Глава 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1
(1) Този закон урежда условията и реда за преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества и за приватизиране на държавни и общински предприятия.
(2) Преобразуването на държавни предприятия представлява разпределянето на имуществото, предоставено им от държавата, в дялове и акции съгласно разпоредбите на Търговския закон.
(3) Приватизирането на държавни и общински предприятия е прехвърляне на физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие на:
1. дялове и акции, собственост на държавата и общините, от търговски дружества;
2. собствеността на цели предприятия, обособени части и незавършени обекти на строителството;
3. общински нежилищни имоти, невключени в състава на общински предприятия, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и други).
Чл. 2
(1) Приватизацията се осъществява въз основа на програми за приватизация и приватизационни стратегии.
(2) Годишната приватизационна програма съдържа:
1. минималните приватизационни цели
2. очаквания размер на приходите от приватизацията и начина на тяхното използване в съответствие с изискванията на този закон;
3. разходите, свързани с дейността по приватизацията;
4. списъка на отраслите и/или предприятията, чието цялостно или частично приватизиране не се разрешава за срока на действие на програмата;
5. общият обем на акциите по номинална стойност, които ще бъдат предложени за приватизация чрез централизирани публични търгове;
6. общите насоки за приватизационната политика на общините.
(3) Програмата се внася до 31 октомври на предходната година от Министерския съвет в Народното събрание, което я обсъжда и приема преди приемането на Закона за държавния бюджет.
(4) Министерският съвет внася в Народното събрание ежегодно до 28 февруари отчет за изпълнението на приватизационната програма и отчет за изпълнение на приватизационните сделки от списъка по ал. 2, т. 5..
(5) Приемането на годишната приватизационна програма не е условие за вземане на решение и за действителността на сключените приватизационни сделки, освен ако приватизиращото се предприятие не е включено в списъка по т. 4 на ал. 2.
(6) Приетата програма за приватизация действа до приемане на програмата за следващата година.
(7) С цел обезпечаване изпълнението на приетите минимални приватизационни цели, показатели и насоки на годишната приватизационна програма органите по чл. 3, ал. 1, точки 2 – 4 приемат свои годишни програми.
(8)
1. списък на държавните предприятия, които ще се приватизират в срока на действието на програмата;
2. етапите и сроковете за осъществяване на програмата.
(8) Министерският съвет разработва стратегии за приватизация на предприятията с монополно положение в страната или с господстващо положение на съответния географски пазар в сферата на обществените услуги, както и за предприятията, свързани в национални инфраструктурни мрежи.
(9)
(9) Стратегиите по ал. 8 се приемат от Народното събрание.
(10) Министерският съвет определя списък на държавни предприятия или обособени части от тях, при приватизацията на които не се допуска плащане с непарични платежни средства. Това ограничение не се отнася при приватизация по реда на чл. 22 и 23. Списъкът може само да бъде допълван.
Чл. 3
(1) Решение за приватизиране на държавни и общински предприятия се приема от:
1. определен от Министерския съвет държавен орган – за държавни предприятия, акции или дялове, собственост на държавата в търговски дружества, ако балансовата стойност на дълготрайните им активи към 31 декември 1997 г. не надхвърля 1 млрд. лв., както и за незавършени обекти на строителството
2. Агенцията за приватизация — за държавни предприятия и акции и дялове, собственост на държавата в търговски дружества, ако балансовата стойност на дълготрайните им активи към 31 декември 1997 г. надхвърля 1 млрд. лв.;
3. Агенцията за приватизация след одобряване от Министерския съвет — за държавни предприятия, определени от Министерския съвет, ако балансовата стойност на дълготрайните им активи е не по-малка от 200 млн. лв.;
4. общинските съвети — за предприятия, които са общинска собственост и акции и дялове, собственост на общините в търговски дружества, както и за общински нежилищни имоти, невключени в състава на общински предприятия, които се използват за стопански цели.
5.
5. Министерският съвет след одобряване от Народното събрание – за държавни предприятия и за акции и дялове – собственост на държавата в търговски дружества, определени в годишната приватизационна програма по чл. 2, ал. 2.
(2) Приватизационните сделки се сключват в съответствие с годишната приватизационна програма по чл. 2, ал. 2 и със стратегиите по чл. 2, ал. 8.
(3) При приватизация на акции или дялове, собственост на държавни или общински предприятия или на еднолични търговски дружества в други дружества, Министерският съвет, съответно общинският съвет, намалява капитала на първите дружества с балансовата стойност на тяхното участие, което е приватизирано при спазване разпоредбите на чл. 149 – 151 и чл. 199 – 203 на Търговския закон..
(4) Органите по ал. 1 подготвят и сключват сделките за извършване на приватизирането на държавни и общински предприятия или упълномощават други за това. Отношенията между органа по ал. 1 и упълномощеното лице и конкретният обем на предоставената представителна власт могат да бъдат определени с договор.
(5) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“ и най-малко в два централни всекидневника.
(5)
(6)
Чл. 4
(1) Предложение за решение по предходния член могат да правят и:
1. органите за управление на преобразувани в търговски дружества предприятия и на непреобразувани предприятия;
2. най-малко 20 на сто от работещите в предприятието;
3. Агенцията за приватизация в случай, че тя не е орган по чл. 3.
4. общинските съвети – за държавни предприятия и обособени части, намиращи се на територията на общината;
5. лицата по чл. 35.
(2) Органът по чл. 3 е длъжен да се произнесе с решение по предложенията по предходната алинея в едномесечен срок. Отказът се мотивира.
Чл. 4а
В решението за приватизиране органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 определят срок, в който управителните органи на държавните предприятия са длъжни да им представят документите и информацията, необходими за извършване на приватизационната сделка.
