Решение № 134 от 26.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров при участието на секретаря Албена В. Рибарска като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20258002100993 по описа за 2025 година

Производство по 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез процесуален представител Р. И. – държавен инспектор при ТД – Бургас на Kомисията и на Р. Т. К., чрез адв. М., против решение № 130 от 03.07.2024 г. по гр. д. № 125/2023 г. на Апелативен съд – Бургас.

В жалбите се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в атакуваната от всяка от страните негова част като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответниците по насрещните жалби са депозирали отговор, в който поддържат становище за неоснователност на жалбата на другата страна. В откритото съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител.

Прокуратура на Република България, участваща в производството на основание чл. 30, ал. 1, изр. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД – отм.), вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗОПНИ (загл. изм. - ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) поддържа становище за неправилност на въззивното решение в допуснатите до касационен контрол негови части.

С цитираното въззивно решение в обжалваните му части, по предявените от Комисията против Р. Т. К., М. Х. К. (понастоящем М.) и „ВЕЕР 1“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], искове с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) е:

1

1/ отменено решение № 246 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 1568/2014 г. на Окръжен съд – Бургас в частите, с които е постановено отнемане в полза на държавата от Р. Т. К. на основание чл.

4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) на сумата от общо 9 036. 12 лв. (7 196. 12 лв. – по разплащателна сметка в лева в „АЛФА БАНК“ АД и 1 840 лв. по разплащателна сметка в лева в „СИБАНК“ ЕАД, и двете сметки с титуляр ответника К.), представляваща стойност на получени косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се от постъпили суми по банкови сметки (първата сума преведена от ЧСИ след проведено принудително изпълнение срещу заемополучател, а втората – внесени на каса суми и преводи от трети лица в периода 2007 г. – 2009 г.), и в частта, с която е отхвърлено искането за отнемане на основание чл. 4, ал. 2, вр. чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) на сумата от 7 660 лв. от продажбата на лек автомобил – „Ситроен“, модел „Ц 3“, с рег. [рег.номер на МПС] , рама – ..., двигател – ..., както и в частта за разноските, и вместо това е постановено решение за отнемане в полза на държавата от Р. Т.

К., на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) на сумата 7 660 лв., получена от продажбата на лек автомобил – „Ситроен“, модел „Ц 3“, с рег. [рег.номер на МПС] , рама – ..., двигател – ... и е отхвърлено искането за отнемане от Р. Т. К., на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), на сумата от общо 9 036. 12 лв. (7196. 12 лв. по разплащателна сметка в лева в „АЛФА БАНК“ АД и 1 840 лв. по разплащателна сметка в лева в „СИБАНК“ ЕАД, и двете с титуляр ответника К.), представляваща стойност на получени косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се от постъпили суми по банкови сметки;

2/ потвърдено първоинстанционното решение в останалата обжалвана част: а/ в частта, с която исковите претенции на Комисията за отнемане от ответниците в полза на държавата на подробно посочено в решението имущество – недвижими имоти и МПС (с изключение на искането за отнемане на дворно място от 690 кв. м., съставляващо парцел ...... в кв. ..., бивш парцел ... - ... в бивш кв. ... по плана на [населено място], област Б., ведно с изградена едноетажна масивна сграда - метално хале с РЗП от 292. 5 кв. м.), вкл. на суми от отчуждаването на част от това имущество (изключая отнетата от ответника К. сума от 40 000 лв. - съставляваща разликата над 9 036. 12 лв. до 49 036. 12 лв., постъпила по банковата му сметка), част от суми по банкови сметки и равностойност на дружествени дялове, са отхвърлени, както и б/ в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата от Р. Т. К. на сумата 5 472.

10 лв., представляваща пряка облага от извършваната престъпна дейност по чл. 255 НК, посочена като такава в мотивите на присъда по НОХД № 882/2012 г. на Окръжен съд – Бургас и сумата 40 000 лв. (визираната в предходния пункт - „а“, разлика като стойност на получени косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се в стойността на придобити и отчуждени МПС, и постъпили суми по банкови сметки). В частта на произнасяне по останалите претенции, първоинстанционното решение е влязло в сила.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че производството пред първата инстанция е образувано по мотивираното искане на Комисията за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1 279 871. 83 лв., подробно описано в искането, придобито в проверявания период (01.08.1989 г. – 01.08.2014 г.) от Р. К., от бившата му вече съпруга М. К. и „ВЕЕР 1“ ЕООД в ликвидация. Приел е, че приложимият 2 материален закон в случая е ЗОПДИППД (отм.), а неспазването на срока по чл. 15, ал. 2 от закона, не се отразява на допустимостта на съдебното производство в противовес с доводите на защитата на ответника К., по съображения, че сроковете за проверка не са преклузивни.

