Закон за лечебните растения

Чл. 1

(1) Този закон урежда управлението на дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, включително събирането и изкупуването на получаваните от тях билки.

(2) Разпоредбите на закона се прилагат за лечебните растения по списък съгласно приложението, независимо от собствеността им.

Чл. 2

Разпоредбите на закона не се прилагат за:

1. използването на билките за лечебни и профилактични цели;

2. дейността на лицата, които използват със или без преработване билките за производство на лекарствени продукти, храни и козметика, с изключение на отчитането на изкупените, реализираните и намиращите се на склад билки.

Чл. 3

Проучването, разработването, добивът и използването на лечебните растения на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона се възлагат на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите.

Чл. 4

Лечебните растения са природен ресурс, за ползването на който се заплащат такси по реда на този закон.

Чл. 5

(1) Лечебните растения в естествените им находища се опазват от увреждане и унищожаване с цел осигуряване на устойчивото им ползване като част от естествения растителен генетичен фон със сегашна или бъдеща ценност.

(2) Опазването на лечебните растения е система от мерки и дейности, целящи запазването на биологичното разнообразие на лечебните растения и на техните ресурси.

(3) Опазването включва поддържането и съхраняването на екосистемите, съдържащи лечебни растения, на естествените им местообитания, както и поддържането и възстановяването на жизнеспособни популации на видовете.

(4) Увреждането на лечебните растения е такова изменение на популациите им, при което се влошават биологичните им показатели или се затруднява естественото им възстановяване.

(5) Унищожаването е такова увреждане, което води до загиване на популацията.

Чл. 6

Опазването на лечебните растения е насочено към биологичните им ресурси в естествената им среда, включително към генетичните ресурси, отделните екземпляри растения, популациите на видовете и екосистемите, включващи популациите.

Чл. 7

(1) Собствениците на земи, гори, води или водни обекти, в които има находища на лечебни растения, са длъжни да прилагат мерките за опазване на лечебните растения, предвидени от съответните планове, програми и проекти по чл. 50, т. 2, 3 и 4.

(2) При увреждане на местообитанията или популациите на лечебните растения, които се ползват като източник на билки, собственикът е длъжен да предприеме необходимите мерки за възстановяване условията на средата, съответно за възстановяване на популацията.

(3) В случаите по ал. 2, както и когато плановете, програмите и проектите не съдържат необходимите предвиждания за опазване на лечебните растения или когато условията на средата са се променили съществено, собственикът депозира писмено искане пред съответната регионална инспекция по околната среда и водите за определяне на мерките.

(4) Искането по ал. 3 е основание за издаване на предписание от инспекцията относно:

1. възстановяването на светлинния, топлинния или водния режим на местообитанието;

2. осъществяването на определен вид обработка и подхранване на почвата, напояване, подсяване или мерки за ограничаване разпространението на нежелани растителни видове;

3. определяне на режим за ползване на находището.

Чл. 8

Когато обектът или дейността – предмет на концесията, са различни от обекта по чл. 3, концесионерът има задълженията по чл. 7, ал. 1 и 2, когато в концесионния договор е включено правото му на ползване на лечебни растения, или задълженията по чл. 7, ал. 1, когато лечебните растения са изключени от правото на ползване.

Чл. 9

Забранява се ползването на лечебните растения по начини и със средства, които водят до увреждане на находищата им, намаляване на техните ресурси, затруднено възстановяване на популациите им или намаляване на тяхното биологично разнообразие, както и в нарушение на наредбата по чл. 27.

Чл. 10

(1) Отделни видове диворастящи лечебни растения се поставят под специален режим на опазване и ползване, когато биологичното разнообразие или ресурсите им проявяват трайна тенденция към намаляване или има опасност от появяването на такава тенденция.

(2) Специалният режим се определя ежегодно до 10 февруари със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в „Държавен вестник“.

(3) Специалният режим обхваща:

1. забрана за събиране на билки за определен период от естествените находища на видовете от територията на цялата страна, отделни райони или единични находища;

2. определяне на годишно допустимо за събиране количество билки по райони или находища;

3. разработване и прилагане на мерки за възстановяване на популациите и на техните местообитания.

(4) Определените в заповедта по ал. 2 количества билки се разпределят от регионалните инспекции по околната среда и водите между билкозаготвителите от района на инспекцията.

(5) Разпределянето по ал. 4 се извършва със заповед на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите въз основа на заповед на министъра на околната среда и водите за условията и реда за разпределение на количествата билки, която се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 11

Събирането на генетичен материал от естествени находища на лечебни растения под специален режим с цел култивиране се разрешава със заповед на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 12

Забранява се събирането, изкупуването, първичната обработка и търговията с билки от лечебни растения под специален режим на опазване и ползване в нарушение на заповедите по чл. 10, ал. 2 и 5.

Чл. 13

Билките, събрани от лечебни растения под специален режим, се придружават до лицата, които ги използват със или без преработване за производство на лекарствени продукти, храни и козметика със следните документи:

1. заповед на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите по чл. 10, ал. 5, когато билките са събрани от естествените им находища;

2. удостоверение, издадено от общината, когато билките са събрани от култивирани лечебни растения;

3. позволителното за ползване на билки по чл. 21, ал. 2.

