чл. 33

(1) Лицата по чл. 31 и 32 заплащат данък за всяка от упражняваните дейности поотделно, освен в случаите по ал. 2.

(2) Годишният данък за дейностите по чл. 31, ал. 1, когато физическо лице извършва с личен труд повече от един вид дейност, е дължим в размер 50 на сто за всеки отделен вид дейност.

(3)

(4)

(4) Лицата, извършващи дейност по чл. 31, ал. 1, т. 7, букви „а“, „б“, „в“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „к“, „л“, „н“, „о“, „п“, „р“, „х“, „ч“, „ш“ и „я“, които са пенсионери, упражняват дейността лично и не наемат работници, заплащат 60 на сто от определения окончателен годишен (патентен) данък за съответната дейност.

(5)

(6)

(7)

(8) Когато съответното работно място е за обучение на чирак по смисъла на Закона за занаятите, определеният окончателен годишен (патентен) данък за дейностите по чл. 31, ал. 1, т. 7, букви “е”, “з” и “и” се заплаща в размер 50 на сто. Намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 43 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.

Чл. 34

(1) Доходите от дейности, непосочени в чл. 30 – 33, се облагат по общия ред.

(2) Лицата, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, водят счетоводство при спазване изискванията на Закона за счетоводството.

(3)

(4)

Чл. 35

(1) Сумата на данъка за данъчната година се определя върху данъчната основа съгласно следната таблица: Годишен доход Данък до 720 000 лв. необлагаеми от 720 001 лв. до 960 000 лв. 20 % за горницата над 720 000 лв. от 960 001 лв. до 3 840 000 лв. 48 000 лв. + 26 % за горницата над 960 000 лв. от 3 840 001 лв. до 15 360 000 лв. 796 800 лв. + 32 % за горницата над 3 840 000 лв. над 15 360 000 лв. 4 483 200 лв. + 40 % за горницата над 15 360 000 лв.

(2) Данъчната основа и данъкът се закръгляват към всеки пълни 100 лв.

(3) От определения данък по ал. 1 се приспада данъкът, удържан по глава седма, и данъкът, удържан и/или внесен авансово през данъчната година.

Чл. 36

(1) Лицата по чл. 21, ал. 3 и, по чл. 25,, дължат авансово данък в размер 15 на сто.

(2) Авансовият данък по ал. 1 се внася върху брутния размер на получения доход, намален с нормативно признатите разходи по чл. 22, ал. 1, т. 1, 2 и 3, както и по чл. 25, ал. 1, след като облагаемият доход (намален с нормативно признатите разходи по чл. 22, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1) от всички източници превиши годишния необлагаем доход.

(3) Данъкът се определя и внася:

1. от предприятията, платци на суми за дейности по чл. 22;

2. от получателите на доходите – във всички останали случаи.

(4) Лицата по чл. 21, ал. 1, както и лицата по чл. 21, ал. 2, избрали реда за формиране на данъчната основа по Закона за корпоративното подоходно облагане, правят авансови вноски през годината по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 37

Не дължат авансово данък по реда на чл. 36 лицата, които извършват дейности, облагаеми с окончателен годишен (патентен) данък по глава четиринадесета.

Чл. 38

(1) Данъкът за доходите по глава седма се заплаща ежемесечно съгласно следната таблица: Месечен доход Данък до 60 000 лв. необлагаеми от 60 001 лв. до 20 % за горницата над 80 000 лв. 60 000 лв. от 80 001 лв. до 4000 лв. + 26 % за горницата над 320 000 лв. 80 000 лв. от 320 001 лв. до 66 400 лв. + 32 % за горницата над 1 280 000 лв. 320 000 лв. над 1 280 000 лв. 373 600 лв. + 40 % за горницата над 1 280 000 лв. 1 280 000 лв.

(2) Данъкът по ал. 1 се удържа месечно от работодателя или възложителя и се внася по реда на чл. 50.

(3) Физическото лице удостоверява пред основния си работодател получения месечен доход по глава седма и платения данък от другите работодатели със служебна бележка. Основният работодател облага сумарния доход на лицето, получен през съответния месец.

(4) Основният работодател преизчислява окончателно данъка върху доходите по глава седма на годишна база до 31 януари на следващата данъчна година независимо дали лицето работи или не по други трудови договори.

