Закон за здравното осигуряване

Чл. 1

(1) Този закон урежда здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения.

(2) Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за закупуване на здравни дейности, услуги и заплащане на стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори (НРД) и в застрахователните договори.

(3) Здравното осигуряване е задължително и доброволно.

Чл. 2

(1) Задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения – районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

(2) Набирането на средства от задължителните здравноосигурителни вноски, които се определят със закон, се осъществява от Националната агенция за приходите.

(3) Националната здравноосигурителна каса закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по ал. 1, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с този закон.

Чл. 3

Доброволното здравно осигуряване е дейност по поемане на рискове, свързани с финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки срещу заплащане на премии, въз основа на застрахователни договори.

Чл. 4

(1) Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.

(2) Правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания.

(3) Условията и редът за упражняване правото на достъп и свободен избор на осигурените лица до медицинска помощ се уреждат в наредбата по чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето и в националните рамкови договори.

Чл. 4а

Националният рамков договор е нормативен административен акт, който има действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите.

Чл. 5

Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на:

1. задължително участие при набирането на вноските;

2. участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК;

3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства;

4. отговорност на осигурените за собственото им здраве;

5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ;

6. равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК;

7. самоуправление на НЗОК;

8. договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ;

9. пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;

10. свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ;

11. публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи.

Чл. 6

(1) Създава се Национална здравноосигурителна каса като юридическо лице със седалище София и с предмет на дейност – осъществяване на задължителното здравно осигуряване.

(2) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси. Седалищата на районните здравноосигурителни каси се определят съгласно списък, приет от Министерския съвет, а седалищата на техните поделения се определят със заповед на управителя на Националната здравноосигурителна каса.

(3) Органи на управление на НЗОК са:

1. надзорният съвет;

2. управителят и двамата подуправители.

(4) Служителите в централното управление, районните здравноосигурителни каси и поделенията на районните здравноосигурителни каси заемат длъжности по служебно или по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.

(5) За структурните звена на НЗОК по ал. 2 се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон.

(6) Националната здравноосигурителна каса не може да извършва доброволно здравно осигуряване.

Чл. 7

(отменен)

(1) Събранието на представителите се състои от общо 37 представители на осигурените, работодателите, общините и държавата.

(2) В квотата на осигурените се включват шестима представители на представителните организации на работниците и служителите и един представител на представителните организации за защита правата на пациентите, които се избират от самите тях.

(3) Представителите на работодателите в събранието са шестима и се избират от представителните организации на работодателите.

(4) Представителите на общините са шестима и се избират от Националното сдружение на общините в Република България.

(5) Представителите на държавата са 18 и се определят от Министерския съвет, като един от тях задължително е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.

(6) Представителните организации на работниците и служителите и на работодателите са признати съгласно чл. 3 от Кодекса на труда.

(7) Представителните организации за защита правата на пациентите са юридически лица с нестопанска цел, които отговарят на изискванията на чл. 7а, ал. 1 и са признати по реда на чл. 7б.

(8) Представителите на организациите на работниците и служителите, на работодателите и на Националното сдружение на общините в Република България се определят от ръководните им органи на национално равнище, представителят на организациите за защита правата на пациентите – от общото събрание на представителите на организациите по ал. 7, а на държавата – от Министерския съвет, до един месец преди изтичане на мандата на действащото събрание на представителите.

(9) Мандатът на събранието на представителите е три години.

Чл. 7а

(отменен)

(1) Представителни организации за защита правата на пациентите са организации, които отговарят на следните условия:

1. да имат за цел защита на правата и интересите на всички пациенти без оглед на конкретни заболявания, диагнози и страдания;

2. да са регистрирани като сдружения с нестопанска цел за общественополезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

3. да са национално представени, като имат създадени областни структури на територията на цялата страна.

(2) В управителните органи на сдруженията по ал. 1 не могат да участват служители в държавни органи, органи на местното самоуправление и местната администрация, служители на НЗОК, изпълнители на медицинска помощ, членове на управителни и контролни органи на производители, вносители и търговци на лекарства, медикаменти и апаратура.

(3) Министерството на здравеопазването и другите държавни органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и НЗОК оказват съдействие на сдруженията за защита правата на пациентите. Сдруженията имат право да:

1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на пациентите;

2. информират контролните органи по този закон за случаи, в които са нарушени правата на пациентите, изискват информация за извършените проверки, резултатите от тях и предприетите мерки.

(4) Организациите по ал. 1 могат да участват чрез свои представители в работата на консултативни органи, комисии и работни групи към органите на Министерството на здравеопазването и НЗОК.

Чл. 7б

(отменен)

(1) Организациите за защита на правата на пациентите се признават за представителни по смисъла на чл. 7а, ал. 1 по тяхно искане от министъра на здравеопазването.

(2) Признаването на организациите за защита на правата на пациентите за представителни по ал. 1 се осъществява по ред, определен в наредба на министъра на здравеопазването.

(3) Отказът на министъра на здравеопазването да признае за представителна организация за защита на правата на пациентите може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) На всеки три години след признаването им по реда на ал. 1 организациите за защита на правата на пациентите установяват представителността си по ред, определен в наредбата по ал. 2.

(5) Министърът на здравеопазването може да извършва проверки за съответствие с изискванията на чл. 7а, ал. 1 на всяка от представителните организации за защита на правата на пациентите, като в зависимост от резултатите със заповед потвърждава или отнема нейната представителност. Проверките се извършват по ред, определен в наредбата по ал. 2.

(6) Заповедта на министъра на здравеопазването за отнемане на представителността на организация за защита на правата на пациентите може да бъде обжалвана по реда на ал. 3.

Чл. 8

(отменен)

Събранието на представителите:

1. приема, допълва и изменя Правилника за устройството и дейността на НЗОК и го обнародва в „Държавен вестник“;

2. избира и освобождава членовете на управителния и контролния съвет, определя тяхното възнаграждение и приема правилниците за работата им;

3. приема правила за провеждане на конкурс за директор на НЗОК;

4. одобрява проекта на закон за годишния бюджет на НЗОК;

5. одобрява годишния финансов отчет, отчета за изпълнението на бюджета и отчета за дейността на НЗОК;

6. освобождава от отговорност управителния съвет за отчетния период.

Чл. 9

(отменен)

(1) Редовно заседание на събранието на представителите се свиква най-малко веднъж годишно от управителния съвет с писмена покана до членовете му. Поканата се обнародва в „Държавен вестник“ и в два централни ежедневника. Тя трябва да съдържа датата, която не може да бъде по-рано от 15 дни след обнародването, часа и мястото на провеждане на заседанието и проекта на дневния ред. Материалите по проекта на дневния ред се изпращат с препоръчана поща най-малко 10 дни преди датата на провеждането.

(2) Събранието избира председател и секретар, които изготвят списък на присъстващите и подписват протоколите от заседанието му.

Чл. 10

(отменен)

Извънредно заседание на събранието на представителите се свиква по искане на най-малко една трета от членовете му, на председателите на управителния или на контролния съвет или по искане на най-малко половината плюс един от членовете на тези съвети.

Чл. 11

(отменен)

(1) Заседанието на събранието на представителите се провежда, ако присъстват две трети от членовете му. При липса на кворум заседанието се отлага с два часа и се провежда, ако присъстват най-малко една втора от членовете.

(2) Събранието на представителите взема решения с мнозинство най-малко половината плюс един от присъстващите, а в случаите по чл. 8, т. 1, 4 и 5 – с мнозинство най-малко две трети от присъстващите.

Чл. 12

(отменен)

(1) Предсрочно освобождаване на член на събранието на представителите става по негова молба, при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за срок, по-голям от една година, при наличие на основанията по чл. 18 и 21 или по решение на органите по чл. 7.

(2) На мястото на предсрочно освободен член по ал. 1 или при смърт се избира нов член на събранието по реда на чл. 7. Неговият мандат приключва с мандата на събранието на представителите.

Чл. 13

(1) Надзорният съвет на НЗОК се състои от 9 членове – един представител на представителните организации за защита правата на пациентите, двама представители на представителните организации на работниците и служителите, двама представители на представителните организации на работодателите и 4 представители на държавата, един от които е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.

(2) Представителите по ал. 1 на представителните организации за защита правата на пациентите се избират и освобождават от организациите, признати по реда на чл. 86в от Закона за здравето.

(3) Представителите по ал. 1 на представителните организации на работниците и служителите и на представителните организации на работодателите се избират и освобождават от организациите, признати по реда на чл. 3 от Кодекса на труда.

(4) Председателят на надзорния съвет и останалите трима представители на държавата в надзорния съвет се определят и освобождават с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

Чл. 14

(1) Надзорният съвет се избира за срок 5 години.

(2) Предсрочно освобождаване на член на надзорния съвет се извършва:

1. по негова молба;

2. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за срок, по-дълъг от 6 месеца;

3. при наличие на основанията по чл. 18;

4. по решение на Министерския съвет или на съответните организации по чл. 13, ал. 2 и 3.

(3) На мястото на предсрочно освободения член на надзорния съвет или при смърт се избира по реда на чл. 13 нов член за срок до края на мандата на съвета.

Чл. 15

(1) Надзорният съвет:

1. приема правилник за устройството и дейността на НЗОК по предложение на управителя;

2. участва в изготвянето и приемането на НРД;

3. одобрява проекта на закон за годишния бюджет на НЗОК след становището на министъра на здравеопазването по чл. 19, ал. 7, т. 3;

4. одобрява годишния финансов отчет, годишния отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК и годишния отчет за дейността на НЗОК;

4а. приема механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 31 и 35;

5. осъществява контрол върху оперативната дейност на управителя по изпълнението на бюджета, на НРД и по дейността на НЗОК както и върху дейността на подуправителите и на директорите на РЗОК, включително и за изпълнението на чл. 44а;

5а. утвърждава годишна обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания за всяка РЗОК в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година;

5б. утвърждава стойности на разходите по т. 5а, разпределена по месеци и по изпълнители на болнична медицинска помощ, по предложение на директорите на РЗОК в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година;

6. взема решение за временно възлагане на един от подуправителите на НЗОК да изпълнява длъжността управител на НЗОК в случаите по чл. 19, ал. 4;

7. взема решения за използване на средства от резерва на НЗОК;

8.

9. взема решения за сключване на сделки над определения от правилника за устройството и дейността на НЗОК размер;

10. взема решения за сключване на договори за заем и тяхното обезпечаване;

11. определя изискванията за заемане на длъжността в съответствие с изискванията на закона и приема правилата за провеждане на конкурси за директори на РЗОК.

12. приема решение за определяне на списъка на заболяванията по чл. 45, ал. 3 по предложение на управителя;

13.

13. приема решение за сключване на договори по чл. 59, ал. 12а, по предложение на директорите на РЗОК;

14. определя представителите на НЗОК, които съгласуват условията и реда по чл. 45, ал. 17.

(2) Членовете на надзорния съвет отговарят солидарно за виновно причинени вреди на НЗОК.

(3) Членовете на надзорния съвет не получават възнаграждения за участие в заседания на съвета.

Чл. 16

(1) Надзорният съвет провежда редовни заседания най-малко веднъж месечно. Заседанията на съвета се свикват от неговия председател.

(2) Извънредно заседание на надзорния съвет може да бъде свикано от неговия председател, от една трета от членовете му, от директора на НЗОК и от министъра на здравеопазването по предложен от тях дневен ред.

(3) Надзорният съвет взема решения при присъствието на най-малко две трети от членовете му, но с не по-малко от 5 гласа „за“, с изключение на случаите по чл. 15, ал. 1, т. 1, 2 и 5, в които решенията се вземат с обикновено мнозинство.

(4) В заседанията на надзорния съвет участва и директорът на НЗОК без право на глас.

(5) За заседанията на Надзорния съвет се съставят стенографски протоколи. Решенията на Надзорния съвет и протоколите за неговите заседания се публикуват на интернет страницата на НЗОК. Решенията се публикуват най-късно в деня, следващ деня на тяхното вземане, а протоколите – до 7 дни от датата на заседанието.

(6) Организацията на работа на надзорния съвет се урежда в съответствие с действащото законодателство в правилника за устройството и дейността на НЗОК.

Чл. 17

(отменен)

(1) Контролният съвет се избира за срок 3 години. Броят на членовете му е 5. Те избират помежду си председател на контролния съвет.

(2) Контролният съвет упражнява общ контрол върху дейността на управителния съвет, директора на НЗОК и директорите на РЗОК.

(3) Контролният съвет работи в съответствие с действащото законодателство и правилниците на НЗОК.

(4) Контролният съвет заседава най-малко веднъж на 3 месеца и се свиква от председателя му или по искане на двама от членовете му. Решенията му се вземат при наличие на кворум от четирима от членовете му, с явно гласуване и мнозинство най-малко половината плюс един от присъстващите. Неучастие в гласуването не се допуска.

(5) Членовете на контролния съвет не могат да бъдат избирани за повече от два мандата.

Чл. 18

(1) Не могат да бъдат членове на надзорния съвет лица, които са:

1. народни представители или министри;

2. членове на управителни или контролни органи на лечебни заведения, съдружници или акционери, притежаващи над 5 на сто от капитала на лечебните заведения, включително лицата, учредили лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква „а“ и буква „б“ от Закона за лечебните заведения, или работят по трудов договор в лечебно заведение;

3.

4. директори на РЗОК, техните съпрузи или лицата, с които се намират във фактическо съжителство, или техните роднини по права или по съребрена линия до четвърта степен включително;

5. служители по трудово правоотношение в НЗОК и РЗОК;

6. били членове на управителен или контролен орган на търговско дружество или неограничено отговорни съдружници в дружества, прекратени поради несъстоятелност, при което са останали неудовлетворени кредитори;

7. еднолични търговци, изпаднали в несъстоятелност, при което са останали неудовлетворени кредитори;

8. лишени от право да заемат материалноотговорни длъжности;

9. осъждани за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Забраната по ал. 1 се прилага в срок от три месеца след отпадане на основанието по ал. 1, т. 2.

3. собственици, членове на управителни и контролни органи на търговски дружества или еднолични търговци с предмет на дейност производство, внос, търговия на едро или дребно с лекарствени продукти; съдружници или акционери, притежаващи над 5 на сто от капитала на търговски дружества с предмет на дейност производство, внос, търговия на едро или дребно с лекарствени продукти или работят на трудов договор в тези дружества.

(3) Обстоятелствата по ал. 1, т. 9 за членовете на надзорния съвет, представители на държавата, представители на представителните организации на работниците и служителите и на представителните организации на работодателите се установяват служебно от министъра на здравеопазването.

Чл. 19

(1) Управителят и подуправителите на НЗОК се избират от Народното събрание за срок от 5 години. При изтичане на техния мандат управителят на НЗОК и подуправителите на НЗОК продължават да упражняват правомощията си до избирането на нов управител, съответно на нов подуправител или нови подуправители.

(2) Предложения за избор на управител и на подуправители на НЗОК могат да се правят от парламентарните групи.

(3) Управител на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания:

1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“;

2. има минимум три години професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело.

(3а) Подуправители на НЗОК може да бъдат лица, които отговарят на следните изисквания:

1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“;

2. има минимум една година професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело.

(4) Предсрочно прекратяване на мандата на управителя на НЗОК съответно на двамата подуправители на НЗОК става с решение на Народното събрание при:

1. влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер;

2. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности;

3. системно нарушаване на неговите задължения, неизпълнение на решение на надзорния съвет или извършване или допускане извършването от други лица на груби или системни нарушения на задължителното здравно осигуряване;

4. обективна невъзможност да изпълнява задълженията си като управител съответно като подуправител за срок, по-дълъг от три месеца;

5. подаване на оставка;

6. смърт.

(5) В случаите по ал. 4 надзорният съвет възлага на един от подуправителите на НЗОК временно да изпълнява длъжността управител на НЗОК.

(5а) При предсрочно прекратяване на мандата на управителя на НЗОК, съответно на подуправителя или на двамата подуправители на НЗОК, Народното събрание избира нов управител, съответно нов подуправител или нови подуправители за остатъка от мандата по ал. 1, изречение първо.

(6) Отношенията между НЗОК и управителя съответно двамата подуправители се уреждат с договори за управление, които се сключват по ред, определен от надзорния съвет.

(7) Управителят на НЗОК:

1. представлява НЗОК в страната и в чужбина;

2. организира и ръководи оперативно дейността на НЗОК в съответствие със закона, правилника за устройството и дейността на НЗОК и решенията на надзорния съвет;

3. изготвя проект на закон за годишния бюджет на НЗОК и го изпраща за становище от министъра на здравеопазването, след което внася проекта на закон за годишния бюджет на НЗОК заедно със становището на министъра на здравеопазването за разглеждане и одобрение от надзорния съвет;

4. изготвя годишен финансов отчет, годишен отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК и годишен отчет за дейността на НЗОК и ги внася в надзорния съвет за разглеждане и одобрение;

4а. обявява ежемесечно на интернет страницата на НЗОК заплатените през предходния месец средства за болнична медицинска помощ по лечебни заведения, както и за лекарствени продукти по международно непатентно наименование, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели;

5. внася одобрения от надзорния съвет проект на закон за годишния бюджет на НЗОК чрез министъра на здравеопазването в Министерския съвет;

6. изготвя и внася в надзорния съвет проект на правилник за устройството и дейността на НЗОК и след неговото приемане го обнародва в „Държавен вестник“;

7. предлага на надзорния съвет решение за използване на средства от резерва на НЗОК;

8. внася чрез министъра на здравеопазването в Министерския съвет одобрените от надзорния съвет годишен отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК и годишен отчет за дейността на НЗОК;

9. сключва сделки до размер, определен в правилника за устройството и дейността на НЗОК;

10. предлага на надзорния съвет сключване на сделки в размер над определения по реда на т. 9;

10а. определя правомощията и ресорите на двамата подуправители на НЗОК;

11. обявява и провежда конкурси за директори на РЗОК в съответствие с изискванията и правилата по чл. 15, ал. 1, т. 11, сключва, изменя и прекратява трудовите договори с директорите на РЗОК.

11а. упражнява функциите на:

12. предлага за приемане от Надзорния съвет списъка по чл. 45, ал. 4;

13.

13. внася в Надзорния съвет за утвърждаване стойности на разходите по чл. 15, ал. 1, т. 5а, разпределени по месеци и по изпълнители на болнична медицинска помощ, предложени от директорите на РЗОК в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година;

14. обнародва в „Държавен вестник“ решението по чл. 45, ал. 4;

15. проучва удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ, заплащана от НЗОК; редът, начинът и критериите за проучване на удовлетвореността на пациентите се определят с наредба на министъра на здравеопазването;

16.

17.

18. обнародва в „Държавен вестник“ условията и реда по чл. 45, ал. 17 и механизмите по чл. 45, ал. 31 и 35.

(8) Управителят на НЗОК определя правомощията и ресорите на двамата подуправители на НЗОК.