Чл. 14

Видовете растения, обявени за защитени съгласно приложение № 3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие и обхванати в списъка по приложението към чл. 1, ал. 2 на този закон, се опазват съобразно разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 15

За находища на лечебни растения, намиращи се в защитени територии, се прилагат режимите и нормите, установени със Закона за защитените територии, заповедите за обявяване и плановете за управление на защитените територии, а по отношение на опазването и ползването – разпоредбите на този закон.

Чл. 16

(1) За опазване на лечебните растения в горските територии се определят превантивни и текущи мерки въз основа на дългосрочни и краткосрочни предвиждания.

(2) Мерките по ал. 1 включват поддържане на почвите, светлинния, топлинния и водния режим в местообитанията на лечебните растения, както и дейности и режими за осигуряване на добро жизнено състояние и възстановяване на популациите и ресурсите от лечебни растения.

(3) За приоритетни типове природни местообитания и видове лечебни растения, включително редки или изчезващи, за отделни райони или находища се разработват и прилагат съответни биологични, химични, физико-механични и интегрирани методи и средства за опазване.

(4) Забранява се пашата на селскостопански животни в горските територии, когато тази дейност противоречи на предвижданията за опазване на определени видове лечебни растения.

Чл. 17

(1) За опазване на лечебните растения в земеделските земи:

1. на собствениците и ползвателите на земеделски земи се предоставя наличната информация за лечебните растения на територията на общината, за пригодността на земята за отглеждането им, както и информация за задълженията и препоръките относно земеползването, включително използване на екологосъобразни технологии за отглеждане, свързани с лечебните растения във всяка община;

2. при промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди в докладите за оценка на въздействието върху околната среда или в становището на регионалната инспекция по околната среда и водите, когато не се изисква оценка на въздействието върху околната среда, се посочва въздействието на обекта или дейността върху състоянието и развитието на лечебните растения.

(2) За лечебните растения в земеделските земи се спазват изискванията по чл. 16, ал. 1, 2, 3 и 4.

Чл. 18

За опазване на лечебните растения в строителните граници на населените места устройствените планове включват изисквания за осигуряване опазването на лечебните растения от увреждане и унищожаване.

Чл. 19

(отменен)

(1) За опазването на лечебните растения във водите и водните обекти включените в плановете за управление на речните басейни изисквания за количеството и качеството на водите отчитат и данните от наблюдението и оценката на лечебните растения.

(2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и при издаване на разрешителни за водовземане и ползване на воден обект, съответно при изграждане и експлоатация на водностопански системи и съоръжения.

Чл. 20

(1) Ползването на лечебните растения е ползването на техните ресурси и включва:

1. събирането на билки от диворастящи и култивирани лечебни растения;

2. придобиването на билки за първична обработка или преработка;

3. събирането на генетичен материал от диворастящи лечебни растения за култивиране, за опазване при условия извън естествената среда на лечебните растения или за възстановяване на други места в природата.

(2) Получаването на генетичен материал от култивираните лечебни растения се урежда от Закона за посевния и посадъчния материал и от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.

Чл. 21

(1) Събирането на билки от естествените находища на лечебни растения се извършва съобразно изискванията на този закон, както и съобразно предвижданията на съответните планове, програми и проекти по раздел II на глава четвърта.

(2) Ползването на лечебните растения по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 3, представляващо стопанска дейност, се извършва въз основа на позволително.

(3) Позволително по ал. 2 не се изисква при събиране на билки за лични нужди от земи, гори и водни обекти – държавна и общинска собственост.

(4) Позволително не се изисква и когато лечебните растения са култивирани от собственици или ползватели на земи, гори или водни обекти, освен когато са култивирани от общината.

(5) Позволителното задължително придружава събраните билки до и в билкозаготвителния пункт и складовете към него.

Чл. 22

Позволително за ползване на лечебните растения се издава от:

1. директора на държавното горско стопанство или на държавното ловно стопанство в определения им териториален обхват – когато ползването е от горски територии – държавна собственост, както и за такива, предоставени им за управление въз основа на договор – след заплащане на такса в държавното горско стопанство или в държавното ловно стопанство;

2. кмета на общината, когато ползването е от:

3. областния управител, когато ползването е от земеделски земи – държавна собственост, в границите на населените места и в поземления фонд, след заплащане на такса в областната администрация;

4. директора на дирекцията на националния парк, когато ползването е от териториите и акваториите на националните паркове, след заплащане на такса в съответната дирекция;

5. лице с висше лесовъдско образование, оправомощено от кмета на съответната община и регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – за горските територии – общинска собственост, след заплащане на такса в общината, както и за такива, предоставени на общината за управление въз основа на договор;

6. лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – за горски територии, за което горско сдружение е сключило договор;

7. лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – за горските територии извън посочените в т. 1 и 5, за които собственикът има сключен договор за конкретния имот.

Чл. 23

(1) За събиране на билки и генетичен материал от диворастящи и култивирани от общината лечебни растения лицата заплащат такси за ползване.

(2) Заплатените такси не се връщат, когато ползването не е осъществено или е прекратено преди срока, определен в позволителното за ползване, и е по вина на ползвателя.

(3) Заплатените такси се връщат, когато ползването не е осъществено или е прекратено преди срока, определен в позволителното за ползване, и е по вина на органите, определени по чл. 22, и в случаите на непреодолима сила по смисъла на Търговския закон.