Чл. 39

(1) За удържания данък по реда на чл. 36 удържащият издава „Сметка за изплатени суми“, която остава в предприятието, и „Служебна бележка“, която се дава на лицето.

(2) Образците на „Сметка за изплатени суми“ и на „Служебна бележка“ по ал. 1 и по чл. 38 се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват.

Чл. 40

(1) Доходите по чл. 26, т. 2 - 10 се облагат с окончателен данък в размер 12 на сто. Не се облагат с окончателен данък получените суми по чл. 29, ал. 6. Не се облагат с окончателен данък доходите по чл. 26, т. 8, съответстващи на частта от вноските/премите, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 20, ал. 2 и 5, чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1, т. 3.

(2) Данъкът по ал. 1 се удържа и внася върху брутния размер на дохода от платеца на дохода, когато последният е предприятие. В случаите по чл. 29, ал. 7 данъкът се удържа и внася от предприятието, прехвърлящо средства от партидата на прехвърлителя. В останалите случаи се прилага съответно чл. 36, ал. 3, т. 2.

(3) Платецът на доходите по чл. 26, т. 8 установява частта на необлагаемите доходи по ал. 1 въз основа на писмена декларация, предоставена от данъчно задълженото лице.

(4)

(5)

(6)

Чл. 41

(1) Данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен (патентен) данък, в срок до 15 април на следващата година. Едноличните търговци, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен финансов отчет включително приложенията към него. Еднолични търговци, чиито годишни финансови отчети са одитирани, подават и копие от доклада по Закона за независимия финансов одит. Ако независимият финансов одит не е завършил до 15 април, одиторският доклад се подава допълнително, но не по-късно от един месец от датата на доклада, заедно с копие от годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор.

(2) Данъчно задължените по този закон лица декларират в срока по ал. 1 притежаваните акции и дялови участия в задгранични дружества, място на стопанска дейност и недвижима собственост в чужбина.

(3) Данъчно задължените лица, които подават годишна данъчна декларация до 31 януари на следващата година и заплатят данъка в същия срок, ползват отстъпка 5 на сто върху сумата, която остава за довнасяне по годишната данъчна декларация.

(4) Данъчната декларация се подава в данъчната служба по постоянен адрес, а за чуждестранните лица – по адреса на последното пребиваване в страната.

(5) Чуждестранните лица, получили доходи чрез пълномощник, подават данъчна декларация в данъчната служба по постоянен адрес на пълномощника, а когато и пълномощникът е чуждестранно лице – по адреса на последното пребиваване на пълномощника в страната.

Чл. 42

(1) Декларация по чл. 41 не подават лицата, които са получили доходи само от трудови правоотношения и/или доходи по чл. 14, т. 1, 2, 4 и 5 с изключение на освободените по реда на чл. 12, ал. 3.

(2) Лицата по ал. 1 могат да подадат данъчна декларация, ако са надвнесли данък по чл. 38. Декларация подават и физическите лица, които са данъчно задължени по този закон, получили доходи само от трудови и приравнени на тях правоотношения, изплатени от работодател, който не е задължен да удържа и внася данък по реда на чл. 38 и чл. 50, ал. 1 и 2, както и в случаите по чл. 20, ал. 6 и 8 и чл. 29а.

Чл. 43

(1) Лицата, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък по глава четиринадесета, подават декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.

(2) Промените в обстоятелствата по ал. 1 се декларират в седемдневен срок от настъпването им или други особени, непредвидени и непредотвратими обстоятелства, включително и обстоятелства, свързани със здравословното или физиологичното състояние на лицата, които са причинили преустановяване на дейността за данъчната година.

(3) В случаите по чл. 30, ал. 2 и 3 лицата подават декларация по този член за реализирания оборот през съответния период. Декларацията се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който оборотът е превишил 50 хил. лв.

(4) Декларациите по ал. 1, 2 и 3 се подават в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянен адрес - за физическите лица и едноличните търговци, и по място на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация - за юридическите лица.

(5) Лицата, подлежащи на облагане с годишен (патентен) данък по чл. 31, ал. 1, т. 1 и 2, декларират осъществяването на дейността за данъчната година.

Чл. 44

Декларацията по чл. 43, ал. 1 се подава в срок до 31 януари на текущата година. В случаите на започване на дейността след тази дата декларацията се подава непосредствено преди започването ѝ.

Чл. 45

В случай на прекратяване на дейността по чл. 27 лицата подават данъчна декларация в едномесечен срок от датата на прекратяването.