(9) При упражняване на своите правомощия по ал. 8 подуправителите на НЗОК се подпомагат от администрацията на НЗОК и имат право на достъп до информацията, свързана с дейността на НЗОК.

Чл. 19а

(отменен)

(1) При осъществяване на своите правомощия управителят на НЗОК се подпомага от подуправител, който се назначава от управителя.

(2) Подуправител на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания:

1. има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“;

2. има минимум три години стаж по специалността.

(3)

Чл. 20

(1) Директорът на РЗОК:

1. представлява НЗОК на териториално равнище;

2. организира и ръководи дейността на РЗОК в съответствие със закона, правилника за устройството и дейността на НЗОК, решенията на надзорния съвет и актовете на директора на НЗОК;

3.

4. сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК.

5. сключва, изменя и прекратява договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17;

6. закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по чл. 2, ал. 1 в рамките на стойностите, определени по чл. 15, ал. 1, т. 5а за съответната РЗОК.

(2) Директорът на РЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания:

1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“;

2. има минимум три години стаж по специалността в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело.

(3) Длъжността по ал. 1 се заема въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда.

Чл. 21

(1) Не могат да бъдат назначавани за управител и подуправители на НЗОК и за директор и заместник-директор на РЗОК лица, които:

1. не са български граждани;

2. са поставени под запрещение;

3. са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или лишени по съответен ред от правото да заемат материалноотговорна длъжност;

4. са членове на надзорния съвет;

5. са съпруг или съпруга или се намират във фактическо съжителство, роднини по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, или по сватовство - до втора степен включително, с някое от лицата по т. 4;

6. са съпруг или съпруга или се намират във фактическо съжителство, роднини по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, или по сватовство - до втора степен включително, с някое от лицата по т. 4;

7. са членове на управителни или контролни органи или акционери в търговско дружество с предмет на дейност извършване на доброволно здравно осигуряване;

8. са народни представители, министри или заместник-министри;

9. са кметове на общини;

10. заемат ръководна или контролна длъжност в политическа партия;

11. работят по трудово правоотношение, освен като преподаватели във висше училище.

(2) Лицата по ал. 1 и служителите на РЗОК и НЗОК не могат да извършват конкурентна дейност и не могат да бъдат изпълнители на медицинска помощ по този закон.

(3) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват служебно от органа, който определя или избира лицата по ал. 1.

Чл. 22

(1) Бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет.

(2) Годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, са неразделна част от бюджета на НЗОК за съответната година.

(3)

Чл. 23

(1) Приходите на НЗОК се набират от:

1. осигурителни вноски;

2. лихви и приходи от управлението на имуществото на касата;

3. приходи, регламентирани с други закони в полза на здравното осигуряване;

4. възстановяване на направени осигурителни разходи в предвидените в нормативните актове случаи;

5. глоби и наказателни лихви;

6. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;

7. ликвидационни дялове от търговски дружества – длъжници, обявени в ликвидация;

8. дарения и завещания;

9. други източници, включително субсидии (трансфери) от държавния бюджет, в т. ч. и чрез бюджета на Министерството на здравеопазването по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето.

(2) При недостиг на средства, могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет.

(3) Трансферите за финансиране на разходи за дейности по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закона за здравето за съответната година включват и разходи за осъществени през предходни години дейности.

(4) Министърът на здравеопазването и управителят на НЗОК след одобряване от Надзорния съвет на НЗОК утвърждават условията и реда за определяне и предоставяне на трансфери за финансиране на разходи за дейности по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закона за здравето.

(5) При отправяне на искане от НЗОК към Министерството на здравеопазването за предоставяне на трансфер за финансиране на разходи за дейности по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закона за здравето НЗОК посочва отделно по пациенти и видове, и стойността на разрешените от нея в рамките на същите случаи дейности по правилата за координация на системите за социална сигурност.

Чл. 24

Средствата на НЗОК се разходват за:

1. закупуване на медицинска помощ, посочена в чл. 45, договорена с НРД и с договорите с изпълнителите;

2. издръжка на административните дейности по здравното осигуряване, в размер до 3 на сто от разходите за съответната година, определени със закона за бюджета на НЗОК;

3. издателска дейност в рамките на средствата за издръжка на административните дейности на НЗОК;

4.

5. инвестиционни разходи за нуждите на НЗОК, включително придобиване на недвижимо имущество;

6.

8. закупуване на медицински дейности, включително осигуряването на лекарствени продукти и медицински изделия за тях, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната календарна година;

9. заплащане на лицата, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, за дейностите по отпускане на:

10. финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони, или са единствен изпълнител на съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа;

Чл. 25

В бюджета на НЗОК задължително се предвижда резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи.

Чл. 26

(1) Резервът на НЗОК по чл. 25 се определя в размер на сумата от:

1. три на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравноосигурителни вноски от други бюджети;

2. други приходи.

(2) Със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания.

(3)

Чл. 27

(1)

(2) Временно свободните средства на НЗОК се съхраняват в Българската народна банка и могат да се влагат само по депозитни сметки, обслужвани от Българската народна банка или за придобиване на първичния пазар на държавни ценни книжа, емитирани от българското правителство.

(3) Банките, които имат право да оперират със средствата на НЗОК, се определят съвместно от Българската народна банка и от Министерството на финансите. От определените от Българската народна банка и Министерството на финансите банки надзорният съвет по предложение на директора на НЗОК избира тези, на които да възложи правото да оперират със средствата на НЗОК.

Чл. 28

Първостепенен разпоредител със средствата на НЗОК е директорът на НЗОК, а директорите на РЗОК са второстепенни разпоредители с тях.

Чл. 29

(1) Здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход и се внася, както следва:

1. за лицата, получаващи доходи от трудови или служебни правоотношения, или правоотношения, възникнали на основание специални закони – облагаемият доход по Закона за облагане доходите на физическите лица:

2. едноличните търговци, физическите лица, образували ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация, се осигуряват върху заявен месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и годишно върху облагаемите доходи, съгласно данните от данъчната декларация:

3. за лицата, които не заявяват доход по т. 2 и работят без трудово правоотношение по договор с възложител – предприятие или друга организация, осигурителните вноски се внасят за всеки месец върху облагаемия доход от предприятието или организацията, като се удържат от изплатеното възнаграждение на лицето; вноските се внасят от предприятието или организацията до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят; за тези лица се извършва годишно изравняване на дохода, върху който се дължат вноските по реда на т. 2, букви „б“ и „в

(2) Проектът на закон за годишния бюджет на НЗОК се разглежда от Народното събрание едновременно с проектите на закони за държавния бюджет и за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(3) Със Закона за бюджета на НЗОК задължително се определят и размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, приходите и разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за:

1. първична извънболнична медицинска помощ;

2. специализирана извънболнична медицинска помощ;

3. стоматологична помощ;

4. медико-диагностични дейности;

5. лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и лекарствени продукти за злокачествени заболявания за лечение в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински дейности;

5а. медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ;

6. болнична медицинска помощ;

6а.

7. други здравноосигурителни плащания, предвидени в НРД и плащания от трансфери от Министерството на здравеопазването.

(4) В случай, че проектът на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно утвърдения бюджет за предходната година, а за издръжката на Националната здравноосигурителна каса се изразходват месечно до 1/12 от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Чл. 30

(1) Годишният отчет за изпълнение на бюджета и отчетът за дейността на НЗОК се внасят от директора на НЗОК чрез Министерския съвет в Народното събрание не по-късно от 30 юни следващата година.

(2) Решението на Народното събрание за приемане на отчета за изпълнение на бюджета и отчета за дейността на НЗОК се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 31

Националната здравноосигурителна каса не може да притежава лечебни и, здравни заведения и аптеки.

Чл. 32

(отменен)

Всички имущества и средства на НЗОК и на РЗОК се освобождават от данъци и такси.

Националната здравноосигурителна каса осъществява събирането, обработката и контрола на отчетите на лечебните заведения за болнична помощ за дейностите, предмет на Националния рамков договор.

Чл. 32

Чл. 33

Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:

1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;

2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;

3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;

4. лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище.

4а. лицата с предоставена временна закрила и лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2;

4б. чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“;

4в. чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“;

4г. чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник.

5. чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (обн., ДВ, бр. 48 от 1993 г.; попр., бр. 52 от 1993 г.; изм., бр. 54 от 1995 г., бр. 20 от 1996 г., бр. 38 и 73 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г., бр. 89 от 2004 г.) и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (обн., ДВ, бр. 42 от 1997 г.; изм., бр. 72 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г.).

Чл. 34

(1) Задължението за осигуряване възниква:

1. за всички български граждани – от влизането на закона в сила, а за новородените – от датата на раждането;

2. по чл. 33, т. 3 – от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване;

3. по чл. 33, т. 4 – от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец хуманитарен статут или право на убежище.

3а. по чл. 33, ал. 1, т. 4а – от датата, определена в постановлението на Министерския съвет по чл. 40, ал. 10;

4. по чл. 33, т. 5 - от датата на записването в съответното висше училище или научна организация.

(2) Правата на осигурените по чл. 33 възникват:

1. за новородените – от датата на раждането;

2. за лицата по чл. 33, т. 4 – от датата на откриване на производство за предоставяне статут на бежанец хуманитарен статут или право на убежище;

2а. за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 4а – от датата, определена в постановлението на Министерския съвет по чл. 40, ал. 10;

2б. за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 4б – от датата на получаване на разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“;

2в. за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 4в – от датата на получаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“;

2г. за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 4г – от датата на получаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник.

3. за лицата по чл. 33, т. 5 - от датата на записването в съответното висше училище или научна организация;

4. за всички останали – от датата на заплащането на здравноосигурителната вноска.

(3) Лицата с предоставена временна закрила по чл. 1а, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците имат право на медицинска помощ и медицински услуги по този закон и по Закона за здравето при условията и по реда за българските граждани с изключение на медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.

(4) Правата на осигурения са лични и не могат да бъдат преотстъпвани (прехвърляни).

Чл. 35

(1) Задължително осигурените имат право:

1. да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;

2. да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК;

3. на спешна помощ там, където попаднат;

4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ;

5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;

6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите.

8. на трансгранично здравно обслужване по реда на глава втора, раздел ХІІ.

(2) Задължително осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Жалбата се подава по реда на глава втора, раздел X, като в нея се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания:

1. отчетена, но неизвършена медицинска дейност;

2. качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори;

3. отказан достъп до медицинска документация;

4. получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание.

Чл. 36

(отменен)

(1) Задължително осигурените имат право да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това от НЗОК.

(2) Разрешение по ал. 1 се дава само за видовете медицинска помощ, която не се извършва в страната, по реда на чл. 78 и 79.

Чл. 37

(1) За всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение, но не повече от 10 дни годишно, лицата по чл. 33 заплащат на лекаря, на лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение суми, определени с постановление на Министерския съвет.

(2) С постановлението по ал. 1 се определят по-ниски суми за всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина на лицата, които са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

(3) Сумите по ал. 1 и 2 са за оказаната медицинска помощ.

(4) От заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени по списък към НРД, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството;;, ветерани от войните, военноинвалиди, военнопострадали; задържани под стража лица, задържани на основание чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи; задържани на основание чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; лица, настанени в домове по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник; медицински специалисти.

(5) Лекарят, стоматологът или лечебното заведение издават на лицата по ал. 1 и 2 документ за заплатените суми.

(5)

(5) Разликата между сумата по ал. 1, т. 1, изречение първо и сумата по ал. 1, т. 1, изречение второ се заплаща на лекаря или на лекаря по дентална медицина от държавния бюджет по ред, определен в наредба на министъра на финансите и министъра на здравеопазването.

(6) Разликата между сумите по ал. 1 и 2 се заплаща на лекаря или на лекаря по дентална медицина от държавния бюджет по ред, определен с постановлението по ал. 1, след представяне на отчетен документ, в който се посочват номерата на издадените документи за заплатените суми по ал. 5.

Чл. 38

Осигурените са длъжни да изпълняват предписанията на изпълнителите на медицинска помощ и изискванията за профилактика на заболяванията в съответствие с НРД и договорите с изпълнителите.

Чл. 39

(1) За задължително осигурените лица в Националната здравноосигурителна каса, с изключение на лицата до 18-годишна възраст и лицата по чл. 40, ал. 5, от възникване на задължението им за здравно осигуряване се подават ежемесечно данни в Националната агенция за приходите по ред, определен с наредба на министъра на финансите.

(2) Лицата, които по този закон имат задължението да внасят осигурителни вноски, с изключение на лицата по чл. 40, ал. 5, подават декларации за сумите за дължимите вноски за здравно осигуряване по ред, определен с наредбата по ал. 1.

(3) Лицата, осигуряващи членове на семейството си по този закон, предоставят данни за тях в декларации по утвърден с наредбата по ал. 1 образец за съответния период.

(4) В случаите, когато лицата по ал. 1 заплащат авансово вноски по този закон, те представят декларации в Националната агенция за приходите по ред, определен с наредбата по ал. 1.

(5) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България,, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.

(6) Лицата с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако:

1. за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна или

2. пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила.

(7) Здравноосигурителният статус, необходим за упражняване на здравноосигурителните права на лицата по чл. 33, се формира въз основа на данните за здравно осигуряване от заявления и декларации по този закон, вписвания в официални публични регистри, писмени доказателства, предоставени от лицата, и внесените или дължимите здравноосигурителни вноски.

Чл. 40

(1) Здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход и се внася, както следва:

1. за лицата по чл. 4, ал. 1 и 10 от Кодекса за социално осигуряване – доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване; вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в съотношение: – 2000 – 2001 г. – 80:20; – 2002 – 2004 г. – 75:25; – 2005 г. – 70:30; – 2006 г. – 65:35; – 2007 г. – 65:35; – 2008 г. – 60:40; – 2009 г. – 60:40; – 2010 г. и следващите години – 60:40:

2. лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

2а. морските лица се осигуряват изцяло за своя сметка върху избрания месечен осигурителен доход по чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, като не определят окончателен размер на осигурителния доход за доходите от трудово правоотношение като морски лица; вноската се удържа и внася от работодателя на лицата по реда на чл. 4а, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване;

2б. лицата, извършващи дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, се осигуряват изцяло за своя сметка върху месечен осигурителен доход по чл. 4а1 от Кодекса за социално осигуряване (в размер на половината от минималната работна заплата за страната), като не определят окончателен размер на осигурителния доход от реализираните доходи от тази дейност; лицата внасят авансово и еднократно здравноосигурителната вноска за съответния месец чрез държавното предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите, като заплатената от лицата вноска се внася от държавното предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите по реда на чл. 4а1, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване;

3. за лицата, работещи без трудово правоотношение:

4. за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд – размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях; вноските са за сметка на държавния бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;

5. За лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда, отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от Кодекса на труда и отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по реда на чл. 164в от Кодекса на труда – минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. За възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване осигурителните вноски се дължат по реда на т. 1.

6. за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а 2б, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 чл. 4а1, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване;

7. за служителите на Българската православна църква и други признати по нормативноустановен ред вероизповедания, които не получават възнаграждения за извършвана дейност – минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноските се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, от централното ръководство на съответното вероизповедание;

8. за лицата, получаващи обезщетение за безработица – размерът на изплатеното обезщетение; вноските са за сметка на държавния бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

(2) Осигуряват се за сметка на държавния бюджет: ветераните от войните, военноинвалидите и военнопострадалите, които не са здравно осигурени по друг ред; лицата с увреждания, пострадали при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи; пострадалите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“; пострадалите при изпълнение на служебните си задължения офицери и сержанти по Закона за Националната служба за охрана и държавните служители.

(3) Осигуряват се за сметка на държавния бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1:

1. лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 22-годишна възраст; учениците, включени в обучение чрез работа (дуална система на обучение) за времето на обучението съгласно съответния учебен план, организирано при условията и по реда на ЗПОО, независимо от възникване на основание за осигуряване по реда на ал. 1;

2. студентите – редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст курсантите и колежаните по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка;

3. чуждестранните студенти - редовно обучение, до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение, приети във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;

4.

5. гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и ползващите социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и социални услуги за осигуряване на подслон, финансирани от държавния бюджет

6. задържаните под стража или лишените от свобода;

7. лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец хуманитарен статут или право на убежище;

8.

9. родителите, осиновителите, съпрузите или един от родителите на майката или бащата, които полагат грижи за лице с увреждане с 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или с трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ;

10. лицата, получаващи обезщетения по чл. 230 и 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – за периода на получаване на обезщетението;

11. монасите – български граждани, от манастира „Свети великомъченик Георги Зограф“ в Света Гора, Атон – Република Гърция.

(4)

(4а) За лицата по ал. 3 осигурителната вноска се внася в размера, определен със закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година, върху 55 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2016 г., като всяка следваща година се увеличава с 5 на сто до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

(5) Лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:

1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване;

2. подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания осигурителен доход.

(6) Размерът на дължимата здравноосигурителна вноска се съобщава на лицата по ал. 5, т. 1 чрез средствата за масово осведомяване или от длъжностно лице при подаване на декларацията. Когато не е подадена декларация или вноските не са внесени в срок, може да бъде издаден акт за установяване на задължението от органите по приходите без извършване на ревизия. Актът може да се обжалва по реда на чл. 107, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(7) Максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, е максималният доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(8) За лицата по ал. 1, т. 6 вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(9) За лицата по ал. 2 и ал. 3, т. 9 осигуряването се извършва за сметка на държавния бюджет след представяне в Националната агенция за приходите на документи, издадени от компетентен държавен орган, с който удостоверяват наличието на съответните обстоятелства по ал. 2 и ал. 3, т. 9.

(10) За лицата с предоставена временна закрила, лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2 и лицата по чл. 40а, ал. 3а с постановление на Министерския съвет се определя:

1. доходът, върху който се дължат здравноосигурителни вноски;

2. срокът, за който се внасят здравноосигурителни вноски;

3. датата, от която възниква задължението за здравно осигуряване;

4. датата, от която възникват правата на здравноосигурените лица;

5. редът за внасяне на здравноосигурителните вноски;

6. източникът на финансиране.

Чл. 40а

(1) Българските граждани,, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до Националната агенция за приходите.

(2) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40.

(3) Извън случаите по ал. 3, здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските.

(3а) Извън случаите по ал. 1 и 2 здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната може да се възстановят при условия и по ред, определени с постановлението на Министерския съвет по чл. 40, ал. 10, когато пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила.

(4) Сумите по ал. 3 и 3а се внасят по реда на чл. 41 след подадена декларация по ред, определен с наредба на министъра на финансите.

(5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.

Чл. 40б

(1) Задължително здравноосигурените лица, за които се прилага схемата за здравно застраховане на Европейския съюз съгласно чл. 72 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на други служители на Европейския съюз, установени с Регламент (EИО, Eвратом, EОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. относно определяне на Правилника за длъжностните лица и условията за работа на други служители на Европейските общности и относно постановяване на специални мерки, временно приложими за длъжностните лица на Комисията, не заплащат здравноосигурителни вноски за периода, през който се прилага по отношение на тях схемата за здравно застраховане на Европейския съюз, след подадено заявление до Националната агенция за приходите.