Чл. 5
(1) В приватизацията могат да участват при равни условия всички физически и юридически лица освен в случаите, изрично предвидени в този закон.
(2) Право на преференциално участие имат:
1. работниците и служителите в приватизиращото се предприятие, които са работили в него не по-малко от 2 години преди датата на обявяване на решението за приватизация;
2. лицата, чиито трудови правоотношения с приватизиращото се предприятие са прекратени по реда на Кодекса на труда и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България до 14 години преди датата на обявяване на решението за приватизация и са работили в него не по-малко от 2 години с изключение на дисциплинарно уволнените и лицата, осъдени с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността, освен ако са били реабилитирани;
3. лица, които са били пенсионирани най-много 10 години преди датата на обявяване на решението за приватизация като работници или служители в приватизиращото се предприятие и са имали най-малко 3-годишен трудов стаж преди пенсионирането си в него. Ограниченията по тази точка не се прилагат по отношение на работниците и служителите с призната пълна или частична нетрудоспособност, придобита при изпълнението на трудовите функции в това предприятие.
4. лицата, които без трудов договор са управители контрольори, членове на съветите на директорите и на управителните съвети на приватизиращото се предприятие в продължение на повече от една година преди датата на обявяване на решението за приватизация.
(3) Правото на преференциално участие по предходната алинея може да се упражни еднократно и само от български граждани с постоянно местожителство в страната.
(4)
(5) Кредиторите по държавния дълг могат да участват в приватизацията с вземанията си по дълга по ред, определен от Министерския съвет.
Чл. 6
(1) Паричните постъпления от приватизация на държавните предприятия се внасят в специална бюджетна сметка, която се управлява от министъра на финансите. Средствата по тази сметка се разпределят, както следва:
1. за попълване на фондовете за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия – 10 на сто. Част от тези приходи се изразходват за придобиване на дълготрайни и краткотрайни материални активи. Възнагражденията на консултантите по приватизационни сделки се заплащат от паричните постъпления от сделките или от средствата, предвидени за фондовете по ал. 1, т. 1. Средствата, предвидени за фондовете, могат да се използват и за допълнително стимулиране на служителите на Агенцията за приватизация и на служителите на приватизационните управления на органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 по ред, определен за Агенцията за приватизация от Надзорния съвет, а за останалите органи по чл. 3, ал. 1, т. 1 – от съответния ръководител;
2. за централния републикански бюджет – 90 на сто;
3.
4.
7.
(2) Приходите от приватизация на общинските предприятия се внасят в специална сметка към съответния общински съвет. Средствата от тази сметка се разпределят, както следва:
1. за попълване фонда за покриване на разходите за приватизиране на общинските предприятия – 9 на сто. Част от тези приходи се изразходват за придобиване на дълготрайни и краткотрайни материални активи и за издръжка на специализираните органи на общинските съвети по приватизация. До 2 на сто от приходите във фонда или от паричните постъпления от сделките след превеждането на средствата във фонда могат да се изразходват за изплащане на възнаграждения на консултанти, упълномощени по реда на чл. 3, ал. 4
2. за попълване на общинския фонд за опазване на околната среда – 5 на сто;
3. останалата част в размер 86 на сто се внася в специален фонд на разпореждане на съответния общински съвет, като средствата по този фонд се използват приоритетно за инвестиционни цели включително и за придобиване на дълготрайни материални активи със социално предназначение, за погасяване на кредитите за незавършени обекти на строителството и на несъбираеми задължения на общинските предприятия. Тези средства не могат да се използват за текущи разходи.
(3) Уговарянето и заплащането на цената и на всички други задължения с парично изражение, както и плащането по приватизационни сделки може да се извършват и в конвертируема чуждестранна валута.
(4) Деветдесет и шест на сто от паричните постъпления от приватизация на държавните предприятия от списъка по чл. 2, ал. 10 постъпват в републиканския бюджет и се използват за намаляване на държавния дълг. Останалите 4 на сто от паричните постъпления се внасят във фондовете за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия.
5. за фондовете за обществено осигуряване и за обезщетение на бивши собственици по решение на Министерския съвет – 20 на сто;
6. за творческия фонд към Министерството на културата – 2 на сто.
(5)
(6)
Чл. 6а
(1) Паричните постъпления от мероприятия, съпътстващи приватизационния процес на предприятия – държавна собственост, както и неустойките по приватизационните договори на същите предприятия, се разпределят, както следва:
1. паричните постъпления от меморандуми, тръжна и конкурсна документация и други, рекламна и издателска дейност, задържаните като санкция депозити за несключени договори при участие в търг, конкурс или преговори с потенциални купувачи и други подобни се внасят във фондовете за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия;
2.
3.
4. договорените неустойки по поети, но неизпълнени задължения за инвестиции, работни места и други задължения, включени в приватизационните договори, се внасят в централния републикански бюджет.
(2) Паричните постъпления от мероприятия, съпътстващи приватизационния процес на предприятия – общинска собственост, както и неустойките по приватизационните договори на същите предприятия, се разпределят, както следва:
1. паричните постъпления от меморандуми, тръжна и конкурсна документация и други, рекламна и издателска дейност, задържаните като санкция депозити за несключени договори при участие в търг, конкурс или преговори с потенциални купувачи и други подобни се внасят във фонда за покриване на разходите за приватизиране на общински предприятия;
2. всички други неустойки по поети, но неизпълнени задължения по приватизационните договори се внасят в специалния фонд на разпореждане на съответния общински съвет, създаден по реда на чл. 6, ал. 2, т. 3.