Чл. 46

(1) Доходите се декларират за годината на получаването им независимо за кой период се отнасят.

(2) В случаите по чл. 22, ал. 2 двадесет и пет на сто от декларирания доход се включват в облагаемия доход за годината на получаването, а останалите 75 на сто се включват на равни части в облагаемия доход за следващите 3 данъчни години и съответно се облагат.

Чл. 47

Образците на декларациите по този закон се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват.

Чл. 48

Министърът на финансите в особени случаи може да променя сроковете за подаване на декларации.

Чл. 49

(1) Основното жилище се декларира в декларацията по чл. 41, ал. 1.

(2) В случай на промяна на основното жилище в течение на данъчната година данъчно задълженото лице е длъжно да декларира промяната в данъчната декларация по ал. 1, отнасяща се за годината, в която е настъпила промяната.

Чл. 50

(1) Данъкът за доходите по глави седма и шестнадесета се внася от работодателите и възложителите едновременно с тегленето или с банковия превод на сумите за заплати и/или други възнаграждения от банковата сметка на работодателя/възложителя, а за касови плащания – до 10-о число на следващия месец.

(2) Когато работодателят/възложителят има постоянно действащ обект извън седалището си, данъкът за заетите в обекта лица се внася в териториалната данъчна дирекция по местонахождението на обекта.

(3) Подразделенията на бюджетните организации, които имат самостоятелна сметка, внасят данъка по местонахождението си.

Чл. 51

(1) Авансовите плащания от лицата по чл. 36, ал. 3, т. 2 се извършват за всяко тримесечие до 15-о число на месеца, следващ тримесечието.

(2) Данъкът се внася по сметка на данъчната служба по постоянен адрес в случаите по ал. 1.

Чл. 52

Окончателният данък по реда на чл. 40 се внася от платеца на доходите по чл. 26, т. 2 – 7 в срок до 15 дни от датата на удържането, а за доходите по чл. 26, т. 8, с изключение на тези по чл. 29, ал. 6 – в срок до 15-о число на следващия месец по сметка на данъчната служба по местоседалище на платеца.

Чл. 53

(1) Окончателният годишен (патентен) данък по глава четиринадесета се внася на четири равни части, както следва:

1. за първото тримесечие – до 31 януари;

2. за второто тримесечие – до 30 април;

3. за третото тримесечие – до 31 юли;

4. за четвъртото тримесечие – до 31 октомври, а в случаите на възникване на задължение след тази дата - в 7-дневен срок от подаване на декларацията по чл. 43..

(2) Данъчно задължените лица, които до 31 януари подадат декларацията по чл. 43 и в същия срок заплатят пълния размер на окончателния годишен (патентен) данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.

(3) Когато дейността започва през течение на годината, данъкът се определя пропорционално на броя на месеците за съответния вид дейност независимо от датата на започване на дейността. Месецът, през който е започнала дейността, не се брои, с изключение на дейностите по чл. 31, ал. 1, т. 1 и 2.

(4) Данъкът по ал. 1, 2 и 3 се внася по сметката на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянен адрес - за физическите лица и едноличните търговци, и по място на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация - за юридическите лица.

(5) Данъчно задълженото лице изчислява и внася дължимия данък в съответствие с декларацията по чл. 43.

Чл. 54

(1) В случаите по чл. 41 и 45 лицето внася дължимия данък по сметката на данъчната служба по постоянен адрес в 30-дневен срок след подаване на декларацията.

(2) Авансовите плащания, извършени в течение на годината, се приспадат от общото годишно данъчно задължение.

Чл. 55

(1) При неспазване на установените срокове за внасяне на данъка, той се събира с лихвата за изтеклия период на закъснение, определена по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(2) Когато не е подадена данъчна декларация или с облагателен акт се определи по-голям данък от текущо или авансово внесения, лихвата по ал. 1 се дължи от деня, следващ този, в който най-късно е следвало да се плати данъка.

(3) Доколкото в този закон не е предвидено друго за определянето и внасянето на данъка, се прилагат разпоредбите на Закона за данъчното производство.

Чл. 56

(отменен)

Данъчните органи не могат да отказват внасянето на данък, включително и на авансовите плащания, в брой.