Изтъкнал е, че за да бъде основателно искането по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), т. е. за да възникне в полза на държавата специалното субективно право на конфискация по ЗОПДИППД (отм.), следва да са установи кумулативното наличие на няколко материалноправни предпоставки: 1) да е осъществена престъпна дейност, съставляваща престъпление в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД (отм.); 2) да е установено наличие на имущество на значителна стойност, която според § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.) следва да е над 60 000 лв.; и 3) да са установени факти и обстоятелства, които биха могли да обосноват извод, че имуществото на значителна стойност, е придобито именно от престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник на придобиванията. Инстанцията по същество е приела за безспорно по делото, че с влязла в сила присъда по НОХД № 882/2012 г. на Окръжен съд – Бургас ответникът Р. К. е признат за виновен в извършването на: 1/ на престъпление по чл. 252 НК и на престъпление по чл. 255 НК, за това, че през периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. в [населено място], като физическо лице, без съответното решение, е извършвал дейност по занятие - банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), за които се изисква разрешение, предоставял е парични кредити срещу договорена лихва, като от тази престъпна дейност е получил значителни неправомерни доходи - лихви от раздадени заеми в общ размер на 43 147 лв., поради което и на основание чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 2, ал. 1 ЗКИ и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 5 000 лв., като е оправдан да е получил неправомерни доходи - лихви от раздадени заеми над сумата от 43 147 лв. до сумата по първоначалното обвинение от 104 561 лв.; 2/ по чл. 257, ал.

1 (отм. ДВ бр. 75/2006 г.), вр. чл. 255, ал. 1 НК, вр. чл. 2, ал. 2 НК за това, че в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „ВЕЕР 1“ ЕООД, в подадена годишна данъчна декларация по чл. 51 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) пред ТД на НАП – Бургас за финансовата 2004 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия корпоративен данък за отчетната 2004 г., като вместо реалната данъчна основа е декларирал годишен корпоративен данък в по-малък размер, с което е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери (61 322 лв.); 3/ по чл. 257, ал. 1, ал. 1 (отм.

ДВ бр. 75/2006 г.), вр. чл. 255, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, за това, че в качеството му на данъчно задължено лице в подадена годишна данъчна декларация по чл. 41 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм.) пред ТД на НАП – Бургас, за данъчен период 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2005 г., като вместо реалната данъчна основа в размер на 102 661. 75 лв., е декларирал доходи като физическо лице в размер на 2 629. 90 лв., представляващи облагаема данъчна основа по чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ (отм.), с което е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 24 098. 80 лв.; 4/ по чл. 255, ал. 1, т. 2, вр. чл. 2, ал. 2 НК за това, че в качеството му на данъчно задължено лице в подадена годишна данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) пред ТД на НАП – Бургас, за данъчен период 3

01.01.2006 г. - 31.12.2006 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2006 г., като вместо реалната данъчна основа в размер на 25 450. 52 лв., е декларирал доходи като физическо лице в размер на 6 029. 59 лв., представляващи облагаема данъчна основа по чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ (отм.), с което е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 5 472. 10 лв. С оглед горната осъдителна присъда, второинстанционният съд е намерил да е осъществена първата изискуема от специалния закон предпоставка - доколкото установената престъпна деятелност на ответника попада в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД (отм.). Приел е, че е налице и втората кумулативно разписана предпоставка за претендираното отнемане – която е безспорна между страните, а и се явява установена от приетите по делото експертизи, а именно, че придобитото от ответниците имущество в проверявания период (01.08.1989 г. – 01.08.2014 г.), е на значителна по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД (отм.) стойност от над 60 000 лв. като сборна цена на цялото имущество, за което е направено искането. Изтъкнал е, че се касае за придобивания от ответниците (проверяваното лице и неговата вече бивша съпруга – лично, в режим на СИО, в съсобственост с трети лица, както и от дружества – собственост и контролирани от проверяваното лице - ответника К.), чийто обект са недвижими имоти, МПС, дружествени дялове, вземания по банкови сметки и по заемни договори. Част от придобитото имущество е отчуждено (недвижимите имоти и МПС), а друго е претърпяло трансформация като към края на изследвания период ответниците са притежавали следното имущество, предмет на искането за отнемане в полза на държавата, по отношение на което спорът е висящ във въззивното производство:

1/ ответниците К.:

- недвижим имот, представляващ лозе, пета категория, находящо се в землището на [населено място], [община], м. „Л.“, ЕКАТТЕ 02573, с площ от 1. 333 дка, съставляващо имот № ..., парцел № ... от масив № ...; недвижим имот, представляващ лозе, пета категория, находящо се в землището на [населено място], [община], м. „Л.“, ЕКАТТЕ 02573, с площ от 1. 333 дка, съставляващо имот №..., парцел № ... от масив № ...; 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № .., находящ се в [населено място], [улица], вилно селище „С. х.“, разположен на четвърти етаж, с идентификатор ..., с площ за жилището заедно с общите части от 68 кв. м.;

- товарен автомобил, марка „Фолксваген“, модел „ЛТ31“, рег. [рег.номер на МПС] ; лек автомобил, марка „Опел“, модел „Кадет“, рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил, марка „Джип“, модел „Гранд Чероки 2,7 ЦРД“, рег. [рег.номер на МПС] ;

- получени суми от продажбата на МПС, а именно: сумата 4 900 лв. от продажбата на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 4 700 лв. от продажбата на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 20 200 лв. от продажбата на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 компресор“, рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 32 800 лв. от продажбата на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 200 СДИ“, рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 7 660 лв. от продажбата на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 3“, рег. [рег.номер на МПС] и сумата 21 500 лв. от продажбата на лек автомобил марка „Ауди“, модел „ТТ“, рег. [рег.номер 4 на МПС] ;