Чл. 7
(1) Към органите по чл. 3, ал. 1, точки 1 и 2 се създават фондове за покриване на разходите за приватизирането на държавните предприятия. Разходването на средствата по фондовете се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(2) Източници на фонда са:
1.
2. средствата по чл. 6, ал. 1, т. 1 и ал. 4.
3. средствата по чл. 6а, ал. 1 т. 1.
Чл. 8
(отменен)
(1) В срок до 30 юни 1994 г. Министерският съвет създава Взаимен фонд. На този фонд се предоставят безвъзмездно 20 на сто от дяловете или акциите на приватизираните държавни предприятия или техният паричен еквивалент. Решението за предоставянето на паричен еквивалент вместо дялове или акции се приема от съответния орган по чл. 3 освен в случаите на приватизация по реда на глава осма.
(2) На Взаимния фонд се предоставя и 20 на сто от продажната цена на държавните предприятия и обособени техни части, които се приватизират по реда на глави шеста и седма.
(3) Министерският съвет прехвърля на фонд „Обществено осигуряване“ паричните средства, дяловете и акциите по ал. 1 и 2. Набраните средства, дяловете и акциите за всяко тримесечие на календарната година се прехвърлят до края на месеца, следващ този на изтичане на тримесечието.
Чл. 9
(1) Условията и редът за приватизиране на държавни предприятия се прилагат и за предприятия — собственост на общините, доколкото не е предвидено друго в този закон.
(2) Общинските администрации всяко тримесечие изпращат в Агенцията за приватизация справка за извършените продажби по реда на този закон, както и за постъпилите предложения и взетите решения за приватизация.
Чл. 9а
(1) При приватизация на държавни и общински предприятия, както и на преобразуваните търговски дружества, на които са възложени задачи по подготовката на страната за работа във военно време и кризисни ситуации, купувачът се задължава да осигурява изпълнението им до момента на тяхното отменяне.
(2) Задълженията по ал. 1 могат да бъдат отменени само от възложилия ги упълномощен държавен (общински) орган.
Глава 7. ОСОБЕНИ НАЧИНИ ЗА ПРИВАТИЗИРАНЕ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ОБОСОБЕНИ ТЕХНИ ЧАСТИ
Глава 8. Инвестиционни бонове
Чл. 43
(отменен)
По реда на тази глава се приватизират само държавни предприятия, които са акционерни дружества.
Чл. 44
(1) Инвестиционните бонове са безналични платежни средства, които служат само за:
1. плащания по приватизационни сделки, чийто предмет е държавна собственост;
2. вноски в дружества по чл. 25, ал. 3 и чл. 31, ал. 1, учредени за придобиване на държавно участие;
3. участие в доброволни пенсионни фондове – след законова уредба на доброволните пенсионни фондове.
(2) Инвестиционните бонове могат да се наследяват. Те могат да се прехвърлят само на съпрузи, на роднини по права линия или по съребрена линия до втора степен включително, но не повече от един път с изключение на случаите, в които се прехвърлят на дружества по чл. 25, ал. 3 или чл. 31, ал. 1.
(3) Когато инвестиционни бонове се внасят от притежателите им за участие в дружества по чл. 25, ал. 3 и чл. 31, ал. 1, един инвестиционен бон е равен на 1 лев.
(4) Когато с инвестиционни бонове гражданите придобиват участие в доброволни пенсионни фондове, един инвестиционен бон се равнява на 1 лев.
(5) Дружествата и доброволните пенсионни фондове по ал. 1 отчитат придобитите инвестиционни бонове като парични средства.
(6) Инвестиционните бонове не могат да служат за обезпечение.
(7) Инвестиционните бонове не могат да служат за плащания по приватизационни сделки по чл. 25, ал. 1, т. 1 както и в случаите по § 96 от преходните и заключителните разпоредби.
Чл. 45
(отменен)
(1) Боновете се издават от Министерския съвет.
(2) Редът за издаването, оформянето, получаването и регистрирането на боновата книжка се определя от Министерския съвет.
Чл. 46
(отменен)
(1) Боновете могат да се наследяват.
(2) Боновете могат да се прехвърлят само на роднини по права линия или по съребрена линия до втора степен.
(3) По друг начин и между други лица боновете не могат да се прехвърлят. Те не могат да служат за обезпечение срещу кредит.
Чл. 47
(1) Право да придобиват и да се разпореждат с инвестиционни бонове имат само български граждани. Всеки български гражданин, навършил 18 години, има право да получи 250 000 инвестиционни бона от всяка емисия.
(2) Правото по ал. 1 имат и децата, ненавършили 18 години, на които един от родителите или двамата родители са починали. Получателите на инвестиционни бонове по тази алинея не заплащат такса по чл. 48, ал. 2 както и децата, оставени за осиновяване, и децата с неизвестни родители, отглеждани в специализирани социални заведения.
(3) Редът за получаване на инвестиционни бонове от децата, оставени за осиновяване, и от децата с неизвестни родители, отглеждани в специализираните социални заведения, както и редът за тяхното участие в приватизацията се определят с наредба на Министерския съвет.
(4) Право на допълнителни инвестиционни бонове имат работници и служители от държавни предприятия за компенсиране на заработени до 31 декември 1997 г., но неизплатени работни заплати по ред, установен от Министерския съвет.
(5) Нямат право да участват в приватизацията по реда на тази глава лицата, които са осъдени за умишлени престъпления от общ характер по глава пета, глава шеста, глава седма (отм.), чл. 301 – 307 от Наказателния кодекс, освен в случаите, когато са реабилитирани за извършените от тях престъпления.
Чл. 48
(1) Инвестиционни бонове се емитират въз основа на решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
(2) Издаването и разпореждането с инвестиционни бонове се установяват с поменен регистрационен талон.