Чл. 57а

Работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите информация за изплатените от тях доходи по трудови правоотношения и за данъка, удържан от тези доходи. Министърът на финансите издава наредба за сроковете, съдържанието, начина и реда за предоставяне и съхранение на информацията.

Чл. 60

(отменен)

(1) Данъчните органи са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са им станали известни по служба. Сведения за данъкоплатците и за данъците по този закон могат да се предоставят:

1. от началниците на данъчните служби – само за данъкоплатци и за дължимите от тях данъци, регистрирани на територията на съответната данъчна служба;

2. от началниците на териториалните данъчни управления – за данъкоплатци и за дължимите от тях данъци, регистрирани на територията на съответното данъчно управление;

3. от началника на Главно управление „Данъчна администрация“ в Министерството на финансите – за всички данъкоплатци и за дължимите от тях данъци.

(2) Органите по ал. 1 могат да делегират правата си на своите заместници.

(3) Данъчни сведения могат да се предоставят само на държавни органи и власти в изрично предвидените от закона случаи.

Чл. 61

(1) Данъчно задължено лице, което не подаде данъчна декларация в предвидените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци до 500 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Данъчно задължено лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в данъчната си декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер до 1 000 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(3) При повторно нарушение наказанието е глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер до 1000 лв. - по ал. 1, и до 2000 лв. - по ал. 2, ако не подлежат на по-тежко наказание.

(4) На едноличен търговец, който не изпълни задължението си по чл. 41, ал. 1 за подаване на копие от доклада по Закона за независимия финансов одит или не го подаде в срок, се налага имуществена санкция в размер до 2000 лв., а при повторно извършване на нарушението — до 4000 лв.

(5) На едноличен търговец, който не изпълни задължението си по чл. 41, ал. 1 за представяне на годишен финансов отчет, включително приложенията към него, или не го представи в срок, се налага имуществена санкция в размер до 500 лв., а при повторно извършване на нарушението - до 1000 лв.

Чл. 62

Лицата, които не декларират упражняването на дейност, подлежаща на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, се наказват с глоба за физическите лица или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на двукратния данък за съответния вид дейност, а при повторно нарушение – глобата съответно имуществената санкция е в размер на петкратния данък.

Чл. 63

(1) Ръководителите, главните счетоводители и другите длъжностни лица, които невярно изчислят, не удържат или не внесат в срок данъци, подлежащи на удържане и внасяне от платеца на дохода, се наказват с глоба до 500 000 лв.

(2) За непредставяне или за несвоевременно представяне на справката по чл. 57, както и за посочване на неверни или непълни данни в нея виновните лица се наказват с глоба до 250 000 лв.

Чл. 64

(отменен)

За нарушения по чл. 60 виновните лица се наказват с глоба от 500 000 лв. до 1 500 000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.

Чл. 65

(1) Нарушенията се установяват с акт на орган по приходите.

(2) Наказателните постановления се издават от началника на Главно управление „Данъчна администрация“ в Министерството на финансите или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Актовете за констатирани нарушения и наказателните постановления се съставят, издават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 66

Доколкото в този закон не е предвидено друго за налагането на административни наказания, прилагат се разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

За целите на този закон:

1. „България“ или „страната“ е Република България, а когато се употребява в географски смисъл, включва територията, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.

2. „Приравнени към трудовите правоотношения“ са правоотношенията, възникващи между министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи или упълномощени от тях длъжностни лица – от една страна, и служещите в съответните министерства – от друга; правоотношенията между Българската православна църква или друго регистрирано вероизповедание по Закона за вероизповеданията—от една страна, и нейните (неговите) служители с духовно звание—от друга както и всички лица, получаващи доходи от изборни длъжности.

3. „Постоянно местоживеене“ е трайното установяване на физическо лице на територията на България без оглед на времето, прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоят в чужбина не е свързан с трайно установяване там.

4. „Чуждестранен експерт“ е физическо лице, чието постоянно местоживеене е в чужбина и което е поканено от българската държава или е изпратено в Република България от друга държава или международна организация като експерт със специални познания изключително с цел предоставяне на експертна помощ.

5. „Занаятчийски дейности“ са обичайни производства и услуги, упражнявани с личен труд и с труда на членовете на семейството, като дърводелство, килимарство, поправка на обувки, стъклопоставяне, железарски услуги, ремонт на автомобили и други.