(2) Лицата по ал. 1 заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение, а възстановяването на разходите им се извършва при условията и по реда на чл. 72 и Приложение VІІ от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз.

Чл. 40в

Българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в Националната агенция за приходите декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите.

Чл. 41

(1) Осигурителните вноски по този закон се внасят по съответната сметка на Националната агенция за приходите.

(2) При наличие на няколко публични задължения самоосигуряващите се лица по чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 и чл. 40а, ал. 3 и 3а могат да заявят по ред, определен с наредба, издадена от министъра на финансите, кои задължения за осигурителни вноски по този закон погасяват. В този случай чл. 169, ал. 5 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилагат.

Чл. 42

(1) Осигурителният доход, върху който се изчислява вноската, се установява по ведомостите за трудови възнаграждения, пенсионните картони, изплатените болнични листове, изплатените помощи за безработни и данъчните декларации по Закона за облагане доходите на физическите лица.

(2) Здравноосигурителната вноска не подлежи на данъчно облагане.

(3) В годишната декларация по Закона за облагане доходите на физическите лица се отразяват платените през годината здравноосигурителни вноски и дължимите суми при годишното изравняване, ако има такива.

Чл. 43

Осигурените по чл. 40, ал. 1, т. 2, т. 5, изречение трето и по ал. 5 могат да заплатят здравноосигурителните вноски авансово за избран от тях период.

Чл. 44

(1) Вноските се плащат:

1. по банков път;

2. с пощенски запис;

3. в брой.

(2) В случаите по т. 1 за валидна дата на превода се приема датата, на която е постъпило нареждането от платеца към банката. В случаите по т. 2 за валидна дата на превода се приема датата, на която пощата е приела сумата за пощенския запис. В случаите по т. 3 за валидна дата на плащането се приема датата, на която е внесена сумата в РЗОК.

Чл. 45

(1) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ:

1. медицински и стоматологични дейности за предпазване от заболявания;

2. медицински и стоматологични дейности за ранно откриване на заболявания;

3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване;

4. долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация;

5. неотложна медицинска помощ;

6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;

7.

8. стоматологична зъботехническа помощ;

9. медицински грижи при лечение в дома;

10. предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната.

11. предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели

12. медицинска експертиза на трудоспособността;

13. транспортни услуги по медицински показания.

15. медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за специални медицински цели, медицински изделия и високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а, 6б и ал. 1а и 3 от Закона за здравето, както и медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, финансирани с трансфер от Министерството на здравеопазването съгласно закона за бюджета на НЗОК за съответната година;

16.

17.

(2) Медицинската помощ по ал. 1, с изключение на т. 11, 12 и 15, се определя като пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, с наредба на министъра на здравеопазването.

(2а) С наредбата по чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето се определят критерии за класифициране на приоритетни многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ, които осигуряват достъп до дейности от пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК.

(3) С наредбата по ал. 2 се уреждат и критериите за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.

(4)

(4) Списъкът на заболяванията по ал. 3 се определя с решение на Надзорния съвет на НЗОК съобразно критериите, определени в наредбата по ал. 2, което се обнародва в „Държавен вестник“.

(5)

(5) Всички промени в списъка по ал. 4, които предвиждат увеличаване на разходите на НЗОК за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, не трябва да влизат в сила по-рано от изменението на закона за бюджета на НЗОК за съответната година или от влизането в сила на закона за бюджета на НЗОК за следващата бюджетна година.

(6)

(7)

(8)

(9) Условията, редът, механизмът и критериите за заплащане на съответните лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели и високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба по ал. 1, т. 11, 12 и 15 и ал. 20 се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването по предложение на Надзорния съвет на НЗОК.

(10) За лекарствените продукти за домашно лечение на територията на страната, за които стойността, заплащана от бюджета на НЗОК, се изчислява чрез групиране, в което не участват лекарствени продукти на други притежатели на разрешение за употреба, както и за тези с ново международно непатентно наименование, включени или за които е подадено заявление за включване в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, НЗОК и притежателите на разрешение за употреба или техни упълномощени представители ежегодно провеждат задължително централизирано договаряне на отстъпки, с изключение на генеричните лекарствени продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и на лекарствените продукти по чл. 29, ал. 1 и 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Видовете отстъпки, разпределяни в полза на НЗОК, техният минимален размер, както и условията и редът за тяхното договаряне и заплащане се определят с наредбата по ал. 9.

(15) Националната здравноосигурителна каса заплаща:

1. за медицинските изделия, предназначени за домашно лечение – на притежатели на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти;

2. за медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – на изпълнители на болничната медицинска помощ, на производители или търговци на едро с медицински изделия/техни упълномощени представители;

3. за медицинските изделия, помощните средства, приспособленията и съоръженията за хора с увреждания – на лица, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания.

(16) Условията и редът за заплащане и за сключване на индивидуални договори с производители или с търговци на едро с медицински изделия/техни упълномощени представители за доставка и заплащане на медицински изделия, приложими в болничната медицинска помощ, както и с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания – за заплащане на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, се определят с наредбата по ал. 9.

(17) Условията и редът за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели между директора на РЗОК и притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти се съгласуват от 9 представители на НЗОК и 9 представители на Българския фармацевтичен съюз, определени съответно от надзорния съвет на НЗОК и управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз, в съответствие с наредбата по ал. 8. Условията и редът за сключване на индивидуалните договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят търговците на дребно на лекарствени продукти, както и реда за сключване на договори с тях; 2. правата и задълженията на страните по договорите; 3. условията и реда за извършване на дейностите от търговците на дребно с лекарствени продукти; 4. критериите за качество и достъпност на дейностите по т. 3; 5. документация и отчетност; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 7. видовете санкции при нарушаване на договорите, както и реда за налагането им.

(18) Условията и редът по ал. 17 се обнародват в „Държавен вестник“ от управителя на НЗОК.

(18а) Индивидуалните договори по ал. 17, допълнителните споразумения към тях и документите, свързани със сключването, изменението и прекратяването им, може да се съставят и като електронен документ и се подписват от страните с квалифициран електронен подпис.

(18б) В случаите по ал. 18а индивидуалните договори, допълнителните споразумения към тях и документите се изпращат чрез информационната система за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление.

(19) За денталните дейности, включени в пакета, определен в наредбата по ал. 2, се допуска заплащане и/или доплащане от задължително здравноосигурените лица при условията и по реда на националния рамков договор за денталните дейности.

(20) В пакета, определен с наредбата по ал. 2, могат да бъдат включени лекарствени продукти, предназначени за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с коагулопатии.

(21) За лекарствените продукти по ал. 20, заплащани в болничната медицинска помощ извън стойността на оказваните медицински услуги, за които стойността, заплащана от бюджета на НЗОК, се изчислява чрез групиране, в което не участват лекарствени продукти на други притежатели на разрешение за употреба, както и за лекарствените продукти с ново международно непатентно наименование, включени или за които е подадено заявление за включване в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, НЗОК и притежателите на разрешение за употреба или техни упълномощени представители ежегодно провеждат задължително централизирано договаряне на отстъпки, с изключение на генеричните лекарствени продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и на лекарствените продукти по чл. 29, ал. 1 и 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Видовете отстъпки, условията и редът за тяхното договаряне и заплащане,, се определят с наредбата по ал. 9.

(22) След приключване на договарянето по ал. 10, 13 и 19 се сключват договори с притежателите на разрешенията за употреба на съответните лекарствени продукти или с техни упълномощени представители. Договорените отстъпки са задължителни за срока на действие на договорите и не могат да се изменят по начин, който води до увеличаване на разходите на НЗОК.

(23) За лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 и/или чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, или за техни терапевтични показания, за които е определено проследяване на ефекта от терапията съгласно чл. 259, ал. 1, т. 10 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, и в случаите когато е приложимо, Националната здравноосигурителна каса може да договори с притежателите на разрешения за употреба или с техни упълномощени представители заплащане в зависимост от ефекта от терапията при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 9. Съобразно резултатите от проследяването на ефекта от терапията, посочени в анализа по чл. 262в, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплатените от НЗОК средства за съответните лекарствени продукти или терапевтични показания не се възстановяват на НЗОК или се възстановяват от притежателите на разрешения за употреба или от техни упълномощени представители при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 9.

(23а) Заплащане в зависимост от ефекта от терапията по ал. 23, изречение първо може да бъде договорено под условие за лекарствен продукт с ново международно непатентно наименование, за който е подадено заявление за включване в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 и/или чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Договорът влиза в сила при включване на лекарствения продукт в списъка със задължение за проследяване на ефекта от терапията и заплащането му от НЗОК.

(24)

(25) Притежателите на разрешения за употреба на лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от бюджета на НЗОК, са длъжни при поискване от НЗОК да предоставят своевременно информация, свързана със заплащането и договарянето на отстъпки на съответните лекарствени продукти.

(26) Лекарствени продукти, за които съгласно наредбата по ал. 9 е предвидено провеждане на задължително централизирано договаряне на отстъпки, но такива не са договорени, не се заплащат от НЗОК.

(27) Договаряните отстъпки по ал. 10, 13 и 19 не могат да бъдат по-ниски от договорените отстъпки през предходната година.

(28) Изпълнителите на медицинска помощ не могат да закупуват лекарствени продукти по ал. 21 на цени, по-високи от цените, получени в резултат на договорените отстъпки по ал. 21.

(29) За всеки от лекарствените продукти, прилагани в болничната медицинска помощ, които се заплащат от НЗОК извън стойността на оказваните медицински услуги, НЗОК заплаща най-ниската стойност от всички договорени стойности в рамковите споразумения, сключени от министъра на здравеопазването в качеството му на Централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“, и стойността, на която лекарственият продукт е доставен на изпълнителите на болнична медицинска помощ, независимо дали те са възложители по Закона за обществените поръчки.

(29а) В случаите по ал. 29, когато няма действащи рамкови споразумения за съответната година, НЗОК не може да заплаща лекарствените продукти на стойност по-висока от най-ниската стойност между средно претеглената стойност, заплатена от НЗОК през предходните 6 месеца за всеки лекарствен продукт, и стойността, на която лекарственият продукт е доставен на съответния изпълнител на болнична медицинска помощ, независимо дали той е възложител по Закона за обществените поръчки. Средно претеглената стойност се определя и оповестява на интернет страницата на НЗОК при условия, по ред и критерии, определени в наредбата по ал. 9.

(29б) Когато за конкретен лекарствен продукт не може да бъде определена стойност, заплащана от НЗОК по реда на ал. 29а, НЗОК заплаща съответния лекарствен продукт на стойност не по-висока от максималната стойност по ал. 30.

(29в) Стойностите, на които НЗОК заплаща лекарствените продукти по ал. 29а и 29б, се актуализират и публикуват на всеки 6 месеца на интернет страницата на НЗОК по ред и в срок, определени в наредбата по ал. 9.

(29г) В случаите, когато стойността на конкретен лекарствен продукт, заплатена от НЗОК по реда на ал. 29а, е по-ниска с над 20 на сто от стойността, на която лекарственият продукт е доставен на съответния изпълнител на болнична медицинска помощ, независимо дали той е възложител по Закона за обществените поръчки, разликата между двете стойности се възстановява на съответния изпълнител на болнична медицинска помощ от съответния притежател на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти. Условията и редът за възстановяване на разликата по изречение първо се определят в договора, който се сключва между изпълнителя на болнична медицинска помощ и притежателя на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти.

(29д) В случаите по ал. 29а, за лекарствен продукт, за който референтната стойност се изчислява чрез групиране, в което не участват лекарствени продукти на същия или на друг/и притежател/и на разрешение за употреба, и за който през предходните 6 месеца е настъпило увеличение на стойността на опаковка, изчислена на база референтната стойност, НЗОК заплаща най-ниската стойност между максималната стойност по ал. 30 и стойността, на която лекарственият продукт е доставен на съответния изпълнител на болнична медицинска помощ, независимо дали той е възложител по Закона за обществените поръчки. Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарствения продукт по този ред до изтичане на 6 месеца от публикуването в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, съдържащ се на интернет страницата на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, на увеличението на стойността на опаковка, изчислена на база референтната стойност за съответния лекарствен продукт.

(30) Националната здравноосигурителна каса не може да заплаща на изпълнителите на болнична медицинска помощ и на притежателите на разрешение за търговия на дребно за лекарствените продукти стойност, която е по-висока от максималната стойност, определена за заплащане с публични средства по реда на наредбата по чл. 261а, ал. 5 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

(31) За референтните лекарствени продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и лекарствените продукти по чл. 31 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, се прилага механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, който ежегодно се приема с решение на Надзорния съвет на НЗОК съобразно средствата за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Надзорният съвет на НЗОК приема с решение методика за прилагане на механизма. Механизмът се приема след обнародването в „Държавен вестник“ на закона за бюджета на НЗОК за съответната година, но не по-късно от 31 януари на годината, за която се прилага. Механизмът се обнародва в „Държавен вестник“ от управителя на НЗОК.

(32) Механизмът по ал. 31 се прилага:

1. за референтните лекарствени продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение на територията на страната, и за референтните лекарствени продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани от НЗОК в болничната медицинска помощ извън стойността на оказваните медицински услуги, и

2. за лекарствените продукти по чл. 31 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение на територията на страната, и за лекарствените продукти по чл. 31 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани от НЗОК в болничната медицинска помощ извън стойността на оказваните медицински услуги, и

3. за притежателите на разрешения за употреба/техните упълномощени представители на лекарствените продукти по т. 1 и 2, за които механизмът е приложим при наличие на основанията и условията, установени в него, и

4. за календарната година, за която е приет.

(33) За прилагането на механизма по ал. 29 НЗОК и притежателите на разрешения за употреба или техни упълномощени представители ежегодно сключват договори до 1 март на съответната година, които влизат в сила от 1 януари на съответната година. Лекарствените продукти по ал. 30, т. 1, за които не са сключени договори до 1 март на съответната година, не се заплащат от НЗОК.

(34) Притежателите на разрешения за употреба на лекарствените продукти по ал. 32, т. 1 и 2 възстановяват превишените средства, установени при прилагане на механизма, при условията и по реда на наредбата по ал. 9. Възстановяването е в пълен размер на разходите на НЗОК за съответните лекарствени продукти над определените за тях целеви средства в закона за бюджета на НЗОК за съответната година, като се отчита и делът на резерва при решение на Надзорния съвет на НЗОК по чл. 15, ал. 1, т. 7.

(34а) Механизмът по ал. 31 не се прилага:

1. за генеричните лекарствени продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение на територията на страната, и за генеричните лекарствени продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани от НЗОК в болничната медицинска помощ извън стойността на оказваните медицински услуги, и

2. за лекарствените продукти по чл. 29, ал. 1 и 2 и чл. 30, ал. 1 и 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение на територията на страната, и за лекарствените продукти по чл. 29, ал. 1 и 2 и чл. 30, ал. 1 и 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани от НЗОК в болничната медицинска помощ извън стойността на оказваните медицински услуги.

(35) За медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, които се заплащат напълно извън стойността на оказваните медицински услуги, се прилага механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, който ежегодно се приема с решение на Надзорния съвет на НЗОК съобразно средствата за здравноосигурителни плащания за медицински изделия, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Надзорният съвет на НЗОК приема с решение методика за прилагане на механизма. Механизмът и методиката за прилагането му се приемат след обнародването в „Държавен вестник“ на закона за бюджета на НЗОК за съответната година, но не по-късно от 31 януари на годината, за която се прилага. Механизмът и методиката за прилагането му се обнародват в „Държавен вестник“ от управителя на НЗОК.

(36) Механизмът по ал. 35 се прилага за:

1. медицинските изделия, включени в списъка по чл. 30а, ал. 1 от Закона за медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ и заплащани напълно от НЗОК извън стойността на оказваните медицински услуги, и

2. производителите или търговците на едро с медицински изделия по т. 1, или техни упълномощени представители, за които механизмът е приложим при наличие на основанията и условията, установени в него, и

3. календарната година, за която е приет.

(37) За прилагането на механизма по ал. 35 НЗОК и производителите или търговците на едро, или техни упълномощени представители, ежегодно сключват договори до 1 април на съответната година, които влизат в сила от 1 януари на годината. Медицинските изделия по ал. 36, т. 1, за които не са сключени договори до 1 април на съответната година, не се заплащат от НЗОК.

Чл. 45а

(1) Административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17.

(2) Ако за сключването на административния договор в специален закон или подзаконов нормативен акт се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма.

(3) Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага чл. 53 от Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. За тях чл. 19б и чл. 19в от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат.

Чл. 46

(1) Редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите.

(2) Качеството на оказваната медицинска помощ, закупувана от НЗОК, трябва да отговаря на утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика

(3)

Чл. 47

Закупуването на оказаната на осигуреното лице медицинска помощ се извършва от РЗОК, като средствата се превеждат на предоставилия я изпълнител.

Чл. 48

Националната здравноосигурителна каса е длъжна да информира системно осигурените относно мерките за опазване и укрепване на здравето им.

Чл. 49

(отменен)

Когато установят условия на труд и други вредни фактори на околната среда, които заплашват здравето на осигурените, лекарите-контрольори уведомяват незабавно работодателя, органите по безопасност на труда, държавния здравен контрол, държавния ветеринарно-санитарен контрол и органите по опазване на околната среда за вземане на необходимите мерки.

Чл. 50

При ползване на медицинската помощ осигурените лица са длъжни да представят документ за самоличност, а изпълнителите на медицинска и дентална помощ да извършат проверка на здравноосигурителния статус на лицата съгласно данни на Националната агенция за приходите.

Чл. 51

Медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 и договореното в НРД, както и разходите за клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия не се закупува от НЗОК.

Чл. 52

(1) Изпълнителите на медицинска помощ, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, включена в пакета, определен с наредбата по чл. 45, ал. 2, са длъжни да оказват на задължително здравноосигурените лица, без да изискват и приемат от тях плащане и/или доплащане, съответната медицинска помощ при спазване на утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, правилата за добра медицинска практика, фармако-терапевтичните ръководства по чл. 259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и осигуряване защита правата на пациента.

(2) Неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните им медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето.

(3) В наредбата по чл. 4, ал. 3 се определят и условията и редът за предоставяне на допълнителни услуги извън оказаната медицинска помощ по ал. 1.

Чл. 55а

(отменен)

(1) Прогнозните обеми, цените и методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се разработват от Министерството на финансите.

(2) При разработване на прогнозните обеми, цените и методиките по ал. 1 Министерството на финансите взема становището на националните консултанти по чл. 6а от Закона за здравето и на други водещи специалисти по отделните медицински специалности, посочени от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз.

Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори.