Чл. 24

(1) Таксите за ползване на лечебни растения от земи, гори, води и водни обекти – държавна собственост, се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(2) Таксите за ползване на лечебни растения от земи, гори, води и водни обекти – общинска собственост, се определят от съответните общински съвети в размер не по-голям от размера на таксите по ал. 1.

Чл. 25

(1) Таксите по чл. 23, ал. 1 постъпват във:

1. полза на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, когато ползването е от находища, намиращи се в горски територии – държавна собственост, както и в такива, предоставени им за управление въз основа на договор;

2. Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, когато ползването е от находища на територията на националните паркове;

3. бюджета на съответната община, когато ползването е от находища, намиращи се в горски територии – общинска собственост, в земи, води и водни обекти в поземления фонд или в населените места – общинска собственост;

4. държавния бюджет, когато ползването е от находища, намиращи се в земеделски земи, води и водни обекти – държавна собственост, в границите на населените места и в поземления фонд.

(2) Таксите по чл. 23, ал. 1 се изразходват за:

1. плановите документи по чл. 50;

2. дейности по поддържането и възстановяването на лечебни растения и техните находища;

3. научни изследвания и наблюдение на лечебните растения;

4. изграждане и поддържане на специализираните карта, регистър и информационна система за лечебните растения;

5. култивиране и преработка на лечебните растения;

6. обучение, издаване на образователни материали, провеждане на конференции по лечебни растения;

7. други дейности, свързани с управлението и контрола по този закон.

Чл. 26

(1) Позволителното за ползване се издава на билкозаготвител – юридическо лице, или на физическо лице, което събира билки за продажба или генетичен материал от лечебни растения, и определя:

1. вида на ползването;

2. разрешеното количество билки или генетичен материал по видове морфологични части;

3. района или конкретното находище;

4. начина на ползване.

5. срока на ползване;

6. други условия, свързани с опазване на находището;

7. лицата, извършващи ползването, ако те са различни от титуляря на позволителното.

(2) Когато позволителното е издадено на билкозаготвител – юридическо лице, в него поименно се записват физическите лица, с които той организира събирането; броят на тези лица не може да бъде по-голям от 20 души.

(3) Позволителното се издава преди осъществяване на ползването.

Чл. 27

Начинът на ползване се определя с наредба за правилата и изискванията за събиране на билки или генетичен материал от лечебни растения, издадена от министъра на околната среда и водите.

Чл. 28

Забранява се издаването на позволителни за ползване в нарушение на предвижданията на съответните планове, програми и проекти и на специалния режим по чл. 10, ал. 1.

Чл. 28а

Забранява се на физически лица и на юридически лица да продават, изкупуват и превозват билки или генетичен материал, за които няма издадено позволително за ползване по чл. 22 или удостоверение за отглеждане в култура по чл. 46, т. 3.

Чл. 28б

Забранява се ползването на лечебни растения в нарушение на определените в позволителното по чл. 26, ал. 1 вид, количество, район, начин на ползване и други условия.

Чл. 29

(1) Изкупуването и/или първичната обработка на билки се извършва в билкозаготвителни пунктове.

(2) Съхраняването на изсушени билки се извършва в складове за билки.

(3) Изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки, се определят с наредба на министъра на здравеопазването и на министъра на околната среда и водите.

Чл. 30

(1) Първичната обработка на билките включва тяхното замразяване, изсушаване, оситняване, почистване, балиране и/или опаковане.

(2) Минималната първична обработка в билкозаготвителния пункт е замразяване или изсушаване на билките.

Чл. 31

(1) Билкозаготвителят е лице, което изкупува събрани билки и/или извършва първичната им обработка.

(2) Билкозаготвителят е длъжен:

1. да уведоми съответната регионална инспекция по околната среда и водите за организираните от него билкозаготвителни пунктове и складове за билки до започване на дейността в тях;

2. да изкупува само билки, за които е издадено позволително от органите и лицата по чл. 22 или удостоверение за култивиране;

3. да съхранява позволителните и/или удостоверенията по т. 2 в срок до 31 март на следващата календарна година;

4. да води книга за изкупените, реализираните и наличните количества билки, регистрирана в регионалната инспекция по околната среда и водите;

5. да осигурява достъп на контролните органи по този закон за проверка на наличните или намиращите се в процес на първична обработка билки и на необходимата документация;

6. до 20 януари да представя в съответната регионална инспекция по околната среда и водите обобщена информация за изкупените, обработените и реализираните през предходната година билки и техния произход по позволително, както и за складовите наличности.

(3) Предоставянето на информация по ал. 2, т. 1 и 6 може да се извърши на хартиен носител или по електронен път.

Чл. 31а

(1) Книгата по чл. 31, ал. 2, т. 4 се води за всеки билкозаготвителен пункт и склад за билки и се идентифицира с пореден номер, адрес на билкозаготвителния пункт и данни за билкозаготвителя – име, номер на документа за самоличност и постоянен адрес, когато той е физическо лице, или наименование, седалище, адрес на управление, код по БУЛСТАТ или ЕИК и данъчен номер, когато е юридическо лице.

(2) Приключените книги се съхраняват една година от лицата по чл. 31 и 32.