6. „Лица, упражняващи свободна професия“ са: експерт-счетоводители; данъчни консултанти; одитори; адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители и други юридически консултанти; представители по индустриална собственост; оценители на движимо и недвижимо имущество и на цели предприятия; преводачи; инженери и технически ръководители; архитекти; дейци на културата, образованието, изкуството и науката, включително изобретатели; вещи лица и други лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.

7. „Лица, извършващи услуги с личен труд“ са лицата, извършващи услуги по договор за изработка съгласно Закона за задълженията и договорите, чиято дейност не може да се определи като дейност на предприятие, като занаятчийска или като упражняване на свободна професия.

8. „Основен работодател“ е този, с когото лицето има сключено основно трудово правоотношение по Кодекса на труда.

9. „Интелектуална собственост“ е собствеността върху произведения на науката, изкуството и литературата, включително кино- и телевизионни филми и магнетофонни записи за телевизионни или радиопредавания; върху патенти, търговски марки, промишлени образци и полезни модели, чертежи, планове, секретни формули и процеси, както и информация за промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау).

10. „Авторски и лицензионни възнаграждения“ са: плащания от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или записи на радио- или телевизионно предаване; на всеки патент, търговска марка, промишлен образец или полезен модел, план, секретна формула или процес; или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау).

11. „Лихва“ е: доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, както и доходите от облигации, бонове и други финансови инструменти, свързани с тези ценни книжа.

12. „Рента“ е доход, който получава собственикът на земеделска земя за ползването ѝ от кооперация, регистрирана по Закона за кооперациите.

13. „Аренда“ е доход, който арендодателят получава по силата на договор за аренда.

14. „Хазартни игри“ са: лотарийните игри; игрите с игрални автомати с парични и предметни печалби; игрите на игрални маси с парични печалби и залаганията върху резултати от спортни състезания.

15. “Пазарна цена” е цена по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

16. “Средства за подслон” и “места за настаняване” са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за туризма, с изключение на туристическите хижи.

17. „Обект“ е всяка площ за търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки, в т.ч.:

18. „Нетна търговска площ“ е площта в съответния търговски обект, в т.ч. и щандовете, която е достъпна за купувачите.

19. „Производствени дивиденти“ са дивидентите, изплатени на член-кооператорите за произведената от тях и продадена на кооперацията продукция.

20. „Основно жилище“ е жилището, което служи за задоволяване на жилищните нужди на данъчно задълженото лице и на членовете на неговото семейството постоянно или преимуществено поне 3 години от последните 5.

21. „Тантиеми“ са възнагражденията, изплащани на управители и ръководители на предприятия след облагане на печалбата с данък, изразени в процент от печалбата, дохода, оборота или други икономически показатели на предприятието.

22. „Данъчна спогодба“ е:

23. “Място на стопанска дейност” е място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

24. “Определена база” е определена база по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителната разпоредба на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

25. „Факторинг“ е финансово-кредитна сделка, при която едно лице (фактор) купува по силата на договор за цесия еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или от предоставяне на услуги, като поема риска от събирането на тези вземания срещу заплащането на определено възнаграждение (лихва и/или комисиона).

26. „Франчайз“ е съвкупност от права на интелектуална (включваща индустриална) собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, за да се използват за препродажба на стоки и/или за предоставяне на услуги за крайни потребители.

27. „Франчайз-договор“ е договор, при който едно лице – франчайзодател, предоставя на друго лице – франчайзополучател, в замяна на пряко или непряко финансово възнаграждение правото да използва франчайз за определени видове стоки или услуги.

28. „Анюитети“ са гарантирани периодични плащания на парични суми в полза на физическо лице, определени за всяка календарна година и дължими за фиксиран период от време или до края на живота му, които се извършват въз основа на предварително заплащане от страна на правоимащото лице.

29. „Данъчен кредит“ е правото, при определените по този закон условия, да се приспадне вече платен в чужбина данък върху дохода от определения данък върху доходите от източници в страната и в чужбина.

30. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

31. „Заето лице“ са наетите по трудови и/или граждански договори (без лицата в отпуск по майчинство и изпратените на работа в чужбина), едноличният търговец и физическото лице, извършващи с личен труд дейностите по чл. 31, ал. 1, т. 6 и 7, и/или съдружниците в търговски дружества, заети в извършването на дейността.

32. „Товарни превози с автомобили“ са превози с бордови и самосвални автомобили, ремаркета и полуремаркета.