Чл. 55а

Чл. 55б

(отменен)

(1) Към министъра на финансите се създава Консултативен съвет, който разглежда и дава становища относно обемите, цените и методиките, разработени по реда на чл. 55а.

(2) Консултативният съвет по ал. 1 включва заместник-министър на здравеопазването, заместник-министър на труда и социалната политика и по един представител на НЗОК, Националната агенция за приходите, Министерството на финансите, Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и един представител, определен от представителните организации за защита правата на пациентите. Поименният състав на съвета се определя със заповед на министъра на финансите по предложение на съответните ведомства и организации.

(3) Министърът на финансите е председател на съвета по ал. 2 по право.

(4) Организацията и редът за работа на Консултативния съвет се определят в правилник, издаден от министъра на финансите.

Чл. 55в

(отменен)

(1) Обемите, цените и методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се приемат ежегодно с постановление на Министерския съвет, по предложение на министъра на финансите.

(2) Предложението на министъра на финансите по ал. 1 се изготвя в съответствие със становището на Консултативния съвет по чл. 55б, утвърдените медицински стандарти и Правилата за добра медицинска практика.

Чл. 55г

(отменен)

(1) Прогнозните обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се разработват от НЗОК.

(2) При разработване на прогнозните обеми и цени по ал. 1 НЗОК взема становището на националните консултанти по чл. 6а от Закона за здравето.

(3) За разработване на прогнозните обеми и цени изпълнителите на медицинска помощ са длъжни при поискване да предоставят на НЗОК/РЗОК информация по определени от НЗОК медицински и финансови параметри.

(4) Прогнозните обеми и цени по ал. 1 се изготвят в съответствие с утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарти и Правилата за добра медицинска практика.

(5) Прогнозните обеми и цени по ал. 1 се одобряват от надзорния съвет на НЗОК по предложение на управителя на НЗОК в съответствие със становището на министъра на финансите и на министъра на здравеопазването.

Чл. 55д

(отменен)

(1) Обемите и цените на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се договарят ежегодно в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година след внасяне на проекта на закон за бюджета на НЗОК за следващата календарна година за разглеждане от Народното събрание.

(2) Обемите и цените по ал. 1 на медицинските дейности се договарят от 10 представители на НЗОК и 10 представители на Българския лекарски съюз.

(3) Обемите и цените по ал. 1 на денталните дейности се договарят от 9 представители на НЗОК и 9 представители на Българския зъболекарски съюз.

(4) Статутът на съсловните организации по ал. 2 и 3 и редът за определяне на представителите им за участие в договарянето и приемането на обемите и цените по ал. 1 се уреждат със Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина.

(5) Представители на НЗОК по ал. 2 и 3 са членове на надзорния съвет и управителят на НЗОК.

(6) Обемите и цените на медицинските дейности по ал. 2 и на денталните дейности по ал. 3 се приемат с мнозинство от не по-малко от 7 представители на НЗОК и 7 представители на съсловните организации на лекарите, съответно на лекарите по дентална медицина.

(7) Обемите и цените по ал. 6 се приемат в срок до 14 дни от обнародването на закона за бюджета на НЗОК за следващата календарна година.

(8) Обемите и цените, приети по реда на ал. 6, се обнародват в „Държавен вестник“ и са задължителни за НЗОК, РЗОК и за изпълнителите на медицинска помощ.

(9) Когато обемите и цените на медицинската помощ по ал. 1 не бъдат приети при условията и в сроковете, определени в този закон, управителят на НЗОК внася одобрените по реда на чл. 55г, ал. 5 обеми и цени чрез министъра на здравеопазването за приемане от Министерския съвет заедно със становището на министъра на финансите и на министъра на здравеопазването не по-късно от последния работен ден на текущата година.

Чл. 55е

(отменен)

(1) Методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се разработват от НЗОК и се изпращат за становище на министъра на финансите и на министъра на здравеопазването .

(2) Методиките по ал. 1 се одобряват от надзорния съвет на НЗОК по предложение на управителя на НЗОК в съответствие със становището на министъра на финансите и на министъра на здравеопазването.

(3) Управителят на НЗОК внася одобрените по реда на ал. 2 методики чрез министъра на здравеопазването за приемане от Министерския съвет, заедно със становището на министъра на финансите и на министъра на здравеопазването.

(4) Методиките по ал. 1 се актуализират при необходимост по реда на приемането им.

Чл. 58а

(отменен)

Националната здравноосигурителна каса сключва договори с лечебни заведения, които подлежат на задължителна акредитация по реда на Закона за лечебните заведения, след получаване на положителна акредитационна оценка за цялостна медицинска дейност и за съответните медицински дейности.

Чл. 59а

(1) В 30-дневен срок от влизането в сила на НРД съответно на анекса по чл. 53, ал. 3 към НРД лечебните заведения подават заявления в РЗОК за сключване на договор.

(2) Документите, които се представят към заявлението за сключване на договор, се определят с НРД.

(3) Националната здравноосигурителна каса, РЗОК и служителите им не могат да изискват от изпълнителите представяне на документи, както и да поставят условия, които не се съдържат в НРД освен в случаите по ал. 6 и по чл. 59, ал. 3, изречение второ.

(4) В случаите по чл. 54, ал. 9 срокът по ал. 1 започва да тече от деня на обнародването на решението на надзорния съвет на НЗОК в „Държавен вестник“.

(5) Когато поради промени в действащото законодателство е необходимо сключване на допълнителни споразумения, заявленията по ал. 1 се подават в 30-дневен срок от влизането в сила на съответната промяна.

(6) В случаите по чл. 54, ал. 8 лечебните заведения, които не са били изпълнители на медицинска помощ през предходната година, подават заявленията по ал. 1 в срокове, определени с решение на надзорния съвет на НЗОК.

Чл. 59б

(1) Директорът на РЗОК в срок от 30 дни от подаване на заявлението сключва договор съответно допълнително споразумение с изпълнителите, които отговарят на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в.

(2) В срока по ал. 1 директорът на РЗОК издава заповед, с която прави мотивиран отказ за сключване на договор съответно допълнително споразумение в случаите, когато лечебното заведение не отговаря на условията и критериите по ал. 1.

(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като оспорването не спира изпълнението на заповедта.

(4) Директорът на РЗОК не може да сключва договори, съответно допълнителни споразумения, с лечебни заведения, които не са подали заявления в сроковете по чл. 59а, ал. 1, 4, 5 и 6, независимо от причините за това.

(5) Предметът на договорите и допълнителните споразумения, сключени с РЗОК, не може да се разширява.

(6) Забраните по ал. 4 и 5 се отнасят за срока на действие на НРД в частта по чл. 55, ал. 2, т. 3а и решението по чл. 54, ал. 9, приложими през съответния период.

(7) Алинеи 4 и 5 не се прилагат за лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове, получили разрешение за осъществяване на лечебна дейност след провеждане на процедурата по чл. 37а, съответно по чл. 37б от Закона за лечебните заведения, в която НЗОК е дала положително становище за финансиране на съответните дейности, както и за лечебни заведения за извънболнична помощ в случаите, когато е установена недостатъчност от съответната извънболнична помощ въз основа на извършена оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта.

(8) За извършване на оценка на потребностите от извънболнична помощ в случаите по ал. 7 директорът на РЗОК изпраща по служебен ред искане до директора на съответната регионална здравна инспекция. Директорът на регионалната здравна инспекция извършва оценката и изпраща на РЗОК удостоверение относно наличието или липсата на потребност от съответната медицинска помощ в 14-дневен срок от постъпване на искането.

(9) Разпоредбата на ал. 7 се прилага доколкото със закона за бюджета на НЗОК за съответната година не е установено друго.

Чл. 59в

Критерии за достъпност и качество на медицинската помощ са:

1. обезпеченост на лечебното заведение по чл. 9 от Закона за лечебните заведения с медицински специалисти на основен трудов договор;

1а. спазване на изискването по чл. 59, ал. 10, освен в случаите по чл. 59, ал. 12 и 12а;

2. наличие на нормативно определената и технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебното заведение;

3. осигуряване от лечебното заведение по чл. 9 от Закона за лечебните заведения на непрекъснато 24-часово изпълнение на медицинска помощ при спешни състояния;

4. предоставяне на медицинска помощ в съответствие с утвърдените медицински стандарти и Правила за добра медицинска практика.

Чл. 60

(1) Не са обект на договаряне и заплащане от страна на НЗОК научна дейност и обучение на медицински специалисти, извършвани от здравни заведения.

(2) Не е обект на договаряне и заплащане от страна на НЗОК извършваната лечебна дейност по стоматология при обучение на студенти, докторанти и специализанти.

Чл. 61

Директорът на РЗОК може да сключи договор и с лекари и стоматолози на извънболнична практика, които имат договор с болница, намираща се на същата територия. В договора се уреждат условията и редът за закупуване на медицинската помощ, оказана в болницата.

Чл. 62

(1) Директорът на РЗОК може да сключи договор за оказване на извънболнична помощ с лекари и стоматолози, работещи в болница, при условие, че на същата територия няма достатъчно лекари на извънболнична практика от същата специалност и не се нарушава дейността на болницата.

(2) За целите на сключването на договор по ал. 1 директорът на РЗОК изпраща по служебен ред искане до директора на съответната регионална здравна инспекция за извършване на преценка за недостатъчност. Преценката за недостатъчност се извършва въз основа на потребностите от медицинска помощ съгласно Националната здравна карта.

(3) Директорът на регионалната здравна инспекция извършва преценката по ал. 2 и изпраща по служебен ред на РЗОК удостоверение относно наличието или липсата на недостатъчност от съответните специалисти в 14-дневен срок от постъпване на искането.

Чл. 63

(1) Националната здравноосигурителна каса изгражда информационна система, която съдържа:

1. регистър на осигурените лица, включващ: паспортни данни; уникален идентификационен номер; основанието за осигуряване по чл. 33; заплатените вноски; количеството и видовете медицинска помощ, получена от съответното лице, и тяхната цена;

2. регистър на изпълнителите на медицинска помощ с паспортните и професионалните данни на изпълнителя, договора, сключен с него, информация за извършените от него дейности и заплатените му суми;

3. данни за лекарствените средства от списъците по чл. 55, ал. 3, т. 7 и сумите за тях, заплатени от НЗОК;

3а. регистър на специалистите, работещи в лечебни заведения в изпълнение на договори с НЗОК, с имената и професионалните им данни; придобита специалност, договорите с НЗОК, в изпълнение на които работят; вид медицинска помощ, оказвана в изпълнение на съответния договор; брой договори, по които работят;

4. информация от дейността на контролните органи;

5. административна информация, осигуряваща дейността на НЗОК.

(2) Националната здравноосигурителна каса осигурява достъп на Министерството на здравеопазването до информационната система по ал. 1 по реда на чл. 68, ал. 7.

Чл. 64

(1) Всеки осигурен има право да получи от НЗОК наличната информация за ползваната от него през последните 5 години медицинска и дентална помощ и нейната цена.

(2) Всеки осигурен има право при поискване да получи достъп от съответната РЗОК до необходимата информация за изпълнителите на медицинска помощ и аптеките, сключили договори с РЗОК в съответния регион, съдържаща следните данни:

1. за извънболнична помощ – име, вид на лечебното заведение, адрес, управителни органи, лекари и стоматолози, работещи в него, техните специалности, служебни телефони, извършвани високоспециализирани медицински дейности по НРД;

2. за болнична помощ – име, вид на болницата, адрес, управителни органи, телефони, отделения, извършвани медицински дейности по НРД;

3. за аптеки – име, адрес, управител, телефони, работно време, отпускани групи лекарства, съгласно индивидуалния договор с НЗОК.

(3) Информацията по ал. 3 е публична и се поддържа, разпространява и предоставя по ред, определен в правилника за устройството и дейността на НЗОК.

Чл. 64а

(1) Лечебните заведения – изпълнители на медицинска помощ, са длъжни да обявят на общодостъпни места в сградата си информация относно:

1. здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК;

2. стойността, на която НЗОК закупува здравните дейности по ал. 1;

3. безплатно предоставяните медицински услуги по чл. 82 от Закона за здравето;

4. случаите, когато лицата имат право на целеви средства от държавния бюджет и начина на отпускането им;

5. случаите, когато лицата заплащат медицинска помощ, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, и нейната цена, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето;

6. информация за застрахователите по чл. 83, ал. 1, с които имат сключен договор;

7. списък на заболяванията, при които задължително здравноосигурените лица са освободени от заплащане на сумите по чл. 37, ал. 1.

(2) Информацията по ал. 1 се обявява и на интернет страницата на лечебните заведения или се оповестява по друг обичаен начин. Информация по ал. 1 се публикува и на официалната интернет страница на Министерството на здравеопазването съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения.

(3) Лечебните заведения по ал. 1 са длъжни да издават на пациентите финансов документ за всички заплатени от тях суми във връзка с обслужването им.

Чл. 65

Изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да предоставят на НЗОК/РЗОК информация за извършената от тях дейност при определените в НРД условия, ред и обем.

Чл. 66

(1) В информационната система на задължителното здравно осигуряване се използват приетите в страната кодове и номенклатури за регистрация и отчитане на дейностите по здравното обслужване.

(1а) Лекарствените продукти, на които не е проверена автентичността чрез показателите за безопасност по чл. 168, ал. 8 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и не е дезактивиран индивидуалният идентификационен белег в системата от регистри в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2016/161 на Комисията от 2 октомври 2015 г. за допълване на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на подробни правила за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба (ОВ, L 32/1 от 9 февруари 2016 г.) от изпълнителите на болнична медицинска помощ и притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, сключили договор с НЗОК, не се заплащат от НЗОК. Обменът на данни за лекарствените продукти по изречение първо се осъществява по реда на чл. 272в от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

(2)

(3) Данните и документацията по ал. 3 могат да се предоставят от изпълнителите на РЗОК и само на електронен или магнитен носител в съгласуван с НЗОК формат.

Чл. 67

Данните за осигурените лица се съхраняват в НЗОК 5 години след приключване на здравното им осигуряване, а за изпълнителите – 5 години след прекратяване на съответния договор с НЗОК.

Чл. 68

(1) Данни, свързани с личността на осигурения, могат да се използват само за:

1. установяване на осигурителното отношение с НЗОК;

2. разплащане с изпълнител на медицинска помощ;

3. изготвяне на електронна здравноосигурителна карта, медицински или финансов документ;

4. установяване на суми, подлежащи на събиране или възстановяване на платеца на вноските или на изпълнителя на медицинска помощ;

5. установяване на нанесени вреди на осигурения по време на оказване на медицинска помощ;

6. упражняване на финансов и медицински контрол.

(2) Данни, свързани с изпълнителя на медицинска помощ, могат да се ползват само за:

1. водене на регистър на изпълнителите на медицинска помощ;

2. закупуване на оказаната от него медицинска помощ;

3. упражняване на контрол по изпълнението на договорите.

(3) Националната здравноосигурителна каса не може да изисква в първичните медицински документи, достъп до които имат осигурени и трети лица, други данни за лекарите и стоматолозите освен име, специалност, адрес, телефон на практиката, личен професионален код и регистрационен номер на лечебното заведение.

(4) Освен в случаите по ал. 1 и 2 НЗОК може да предостави данни на държавни органи за личността на осигурено лице или за изпълнител, ако това е предвидено със закон.

(5) Служителите на централното управление на НЗОК или на РЗОК нямат право да разпространяват данни, свързани с личността на осигурено лице, изпълнител на медицинска помощ или работодател освен в случаите, предвидени със закон.

(6) Органите на управление и служителите на НЗОК и РЗОК нямат право да дават професионална оценка и да коментират дейността на изпълнителите на медицинска помощ, както и пряко или косвено да отправят препоръки и насочват пациенти към определени изпълнители.

(7) Националната здравноосигурителна каса и РЗОК са длъжни да предоставят исканата от Министерството на здравеопазването информация. За предоставяне на исканата информация с изключение на информацията от регистрите, информационните бази от данни и системи на НЗОК по чл. 28г, ал. 4 от Закона за здравето се сключва споразумение между НЗОК и Министерството на здравеопазването, в което се определят исканите данни, тяхното съдържание и редът за предоставяне на информацията, при спазване на изискванията на наредбата по чл. 3, ал. 2 от Закона за киберсигурност.

(8) След подписване на рамково споразумение или при изменение на това рамково споразумение, направено по реда на Закона за обществените поръчки, министърът на здравеопазването в качеството му на Централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“ изпраща информация в НЗОК.

(9) При закупуване на оказаната по договор с НЗОК медицинска помощ и при заплащане по договор с НЗОК на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 и 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели съответствието между отчетените в НЗОК медицинска помощ и лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 и 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели с подадената информация към информационната система на НЗОК се извършва чрез обмен на информация между НЗОК и Министерството на здравеопазването. За осъществяване на обмена на информация се сключва споразумение между НЗОК и Министерството на здравеопазването, в което се определят исканите данни, тяхното съдържание и редът за предоставяне на информацията, при спазване на изискванията на наредбата по чл. 3, ал. 2 от Закона за киберсигурност.

(10) При създаване на електронни документи в Националната здравноинформационна система, с които се удостоверява извършването на дейности, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, се извършва предварителна автоматизирана проверка с данните и автоматизирания контрол от информационната система на Националната здравноосигурителна каса по ред, определен от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса.

Чл. 69

Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изготвя и представя в Министерството на здравеопазването и НЗОК информация за осигурените лица, за размера на събраните здравноосигурителни вноски и тенденциите за тяхната събираемост по ред, определен в инструкция, издадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и директора на НЗОК.

Чл. 70

(1) Контролът по изпълнението на бюджета на НЗОК се осъществява от Сметната палата.

(2) При осъществяване на контрола по ал. 1 Сметната палата в доклада по чл. 6, ал. 5 от Закона за Сметната палата изразява становище и за начина на прилагане на механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 31 и 35, и на методиките за прилагането им.

(3) Сметната палата изпраща за сведение доклада по ал. 2 на министъра на здравеопазването.

(4) Въз основа на доклада на Сметната палата по ал. 2 министърът на здравеопазването може да отправи предложение до Надзорния съвет на НЗОК за изменение и/или допълнение на механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 31 и 35, и на методиките за прилагането им.

(5) Цялостният финансов контрол на НЗОК се осъществява по реда на Закона за държавната финансова инспекция.

Чл. 71

Контролът върху дейността на директора на НЗОК и директорите на РЗОК включително по изпълнението на разпоредбата на чл. 44а се осъществява от надзорния съвет съгласно разпоредбите на този закон и правилника за устройството и дейността на НЗОК.

Чл. 72

(1) Директорът на НЗОК упражнява цялостен контрол върху дейността по задължителното здравно осигуряване. Директорът на НЗОК задължително възлага проверка в 14-дневен срок от получаването на одитния доклад на председателя на Сметната палата по чл. 57, ал. 1 от Закона за Сметната палата за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност.

(2) Контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК.

(3) Служителите на НЗОК по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. За издаване на заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка на територията на друга РЗОК контрольорите се определят по предложение на директора на РЗОК, на която са служители.