(3) Регистрационният талон се издава срещу заплащане на такса в размер 5000 лева. Пенсионерите, военнослужещите на наборна военна служба и учащите заплащат такса в размер 1000 лв. Таксите постъпват в извънбюджетна сметка на Центъра за масова приватизация.
(4) При издаването на регистрационния талон се открива лична бонова сметка на притежателя, заверена с 250 000 инвестиционни бона.
(5) Формата и редът за издаване на регистрационния талон, както и редът за разпореждане с регистрационни бонове в случаите, предвидени в този закон, се определят от Министерския съвет.
Чл. 49
(1) Гражданите могат да участват в централизирани публични търгове само лично или чрез лицензирани инвестиционни посредници.
(2) При сключване на приватизационен договор с дружество по чл. 25, ал. 3 и чл. 31, ал. 1, както и при класиране на негова оферта на централизиран публичен търг покупната цена или част от нея може да бъде заплатена с инвестиционни бонове. В този случай един инвестиционен бон се равнява на 1 лев. Съдружниците в дружество по чл. 25, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 могат да прехвърлят инвестиционните си бонове на името на дружеството – купувач, в определен от продавача срок. Съдружниците могат да увеличат дяловото си участие в капитала на дружеството – купувач, със стойността на прехвърлените бонове.
(3) Доброволните пенсионни фондове могат да използват притежаваните от тях инвестиционни бонове като платежно средство само в приватизационни сделки, чийто предмет са акции – държавна собственост.
Чл. 50
(отменен)
(1) През периода на тяхната валидност инвестиционните бонове могат да се ползват извън програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, както следва:
1. от лицата по чл.5, ал. 2 като допълнение към преференциите им по чл. 22 и 23;
2. от лицата по чл. 25, ал. 1, т. 5;
3. от лицата по чл. 35 след внасяне на първоначалната вноска.
(2) В случаите по ал. 1 един инвестиционен лев се приравнява на един лев.
Чл. 51
(отменен)
(1) Придобиването на акции от предприятие, включено в програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, става чрез централизирани търгове по ред, определен от Министерския съвет.
(2) За акциите на предприятията, които се предлагат за приватизиране по реда на тази глава, не се прилагат разпоредбите на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества относно публичното предлагане на ценни книжа.
(3) Акциите, прехвърляни по програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, са безналични, без да е необходимо в уставите на търговските дружества да се вписва промяна в този смисъл.
Чл. 52
(1) Центърът за масова приватизация към Министерския съвет е специализиран орган за:
1. издаване и контрол по използването на инвестиционните бонове;
2. организиране и провеждане на централизирани публични търгове за акции, чиято продажба му е възложена от органите по чл. 3.
(2) Центърът за масова приватизация е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.
(3) Центърът за масова приватизация е администратор на следните приходи:
1. такси за извършени услуги във връзка с получаването на инвестиционни бонове, организирането и провеждането на централизирани публични търгове за продажба на акции, от издателска и информационна дейност;
2. финансова помощ от международни организации.
(4) Размерът на таксите за предоставени услуги от Центъра за масова приватизация се определя с тарифа, приета от Министерския съвет.
(5) Центърът за масова приватизация се ръководи от изпълнителен директор, назначен от Министерския съвет.
(6) Министерският съвет приема устройствен правилник за работата на Центъра за масова приватизация.
Глава 9. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 53
(1) Длъжностните лица от предприятията, за които има решения за приватизация, които не изпълняват или нарушават задълженията си по чл. 4а или чл. 28 за предоставяне на информация на органа по чл. 3 или на упълномощени от него лица, както и задължения, произтичащи от подзаконови нормативни актове по прилагането на този закон, се наказват с глоба от 500 000 до 1 000 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на длъжностните лица и служителите в администрациите на органите по чл. 3, ал. 1, които не предоставят на органа по чл. 3, ал. 1 цялата налична при тях информация и документация във връзка с подготовката и сключването на приватизационна сделка.
(3) Ако нарушението по ал. 1 и 2 е довело до съществени изменения в оценката или до сключване на незаконосъобразна приватизационна сделка, наказанието е от 1 000 000 до 5 000 000 лв.
(4) Длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си по §15а от преходните и заключителните разпоредби, се наказват с глоба от 500 000 до 5 000 000 лв.
(5) Актовете по ал. 1, 2, 3 и 4 се съставят от длъжностни лица, определени от органа по чл. 3, а наказателните постановления се издават от ръководителя на същия орган или от упълномощено от него лице.
(6) Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Глава в тора. АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ
Чл. 10
(1) Създава се Агенция за приватизация като държавен орган към Министерския съвет за организиране и контрол на приватизацията на държавните предприятия и за осъществяване на приватизацията в случаите, предвидени в този закон.
(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София и има регионални бюра.
(3) Бюджетната издръжка на агенцията е отделена от приходите и разходите, свързани с приватизацията на държавните предприятия.
Чл. 11
Органи за управление на агенцията са:
1. надзорен съвет;
2. изпълнителен съвет.
Чл. 12
(1) Надзорният съвет се състои от 7 членове, които се избират от Народното събрание. Никоя парламентарна група не може да предложи повече от трима членове на Надзорния съвет.
(2) Членовете на надзорния съвет се освобождават предсрочно от Народното събрание, при:
1. извършване на нарушения на този закон;
2. извършване на умишлено престъпление от общ характер, за което има влязла в сила присъда;
3. системни нарушения на задълженията им;
4. невъзможност да изпълняват задълженията си.
(3) Извън случаите по предходната алинея членовете на надзорния съвет на Агенцията за приватизация се освобождават по решение на Народното събрание.