33. „Постоянно действащ обект“ е цех, ателие, магазин, ресторант, работилница и други подобни обекти, както и строителни, геоложки и други подобни обекти, действащи повече от 365-дневен период.

34. „Основна дейност“ във връзка с прилагането на чл. 33, ал. 2 е тази, която има най-голям относителен дял в приходите за предходната данъчна година.

44. „Непреодолима сила“ е непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер по смисъла на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон.

45. „Непреработена растителна и животинска продукция“ е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.

46. „Предприятие“ е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството.

47. „Работно място“ е приспособена част от обекта, оборудвана за извършване на определен вид дейност или услуга от едно лице.

48. „Доходи от инвестиции на техническите резерви“ е разпределената от застраховател по партидите на застрахованите лица част от нетния финансов приход от инвестициите на средствата на математическия (премийния) резерв.

49. „Застрахователно обезщетение“ е застрахователно обезщетение по смисъла на Кодекса за застраховането.

50. “Застраховки “Живот” и рента”, женитбени и детски застраховки и застраховки “Живот”, свързани с инвестиционен фонд” са съответните застраховки по раздел I, т. 1, 2 и 3 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

51. „Сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа“ са сделките:

57. “Приемен родител” е всяко лице от приемно семейство по чл. 31 от Закона за закрила на детето.

58. “Дарение за култура” е безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.

§ 2

Този закон отменя Закона за данък върху общия доход (обн., ДВ, бр. 132 от 1950 г.; изм., Изв., бр. 104 от 1952 г., бр. 60 от 1953 г., бр. 15 от 1954 г., бр. 64 от 1955 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 91 от 1960 г., бр. 105 от 1962 г.; ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 52 от 1965 г., бр. 16 и 52 от 1966 г., бр. 15 и 100 от 1967 г., бр. 69 от 1968 г., бр. 60 от 1970 г., бр. 101 от 1972 г., бр. 53 от 1973 г.; попр., бр. 54 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 36 и 93 от 1979 г., бр. 7 от 1982 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 79 от 1985 г., бр. 33 от 1988 г., бр. 4 от 1989 г., бр. 10 и 30 от 1990 г., бр. 27 от 1991 г.; попр., бр. 28 от 1991 г.; изм., бр. 82 от 1991 г., бр. 19 и 62 от 1992 г., бр. 23 от 1993 г., бр. 38 и 83 от 1994 г., бр. 59 от 1995 г., бр. 28, 33 и 104 от 1996 г., бр. 16 и 44 от 1997 г.).

§ 3

За доходите, получени до 1997 г. включително както и за трудовите възнаграждения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, неизплатени до 1 януари 1998 г., данъкът се изчислява и внася по реда на отменения с § 2 Закон за данък върху общия доход.

§ 4

Заварените по този закон еднолични търговци, ползващи облекчението по чл. 13, ал. 14 от отменения с § 2 Закон за данък върху общия доход, прилагат разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане до изчерпване на загубите или до изтичане на петгодишния срок от възникването им.

§ 5

За 1998 г. срокът по чл. 33, ал. 3 за определяне на конкретния размер на данъка по чл. 31, ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 7 е до 28 февруари 1998 г.

§ 5а

За 1999 г. срокът по чл. 41, ал. 3 и по чл. 44, т. 2 е до 28 февруари 1999 г.

§ 5б

(отменен)

До изтичане на срока за подаване на годишната данъчна декларация за 2004 г., декларацията по чл. 40, ал. 3 за всички предходни години, през които са ползвани данъчни облекчения по реда на чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1, т. 3, се попълва при получаване на дохода по чл. 26, т. 8, като копие от нея се предава на платеца на дохода и тя се прилага към годишната данъчна декларация за 2004 г. при подаването й.

§ 6

За 1998 г. срокът на вноската по чл. 53, ал. 1, т. 1 е до 31 юли.

§ 7

Не подлежат на облагане по реда на този закон обезщетенията, изплатени на физически лица по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

§ 8

Физическите лица ползват облекчението по чл. 29 от Закона за паметниците на културата и музеите в размера и по реда на чл. 28 от този закон.

§ 9

В § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за нотариусите (ДВ, бр. 104 от 1996 г.) изречение второ се изменя така: „Оценката се определя по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси.“

§ 10

Министърът на финансите издава наредби за прилагането на глава шеста.

§ 11

Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г.