(4) При извършване на проверките по ал. 3 могат да присъстват експерти на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, които не са в договорни отношения с проверявания изпълнител на медицинска помощ. Експертите предоставят писмени становища, които са неразделна част от протокола по чл. 74, ал. 3.

(5) Служителите на НЗОК по ал. 2 и контрольорите осъществяват внезапен контрол по изпълнение на договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ, контрол преди заплащане на оказаната медицинска и/или дентална помощ и последващ контрол.

(6)

(7)

(8) Проверките по ал. 6 се извършват в срок до два месеца от постъпване на съответната жалба, като за резултатите от проверката се уведомява жалбоподателят.

(6) За изпълнение на контролните си правомощия по ал. 1 директорът на НЗОК може със заповед да разпореди извършване на проверка от РЗОК с участието на служители на НЗОК.

(9) Контролът по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение на територията на страната както и на високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, се осъществява от лицата по ал. 2 по ред, предвиден в акта по чл. 45, ал. 17, уреждащ условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

(10) Условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 2, 3, 4, 5, 6 7, 8 и 9 се определят с инструкция, издадена от управителя на НЗОК.

Чл. 73

(1) Контролните органи по чл. 72, ал. 2 имат право:

1. да извършват проверки по приходите на НЗОК;

2. да проверяват отчетните документи на изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ, регламентирани в НРД;

3. да извършват контрол по законосъобразността на финансовата дейност на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ по договорите им с РЗОК;

4. да извършват проверки по жалби на осигурени лица и работодатели, свързани с финансови нарушения, допуснати от изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ по договорите им с НЗОК.

5. да проверяват наличието на плащания от задължително здравноосигурени лица на изпълнителите, техния размер и основание, в случаите, когато е оказана медицинска и/или дентална помощ по договор с НЗОК;

6. да проверяват договорите на изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ, сключени с други лечебни заведения за изпълнение на част от дейността по договора с НЗОК в случаите, предвидени в НРД;

7. да проверяват съответствието на дейността на изпълнителите с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД в съответствие с чл. 59в;

8. да проверяват вида и обема на оказаната медицинска и/или дентална помощ по договор с НЗОК;

9. да проверяват вида и количествата на закупените от изпълнителите на болнична медицинска помощ и вложени при изпълнение на договора с НЗОК медицински изделия, прилагани в условията на болничната медицинска помощ, заплащани от НЗОК напълно или частично;

10. да проверяват съответствието между оказаната медицинска и/или дентална помощ и заплатените за нея суми от НЗОК;

11. да проверяват издаването от изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ на пациентите на финансови документи за всички заплатени от пациента суми във връзка с оказаната им медицинска помощ;

12. да извършват проверки за съответствието на структурата и дейността на лечебните заведения – изпълнители на медицинска помощ, и на организацията на медицинската помощ в тях с изискванията на Закона за здравето, Закона за лечебните заведения и на подзаконовите нормативни актове по прилагането им по повод извършена от съответните лечебни заведения конкретна дейност по договор с РЗОК;

13. да извършват проверки за спазване на изискванията при предписване на лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания, високоспециализирани уреди и апарати за индивидуална употреба, заплащани от НЗОК, включително и на утвърдените фармако-терапевтични ръководства.

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 контролните органи по чл. 72, ал. 2 имат право на достъп до информация от работодателите, осигурените и изпълнителите.

(3) Контролните органи по чл. 72, ал. 2 нямат право да разпространяват данни, станали им известни при извършването на дейността по ал. 1, освен в случаите, предвидени в закон.

(4)

(4) Изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ, търговците на едро и на дребно с лекарствени продукти и лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, са длъжни да осигурят достъп на длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 до помещенията, в които се изпълнява дейността по сключения договор, съответно се съхраняват документи, лекарствени продукти, диетични храни за специални медицински цели, медицински изделия и/или високоспециализирани уреди/апарати за индивидуална употреба и помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания при спазване на здравните изисквания.

(5)

(5) Лицата по ал. 4 са длъжни да представят на длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 исканите от тях описи, справки, сведения, декларации, обяснения, рекапитулации и други документи и информация, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения.

(6)

Чл. 74

(1)

1.

2. вида и обема на оказаната медицинска или дентална помощ;

3. вида и количествата на предписаните лекарствени средства;

4. съответствието между оказаната медицинска или дентална помощ и заплатените суми.

(2) Контролните органи по чл. 72, ал. 2 осъществяват дейността си чрез планови и внезапни проверки и по повод подадени жалби.

(3) При установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. Екземпляр от протокола се предоставя на лицето – обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина.

(4) Лицето – обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК, с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3.

(5) Когато лицето – обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации управителят на НЗОК, съответно, директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция.

Чл. 75

(отменен)

(1) В случаите, когато лицето оспори констатациите на лекаря-контрольор, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия.

(2) Арбитражната комисия се състои от 6 членове – равен брой представители на РЗОК и на районната колегия на съответната съсловна организация на лекарите или на стоматолозите.

(3) Арбитражната комисия се произнася в 1-месечен срок от получаване на преписката.

(1) В случаите, когато лицето оспори констатациите на лекаря-контрольор или лекаря по дентална медицина-контрольор, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия.

(2) Арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти.

(3) В арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на лекаря-контрольор или лекаря по дентална медицина-контрольор по чл. 74, ал. 3.

(4) Броят на представителите на РЗОК в състава на всяка арбитражна комисия е равен на общия брой представители на съсловните организации по ал. 2.

(5) Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17.

(6) Арбитражната комисия се произнася с решение в едномесечен срок от получаване на преписката.

Чл. 75

Чл. 76

(отменен)

(1) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на лекаря-контрольор, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска помощ.

(2) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(1) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на лекаря-контрольор или лекаря по дентална медицина-контрольор, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ.

(2) Санкциите по ал. 1 се налагат със заповед на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на лекаря-контрольор или лекаря по дентална медицина-контрольор, и се съобщава на лицето.

(3) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 76

Чл. 76а

(1) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите.

(2) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето – обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола.

(3) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ.

(4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 76б

(1) Когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД управителят на НЗОК, съответно, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в този закон или в НРД.

(2) В случаите по ал. 1 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция.

Чл. 76в

Протоколите по чл. 74, ал. 3 и чл. 76а, ал. 2 и протоколите в случаите на констатирано нарушение с получаване на суми без правно основание по чл. 76б се връчват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 77

Физическите и юридическите лица са длъжни да предоставят на контролните органи на НЗОК исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и други носители на информация, свързани с осъществяване на здравното осигуряване, и да оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения.

Чл. 78

Националната здравноосигурителна каса може да извършва експертиза при необходимост от:

1. медицинска помощ, ако стойността ѝ надхвърля 200 пъти минималната работна заплата за страната;

2. скъпоструващи лекарствени продукти в случаите, предвидени в НРД;

3.

Чл. 79

(1) Експертизата по чл. 78 се извършва от комисии в централното управление на НЗОК и РЗОК по ред, определен в правилника за устройството и дейността на НЗОК, в срок до два месеца от постъпване на заявление, което налага извършване на експертизата.

(2) За извършване на експертиза по чл. 78, т. 2 надзорният съвет на НЗОК с решение приема, отменя или изменя изискванията за провеждане на лечение на конкретни заболявания със скъпоструващи лекарствени продукти, след становище на съответния експертен съвет по медицинска специалност или медицинска дейност по чл. 6а, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето. Решението се обнародва в „Държавен вестник“.

(3) Изискванията по ал. 2 се приемат, отменят или изменят в сроковете, определени в правилника за устройството и дейността на НЗОК.

Чл. 80

(отменен)

Споровете по изпълнение на договорите между НЗОК, РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се решават по съдебен ред, ако не се достигне до съгласие чрез арбитраж.

Чл. 81

Тази глава урежда доброволното здравно осигуряване.

Чл. 82

(1) Доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането.

(2) Не са доброволно здравно осигуряване договорите за медицинска застраховка, сключени по повод на пътувания извън територията на Република България.

(3) Не се смята за доброволно здравно осигуряване и дейността на изпълнители на медицинска помощ по договори с физически и юридически лица за извършване на медицински услуги, когато те са с определен вид, обем и цени.

Чл. 83

(1) Дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква „А“ на приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

(2) При изпълнение на задълженията си по договорите за медицинска застраховка застрахователите имат право да изискват от изпълнителите на медицинска помощ и от доставчиците на здравни стоки писмена информация и документи за изпълнената от тях здравна услуга или за доставената от тях здравна стока на застрахованото лице. Информацията по изречение първо включва диагноза, предписано лечение, медицинска документация относно лечението, лекарствени продукти, медицински изделия, консумативи и материали, вложени в лечението, вида и обхвата на услугата, действащия в изпълнителя или доставчика ценоразпис на услугата.

(3)

(4)

Чл. 84

(отменен)

(1) Здравноосигурителните договори са писмени договори, сключени между здравноосигурителни дружества, лицензирани по този закон, и физически или юридически лица.

(2) Страна по договора е самоосигуряващото се лице, ако внася здравноосигурителна премия за своя сметка.

(3) Страна по договора са работодатели, членове на семейства и други осигуряващи, които осигуряват за своя сметка физически лица. В този случай осигуряващите са длъжни да разяснят на осигурените лица правата и задълженията им по договора, изпълнителите на медицинска помощ, условията и реда за получаване на здравните услуги и стоки.

(4) Страна по договора са едновременно осигуряващите и осигурените лица, когато внасят съвместно части от здравноосигурителната премия.

(5) По отношение на здравноосигурителните договори се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон за търговските сделки и на Кодекса за застраховането., доколкото в този закон не е предвидено друго.

Чл. 85

(1) Дейността по предоставянето на здравни услуги се извършва от изпълнители на медицинска помощ.

(2) Видът, цените, условията и редът за извършване на здравните услуги по ал. 1 се определят с договори между изпълнителите на медицинска помощ и застрахователите по чл. 83, ал. 1.

(3)

Чл. 86

(отменен)

Държавният надзор върху дейността по доброволно здравно осигуряване се осъществява от Комисията за финансов надзор и от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор", по реда на този закон и на Закона за Комисията за финансов надзор.

Чл. 87

(1) Доброволното здравно осигуряване може да се извършва чрез възстановяване на разходи или чрез абонаментно обслужване.

(2) Доброволното здравно осигуряване чрез възстановяване на разходи е форма, при която здравноосигурителното дружество частично или изцяло възстановява разходите за здравно обслужване на осигурените лица при настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори случаи. Разходите могат да се възстановяват както на изпълнителите, така и на осигурените лица за предоставените или за заплатените здравни услуги и стоки.

(3) Доброволното здравно осигуряване чрез абонаментно обслужване е форма, при която здравноосигурителното дружество при настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори случаи осигурява предоставянето на определени здравни услуги и стоки на осигурените лица от определени изпълнители на медицинска помощ, с които здравноосигурителното дружество е сключило договор.

Чл. 88

(1) Дейността по доброволно здравно осигуряване се осъществява чрез предлагане, сключване и изпълнение на здравноосигурителни договори.

(2) Здравноосигурителният договор задължително съдържа:

1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър; номер и дата на издаване на лицензията на здравноосигурителното дружество;

2. здравноосигурителните пакети, включени в договора, вида, обхвата и условията за предоставяне на здравните услуги и стоки;

3. размера, сроковете и начина на заплащане на здравноосигурителната премия;

4. общите условия на здравноосигурителните пакети, включени в договора.

(3) Общите условия по здравноосигурителните пакети ясно и недвусмислено определят:

1. покритието и изключенията от него;

2. условията, реда и сроковете за заплащане на здравноосигурителните премии, както и последиците от неплащане или неточно плащане;

3. условията и реда за ползване на здравните услуги и за получаване на здравните стоки;

4. условията, реда и сроковете за възстановяване на направени разходи; 5.условията, реда и сроковете за прекратяване или изменение на здравноосигурителното правоотношение.

(4) При предлагане и сключване на здравноосигурителни договори здравноосигурителните дружества са длъжни да спазват принципа на доброволността и добросъвестно да разясняват условията, правата и задълженията по здравноосигурителния договор с оглед защита интересите на осигурените лица.

(5) Здравноосигурителните дружества са длъжни да пазят в тайна информацията, свързана със сключените здравноосигурителни договори, както и информацията, свързана с личните данни и здравословното състояние на осигурените лица. Разкриването на такава информация може да стане само със съгласието на осигуреното лице пред Комисията за финансов надзор и нейните органи, както и в случаите, изрично предвидени със закон.

Чл. 88а

(1) Отчитането на пола като актюерски фактор при определяне размера на здравноосигурителната премия се допуска, в случай че здравноосигурителното дружество ползва надеждна и периодично актуализирана публична статистическа информация, от която е видно, че полът е определящ актюерски фактор при оценката на здравноосигурителния риск. В този случай здравноосигурителното дружество представя на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, тарифата си по съответния здравноосигурителен пакет, придружена с необходимата статистическа обосновка.

(2) Здравноосигурителното дружество не може да намалява размера на дължимото при възстановяване на разходи, съответно при осигуряване на здравни услуги и стоки, въз основа на пола на осигурените лица.

(3) Разходите, свързани с бременност и майчинство, не могат до водят до разлики при определянето на премиите и плащанията.

Чл. 89

Здравноосигурителните дружества могат да притежават акции и дялове в лечебни заведения.

Чл. 90

(1) Собствените средства на здравноосигурителното дружество, намалени с нематериалните активи, трябва да бъдат най-малко равни на границата на платежоспособност.

(2) Гаранционният капитал съставлява една трета от границата на платежоспособност, но не може да бъде по-малък от 400 хил. лв.

(3) Общият размер на дълготрайните материални и нематериални активи, необходими за осъществяване на дейността на здравноосигурителното дружество, не могат да надвишават 75 на сто от собствения капитал, намален с невнесения основен капитал.

Чл. 90а

Комисията за финансов надзор издава наредба, с която се определят:

1. елементите, които се включват при изчисляване на размера на собствените средства;

2. границата на платежоспособност и методите, по които тя се изчислява.

Чл. 90б

(1) При нарушение на чл. 90, ал. 1 здравноосигурителното дружество по нареждане на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" представя план за достигане на границата на платежоспособност.

(2) Когато собствените средства, намалени с нематериалните активи, спаднат под установения гаранционен капитал, здравноосигурителното дружество представя за одобряване на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" краткосрочен план за допълнително набиране на собствени средства.

(3) В случаите на ал. 3 заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" определя срок за набиране на собствени средства до установения размер на гаранционния капитал.

Чл. 90в

(1) Здравноосигурителното дружество е длъжно да създаде общи и здравноосигурителни резерви.

(2) Общите резерви се състоят от:

1. резервен фонд по чл. 246 от Търговския закон;

2. други фондове и резерви, ако е предвидено в устава на здравноосигурителното дружество.

(3) Здравноосигурителните резерви се състоят от:

1. запасен фонд;

2. резерви за предстоящи плащания;

3. пренос-премиен резерв;

4. други резерви, одобрени от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор".

(4) Комисията за финансов надзор одобрява наредба за реда и методиката за образуване на здравноосигурителни резерви. Здравноосигурителното дружество поддържа здравноосигурителни резерви съгласно наредбата по изречение първо в размер, съответстващ на задълженията по здравноосигурителните договори.

Чл. 90г

(1) Когато здравноосигурителното дружество е изчислило границата на платежоспособност, собствените средства и/или здравноосигурителните резерви в нарушение на наредбите по чл. 90а или чл. 90в, ал. 4, за целите на здравноосигурителния надзор заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" преизчислява размерите им съгласно тези наредби.

(2) Когато границата на платежоспособност и/или размерът на собствените средства, преизчислени по реда на ал. 1, не съответстват на чл. 90, ал. 1 и 2, се прилагат мерките по чл. 90б.

(3) Когато здравноосигурителните резерви са недостатъчни за изпълнение на задълженията по здравноосигурителните договори, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" предписва те да се коригират. При неизпълнение на предписанието се прилагат принудителни административни мерки по чл. 99.

Чл. 90д

(1) Здравноосигурителното дружество е длъжно да инвестира здравноосигурителните резерви в следните активи и при посочените съотношения:

1. държавни ценни книжа, издадени и гарантирани от Република България – без ограничения;

2. необременени с тежести недвижими имоти – до 10 на сто от размера на здравноосигурителните резерви;

3. облигации, издадени и гарантирани от общините – до 5 на сто от размера на здравноосигурителните резерви;

4. акции и облигации, издадени от търговски дружества и приети за търговия на фондова борса – до 30 на сто от размера на здравноосигурителните резерви, но не повече от 10 на сто от акциите и облигациите на едно дружество;

5. банкови депозити – до 50 на сто от размера на здравноосигурителните резерви, но не повече от 25 на сто от размера им в една банка;

6. ипотечни облигации – до 25 на сто от размера на здравноосигурителните резерви, но не повече от 15 на сто от ипотечните облигации, издадени от една банка.

(2) Активите по ал. 1 не могат да се залагат и да се обременяват с други тежести.

(3) Относителният дял на инвестициите по ал. 1 трябва да осигурява сигурност, доходност и съответна за здравноосигурителните договори ликвидност.

Чл. 90е

(1) Собствените средства могат да се инвестират в дялове и акции на други търговски дружества. Здравноосигурителното дружество е длъжно да уведоми заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" в 7-дневен срок от извършването на инвестицията, когато размерът на инвестицията в едно търговско дружество:

1. надвишава 10 на сто от капитала на дружеството, или

2. надвишава 30 000 лв.

(2) Когато здравноосигурителното дружество инвестира собствените си средства в дялове и акции на друго търговско дружество и размерът на инвестицията надвишава 10 на сто от размера на собствените му средства, то изисква разрешение от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор".

(3) Здравноосигурително дружество не може да участва като неограничено отговорен съдружник в събирателни дружества, командитни дружества и командитни дружества с акции.

Чл. 90ж

Здравноосигурителното дружество може да инвестира здравноосигурителни резерви и собствени средства в чужбина с разрешение на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" четири години след получаване на лицензията.

Чл. 90з

Здравноосигурителните резерви по чл. 90в, ал. 3 се включват в присъщите разходи на здравноосигурителното дружество.

Чл. 90и

(1) Годишният финансов отчет на здравноосигурителното дружество се заверява от регистрирани одитори.

(2) Заедно с доклада за заверка на годишния финансов отчет на здравноосигурителното дружество регистрираните одитори представят и разширен одиторски доклад в заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" до 30 април следващата година.

(3) Разширеният одиторски доклад се изготвя по образец, утвърден от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор".

(4) Лицата по ал. 1 незабавно уведомяват заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" за всички обстоятелства, които могат да застрашат дейността на здравноосигурителното дружество.

Чл. 91

(отменен)

Здравноосигурителните дружества са акционерни дружества, лицензирани по този закон, които се учредяват, извършват дейността си и се прекратяват по реда на Търговския закон, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Чл. 92

(отменен)

(1) Търговското наименование на здравноосигурително дружество задължително съдържа поотделно или в комбинация думите „здравен“ и „осигуряване“ или техни производни.