(4) В случаите по ал. 2 и 3, както и при оставка или смърт на член на надзорния съвет органът, който го е назначил или избрал, назначава или избира нов член.
(5) Членовете на надзорния съвет избират помежду си председател.
(6) Председателят на Надзорния съвет:
1. свиква заседанията на съвета;
2. определя дневния ред;
3. изисква информация от съответните органи и длъжностни лица, свързана с функциите на съвета и с обсъжданите приватизационни сделки.
(7) Възнагражденията на членовете на надзорния съвет се определят от Министерския съвет. Те не могат да заемат друга платена длъжност в агенцията.
Чл. 13
(1) Надзорният съвет:
1. разработва устройствен правилник на агенцията и го представя на Министерския съвет за приемане;
2. определя основните насоки на дейността на агенцията в съответствие с този закон;
3. одобрява проекта за бюджета на агенцията, както и годишния отчет за изпълнението на приватизационната програма от Агенцията за приватизация.
4. одобрява приватизационните сделки над сумата, определена в устройствения правилник на агенцията;
5. установява общите правила и условия за назначаване, включително и заплащането на служителите на агенцията;
6. всяко тримесечие приема отчета на изпълнителния директор за дейността на агенцията;
7.
8. определя регионалните бюра и утвърждава началниците им.
9. упражнява контрол на всички етапи от подготовката и сключването на приватизационните сделки от Агенцията за приватизация;
10. по искане на органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 може да дава становища по въпроси във връзка със сключването и подготовката на приватизационни сделки;
11. осъществява следприватизационен контрол по приватизационните сделки за държавни предприятия и за акции и дялове – собственост на държавата в търговски дружества.
(2) При изпълнение на функциите си по ал. 1, т. 9 – 11 Надзорният съвет дава задължителни указания на изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация и становища до другите органи по чл. 3, ал. 1, т. 1.
Чл. 14
(1) Изпълнителният съвет се състои от трима членове – изпълнителен директор и двама заместник изпълнителни директори, които се назначават и освобождават от Министерския съвет.
(2) Изпълнителният съвет организира и ръководи дейността на Агенцията за приватизация съгласно закона и решенията на Надзорния съвет.
(3) Възнагражденията на изпълнителния директор и на заместник изпълнителните директори се определят от Министерския съвет.
(4) Изпълнителният директор и заместник изпълнителните директори не могат да заемат друга платена длъжност, както и да получават възнаграждения по граждански договор, освен в случаите, когато упражняват научна или преподавателска дейност.
(5) Изпълнителният съвет взема решения с обикновено мнозинство от състава си.
(6) Изпълнителният директор представлява Агенцията за приватизация и организира и ръководи дейността на изпълнителния съвет.
Чл. 15
(1) Членовете на надзорния съвет, изпълнителният директор и заместник изпълнителните директори на Агенцията за приватизация, общинските съветници и членовете на управителните и контролните органи, на специализираните органи на общинските съвети за осъществяване на приватизацията, другите органи по чл. 3 и техните членове, както и членовете на семействата им нямат право да придобиват имущества, дялове или акции в предприятия, когато са участвали в подготовката и сключването на приватизационните сделки, докато заемат съответната длъжност и ведногодишен срок след това, освен когато имат право на преференциално участие в случаите по чл. 5, ал. 2 или при участие в централизирани публични търгове.
(2) Лицата, извън тези по ал. 1, които са натоварени от органите по чл. 3 служебно или по договор с воденето на преговори, провеждането на търгове и конкурси, изготвянето на правни анализи, оценки или експертизи, и членовете на техните семейства нямат право да придобиват имущество, дялове или акции от приватизирания обект в течение на три години от приватизационната сделка.
Глава 3. ОЦЕНКА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА
Чл. 16
(1) Оценката на предприятията по този закон се извършва от независими български или чуждестранни експерти или експертни фирми, лицензирани от Агенцията за приватизация. На експертите се осигурява достъп до информацията и документацията, необходими за извършване на оценката.
(2) Процедурата и методите за оценка на предприятията, които се приватизират, се определят от Министерския съвет.
(3) Оценка се извършва задължително, когато избраният начин за извършване на продажбата е преговори с потенциални купувачи, както и в случаите на приватизация по реда на чл. 35.
Глава 4. ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Чл. 17
(1) Преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества се извършва от Министерския съвет или определен от него орган.
(2) В случай, че балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието е над 1 млрд. лв., преобразуването се извършва от Министерския съвет по предложение на негов орган. Предложението се внася след вземане на становището на Агенцията за приватизация. Становището на агенцията трябва да бъде дадено в едномесечен срок от получаване на предложението.
(3) Членове 72 и 73 от Търговския закон не се прилагат за непарични вноски на държавата и общините в дружествата с над 50 на сто държавно или общинско участие. Оценката на непаричните вноски на държавата се извършва по ред, установен от Министерския съвет, а дълготрайните финансови активи се оценяват по счетоводната им стойност.
(4) Членове 72 и 73 от Търговския закон не се прилагат при преобразуването на приватизирани търговски дружества в друг вид търговски дружества в течение на 12 месеца след сключване на приватизационната сделка. За оценка на непаричните вноски при преобразуването се приема приватизационната оценка по метода „чиста стойност на активите“, ако е приета от органа по чл. 3 по установения ред.
Чл. 17а
При преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.