(3) При прекратяване дейността на пункта или склада за билки лицата по чл. 31 и 32 са длъжни в срок до 7 дни писмено да уведомят съответната регионална инспекция по околната среда и водите, да предоставят обобщена информация за изкупените, обработените и реализираните до момента на прекратяване на дейността билки и да съхраняват книгата по чл. 31, ал. 2, т. 4 за срок от една година.

Чл. 32

(1) Изкупуването на неподложени на първична обработка билки може да се извършва и от лица, различни от билкозаготвителите, за нуждите на производства, за които са необходими билки в необработен вид.

(2) Лицата по ал. 1, както и тези, които съхраняват билки в складове за билки, са длъжни да спазват изискванията на чл. 31, ал. 2.

(3) Билковите аптеки и търговците от фармацевтичната, парфюмерийната, козметичната и хранителната промишленост, които са изкупили билки при осъществяване на дейността си, са длъжни да спазват изискванията на чл. 31, ал. 2, т. 4.

Чл. 33

Изкупените свежи или първично обработени билки се придружават от позволително за ползване на билки, издадено по реда на чл. 21, ал. 2, и/или удостоверение за култивиране по чл. 46, т. 3.

Чл. 34

Лицата, които кандидатстват за позволително, подават до органите или лицата по чл. 22 заявление, което съдържа:

1. име, номер на документа за самоличност и постоянен адрес – за физическите лица;

2. наименование, седалище, адрес на управление, код по БУЛСТАТ или ЕИК и данъчен номер на юридическото лице и данните по т. 1 на лицето, което го представлява – за билкозаготвител – юридическо лице, както и имената, номер на документа за самоличност и постоянен адрес на лицата, които ще се впишат в позволителното, когато ползването е по реда на чл. 26, ал. 2;

3. вида и количеството на ползването;

4. района на събирането.

Чл. 35

Органите или лицата по чл. 22 издават позволителното в еднодневен срок от постъпването на заявлението, освен когато за определянето на разрешеното количество се изискват допълнителни справки, но не по-късно от 5 дни от постъпването на заявлението.

Чл. 36

Позволителните за ползване се издават по реда на постъпването на заявленията.

Чл. 37

(1) За определяне на количеството органите или лицата по чл. 22 отчитат предвижданията на плановите документи по този закон, включително на документите в проектна фаза.

(2) Когато документите по ал. 1 не са влезли в сила или проектите не са разработени, размерът на разрешеното количество се определя от органите или лицата по чл. 22.

Чл. 38

Органът или лицето по чл. 22 отказва издаването на позволително при изчерпване на количествата лечебни растения, определени от плановите документи, като се мотивира писмено в срока по чл. 35.

Чл. 39

Издаденото по реда на предходните членове позволително, както и отказът по чл. 38, могат да се обжалват от заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 40

Изменение на позволителното може да се извършва само от органа или лицето, който го е издал, когато титулярят изрази желание да бъдат променени видът, количеството или районът на събиране.

Чл. 41

(1) Органът или лицето по чл. 22 отнема позволителното за ползване, когато от дейността на титуляря на позволителното за ползване или на записаните в него по чл. 26, ал. 2 лица е настъпило увреждане или унищожаване на находищата на лечебни растения.

(2)

Чл. 42

(1) Управлението на дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения се осъществява от:

1. министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и горите;

2. областните управители;

3. кметовете на общините;

4. директорите на дирекциите на националните паркове;

5. председателя на Държавната агенция по горите.

6. директорите на държавните горски стопанства и на държавните ловни стопанства.

(2) Управлението на дейностите по култивиране на лечебните растения се осъществява от:

1. министъра на земеделието и горите;

2. кметовете на общините.

Чл. 43

(1) Министърът на околната среда и водите ръководи и координира разработването и провеждането на държавната политика по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, включително интегрирането ѝ в секторните политики.

(2) За осъществяване на дейността си по ал. 1 министърът на околната среда и водите според своите правомощия:

1. ръководи разработването на Националната стратегия за лечебните растения и я внася за приемане от Министерския съвет;

2. координира контролните функции на органите на изпълнителната власт по отношение на лечебните растения;

3. организира системата за наблюдение и оценка на диворастящите лечебни растения по отношение на състоянието и ползването им;

4. организира набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на данни за лечебните растения съгласно чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и създава, и поддържа специализирани карта, регистър и информационна система за тях.

5. съвместно с министъра на земеделието и горите предлага за одобряване от Министерския съвет тарифи за такси за ползване на диворастящи лечебни растения от земи, гори, води и водни обекти – държавна собственост;

6. определя лечебните растения под специален режим на опазване и ползване.

7. утвърждава коефициенти за превръщане на количествата билки от свежо в сухо тегло след съгласуване с научни и браншови организации.

(3) За подпомагане дейността на министъра на околната среда и водите се създава Консултативно-експертен съвет за лечебните растения.

(4) Консултативно-експертният съвет изпълнява функциите на държавно-обществен орган в областта на лечебните растения и включва представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на здравеопазването Изпълнителната агенция по горите, Българската академия на науките, неправителствени организации, Националното сдружение на общините, браншови и научни организации и др.

(5) Министърът на околната среда и водите издава правилник за устройството и дейността на Консултативно-експертния съвет за лечебните растения.