(2) Само дружество, лицензирано за осъществяване на дейност по доброволно здравно осигуряване, може да ползва в своето наименование, в описанието на своите дейности или при рекламиране в комбинация думите „здравен“ и „осигуряване“ или техни производни, с изключение на НЗОК.

Чл. 93

(отменен)

(1) Минималният размер на капитала на здравноосигурително дружество при подаване на заявление за лицензия е 500 000 лв. До 3 години след получаване на лицензия дружеството трябва да увеличи капитала си на минимум 2 000 000 лв.

(2) Вноските в капитала на здравноосигурително дружество могат да бъдат само парични.

(3) Към момента на подаване на заявлението за издаване на лицензия за извършване на дейност по доброволно здравно осигуряване, както и към момента на вписване в търговския регистър на увеличението на капитала по ал. 1 капиталът на дружеството, съответно стойността на новите акции, трябва да бъде изцяло внесен в българска или чуждестранна банка, получила разрешение от Българската народна банка за извършване на банкова дейност.

Чл. 94

(отменен)

(1) Местно или чуждестранно физическо или юридическо лице, което придобива самостоятелно или заедно със свързани лица 10 и повече на сто от акциите на здравноосигурително дружество, е длъжно в 14-дневен срок от придобиването им да уведоми заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" с декларация по образец.

(2) Не може да бъде акционер в здравноосигурително дружество пряко или чрез свързани лица лице, за което може да се направи обоснован извод, че може да използва дейността по доброволно здравно осигуряване за постигане на цели, несъвместими с целите и принципите, прогласени в чл. 82, ал. 3 от този закон и в чл. 11 от Закона за Комисията за финансов надзор.

Чл. 95

(отменен)

(1) Образецът на декларацията по чл. 94, ал. 1 се утвърждава със заповед на директора на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор".

(2) Към декларацията по ал. 1 се прилагат:

1. данни за заявителя - име, ЕГН, постоянен адрес - за физическите лица; актуално удостоверение за вписване в търговския регистър както и списък на действителните собственици – за юридическите лица;

2. декларация за произхода на средствата за придобиването на акциите по образец, утвърден със заповед на директора на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор";

3. декларация по чл. 94, ал. 3 по образец, утвърден със заповед на директора на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор";

4. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

5. удостоверение от кредитора, че е съгласен заемните средства да се използват за придобиване на акциите, когато те са придобити със заемни средства;

6. декларация за свързани лица по смисъла на § 1, т. 12 от Кодекса за застраховането.

(3) В случай, че заявител по ал. 1 е чуждестранно лице, данните и документите по ал. 3 се предоставят във форма и със съдържание, съответни на националното законодателство на заявителя.

Чл. 96

(отменен)

(1) В случай, че данните в декларацията по чл. 95, ал. 1 и/или в документите по чл. 95, ал. 3 и 3 са неточни или непълни, директорът на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" изисква отстраняване на непълнотите или неточностите в 14-дневен срок.

(2) Ако документите по ал. 1 не са подадени или нередностите в тях не са отстранени в срока по ал. 1, директорът на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" налага санкциите по този закон.

(3) В случаите по ал. 3 и при основателно съмнение за неверност на декларираните обстоятелства и на документите директорът на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" сезира компетентните държавни органи и евентуално кредитора по чл. 95, ал. 3, т. 5.

Чл. 97

(отменен)

(1) Членовете на управителните или контролните органи на здравноосигурителното дружество могат да бъдат физически или юридически лица.

(2) Член на надзорен съвет, член на управителен съвет или на съвет на директорите може да бъде лице, което:

1. има висше образование;

2. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

3. не е било член на управителни или контролни органи или неограничено отговорни съдружници на търговско дружество или кооперация, прекратени поради несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор или се намират в производство за обявяване в несъстоятелност;

4. не е било член на управителни или контролни органи на търговски банки, които са били обявени в несъстоятелност или се намират в производство за обявяване на несъстоятелност;

5. не е лишено от правото да заема материалноотговорна длъжност;

6. не е съпруг или роднина до трета степен, включително по права или съребрена линия или по сватовство, с друг член на управителен или контролен орган на същото здравноосигурително дружество;

7. не е член на управителен или контролен орган на друго дружество със същия предмет на дейност;

8. не е физическо лице или член на управителни и контролни органи на юридическите лица, включени в списъка по Закона за информация относно необслужвани кредити;

9. отговаря на условията на чл. 94, ал. 3;

10. не е съдружник или акционер, както и член на управителен или контролен орган на търговско дружество, за което е налице хипотезата на чл. 94, ал. 3.

(3) Председател на надзорен съвет, председател на управителен съвет или на съвет на директорите може да бъде лице с висше образование, което отговаря на условията на ал. 3 и има постоянен адрес или разрешение за продължително пребиваване в страната.

(4) Изпълнителен директор и лице, което е овластено да осъществява правомощия по чл. 235 от Търговския закон, може да бъде лице, което отговаря на изискванията на ал. 3 и притежава професионален опит в сферата на застраховането и осигуряването.

(5)

(6) Членовете – юридически лица, трябва да отговарят на изискванията на ал. 3, т. 3, 4, 7, 8, 9 и 10.

(7) Лицата, които представляват юридическото лице в управителните органи на здравноосигурителното дружество, трябва да отговарят на условията на ал. 3, съответно ал. 3 или ал. 4.

(8) Притежаването на необходимия професионален опит в сферата на застраховането и осигуряването се доказва с документи, удостоверяващи наличието на не по-малко от две години стаж в управлението на здравеопазването, в здравното осигуряване, застраховането, пенсионното осигуряване или на ръководна или експертна длъжност в държавното управление и надзор на тези дейности.

Чл. 97а

(отменен)

(1) Актюерското обслужване на здравноосигурителното дружество се извършва от отговорен актюер. Отговорен актюер е физическо лице с призната правоспособност, което организира, ръководи и отговаря за актюерското обслужване на здравноосигурителното дружество.

(2) Отговорният актюер трябва да:

1. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер;

2. не е бил през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;

3. не е обявяван в несъстоятелност и да не се намира в производство по несъстоятелност;

4. не е лишен от право да заема материалноотговорна длъжност;

5. има висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от “магистър” с покрит хорариум по висша математика съгласно изисквания, определени в наредба на Комисията за финансов надзор;

6. има поне тригодишен опит като актюер на застраховател, презастраховател, здравноосигурително дружество, пенсионносигурително дружество, в органи, осъществяващи надзор върху дейността на тези лица, или като хабилитиран преподавател по застраховане или актюерство;

7. е с призната правоспособност на отговорен актюер от Комисията за финансов надзор след успешно полагане на изпит.

(3) Условията и редът за провеждането на изпита и признаването на правоспособността по ал. 3, т. 7, както и за признаване на правоспособност, придобита в държава членка, се определят с наредба на Комисията за финансов надзор. За целите на този закон се признава правоспособността на отговорния актюер, призната по реда на Кодекса за застраховането или на Кодекса за социално осигуряване, когато положеният изпит за правоспособност включва преценка на знанията в областта на здравното осигуряване.

(4) Комисията за финансов надзор по предложение на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, отнема правоспособността на отговорен актюер, ако се установи, че:

1. е престанал да отговаря на изискванията на ал. 3, т. 1 - 4;

2. при извършване на дейност по актюерско обслужване на здравноосигурително дружество e извършил груби или системни нарушения на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му;

3. е представил неверни данни или документи с невярно съдържание, въз основа на които е била призната правоспособността му.

4. не е упражнявал дейността за повече от две последователни години от признаването на правоспособността или от освобождаването от длъжност като отговорен актюер, освен ако е извършвал дейност като актюер.

(5) В случаите на отнемане на правоспособност по ал. 4 лицето може да иска признаване на правоспособност на отговорен актюер не по-рано от три години от влизането в сила на решението. С отнемането на правоспособност на някое от основанията по ал. 4 се смята за отнета и правоспособността на лицето като отговорен актюер, призната по реда на Кодекса за застраховането или на Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 97б

(отменен)

(1) Отговорният актюер не може да бъде съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до трета степен включително с друг член на управителен или контролен орган на здравноосигурителното дружество, както и член на управителен или контролен орган на друго здравноосигурително дружество.

(2) Отговорният актюер се избира от общото събрание на здравноосигурителното дружество, пред което предварително удостоверява с декларация липсата на обстоятелства по ал. 1. Здравноосигурителното дружество уведомява заместник-председателя за взетото решение за избор на отговорен актюер в срок 7 дни от датата на вземане на решението, като представя и заверено копие на декларацията.

(3) При промяна на обстоятелствата по ал. 1 или при отнемане правоспособност на отговорен актюер по чл. 97а, ал. 4 общото събрание на здравноосигурителното дружество е длъжно да освободи отговорния актюер и да избере нов в тримесечен срок от узнаване на обстоятелствата.

Чл. 97в

(отменен)

(1) Отговорният актюер отговаря за разработването на достатъчни по размер премии и за образуването на достатъчни по размер технически резерви, за правилното изчисляване на границата на платежоспособност, както и за коректното използване на актюерските методи в практиката на здравноосигурителното дружество.

(2) Във връзка с дейността по ал. 1 отговорният актюер:

1. изготвя и заверява справките на здравноосигурителното дружество във връзка с актюерската дейност;

2. изготвя годишен актюерски доклад до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася докладът.

(3) При изпълнение на задълженията си отговорният актюер има достъп до цялата необходима информация, а управителните органи и служителите на здравноосигурителното дружество са длъжни да му оказват съдействие.

(4) Актюерът уведомява незабавно комисията за всяко обстоятелство, което му е станало известно при изпълнение на неговите функции и което се отнася до здравноосигурителното дружество и съставлява съществено нарушение на този закон или на актовете по прилагането му или може да повлияе неблагоприятно върху осъществяването на дейността на здравноосигурителното дружество.

(5) В случаите по ал. 4 не се прилагат ограниченията за разкриване на информация, предвидени в закон, подзаконов нормативен акт или договор. Отговорният актюер не носи отговорност за добросъвестно разкриване на информация по ал. 4 пред Комисията за финансов надзор и заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.

(6) Формата на актюерската заверка и формата и съдържанието на актюерския доклад и на справките, които отговорният актюер заверява, се определят с наредба на Комисията за финансов надзор.

Чл. 98

(отменен)

Лицензия за доброволно здравно осигуряване се издава от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" за застрахователен надзор.

Чл. 99

(отменен)

(1) За издаване на лицензия се подава заявление до заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор", в което се посочват фирмата, седалището и адресът за кореспонденция на заявителя и към което се прилагат:

1. устав;

2. списък на акционерите, съдържащ име, ЕГН, постоянен адрес – за физическите лица; фирма, правноорганизационна форма, седалище, фирмено дело, адрес на управление и код по БУЛСТАТ – за юридическите лица съответно единен идентификационен код - за търговците; размер на участието и декларации по чл. 94, ал. 1 от лицата, притежаващи 10 на сто и повече от капитала на дружеството;

3. прогноза за дейността на здравноосигурителното дружество за първите три години, която съдържа приходи от премии, разходи за заплащане на здравни услуги и стоки, разходи за извършването на дейността, размер на средствата по специални фондове и резерви;

4. програма за инвестиране на временно свободните парични средства за първите три години;

5. описание на здравноосигурителните пакети, които дружеството предлага, общите условия и тарифите към тях;

6. образци на здравноосигурителните договори;

7. документи, установяващи изискванията на чл. 97 за органите на управление и актюера;

8. писмено доказателство за внесен капитал по чл. 93.

(2) При непълнота, неточност или противоречие със законовите изисквания на представените документи, до един месец след приемането им, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" изисква от здравноосигурителното дружество отстраняване на нередностите в едномесечен срок. заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" може да поиска становище от министъра на здравеопазването по съдържанието и изпълнимостта на предлаганите от кандидата за лицензия здравноосигурителни пакети.

(3) заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" издава или отказва издаване на лицензията в двумесечен срок след подаването на заявлението. Този срок не тече за периода по ал. 3 от изискването за отстраняване на нередностите до получаването на допълнителните документи.

Чл. 99а

(отменен)

Издаването на лицензия може да бъде отказано, ако:

1. учредяването и органите за управление на дружеството не отговарят на изискванията на закона;

2. заявлението за получаване на лицензия и документите по чл. 99, ал. 1 са неверни или неточни и непълни и нередностите в тях не са отстранени в срока по чл. 99, ал. 3 както и ако не могат да се идентифицират действителните собственици на акционер, който притежава пряко или чрез свързани лица 10 и над 10 на сто от капитала на дружеството;

3. програмата и прогнозата не съответстват за изпълнение на изискванията на чл. 90;

4. общите условия на договорите и тарифите към тях явно не покриват здравноосигурителния риск, което се доказва от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" с актюерни разчети;

5. предлаганите здравноосигурителни пакети са в противоречие с и/или не покриват минималните изисквания на медицинските стандарти и/или правилата за добрата медицинска практика.

6. по преценка на комисията дейността, която заявителят възнамерява да извършва, не осигурява необходимата му надеждност и финансова стабилност;

7. по преценка на комисията размерът на притежаваното имущество на лицата, записали 10 и над 10 на сто от капитала, и/или развиваната от тях дейност по своя мащаб и финансови резултати не съответстват на заявеното за придобиване акционерно участие в заявителя и създават съмнение относно надеждността и пригодността на тези лица при необходимост да окажат капиталова подкрепа на заявителя;

8. произходът на средствата, с които лицата, записали 10 и над 10 на сто от капитала, са направили вноски, не е ясен и законен;

9. поради свързаност между заявителя и други лица могат да възникнат съществени затруднения за упражняването на ефективен надзор.

Чл. 99в

(отменен)

(1) След отнемане на лицензията здравноосигурителното дружество не може да сключва нови осигурителни договори, да продължава срока на съществуващите и да променя условията по вече сключените.

(2) Отнемането на лицензията не освобождава здравноосигурителното дружество от задълженията му по сключените договори.

(3) С отнемането на лицензията заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" назначава квестор, който упражнява надзор върху дейността на здравноосигурителното дружество до назначаване на ликвидатор или синдик под контрола на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор". Квесторът има правомощията на управителните и контролните органи на здрав-ноосигурителното дружество и получава възнаграждение за сметка на дружеството, като размерът на възнаграждението се определя от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор".

(4) След влизане в сила на решението за отнемане на лицензията здравноосигурителното дружество се прекратява и се открива производство за ликвидация по искане на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" с решение на окръжния съд по регистрацията на здравноосигурителното дружество.

Чл. 99г

(отменен)

(1) Отказът за издаване или отнемането на лицензия подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство в 14-дневен срок от съобщаването, като обжалването не спира изпълнението им.

(2) Решението за отнемане на лицензия за извършване на здравноосигурителна дейност на основанията по чл. 996, ал. 1, т. 8, 9 и 11 не подлежи на обжалване.

Чл. 99д

(отменен)

(1) Предлагането на нови здравноосигурителни пакети се извършва след разрешение от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" въз основа на искане на здравноосигурителното дружество, съдържащо описание на пакетите, общите условия и тарифите към тях.

(2) Промени в одобрени здравноосигурителни пакети се извършват след одобрение от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" въз основа на искане на здравноосигурителното дружество, съдържащо промените в пакетите, общите условия или тарифите към тях.

(3) заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" издава разрешение по ал. 1 в едномесечен, а одобрение по ал. 3 в 14-дневен срок от получаване на искането на здравноосигурителното дружество. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" може да поиска становище от министъра на здравеопазването по съдържанието и изпълнимостта на предлаганите от кандидата за лицензия здравноосигурителни пакети.

(4) заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" може да откаже издаване на разрешение или одобрение, когато:

1. общите условия на договорите и тарифите към тях явно не покриват здравноосигурителния риск, което се доказва от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" с актюерски разчети;

2. предлаганите здравноосигурителни пакети са в противоречие с и/или не покриват минималните изисквания на медицинските стандарти и/или правилата на добрата медицинска практика.

Чл. 99е

(отменен)

Преобразуването, прекратяването, ликвидацията и обявяването в несъстоятелност на здравноосигурителните дружества се извършват по реда на Търговския закон, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Чл. 99ж

(отменен)

Преобразуването чрез сливане вливане, вливане, разделяне или отделяне на здравноосигурителните дружества се извършва с разрешение на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор", издадено при условията и по реда на глава осма от Закона за застраховането.

Чл. 99з

(отменен)

(1) Прекратяване на здравноосигурително дружество се извършва само с разрешение на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор", независимо какво е основанието на прекратяването.

(2) Освен в общите случаи по Търговския закон прекратяване на здравноосигурително дружество се извършва и по решение на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" при отнемане на лицензията за извършване на доброволно здравно осигуряване.

(3) В случаите по ал. 1 здравноосигурителното дружество в 7-дневен срок от възникване на основанието уведомява заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" и представя за одобряване план за ликвидация, в който задължително се предвижда прехвърляне на съществуващите здравноосигурителни договори и предложения за ликвидатор. заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" се произнася в 30-дневен срок от уведомлението. Последващите изменения в плана за ликвидация, промяната на срока на ликвидация, както и предложенията за смяна на ликвидатора се одобряват по същия ред.

(4) При прекратяване на здравноосигурително дружество производството по ликвидация се провежда по реда на глава дванадесета, раздел I от Кодекса за застраховането.

Чл. 99и

(отменен)

Производство по несъстоятелност на здравноосигурително дружество се открива само по искане на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" при неплатежоспособност на здравноосигурителното дружество. За определяне случаите на неплатежоспособност, както и за неуредените в този закон отношения, свързани с несъстоятелност на здравноосигурително дружество, се прилагат съответно разпоредбите на глава дванадесета, раздел II от Кодекса за застраховането след като е била отнета лицензията за доброволно здравно осигуряване.

Чл. 99к

(отменен)

(1) заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" осъществява общ надзор за законосъобразност и контрол върху дейността на здравноосигурителните дружества.

(2) заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор":

1. издава, отказва издаване или отнема лицензия за извършване на дейност по доброволно здравно осигуряване;

2. дава разрешение за нови здравноосигурителни пакети, общи условия и тарифи към тях и одобрява промени в разрешение;

3. разрешава сливане, вливане, отделяне или разделяне на здравноосигурителни дружества;

4. води регистър на издадените лицензии за извършване на дейност по доброволно здравно осигуряване;

5. разрешава откриването на клон на българско здравноосигурително дружество в чужбина;

6. приема декларациите и документите по чл. 95, проверява редовността им и при нужда сезира органите по чл. 96, ал. 3;

7. определя съотношението между дълготрайни материални активи и парични средства на капитала с цел гарантиране плащанията по договорите с осигурените лица и изпълнителите на медицинска помощ;

8. налага мерки за оздравяване на финансовото състояние на здравноосигурително дружество;

9. прави искане за откриване на производство по ликвидация или несъстоятелност на здравноосигурително дружество;

10. контролира спазването на доброволността при извършване на доброволно здравно осигуряване;

11. предписва на здравноосигурителните дружества отстраняване на нарушенията по този закон, подзаконовите актове по неговото прилагане и общите условия за доброволно здравно осигуряване;

12. налага санкции в случаите и по реда, предвидени в закон;

13. издава указания и заповеди по този закон и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, както и други актове, предвидени в закон и свързани с упражняване правомощията на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" по отношение на доброволното здравно осигуряване;

14. взема решения по други въпроси, свързани с упражняването на надзор и контрол върху дейността на здравноосигурителните дружества;

15. издава разрешение за прехвърляне на предприятие на здравноосигурително дружество или на здравноосигурителни договори.