Чл. 18
(1) Собствениците на недвижими имоти, одържавени по силата на закони, укази или актове на Министерския съвет в периода от 1946 г. до 1962 г. без тези по чл. 26 от Закона за държавните имоти (обн., ДВ, бр. 300 от 1948 г.; изм., бр. 173 от 1949 г.; отм., Изв., бр. 92 от 1951 г.) и чл. 101 от Закона за собствеността, които съществуват реално, но представляват част от дълготрайните активи на държавни и общински предприятия, получават съответна част от дяловете или акциите на дружеството, образувано от тези предприятия. Тази част се определя въз основа на балансовите стойности на имотите на дружествата, а в случай на приета оценка при открита процедура за касова приватизация – въз основа на приетата приватизационна оценка. Искането на заинтересуваните собственици може да бъде направено преди или след преобразуването на предприятието, като молбата се подава в срок до 30 септември 1994 г. чрез общинския съвет по местонахождението на имота до Министерския съвет – за държавните предприятия, и до общинския съвет – за общинските предприятия.
(2) Правата по предходната алинея имат и собственици на земя, върху която са построени държавни и общински предприятия, ако преди застрояването земята е била включена в трудовоко-оперативно земеделско стопанство, държавно земеделско стопанство или в други образувани въз основа на тях организации.
(3) Общинският съвет по местонахождението на имота съобщава на собствениците оценката му по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тя може да бъде обжалвана в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред окръжния съд.
(4) Разпоредбите по ал. 1 и 2 не се отнасят за имоти, чиито собственици са били обезщетени чрез заплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен имот.
Глава 5. ПРОДАЖБА НА ДЯЛОВЕ И АКЦИИ, СОБСТВЕНОСТ НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ
Чл. 19
(отменен)
Дялове или акции, собственост на държавата и общините, от преобразуваните в търговски дружества предприятия с изключение на дяловете или акциите, които остават собственост на държавата, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 4 се предлагат за продажба в срок от 5 години от датата на регистрация на дружеството. За преобразуваните до приемането на този закон дружества срокът започва да тече от влизането на закона в сила.
Чл. 20
(1) Начинът за извършване на продажбата на дялове и акции се определя с решение на органа по чл. 3..
(2) В случай, че начинът на продажбата е преговори с потенциални купувачи, с решението по ал. 1 органът по чл. 3 определя сроковете и условията за подаване на оферти.
(3) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“ и най-малко в два централни ежедневника.
Чл. 21
(1) В търговски дружества с 50 и повече процента държавно и/или общинско участие след приемане на решение за приватизация се забранява извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на предприятието, сключване на договори за дялово участие, наем, съвместна дейност, обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредит, освен с разрешение на съответния орган по чл. 3.
(2) След приемането на решение за приватизация може да се извършва преобразуване или прекратяване на приватизиращото се предприятие само с разрешение на съответния орган по чл. 3, освен при обявяването на несъстоятелност.
(3)
Чл. 22
(1) Лицата по чл. 5, ал. 2 в случаите на приватизиране на преобразувани в акционерни дружества държавни и общински предприятия имат право да закупят при облекчени условия до 20 на сто от акциите, принадлежащи на държавата и общините.
(2) Продажбата се извършва по цена, представляваща 50 на сто от цената на акциите, формирана по ред, установен от Министерския съвет.
(3) Общата сума на отстъпката, която едно лице може да получи със закупуването на акции при преференциални условия, не може да надвиши брутното трудово възнаграждение за последните 24 месеца в приватизиращото се предприятие:
1.
2.
3.
(4) Брутното трудово възнаграждение по предходната алинея се коригира със съответния индекс на потребителските цени към датата на започване на продажбата на акциите. Тя не може да бъде по-малка от средната работна заплата за страната за последните 24 месеца.
(5) Правото на преференциално закупуване на акции се упражнява в срок до 3 месеца след началото на продажбата на акциите. Предоставените за тази цел акции, ако не са продадени в този срок, се продават по общия ред.
(6)
Чл. 23
(1) Лицата по чл. 5, ал. 2 в случаите на приватизиране на преобразувани в дружества с ограничена отговорност държавни и общински предприятия имат право да закупят при облекчени условия общ дял в размер до 20 на сто от капитала на дружеството. Те декларират кои от тях желаят да участват в придобиването на общ дял от дружеството с ограничена отговорност.
(2) Размерът на дела по ал. 1, начините за разпореждане с него и индивидуалните вноски се определят на събрание на желаещите да участват в придобиването на общия дял. Този дял не дава право на глас 3 години след продажбата.
(3) Продажбата на дела по ал. 1 се извършва по цена, представляваща 50 на сто от цената, формирана по ред, установен от Министерския съвет.
(4) Общата сума на отстъпката, която може да се получи със закупуването на дял при преференциални условия, не може да надвиши сумата от брутните работни заплати на лицата по ал. 2, изчислени по начина, посочен в чл. 22, ал. 3 и 4.
Чл. 23а
(отменен)
(1) В случаите на приватизация по реда на глава осма лицата по чл. 5, ал. 2 получават безвъзмездно до 10 на сто от акциите, предложени за приватизиране чрез инвестиционни бонове.
(2) Общата стойност на акциите, получени от едно лице при условията на ал. 1, не може да надвиши брутната му работна заплата за последните 24 месеца в съответното предприятие, изчислена по начина, посочен в чл. 22, ал. 4.
(3) Редът за придобиване на акции по този член се определя от Министерския съвет.
Чл. 24
Условията и редът, по които лицата по чл. 5, ал. 2 имат право да придобиват при облекчени условия дялове или акции, собственост на държавата и общините, се определят от Министерския съвет.
Чл. 25
(1) Акциите, собственост на държавата и общините, могат да се продават чрез:
1. публично предлагане;
2. публичен търг на пакети от акции;
3. публично оповестен конкурс;
4. преговори с потенциални купувачи.
5. централизирани публични търгове.