Чл. 44

(1) Министърът на земеделието и горите ръководи култивирането, селекцията и растителната защита на лечебните растения, както и устойчивото им ползване на територията на поземления фонд.

(2) За осъществяване на дейността си по ал. 1 министърът:

1.

2. ръководи и координира дейностите, свързани с култивиране на лечебните растения, като организира:

3. стимулира дейности, свързани с култивирането отглеждане на лечебните растения;

4. разрешава вноса и износа на посевен и посадъчен материал от лечебни растения съгласно изискванията на Закона за посевния и посадъчния материал;

5. организира поддържането и възстановяването на лечебните растения в земите,, водите и водните обекти – държавна собственост.

Чл. 45

(1) Областният управител осигурява съответствие между националната стратегия и общинските програми за опазване на околната среда по отношение на лечебните растения.

(2) За целта по ал. 1 областният управител:

1. координира разработването на общинските програми по ал. 1;

2. отговаря за опазването на диворастящите лечебни растения в земите от поземления фонд – държавна собственост, и издава позволителни за ползването на лечебните растения.

Чл. 46

Кметът на общината ръководи изпълнителната дейност на общината във връзка с ползването, опазването и култивирането на лечебните растения, като:

1. организира изпълнението на дейностите по отношение на лечебните растения, включени в общинската програма за опазване на околната среда;

2. издава позволителни за ползване на лечебните растения от земи, води и водни обекти – общинска собственост;

3. издава удостоверения за билките от култивираните лечебни растения;

4. предоставя на министъра на околната среда и водите информация за нуждите на наблюдението и оценката на лечебните растения и на създаването и поддържането на специализираните карта и регистър за тях;

Чл. 47

Директорът на дирекцията на националния парк:

1. организира охраната на лечебните растения на територията на парка и контролира ползването и възпроизводството им;

2. издава позволителни за ползване на лечебни растения на територията на парка;

3. предоставя на министъра на околната среда и водите информация по чл. 46, т. 4.

Чл. 48

Ръководителят на Националното управление по горите към Министерството на земеделието и горите:

1. контролира ползването и възпроизводството на лечебните растения в горските територии;

2. предвижда и организира дейности по опазването и охраната на лечебните растения в горските територии;

3. предоставя на министъра на околната среда и водите информация по чл. 46, т. 4.

4. организира поддържането и възстановяването на лечебните растения в горските територии - държавна собственост.

Чл. 49

Директорът на държавното горско стопанство или на държавното ловно стопанство:

1. предвижда и организира дейности по опазване и защита на лечебните растения в горските територии – държавна собственост, както и в териториите, предоставени им за управление въз основа на договор;

2. издава позволителни за ползване на лечебни растения от горските територии – държавна собственост, както и от териториите, предоставени им за управление въз основа на договор.

Чл. 49а

Органите по чл. 42 могат да възлагат правомощията си, свързани с издаването на позволителните по този закон, на оправомощени от тях длъжностни лица.

Чл. 50

За опазване и устойчиво ползване на лечебните растения се разработват:

1. Национална стратегия за лечебните растения – от министъра на околната среда и водите;

2. раздел „Лечебни растения“ към плановете за управление съгласно Закона за защитените територии – по задание от министъра на околната среда и водите;

3. раздел „Лечебни растения“ към общинската програма за опазване на околната среда – от кмета на съответната община;

4. раздел „Лечебни растения“ към горскостопанските планове и програми съгласно Закона за горите

Чл. 51

Националната стратегия за лечебните растения съдържа:

1. характеристика и анализ на:

2. прогноза за:

3. стратегически решения относно:

Чл. 52

Националната стратегия формулира изисквания към политиката, плановете и програмите на стопански сектори или дейности, за да се осигури опазването на естествените местообитания, биологичното разнообразие на лечебните растения и на техните ресурси в естествената им среда.

Чл. 53

Националната стратегия се разработва за срок 20 години и се актуализира на всеки 5 години.

Чл. 54

Националната стратегия се приема от Министерския съвет с решение.

Чл. 55

(1) Раздел „Лечебни растения“ по чл. 50, т. 2, 3 и 4 съдържа:

1. описание на местоположението на естествените находища на лечебните растения, условията в местообитанията, количеството и състоянието на ресурсите;

2. анализ на дейностите за опазване на екосистемите, включващи лечебни растения, за осигуряване на устойчивото им ползване и опазване на ресурсите;

3. приоритетни мерки за опазване на ресурсите и разнообразието на лечебните растения, включително на редки или застрашени от изчезване видове;

4. избор и регламент на територии, които не са защитени, но изискват подходящо управление с цел устойчиво ползване на лечебните растения в тях;

5. предложения за разработване на местни нормативни актове за начините на земеползване съобразно изискванията на нормативните актове и плановите документи от по-висока степен.

(2) В разработката по ал. 1 с предимство се включват разпространените в района видове лечебни растения – обект на стопанско ползване, както и лечебни растения под специален режим на опазване и ползване или представляващи интерес по причини от природозащитен или научен характер.

Чл. 56

(1) За диворастящите лечебни растения се организира и прилага система за дългосрочно наблюдение и оценка на състоянието на техните популации и ресурси и върху ползването им с цел своевременно идентифициране на негативните процеси, прогнозиране на тяхното развитие, предотвратяване на вредните последици и определяне ефективността на мерките за опазване на лечебните растения.