(3) Документите, необходими за издаване на разрешения и одобрения, както и за упражняване на другите правомощия на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" по ал. 3, се определят в правилника за устройството и дейността на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" или със заповед на нейния директор, с изключение на документите, определени в този закон.

(4) Съдържанието и редът за водене на регистъра по ал. 3, т. 4 се уреждат в правилника за устройството и дейността на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор".

(5) При осъществяване на правомощията по ал. 3 длъжностните лица от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" имат правата по чл. 22а от Закона за застраховането.

(6) Индивидуалните административни актове на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" подлежат на обжалване относно тяхната законосъобразност по реда на Закона за административното производство пред Върховния административен съд, като обжалването не спира изпълнението им.

Чл. 99л

(отменен)

(1) За издаването на лицензии, разрешения, одобрения и други документи, както и за упражняването на надзора по този закон заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" събира такси, определени с тарифа, приета от Министерския съвет.

(2) Средствата, набрани от отчисления в размер 25 на сто от събраните от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" такси по този закон, се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията, за допълнително материално стимулиране и за участие в международни прояви на служителите на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" по ред, определен със заповед на министъра на финансите.

(4) Задължението по ал. 3 се изпълнява в 7-дневен срок от настъпването на фактите и обстоятелствата, като към уведомлението се прилагат документите, удостоверяващи извършената промяна. В случаите, когато съответният факт или обстоятелство подлежи на вписване в търговския регистър, срокът за уведомяване е 7 дни от постановяване на вписването.

Чл. 99м

(отменен)

(1) Здравноосигурителните дружества изготвят и представят в заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" годишни отчети, както следва:

1. годишен финансов отчет, изготвен съгласно изискванията на Закона за счетоводството – до 31 март на годината, следваща отчетната година;

2. годишни справки, доклади и приложения с формати и съдържания, утвърдени от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" – до 30 април на годината, следваща отчетната година;

3. годишен актюерски доклад по образец, утвърден от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" – до 30 април на годината, следваща отчетната година.

5. месечни справки по образец, утвърден от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор” - до края на следващия месец.

(2) Годишният актюерски доклад се изготвя и подписва от актюер, предложен от здравноосигурителното дружество и одобрен от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор".

(3) Комисията за финансов надзор издава наредба за формата и съдържанието на годишния финансов отчет на здравноосигурителните дружества.

Чл. 99н

(отменен)

(1) Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор", прилага мерките по ал. 3, когато установи, че здравно-осигурително дружество, всяко едно от лицата по чл. 97, ал. 3 — 7 или акционер, притежаващ 10 и повече на сто от акциите, са извършили нарушения, изразяващи се във:

1. нарушаване разпоредбите на този закон, на подзаконовите актове по неговото прилагане, на Закона за Комисията за финансов надзор, на актове на Комисията за финансов надзор и на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор", както и предлагане на общи условия и клаузи, които не са били одобрени от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор"

Чл. 100

(отменен)

Изпълнителна агенция “Медицински инспекторат” осъществява специализиран медицински контрол върху дейностите, свързани със задължителното и доброволното здравно осигуряване.

Чл. 101

Изпълнителна агенция “Медицински одит

1. следи за осигуряване от НЗОК предоставянето на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;

2. следи за осигуряване от застрахователите по чл. 83, ал. 1 на предоставянето на здравните услуги съгласно застрахователния договор;

3. предоставя на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" за застрахователен надзор информация, получена при упражняване на правомощията си по този закон за физически и юридически лица, лечебни заведения, които извършват дейност по доброволно здравно осигуряване без лиценз;

4. изготвя в 7-дневен срок по искане от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, становище по съдържанието и изпълнимостта на застрахователните договори за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането, предлагани от застрахователите.

5. изготвя годишен доклад до министъра на здравеопазването за състоянието и цялостната дейност по здравното осигуряване.

6. проверява спазването на правата на пациентите и на задълженията на лечебните заведения по чл. 52.

Чл. 102

(1) За изпълнение на правомощията си по този закон Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ има право да изисква и проверява договори между:

1. районни здравноосигурителни каси и изпълнители на медицинска помощ;

2. застрахователи по чл. 83, ал. 1 и изпълнители на медицинска помощ;

3.

(2) Националната здравноосигурителна каса и застрахователите по чл. 83, ал. 1 са длъжни да представят в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ шестмесечна справка до края на месеца, следващ изтичането на отчетното шестмесечие. Справката се съставя по образец, утвърден от министъра на здравеопазването, и съдържа данни за броя на обслужените лица, вида и обема на предоставените услуги по договори с РЗОК и застрахователи по чл. 83, ал. 1.

(3) Застрахователите по чл. 83, ал. 1 предоставят на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ списък на изпълнителите на медицинска помощ, с които имат сключени договори, както и информация, необходима за здравната статистика и наблюдение на здравния статус на населението във формат и със съдържание, определени със заповед на министъра на здравеопазването.

(4) Достъп до персонализирана информация по ал. 3 и 3 имат само служителите от агенцията, като в този вид тя може да се използва само от тях за осъществяване на контролните им функции по този закон. Информацията се обработва и използва за целите на здравната статистика.

(5) Служителите от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ имат право да осъществяват проверки на място в НЗОК, РЗОК, застрахователите по чл. 83, ал. 1 лечебните заведения, както и да изискват и получават необходимите документи и информация, свързани с изпълнение на правомощията им по този закон.

(6) Националната здравноосигурителна каса, районните здравноосигурителни каси, застрахователите по чл. 83, ал. 1 и лечебните заведения са длъжни да оказват съдействие и да предоставят на служителите на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ исканите от тях документи, сведения, справки и други носители на информация, свързани с изпълнение на правомощията им по този закон.

(7) Служителите на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ са длъжни да пазят в тайна информацията, станала им известна при упражняване на правомощията по този закон. Разкриването на такава информация може да стане само със съгласието на лицата, които са я предоставили, както и в случаите, изрично предвидени със закон.

Чл. 103

(1) Длъжностно лице на работодател или работодател, който не предостави информация, дължима по този закон, или дава невярна информация за осигурителните си отношения с НЗОК, се наказва с глоба от 500 000 до 1 000 000 лв за физическите лица, с имуществена санкция от 500 до 1000 лв. за едноличните търговци и с имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. за юридическите лица.

(2) За повторно и за всяко следващо нарушение глобата е 2 000 000 лв за физическите лица, а имуществената санкция е 2000 лв. за едноличните търговци и 8000 лв. за юридическите лица.

(3) Ако нарушението по ал. 1 е извършено от осигурено лице, глобата е от 300 000 до 500 000 лв., а в случаите по ал. 3 – 150 000 лв.

Чл. 104

(1) Длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв. за физическите лица или имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 4000 да 8000 лв.

(2) За повторно нарушение глобата е от 4000 до 8000 лв., а имуществената санкция е от 10 000 до 15 000 лв.

(3) Самоосигуряващо се лице, което не плаща дължимите осигурителни вноски за срок, по-дълъг от три месеца, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение – с глоба от 1000 до 3000 лв.

(4) Лице, което не изпълни задължението си за подаване на декларация по чл. 40, ал. 5, т. 2, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение – с глоба от 1000 до 3000 лв.

Чл. 105

(1) Нарушенията по чл. 103 и 104 се установяват с актове на финансовите инспектори на Националната агенция за приходите.

(2) Наказателните постановления се издават от управителя или от ръководителя на съответното териториално поделение на Националната агенция за приходите.

Чл. 105а

(отменен)

(1) Изпълнител на извънболнична медицинска помощ, който наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2, определени в НРД, се наказва с глоба в размер от 50 до 100 лв. за физическите лица или с имуществена санкция в размер от 50 до 100 лв. за едноличните търговци и юридическите лица.

(2) За повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 100 до 200 лв. за физическите лица, а имуществената санкция е в размер от 100 до 200 лв. за едноличните търговци и за юридическите лица.

(3) Изпълнител на болнична медицинска помощ, който наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2, определени в НРД, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв.

(4) За повторно нарушение по ал. 3 имуществената санкция е в размер от 400 до 1000 лв.

Чл. 105б

(отменен)

(1) Изпълнител на извънболнична медицинска помощ, който окаже медицинска помощ в нарушение на изискванията за налично и технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане, се наказва с глоба в размер от 50 до 150 лв. за физическите лица и с имуществена санкция в размер от 50 до 150 лв. за едноличните търговци и за юридическите лица.

(2) За повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 100 до 300 лв. за физическите лица, а имуществената санкция е в размер от 100 до 300 лв. за едноличните търговци и за юридическите лица.

(3) Изпълнител на болнична медицинска помощ, който окаже медицинска помощ в нарушение на изискванията за налично и технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.

(4) За повторно нарушение по ал. 3 имуществената санкция е в размер от 200 до 1000 лв.

Чл. 105в

(отменен)

(1) Изпълнител на извънболнична медицинска помощ, който нарушава установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, се наказва с глоба в размер от 50 до 150 лв. за физическите лица или с имуществена санкция в размер от 50 до 150 лв. за едноличните търговци и за юридическите лица.

(2) За повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 100 до 300 лв. за физическите лица, а имуществената санкция е в размер от 100 до 300 лв. за едноличните търговци и за юридическите лица.

(3) Изпълнител на болнична медицинска помощ, който нарушава установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв.

(4) За повторно нарушение по ал. 3 имуществената санкция е в размер от 400 до 1000 лв.

Чл. 105г

(отменен)

(1) Изпълнител на медицинска помощ, който наруши изискванията за предписване на лекарствени продукти за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели по чл. 55, ал. 2, т. 2, определени в НРД, се наказва с глоба в размер от 50 до 100 лв. за физическите лица или с имуществена санкция в размер от 50 до 100 лв. за едноличните търговци и за юридическите лица.

(2) За повторно нарушение глобата е в размер от 100 до 200 лв. за физическите лица, а имуществената санкция е в размер от 100 до 200 лв. за едноличните търговци и за юридическите лица.

Чл. 105д

Изпълнител на медицинска помощ, който наруши изискванията за предоставяне на информация по чл. 64а, се наказва с глоба в размер от 20 до 50 лв. за физическите лица или с имуществена санкция в размер от 20 до 50 лв. за едноличните търговци и юридическите лица.

Чл. 105е

(1) Изпълнител на медицинска помощ, който възпрепятства длъжностните лица на НЗОК, РЗОК да упражнят правата си и да изпълнят задълженията си по този закон, се наказва с глоба в размер от 50 до 150 лв. за физическите лица или с имуществена санкция в размер от 50 до 150 лв. за едноличните търговци и за юридическите лица.

(2) За повторно нарушение глобата е в размер от 100 до 300 лв. за физическите лица, а имуществената санкция е в размер от 100 до 300 лв. за едноличните търговци и юридическите лица.

Чл. 105ж

(отменен)

(1) Изпълнител на медицинска помощ, който не изпълни задълженията си за уведомяване на РЗОК за настъпили промени в обстоятелства, свързани със сключването на индивидуалния договор, се наказва с глоба в размер от 50 до 100 лв. за физическите лица или с имуществена санкция в размер от 50 до 100 лв. за едноличните търговци и юридическите лица.

(2) За повторно нарушение глобата е в размер от 100 до 200 лв. за физическите лица, а имуществената санкция е в размер от 100 до 200 лв. за едноличните търговци и юридическите лица.

Чл. 105з

(1) Актовете за установяване на административните нарушения по чл. 105д и 105е се съставят от длъжностните лица по чл. 72, ал. 2.

(2) Наказателните постановления се издават от управителя на НЗОК, съответно от директора на РЗОК или от оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 105и

(1) Който наруши право на пациента или не изпълни задължение по чл. 52, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв., съответно му се налага имуществена санкция в размер от 4000 до 8000 лв.

(2) При повторно и всяко следващо нарушение по ал. 1 глобата е в размер на 4000 лв., съответно имуществената санкция е в размер на 8000 лв.

(3) Нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват с актове на длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Чл. 106

(1) Директор на РЗОК, който неправомерно откаже да сключи договор с изпълнител на медицинска помощ, и отказът е отменен по реда чл. 59б, ал. 3, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а за повторно нарушение – от 600 до 1000 лв.

(2) Длъжностно лице на НЗОК или РЗОК, което наруши разпоредбите на чл. 59, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а за повторно нарушение – от 200 до 600 лв.

(3) За нарушаване на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 103 и 104 се налага глоба от 200 000 лв.

(4) Когато нарушението по ал. 3 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

(5) Нарушенията по ал. 1, 2, 3 и 4 се установяват с актове на длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, а наказателните постановления се издават от директора на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Чл. 106а

(1) Длъжностно лице от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" за застрахователен надзор или от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, което в нарушение на закона разгласи информация, станала му известна при упражняване на правомощията му по този закон или не издаде в срок актовете, предвидени в този закон, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв.

(2) Нарушенията по ал. 1 се установяват с актове на служители от Инспектората на Министерството на финансите, съответно на Министерството на здравеопазването, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите, съответно от министъра на здравеопазването.

Чл. 106б

(1) Който извършва или допуска извършването на дейност по доброволно здравно осигуряване, без да е получил лиценз по реда на Кодекса за застраховането, се наказва със:

1. глоба от 2000 до 10 000 лв. – за физическо лице;

2. имуществена санкция от 50 000 до 200 000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.

(2) При повторно нарушение административното наказание по ал. 1, т. 1 е от 4000 до 20 000 лв., а по ал. 1, т. 2 – от 100 000 до 400 000 лв.

(3) Нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват с актове на длъжностни лица от администрацията на Комисията за финансов надзор, оправомощени за това от нейния заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Наказателните постановления се издават от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.

(4)

(5)

(6)

(7)

(8)

(9)

Чл. 107

Налагането на наказание по чл. 103 и 104 не изключва задължението за заплащане на дължимите вноски заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за периода.

Чл. 108

(1) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления по този закон се извършва съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Сумите от наложените глоби се внасят в приход на НЗОК, а ако глобата е на служител от НЗОК или РЗОК – в приход на държавния бюджет.

(3)

Чл. 109

(1) Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

(2) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца.

(3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.

(4) Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права.

(5) Алинеи 1 – 3 не се прилагат за лицата по чл. 40а.

Чл. 110

За неявяване на профилактични прегледи, регламентирани в НРД, осигуреният губи осигурителни права за срок 6 месеца.

Чл. 111

(1) Средствата, заплатени от НЗОК за лечение при увреждане на собственото здраве или на здравето на други лица при умишлено престъпление, както и при увреждане на здравето на други лица, извършено в състояние на алкохолно опиянение или употреба на наркотични или упойващи вещества, се възстановяват на НЗОК от причинителя заедно със законната лихва и разходите по възстановяването.

(2) За дължимата сума по ал. 1 РЗОК може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

(3) Административните органи и органите на съдебната власт, пред които с влязъл в сила акт са установени обстоятелства и лица по ал. 1, предоставят на НЗОК информацията, необходима за действията по възстановяване на сумите на НЗОК или РЗОК, в едномесечен срок.

(4) Националната здравноосигурителна каса създава и поддържа регистър, в който се вписват данните по ал. 3. Правилата за създаването, воденето, достъпа до регистъра и съхраняването на данните се утвърждават от управителя на НЗОК.

Чл. 996

(1) Издадената лицензия на здравноосигурително дружество може да бъде отнета, когато здравноосигурителното дружество:

1. нарушава условия, въз основа на които е издадена лицензията или се констатира, че документите, въз основа на които е издадена, са неверни;

2. неправомерно отказва плащане, плаща частично или със закъснение безспорни изискуеми задължения по здравноосигурителни договори;

3. не извършва дейност в продължение на една година от издаването на лицензията;

4. осъществява друга, неразрешена от този закон дейност;

5. не спазва доброволността на осигуряването;

6. не представи изискваните по закон годишни периодични отчети в определените в този закон срокове;

7. не представи финансов план за оздравяване или краткосрочен план за допълнително набиране на собствени средства или представеният план не бъде изпълнен в определения срок;

8. изпадне в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 или свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 от Търговския закон;

9. се прекрати и се открие производство по ликвидация;

10. не изпълни в тримесечен срок предписания на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" за отстраняване на други нарушения на закона;

11. не изпълни изискванията на чл. 93, ал. 1 за увеличаване на капитала.

(2) Актовете на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор" за застрахователен надзор, свързани с отказ за издаване и отнемане на лицензия, откази за одобряване на здравноосигурителни пакети, изисквания на допълнителни документи и поставяне на допълнителни изисквания, трябва да бъдат подробно мотивирани в официално писмено становище, в което се посочват основанията за акта.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Високоспециализирана медицинска дейност“ е дейност, която изисква специални медицински умения и оборудване, необходими за разрешаване на сложни диагностични и лечебни случаи.

2. „Пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК“ са определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор.

3. „Здравна дейност“ е всяка дейност, насочена към опазване, поддържане и възстановяване на здравето.

4.

5. „Здравноосигурителна вноска“ е сумата, която физическо или юридическо лице внася за задължително здравно осигуряване, образувана като процент върху осигурителния доход, определен в този закон.

6.

7. „Лице в производство за предоставяне на статут на бежанец“ е чужд гражданин или лице без гражданство, поискало статут на бежанец в Република България до приключване на производството с влязло в сила решение по молбата му.

8. „Личен професионален код“ е идентифициращо средство относно данни за изпълнителя на медицинска помощ, състоящо се от цифри и знаци.

9. „Медицинска помощ“ представлява система от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, осигурявани от медицински специалисти.

10. „Обем на медицинска помощ“ е количеството медицински дейности, услуги и стоки, до които осигурените лица имат достъп при определени условия, регламентирани в Националния рамков договор и в договорите за доброволно здравно осигуряване.

11. „Обхват на медицинска помощ“ са извършваните от изпълнителите конкретни видове профилактични, диагностични, лечебни, рехабилитационни дейности и услуги и видовете предоставяни здравни стоки, които се покриват напълно или частично от НЗОК или застрахователите по чл. 83, ал. 1.

12.

13. „Осигурено лице“ е физическо лице, осигурено при условията и по реда на този закон.

14. „Осигурител“ е Националната здравноосигурителна каса или застраховател по чл. 83, ал. 1.

15. „Осигуряващ“ е физическо или юридическо лице, което плаща изцяло или частично здравноосигурителна вноска или премия за трето лице.