6. приемане на търгово предложение за закупуване на акции по чл. 149 и следващите от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
(2) Дяловете, собственост на държавата и общините, от търговски дружества с ограничена отговорност могат да се продават чрез:
1. публичен търг;
2. публично оповестен конкурс;
3. преговори с потенциални купувачи.
(3) Когато определеният купувач по ал. 1 и 2 е юридическо лице, в което съдружници, акционери или членове на кооперация са само работници и служители, лица, които без трудов договор са управители, контрольори, членове на съвети на директори, на управителни и надзорни съвети, както и лица по чл. 5, ал. 2 от приватизиращото се търговско дружество, той има право да придобие акциите или дяловете при условията на разсрочено плащане на цената, като:
1. началната вноска, която трябва да се заплати при сключването на договора, е 25 на сто от цената;
2. разсрочването е за срок до 5 години;
3. стойността на неизплатената част се увеличава с основния лихвен процент за съответния изтекъл период, считано от датата на подписването на договора; този период се определя в договора и не може да бъде по-дълъг от 1 година;
4. до окончателното плащане на цената по т. 2 купувачът не може да прехвърля акциите или дяловете от приватизираното търговско дружество без разрешението на продавача;
5. никой не може сам или чрез свързани лица да притежава повече от 1/3 от капитала на юридическото лице.
(4) Разсроченото плащане по ал. 3 се прилага при условие, че в юридическото лице по ал. 3 към момента на учредяването му участват най-малко 20 на сто от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие и то не е включено в списъка по чл. 2, ал. 10. Дружество по ал. 3 не може да издава акции на приносител или поименни акции без право на глас. Правото на разсрочено плащане се прекратява от момента, в който повече от 1/3 от дяловете или акциите на юридическото лице по ал. 3 бъдат прехвърлени на лица извън тези по чл. 5, ал. 2.
(5) В случаите по ал. 3 задължително се обезпечава плащането на неизплатената част от цената. Учредяването и заличаването на залог или ипотека се освобождават от държавни такси.
(6)
(7)
(8) Условията и редът за организация и провеждане на публичните търгове, публично оповестените конкурси, преговорите с потенциални купувачи и централизираните публични търгове се определят от Министерския съвет.
(9) При продажбите по реда на ал. 1, т. 1, 5 и 6 не се прилагат условията по ал. 3.
Чл. 26
(1) При продажбата на дялове или акции собственост на държавата или общините могат да се прилагат едновременно няколко от изброените начини. Продажбата може да се извърши на няколко етапа.
(2) При продажбата на акции собственост на държавата или общините се допуска и едновременно увеличаване на капитала чрез издаване на нови ации, като се спазват разпоредбите на Търговския закон.
Чл. 26а
(1) Когато определеният начин на продажба на акциите е централизиран публичен търг, извършването на продажбата се възлага на Центъра за масова приватизация към Министерския съвет.
(2) В случаите по ал. 1 Министерският съвет по предложение на Центъра за масова приватизация може да вземе решение за извършване на продажбата на акциите – собственост на държавата, чрез публично предлагане.
(3) Центърът за масова приватизация организира и провежда централизираните публични търгове и публичното предлагане по ал. 1 и 2.
(4) Разходите по организирането и провеждането на публичното предлагане са за сметка на фонда за покриване на разходите за приватизиране на държавни предприятия към съотвения орган по чл. 3, ал. 1.
Чл. 27
Първоначалната продажна цена на дяловете и акциите при провеждане на преговори с потенциални купувачи се определя въз основа на оценката на предприятието.
Чл. 28
Министерският съвет определя задължителната информация, която трябва да се предостави на потенциалните купувачи при продажбата на дялове или акции от преобразувани предприятия.
Чл. 29
(1)
(2)
(2) С разрешение на Агенцията за приватизация кредиторите на приватизираното предприятие могат да придобиват дялове или акции срещу дълга на предприятието.
Глава 6. ПРОДАЖБА НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ ИЛИ ОБОСОБЕНИ ТЕХНИ ЧАСТИ
Чл. 30
(1) Държавни и общински предприятия или обособени техни части без предварителното им преобразуване в търговски дружества се продават чрез публичен търг или конкурс.
(2) Министерският съвет определя условията и реда за провеждане на търговете и конкурсите.
(3) При приватизация на непреобразувани държавни или общински предприятия, както и на обособени части от предприятия и незавършени обекти на строителството, които са държавна или общинска собственост, органът по чл. 3 може да прехвърли собствеността върху тях на купувачите, включително и собствеността върху земята и останалите недвижими имоти. В договора, с който се прехвърля собствеността, задължително се отбелязва видът на прехвърлените вещни права върху недвижими имоти.
Чл. 31
(1) Когато определеният купувач по чл. 30 е юридическо лице, в което съдружници, акционери или членове на кооперация са само работници и служители, лица, които без трудов договор са управители, контрольори, членове на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети на приватизиращото се предприятие, както и лица, чиито изобретения са внедрени и се използват в съответното предприятие, цената се заплаща при условията на чл. 25, ал. 3.
(2) Разсроченото плащане по ал. 1 се прилага при условие, че в юридическото лице по ал. 1 участват най-малко 30 на сто от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие.
(3) При условията на ал. 1 могат да се закупуват и обособени части от държавни предприятия, ако в юридическото лице по ал. 1 участват най-малко 30 на сто от работниците и служителите в обособената част.
(4) Лицата по ал. 1 могат да закупят при условията на ал. 1 – 3 само една обособена част.
(5) Алинеи 1 – 4 не се прилагат при разпореждане с дълготрайни активи на държавни и общински предприятия.
Чл. 32
(отменен)
Разпоредбите на тази глава се прилагат и за имущество на дружества в процес на ликвидация, освен в случаите на несъстоятелност.