(2) Наблюдението и оценката по ал. 1 се организират от Министерството на околната среда и водите и представляват неразделна част от Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ).

(3) Държавните и местните органи, съобразно правомощията си и функциите на съответните администрации, са длъжни да предоставят данни на Министерството на околната среда и водите за целта на наблюдението и оценката по ал. 1.

(4) Министърът на околната среда и водите утвърждава:

1. методика за оценка на ресурсите от лечебни растения;

2. методика за извършване на дългосрочна оценка и наблюдение на естествени популации от лечебни растения.

Чл. 57

(1) Специализираните карта и регистър на лечебните растения осигуряват данни за местоположение, граници, размери, собственост на находищата, състояние на лечебните растения, количествени запаси и степен на ползване на ресурсите им.

(2) Картата и регистърът по ал. 1 са публични и се водят за осигуряване на опазването и устойчивото ползване на лечебните растения.

(3) При създаването и поддържането на специализираните карта и регистър се използват данни от раздел „Лечебни растения“ към плановете, програмите и проектите по чл. 50, т. 2, 3 и 4, както и от наблюдението и оценката по чл. § 6.

(4) Регионалните инспекции по околната среда и водите и дирекциите на националните паркове създават и поддържат за контролираната от тях територия специализирани карта и регистър на лечебните растения, данните от които се обобщават и систематизират от Министерството на околната среда и водите.

(5) Съдържанието на специализираните карта и регистър на лечебните растения и условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредба на министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(6) Лицата ползват данни от специализираните карта и регистър на лечебните растения срещу заплащане на такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(7) Условията и редът за предоставяне на специализираните данни от картата и регистъра по ал. 1 се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.

Чл. 58

Министърът на околната среда и водите контролира:

1. провеждането на държавната политика за опазване и устойчиво ползване на лечебните растения;

2. състоянието на генетичния фонд на лечебните растения на територията на страната и устойчивото им ползване;

3. въвеждането в природата на чужди видове лечебни растения.

Чл. 59

Регионалните инспекции по околната среда и водите контролират:

1. изпълнението на предвижданията на плановите документи по чл. 50;

2. спазването на специалния режим по чл. 10, ал. 1;

3. дейността на билкозаготвителите в билкозаготвителните пунктове и складовете за билки;

4. вида и количествата на билките за преработване и търговия;

5. опазването на находищата и ползването на лечебните растения;

6. лицата, които събират билки или генетичен материал, по отношение на вида и количеството, както и начините и средствата за събиране.

7. издадените позволителни от органите и лицата по чл. 22.

Чл. 60

Министърът на земеделието и горите контролира посевния и посадъчния материал от лечебни растения.

Чл. 61

Областният управител контролира ползването на лечебните растения в земите, водите и водните обекти в поземления фонд – държавна собственост.

Чл. 62

Кметът на общината контролира ползването на лечебните растения в земите, водите и водните обекти – общинска собственост, в поземления фонд и в населените места.

Чл. 63

Директорът на дирекция на национален парк контролира:

1. изпълнението на плановете за управление, отнасящи се до лечебните растения;

2. ползването на лечебните растения на територията на националния парк.

Чл. 64

Регионалната дирекция по горите организира контрола върху ползването и възпроизводството на лечебните растения в горските територии в обхвата на нейното действие.

Чл. 64а

За неуредените случаи при осъществяване на контролните правомощия по този закон се прилагат разпоредбите на глава девета от Закона за опазване на околната среда.

Чл. 65

(1) Който в нарушение на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и 2 не прилага мерките за опазване на лечебните растения, когато това се изисква от съответните планове, програми и проекти, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., съответно с имуществена санкция от 300 до 3000 лв.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което не изпълнява предписанията на регионалната инспекция по околната среда и водите за опазване на лечебните растения.

Чл. 66

Който в нарушение на разпоредбата на чл. 12 събира, изкупува, извършва първична обработка и търговия с билки от лечебни растения под специален режим на опазване и ползване и в нарушение на заповедите по чл. 10, ал. 2 или 5, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., съответно с имуществена санкция от 500 до 3000 лв.

Чл. 67

(отменен)

(1) Който наруши изискването по чл. 14, ал. 2, т. 1, като сече, бере, къса, изкоренява, хербаризира защитени лечебни растения, независимо от тяхното състояние и фаза на развитие, се наказва с глоба до 3000 лв.

(2) Който в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 2 унищожава и уврежда находищата на защитените лечебни растения, се наказва с глоба до 7000 лв., съответно с имуществена санкция до 10 000 лв.

(3) Който, като не спази изискванията на чл. 14, ал. 2, т. 3, притежава, пренася или изнася зад граница в свежо или изсушено състояние цели защитени растения или части от тях, се наказва с глоба до 3000 лв., съответно с имуществена санкция до 5000 лв.

(4) Който събира семена, луковици, коренища и други репродуктивни органи от защитени растения, като нарушава разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 4, се наказва с глоба до 3000 лв.

Чл. 68

(отменен)

Който в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 3 създава или попълва колекции от защитени растения, създава насаждения за култивирано отглеждане, възстановява нарушени популации в естествената им среда или извършва повторното им въвеждане в природата без заповед на министъра на околната среда и водите или в нарушение на условията и изискванията, предвидени в нея, се наказва с глоба до 2000 лв., съответно с имуществена санкция до 6000 лв.