16. „Повторно“ административно нарушение е такова, извършено в едногодишен срок след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение.

17. „Предприятие“ са всички юридически лица, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, които извършват търговска дейност.

18. „Самоосигуряващо се лице“ е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си.

19.

19. „Системно нарушение“ е извършването на три или повече нарушения на изискванията за качество, регламентирани в НРД, за период от 6 месеца за срока на действие на НРД и на решенията по чл. 54, ал. 9 и 10.

19а. „Системна неудовлетвореност“ е три или повече пъти установена неудовлетвореност съгласно наредбата по чл. 19, ал. 7, т. 15 на пациенти от дейността на изпълнител на медицинска помощ за период от 6 месеца за срока на действие на НРД и на решенията по чл. 54, ал. 9 и 10.

19б. „Удовлетвореност на пациента от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ“ e постигане на съвпадение между очакванията на пациента, неговите потребности и реално оказаната му медицинска помощ и e индикатор за оценка на качеството на медицинската помощ, основаващ се на проучване на нагласите и мнението на пациента.

20. „Членове на семейството“ са съпруг, съпруга, деца до 18-годишна възраст, а ако продължават образованието си – до 26-годишна възраст, а ако са недееспособни или трайно нетрудоспособни – независимо от възрастта.

22. “Правила за координация на системите за социална сигурност” са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.

23. „Морско лице“ е физическо лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

25. „Внезапен контрол“ е контролът, свързан със заплащане на медицинската/денталната помощ, оказвана в изпълнение на договор с НЗОК, както и съответствието на дейността на изпълнителите на медицинска и дентална помощ с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД, която се извършва в момента на предоставяне на медицинска помощ на здравноосигурено лице.

26. „Контрол преди заплащане на оказаната медицинска/дентална помощ“ е проверка в лечебното заведение или по документи на отчетена в РЗОК дейност преди заплащането й.

27. „Последващ контрол“ е проверка в лечебното заведение или по документи на отчетена в РЗОК дейност след заплащането й.

29. „Механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК“ е компенсаторна мярка, прилагана при наличие на превишаване на съответните средства за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година, с цел осигуряване на достъп на здравноосигурените лица до лечение с лекарствени продукти.

§ 1а

(1) Националната здравноосигурителна каса, районните здравноосигурителни каси и Комисията за финансов надзор осигуряват възможност за предоставяне на информация и приемане на заявления и документи по този закон по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление. Заявленията се подписват с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

(2) Предоставянето на информация и приемането на заявления и документи по електронен път се извършват след осигуряване на съответните технически и организационни условия, както и на съответните програмни продукти.

§ 1б

По смисъла на глава втора, раздел ХІІ:

1. „Здравно обслужване“ са здравни услуги, предоставяни от медицински специалисти на пациенти с оглед оценка, поддържане или възстановяване на тяхното здравословно състояние, включително предписването, изпълнението на медицинските предписания и предоставянето на лекарствени продукти и медицински изделия.

2. „Здравноосигурени лица“ са:

3. „Държава членка по осигуряване“ е:

4. „Държава членка по местолечение“ е държавата членка, на чиято територия действително се предоставя здравно обслужване на пациента. При телемедицински услуги се приема, че здравното обслужване се предоставя в държавата членка, в която е установен доставчикът на здравно обслужване.

5. „Медицински специалисти“ са лица, упражняващи медицинска професия по чл. 183, ал. 1 от Закона за здравето.

6. „Пациент“ е физическо лице, което търси да получи или получава здравно обслужване в държава членка.

7. „Лекарствен продукт“ е лекарствен продукт по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

8. „Медицинско изделие“ е медицинско изделие по смисъла на Закона за медицинските изделия.

9. „Медицинско предписание“ е медицинско предписание по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

§ 2

(1) Заплащането на здравноосигурителните вноски по чл. 41 започва от 1 юли 1999 г.

(2) Министърът на здравеопазването и министърът на финансите могат да определят здравни заведения и кабинети, в които заплащането се извършва на основата на договори преди въвеждането на здравното осигуряване.

§ 3

(1) Изпълнението на договорите между РЗОК и изпълнителите на извънболничната помощ започва от 1 юли 2000 г.

(2) Изпълнението на договорите между РЗОК и болниците започва от 1 юли 2001 г.

(3) До започване изпълнението на договорите между РЗОК и изпълнителите на медицински услуги по ал. 1 и 2 финансирането на държавните и общинските лечебни и здравни заведения се извършва от държавния бюджет и от общинските бюджети по начин, прилаган до преобразуването им.

(4) Лечебните заведения за болнична помощ – търговски дружества с държавно и/или общинско участие, се финансират за осъществяваната от тях дейност от държавния или общинските бюджети съгласно чл. 106 от Закона за лечебните заведения и от Националната здравноосигурителна каса чрез заплащане по договори с тях. Субсидирането се извършва въз основа на едногодишен договор между финансиращия орган и лечебното заведение в съответствие със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Финансирането на Националната здравноосигурителна каса се извършва въз основа на договори в съответствие с бюджета на НЗОК.

§ 4

Проектът на Закона за бюджет на НЗОК за 2000 г. се внася в Министерския съвет през 1999 г. в сроковете, предвидени за внасяне на проекта на закон за държавния бюджет на Република България.

§ 5

След влизане на закона в сила министърът на здравеопазването започва изграждане на предвидените в него структури и органи. След конституиране на органите на НЗОК задачите по изграждането на структурите и осъществяването на дейностите, свързани със задължителното здравно осигуряване, се поемат от самите тях.

§ 6

Министерският съвет, събранията на областите и представителните организации на работодателите и на работниците и служителите в 3-месечен срок от влизането на закона в сила определят своите представители в събранието на представителите на НЗОК.

§ 7

(1) В 5-месечен срок от влизането на закона в сила се провежда първото заседание на събранието на представителите на НЗОК за избор на управителен съвет и на контролен съвет.

(2) В 1-месечен срок след конституиране на събранието на представителите се приема правилник за устройството и дейността на НЗОК.

(3) В 1-месечен срок след конституиране на управителния съвет се провежда конкурс за назначаване на директор на НЗОК.

§ 8

(1) В 1-месечен срок от конституирането на органите на НЗОК управителният съвет открива процедура за подготовка и преговори по НРД.

(2) В 3-месечен срок от конституирането на органите на НЗОК се изработват и приемат правилниците, посочени в този закон.

§ 9

(1) Министерският съвет, областните управители и общините в 6-месечен срок от влизането на закона в сила предоставят сгради и друга материална база за централното управление на НЗОК и за РЗОК.

(2) Министърът на финансите по предложение на министъра на здравеопазването осигурява финансови средства за организиране на процеса на създаване на НЗОК и РЗОК.

§ 10

Българската народна банка открива набирателни сметки на дружествата за доброволно здравно осигуряване по чл. 3, ал. 3, като средствата се олихвяват с основния лихвен процент за периода.

§ 11

(отменен)

Вземанията на НЗОК за неплатени вноски или забавени плащания се събират с лихва, която е равна на основния лихвен процент за периода.

§ 11а

В случай че НРД за 2008 г. не бъде сключен в срок до 15 декември 2007 г., считано от 1 януари 2008 г. се прилагат правилата по чл. 55, ал. 3, т. 1 и 2 и ал. 6.

§ 12

Административната издръжка на НЗОК и на РЗОК за сроковете по § 4 е за сметка на държавния бюджет.

§ 12а

(отменен)

(1) Разпоредбата на чл. 24, т. 8 се прилага до 31 декември 2011 г.

(2) За срока по ал. 1 дейностите по чл. 24, т. 8 се заплащат при условия и по ред, определени в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г.

§ 12б

(1) За осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, през 2011 г. се прилагат Национален рамков договор за медицинските дейности и Национален рамков договор за денталните дейности, сключени в срок до 31 декември 2010 г. при условията и по реда на чл. 54 и 55.

(2) В случай че не бъдат подписани националните рамкови договори по ал. 1, през 2011 г. се прилага Националният рамков договор за 2010 г. с изключение на обемите, цените и методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ, приети по реда на чл. 55в.

§ 13

В чл. 6, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (обн., ДВ, бр. 38 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 51 от 1994 г., бр. 45, 57 и 109 от 1995 г., бр. 42, 45, 68 и 85 от 1996 г.; попр., бр. 86 от 1996 г.; изм., бр. 55, 61, 89, 98 и 122 от 1997 г., бр. 39 от 1998 г.; попр., бр. 41 от 1998 г.) се създава т. 7: „7. за Националната здравноосигурителна каса – от постъпленията по т. 5, но не по-малко от 50 на сто от тях.“

§ 14

В Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 88 от 1973 г.; попр., бр. 92 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1976 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 66 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 89 от 1988 г., бр. 87 и 99 от 1989 г., бр. 15 от 1991 г.; попр., бр. 24 от 1991 г.; изм., бр. 64 от 1993 г., бр. 31 от 1994 г., бр. 36 от 1995 г., бр. 12, 87 и 124 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2 ал. 1 се изменя така: „(1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ и на здравно осигуряване, уредено в закон.“

2. Създава се нов чл. 3а: „Чл. 3а. От държавния бюджет и от общинските бюджети се финансират дейностите по здравеопазване, за които гражданите имат право на безплатно ползване и които са свързани със: 1. спешна медицинска помощ; 2. стационарна психиатрична помощ; 3. хемотрансфузиология; 4. задължителни имунизации и задължително лечение по Закона за народното здраве; 5. епидемиологични и противоепидемични проучвания и дейности; 6. здравни програми и проекти от национално, регионално и местно значение; 7. държавен санитарен контрол; 8. инвестиционни разходи; 9. образование, наука и квалификация; 10. здравно строителство, основни ремонти, модернизация, подобрения и реконструкция, както и апаратно оборудване над 10 млн. лв.; 11. здравна администрация; 12. национални центрове и институти без пряка лечебна дейност; 13. скъпоструващо лечение извън обхвата на задължителното здравно осигуряване по ред, определен от министъра на здравеопазването; 14. разходи, свързани с общественото здравеопазване; 15. експертиза на трайната нетрудоспособност и професионалните заболявания.“

3. Досегашният чл. 3а става чл. 3б.

4. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:

5. В чл. 46, ал. 1 след думите „общинския бюджет“ се добавя „приходи от здравното осигуряване и плащания в брой“.

6. В чл. 25 и се създава ал. 4: „(4) Правилниците по ал. 3 не се прилагат за дейности по договори с Националната здравноосигурителна каса.“

7. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:

8. В чл. 53, ал. 3 думите „реда на чл. 26, ал. 5“ се заменят с „ред, определен от министъра на здравеопазването“.

9. В чл. 55, ал. 4 думите „и медицински лечения“ се заличават.

§ 15

В чл. 161, ал. 3 от Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 от 1998 г.) думите „или застрахователна дейност“ се заменят със „застрахователна дейност или дейност по доброволно здравно осигуряване“.

§ 16

В чл. 237, буква „в“ от Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 59 от 1998 г.) след думата „банките“ се добавя „Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси“.

§ 17

В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 242 ал. 1 и 2 се отменят.

2. В чл. 243 ал. 1, 2 и 3 се отменят.

§ 18

В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.) чл. 224 се отменя.

§ 19

В 6-месечен срок от влизането на закона в сила Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането му.

§ 19а

(1) Лицата, които дължат повече от три здравноосигурителни вноски за периода до 31 декември 2003 г. за себе си и/или за членове на семействата си в срок до 30 септември 2004 г., могат да направят писмено искане плащането на дължимите суми да се разсрочи до 31 декември 2004 г.

(2) По реда на ал. 1 се разсрочват задължения за здравноосигурителни вноски с размер на главницата над 50 лв.

(3) Лицата подават искане за разсрочване в териториалното поделение на Националната агенция за приходите, като посочват срока за изплащане на задълженията си.

(4) Задължението се разсрочва от датата на подаване на искането с решение на ръководителя на териториалното поделение на Националната агенция за приходите или на упълномощени от него длъжностни лица. В решението се вписват размерът на задължението, крайният срок за издължаване на разсроченото задължение и общата дължима сума до изтичането на този срок. Един екземпляр от решението се връчва на лицето.

(5) Лицата, на които е разсрочено задължението, запазват правата си на здравноосигурени лица.

(6) При изпълнение на условията по ал. 14 на лицата не се налагат глоби по чл. 104, ал. 3 и не се прилага разпоредбата на чл. 109, ал. 1.

(7) Лицето губи здравноосигурителните си права, ако:

1. не погаси задължението си по ал. 4 до крайния срок на разсрочването;

2. не е внесло повече от три дължими здравноосигурителни вноски за 2004 г.; в този случай се прекратява и действието на разсрочването.

(8) За периода на разсроченото плащане се дължи 1 на сто месечна лихва върху дължимата сума и спира да тече давността за разсроченото задължение.

(9) Лицата, работещи по трудови и служебни правоотношения, запазват здравноосигурител-ните си права, ако вноските не са внесени от работодателя.

(10) На работодателите, които в срок до 31 декември 2004 г. внесат дължимите до 31 декември 2003 г. здравноосигурителни вноски, не се налагат глоби по чл. 104, ал. 1 и 2.

§ 19б

Министерският съвет в срок до 30 април 2004 г. приема и обнародва в “Държавен вестник” наредбата по чл. 45, ал. 4.

§ 19в

(1) Българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 г. - 31 декември 2004 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса по чл. 4, ал. 1 за съответната календарна година.

(2) В случаите по ал. 1 лицата лично или чрез упълномощено лице могат да подадат до 31 декември 2006 г. молба-декларация по ред, определен с инструкция, издадена от управителя на Националната агенция за приходите, съгласувана с директора на Националната здравноосигурителна каса.

(3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват по реда на чл. 40а.

§ 19г

(1) Лицата, които дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка до 1 юни 2005 г., могат да поискат разсрочване на плащането на задължението до 31 декември 2006 г., ако за периода 1 октомври 2004 г. - 31 март 2005 г. имат средномесечен доход на член от семейството до 200 лв. включително.

(2) По реда на ал. 1 се разсрочват задължения за здравноосигурителни вноски с размер над 50 лв.

(3) За разсрочване на задължението лицата по ал. 1 в срок до 31 декември 2005 г. подават в териториалните поделения на Националната агенция за приходите молба-декларация по образец, утвърден от управителя на Националната агенция за приходите.

(4) Задължението се разсрочва от датата на подаване на искането с решение на ръководителя на териториалното поделение на Националната агенция за приходите или упълномощени от него лица. В решението се вписват размерът на задължението, крайният срок за издължаване на разсроченото задължение и общата дължима сума до изтичане на този срок. Един екземпляр от решението се връчва на лицето.

(5) При определяне на дохода по ал. 1 се вземат предвид всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за облагане доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на месечните добавки, изплащани по Закона за интеграция на хората с увреждания, добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, както и помощите, получени по Закона за семейни помощи за деца.

(6) Лицата по ал. 1, които не заплатят повече от три здравноосигурителни вноски за периода на разсрочването, заплащат на изпълнителите оказаната им медицинска помощ.

(7) За периода на разсрочване давностният срок за вземанията спира да тече.

(8) При изпълнение на условията по ал. 1 - 4 на лицата не се налагат глоби по чл. 104, ал. 3, не се прилага разпоредбата на чл. 109, ал. 1 и не се предприемат принудителни мерки за събиране на задълженията.

§ 19д

За задълженията за здравноосигурителни вноски на лица, които ги дължат за своя сметка, възникнали до 1 юни 2005 г., не се дължи лихва за периода от 1 юни 2005 г. до 31 декември 2006 г.

§ 19е

Министерският съвет внася за приемане в Народното събрание проектите по чл. 22, ал. 3, ако в срок до 18 декември 2005 г. Националният рамков договор за 2006 г. не е подписан.

§ 19з

(1) В срок до 30 септември 2012 г. Комисията за финансов надзор приема доклад за прилагането на чл. 88а, ал. 1, който съдържа заключения относно отчитането на пола като актюерски фактор при определяне на здравноосигурителните премии, като се вземат предвид най-новите актюерски данни и статистическа информация, както и докладът на Европейската комисия за прилагането на чл. 5 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги.

(2) Докладът по ал. 1 се предоставя на министъра на труда и социалната политика за целите на уведомяването на Европейската комисия.

§ 19и

(1) Българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. - 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК.

(2) В случаите по ал. 1 лицата лично или чрез упълномощено лице подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация по образец, утвърден със заповед, издадена от министъра на финансите. Декларацията може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

(3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват по реда на чл. 40а, ал. 4 и 5.

(4)

§ 19к

За периода до 31 декември 2012 г. здравноосигурителните вноски върху възнагражденията по § 22о, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1.

§ 19л

До 31 декември 2010 г. за лицата в неплатен отпуск, предоставен по реда на § 3д, ал. 1 от преходните разпоредби на Кодекса на труда, и които не подлежат на осигуряване на друго основание, здравноосигурителната вноска, определена по реда на чл. 29, ал. 3, е изцяло за сметка на работодателя. Вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г., и се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

§ 19м

Разпоредбите на чл. 55а и 55б се прилагат до 28 февруари 2011 г.

§ 19н

През 2011 г. медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се заплаща в обеми и по цени и методики, определени в постановленията на Министерския съвет по чл. 55в, ал. 1. Приетите обеми, цени и методики могат да бъдат изменяни и допълвани при необходимост по предложение на министъра на финансите съгласувано с министъра на здравеопазването.

§ 19о

(1) През 2012 г. медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се заплаща в обеми и по цени и методики, определени по реда на чл. 55г – 55е.

(2) В случай че не бъдат осъществени процедурите по чл. 55г – 55е през 2012 г., медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 се заплаща в обеми и по цени и методики, определени в постановлението на Министерския съвет по чл. 55в, ал. 1.

(3) Обемите, цените и методиките съгласно действащото постановление се изменят и допълват в срок до един месец от обнародването на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., както и при необходимост, от Министерския съвет.

(4) Предложенията за изменения и допълнения по ал. 3 се правят по инициатива на органите на управление на НЗОК и се внасят в Министерския съвет от министъра на финансите съгласувано с министъра на здравеопазването.

§ 19п

(1) Лицата по чл. 40а, които са напуснали страната преди 31 декември 2011 г. и не са подали предварително заявление, могат да подадат заявлението в срок до 31 декември 2012 г. Към заявлението лицата прилагат декларация по образец, изготвена от Националната агенция за приходите, за датата на напускане на страната.

(2) Заявлението и декларацията се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично, чрез упълномощено лице, по пощата или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

§ 20

Изпълнението на закона се възлага на министъра на здравеопазването, на органите на НЗОК, които я представляват, и на Националната агенция за приходите в частта за събиране на здравноосигурителните вноски.

§ 103а

В периода от получаването на лицензия за дейност по доброволно здравно осигуряване до увеличаване на капитала на 2 млн. лв. здравноосигурителното дружество е длъжно да инвестира част от собствените си средства в размер, равен на една трета от границата на платежоспособност, при условията и по реда на чл. 90д от Закона за здравното осигуряване.