Чл. 69

(отменен)

(1) Който наруши изискването на чл. 15, ал. 1, т. 1 и 4, като извършва дейности, свързани с лечебните растения в резерватите и поддържаните резервати, без да има писмена заповед на министъра на околната среда и водите или в нарушение на условията и изискванията, предвидени в нея, се наказва с глоба до 3000 лв., съответно с имуществена санкция до 6000 лв.

(2) Който наруши разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2, като внася в националните паркове неприсъщи за района видове, събира билки и диворастящи плодове, когато са от растения, включени в списъка по приложението, от места, различни от определените по реда на Закона за защитените територии, както и когато събира редки, ендемични, реликтни и защитени видове лечебни растения и извършва забранени в заповедта за обявяване на защитената територия или в плана за управление дейности, се наказва с глоба до 2000 лв., съответно с имуществена санкция до 5000 лв.

(3) Който нарушава забраната по чл. 15, ал. 1, т. 5, като внася в природните паркове неприсъщи за района растителни видове лечебни растения, събира редки, ендемични, реликтни и защитени видове лечебни растения или извършва други дейности, свързани с лечебните растения, забранени със заповедта за обявяване на защитената територия или с плана за управлението, се наказва с глоба до 2000 лв. или с имуществена санкция до 5000 лв.

(4) Който в нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 6 извършва дейности, свързани с лечебните растения, като не спазва изискванията, определени с режима на защитената местност или на плана за управление, се наказва с глоба до 2000 лв. или с имуществена санкция до 5000 лв.

Чл. 70

Който в нарушение на разпоредбите по чл. 16, ал. 4 извършва паша извън районите или местата, определени от горскостопанските планове и програми, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. Същото наказание се налага и за пашата в земеделските земи съгласно изискванията на чл. 17, ал. 2.

Чл. 71

(1) Длъжностно лице, което издаде позволително за ползване в нарушение на правилата и изискванията, определени с наредбата по чл. 27, се наказва с глоба от 100 до 3000 лв.

(2)

(2) Длъжностно лице, което издаде позволително за ползване на защитени лечебни растения в нарушение на чл. 14, ал. 2 и 3, се наказва с глоба до 7000 лв.

Чл. 72

(1) Който в нарушение на чл. 21, ал. 2 и ал. 5 ползва лечебни растения за стопанска дейност без позволително, се наказва с глоба от 20 до 1000 лв., съответно с имуществена санкция от 300 до 5000 лв.

(2) Който в нарушение на чл. 28б ползва лечебни растения с редовно издадено позволително, но извън указаните в него вид на ползване, разрешено количество, район или конкретно находище, начин на ползване и срок, както и при неизпълнение на поставените в позволителното други условия, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., съответно с имуществена санкция от 200 до 2000 лв.

Чл. 73

Който ползва лечебните растения по начини и със средства, които водят до увреждане на находищата им, до намаляване на техните ресурси, до затруднено възобновяване на популациите им или до намаляване на тяхното биологично разнообразие или в нарушение на разпоредбите на наредбата по чл. 27, се наказва с глоба до 3000 лв., съответно с имуществена санкция до 5000 лв.

Чл. 73а

Който в нарушение на чл. 28а продава, изкупува и/или превозва билки или генетичен материал, за които няма издадено позволително за ползване по чл. 22 или удостоверение за отглеждане в култура по чл. 46, т. 3, се наказва с глоба от 100 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 300 до 3000 лв.

Чл. 73б

Който наруши изискванията на наредбата по чл. 29, ал. 3, се наказва с глоба от 50 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 300 до 5000 лв.

Чл. 74

Който в нарушение на чл. 31, ал. 2 не уведоми регионалната инспекция по околната среда и водите за организираните от него билкозаготвителни пунктове, изкупува билки, за които не е издадено позволително или удостоверение за култивиране, не съхранява позволителните или удостоверенията в посочения срок, не води книга за изкупените, реализираните и наличните количества билки и за техния произход, не осигурява достъп на контролните органи до наличните или намиращите се в процес на първична обработка билки, не предоставя обобщена информация на инспекцията за изкупените и наличните количества билки, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 300 до 2500 лв.

Чл. 75

Лицата, които в нарушение на чл. 32 не предоставят обобщена информация пред регионалната инспекция по околната среда и водите за изкупените, реализираните и намиращите се на склад билки, се наказват с имуществена санкция до 5000 лв.

Чл. 76

Длъжностно лице, предоставило на трети лица информация, събрана по реда на чл. 74, представляваща търговска или фирмена тайна, се наказва с глоба до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 76а

(1) Вещите, включително събраните лечебни растения - предмет на нарушение, и вещите, послужили за неговото извършване, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са.

(2) Продажбата на вещи по ал. 1 се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 76б

Когато лицата по чл. 31 и 32 не представят или не притежават документите съгласно изискванията на чл. 33, им се налага глоба от 100 до 1000 лв. или имуществена санкция от 200 до 2500 лв.

Чл. 76в

За неизпълнение на принудителните административни мерки по чл. 64г физическите лица се наказват с глоба от 100 до 2000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 300 до 4000 лв.

Чл. 76г

За други нарушения на този закон, ако извършеното не съставлява престъпление, физическите лица се наказват с глоба от 100 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 200 до 2000 лв.

Чл. 77

(1) Нарушенията по този закон се установяват с актове на длъжностни лица, упълномощени от органите по чл. 42, ал. 1, съобразно техните правомощия.

(2) Наказателните постановления се издават от лицата по чл. 42, ал. 1 или от упълномощени от тях длъжностни лица.

Чл. 78

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изменението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Лечебни растения“ са тези, които могат да бъдат използвани за получаване на билки.

2. „Билки“ са отделни морфологични растителни части или цели растения, както и плодове и семена от тях, които в свежо или изсушено състояние са предназначени за лечебни и профилактични цели, за производство на лекарствени продукти, за хранителни, козметични и технически цели.

3. „Естествено находище“ е местообитание заедно с популация от диворастящи лечебни растения.

4. „Естествено местообитание“ е пространствено ограничена територия, включваща всички компоненти на неживата и живата природа, които със своите параметри определят условията за съществуване на природните популации.

5. „Условия на средата“ са всички фактори на неживата и живата природа, характеризиращи местообитанието.

6. „Популация“ е териториално обособена съвкупност от индивиди от един и същи вид, които могат свободно да обменят помежду си генетичен материал.

7. „Устойчиво ползване“ е ползването на лечебните растения в количества, по начини и със средства, които не водят до трайно намаляване на генетичния им или ресурсния потенциал и позволяват дългосрочното задоволяване на нуждите на сегашните и бъдещите поколения.

8. „Генетичен фонд“ е съвкупността от наследствените качества на организмите.

9. „Генетичен материал“ е материал от растителен произход, съдържащ функционални единици на наследственост.

10. „Ресурси от лечебни растения“ е съвкупността от лечебни растения, разгледани като природен продукт, използван от хората за задоволяване на сегашни или потенциални техни нужди.

11. „Режим на ползване на находището“ е система от мерки, включваща периоди на експлоатация и покой за възстановяване на ресурсите от лечебни растения.

12. „Биологично разнообразие“ е многообразието от живите организми от всички типове екосистеми, както и екологичните комплекси, към които те принадлежат, в това число разнообразието в рамките на вида, между видовете и между екосистемите.

13. „Култивирани лечебни растения“ са такива видове, които се отглеждат при контролирани от човека условия.

14. „Приоритетни видове“ са такива лечебни растения, които поради своята биологична или ресурсна ценност се нуждаят от специални мерки за опазване или които са определени като такива по силата на международни споразумения, по които Република България е страна.

15. „Приоритетни типове природни местообитания“ са местообитанията на приоритетни видове лечебни растения или които са определени като такива по силата на международни споразумения, по които Република България е страна.

16. „Морфологични части“ са коренът, коренището, луковицата, грудката, стръкът, листът и цветът на растението.

17. „Начин на ползване“ са указания относно начина на събиране на билките (изкопаване, откъсване, изрязване, обелване), използваните инструменти и необходимите изисквания за възстановяване на находището.

18. „Билки за лични нужди“ са количества билки в свежо състояние, събрани от едно лице в рамките на един ден, както следва:

§ 2

Националната стратегия за опазване на лечебните растения се разработва в 3-годишен срок от влизането в сила на закона.

§ 3

(1) Раздел „Лечебни растения“ към документите по чл. 50, т. 2, 3 и 4 се разработва в срок 3 години от влизането в сила на закона.

(2) До разработването на раздела по ал. 1 в срок една година от влизането в сила на закона съответните органи извършват приблизителна оценка на ресурсите и на възможностите за ползване въз основа на теренни изследвания.

(3) Изследванията и оценката по ал. 1 се оформят в предварителен проект на раздела по ал. 1, който се съгласува със съответната регионална инспекция по околната среда и водите.

§ 4

До разработването на раздела по § 3 позволителните по този закон се издават, като се отчита информацията на предварителния проект по § 3, ал. 3.

§ 5

Специализираните карта и регистър на лечебните растения се организират в срок 5 години от влизането в сила на закона.

§ 6

Регистрирането на съществуващите изкупвателни пунктове в съответната регионална инспекция по околната среда и водите се извършва в срок до 2 месеца от влизането в сила на закона.

§ 7

В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 и 133 от 1998 г. и бр. 26 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 63:

2. В чл. 64 думите „борина и кори“ се заменят с „и борина“.

3. В чл. 65, ал. 1 думата „билки“ се заличава, а след думите „горски плодове“ се добавя „с изключение на такива от лечебни растения“.

4. В чл. 93, т. 2 след думата „услуги“ се добавя „включително такси за ползване на диворастящи лечебни растения от държавния горски фонд“.

5. В чл. 95 се създават т. 26, 27 и 28: „26. дейности по възстановяването, поддържането и култивирането на лечебни растения и техните находища в държавния горски фонд; 27. наблюдение и оценка на лечебните растения в горския фонд; 28. изграждане и поддържане на кадастъра на лечебните растения.“

§ 8

В Закона за защита на природата (обн., ДВ, бр. 47 от 1967 г.; изм., бр. 3 от 1977 г., бр. 39 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г. и бр. 11 и 133 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 9, ал. 2 думите „билки“ и „ценни билки“ се заличават.

2. Създава се чл. 14а: „14а. Опазването на защитените лечебни растения се урежда с отделен закон.“