Чл. 33
По реда на тази глава се продават и незавършени обекти на строителството и обособени части от държавни и общински предприятия.
Чл. 34
(1) Държавните и общинските предприятия и обособени техни части могат да се приватизират чрез:
1. отдаване под наем за срок до 25 години с клауза за изкупуване;
2. отдаване за управление с клауза за изкупуване или продажба на трети лица;
3. продажба на изплащане със запазване на собствеността;
4. продажба при отлагателни или прекратителни условия, като запазване предназначението на обекта, на работните места, извършване на инвестиции, постигане на определени резултати и други подобни.
(2) Решение за приватизиране на обособени части от държавни и общински предприятия, в които държавата или общината не е едноличен собственик на капитала, се приема само след предложение от органите за управление на съответното предприятие.
(3) Купувачът по тази глава се определя чрез конкурс или преговори.
(4) Органът по чл. 3 може да прекрати юридическото лице на предприятието, което е предмет на сделка по ал. 1.
Чл. 35
(1) Държавни и общински предприятия и обособени техни части се изкупуват без търг или конкурс, според оценката им, от :
1. работници и служители на приватизиращото се предприятие или обособената част, както и лицата по чл. 5, ал. 2, при условие че 20 на сто от работещите в предприятието, съответно в обособената част към момента на подаването на предложението работници и служители желаят да участват в приватизацията, както и от юридически лица, учредени само от тях;
2. работници и служители на приватизиращото се предприятие или обособената част, както и лицата по чл. 5, ал. 2, при условие че 20 на сто от работещите в предприятието към момента на подаването на предложението работници и служители желаят да участват в приватизацията, както и от юридически лица, учредени само от тях;
(2)
(2) При наличие на влязло в сила съдебно решение за отмяна на изричен или мълчалив отказ за откриване на процедура за приватизация по ал. 1, т. 1 органът по чл. 3 е длъжен в двумесечен срок от датата на влизане в сила на съдебното решение да открие процедура за приватизация, да извърши необходимите действия по предприватизационната подготовка и да го предложи за изкупуване на правоимащите.
Чл. 36
Балансовата стойност на дълготрайните активи към момента на подаване на предложението на обектите по чл. 35 не може да надвишава 10 млн. лв. при производствените предприятия и обособени части и 5 млн. лв. за предприятия и обособени части за търговия и за услуги.
Чл. 37
(1) Оценката се извършва по реда на чл. 16.
(2) Подобрения, които не са направени или заплатени от наемодателя, не се оценяват и не се включват в цената.
Чл. 37а
(1) Предложенията по чл. 35 се приемат за разглеждане от органите по чл. 3, ако са подадени не по-късно от 30 юни 1996 г.
(2) При постъпване на повече от едно предложение по чл. 35 за едно и също предприятие или обособена част предимство имат предложенията на лицата, заявили намерение да изкупят цялото предприятие, пред тези, които желаят да закупят само обособена част от същото предприятие.
(3) При постъпване на повече от едно предложение по чл. 35 за едно и също предприятие или обособена част между предложителите се провежда вътрешен конкурс по документи. Условията и редът за провеждане на конкурса се определят от органа по чл. 3.
Чл. 38
(1) Органът по чл. 3 отказва предложението за приватизация, направено от лицата по чл. 35, когато се нарушават изискванията на този закон, на годишната програма за приватизация и когато предложението е за предприятия и обособени части, включени в списък, приет от Министерския съвет. В този списък предприятията и обособените части могат да се посочват и обобщено (по бранш, тип производство, търговия или услуги и др.). Списъкът се обнародва в „Държавен вестник“ и може да се променя по необходимост.
(2) Отказът или непроизнасянето в сроковете по предложенията по чл. 35 могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство. Производствата се освобождават от такси.
Чл. 39
(1) Прехвърлянето на собствеността се извършва в едномесечен срок от получаване на писменото съгласие на предложителя за изкупуване по определената цена.
(2) В случаите, когато се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, в полза на продавача се учредява ипотека върху тези имоти до пълното заплащане на покупната цена на предприятието или на обособената част.
(3) Вписването на законната ипотека се извършва въз основа на писмо от органите по чл. 3, т. 1 – 4 след предоставянето на договора за продажба. Производството по вписване е освободено от държавни такси.
Чл. 40
(1) Лицата по чл. 35 имат право да извършват покупката на разсрочено плащане, като:
1. за предприятия и обособени части за производство или за услуги разсрочването е до шест години и началната вноска е 10 на сто от цената с едногодишен гратисен период;
2. за търговски предприятия или обособени части разсрочването е до пет години и началната вноска е 30 на сто от цената;
3. стойността на неизплатената част се увеличава ежегодно до 31 март чрез олихвяване с 50 на сто от средногодишния размер на основния лихвен процент за съответния период на предходната година; за времето на гратисния период стойността на неизплатената част не се променя. Стойността на разсрочената част не се променя, когато купувачът я изплати в срок 24 месеца от датата на подписване на договора.
(2) Годишната вноска за всяка календарна година се определя, като разсрочената част се разпредели равномерно в периода на разсрочването. Купувачът е длъжен да внесе годишната вноска на две вноски през годината. Купувачът може да прави авансови вноски без ограничение през целия период на разсрочване, включително и през гратисния период.
(3) Лицата по чл. 5, ал. 2, участващи в покупката, получават отстъпка от цената до 20 на сто, но не повече от сумата от брутните им заплати за последните 24 месеца в приватизиращото се предприятие, изчислени съгласно чл. 22, ал. 4.
Чл. 41
(1) Наемател или арендатор може да изкупи само едно предприятие или обособена част по реда на чл. 35.
(2) Предприятията и обособените части, изкупени по реда на чл. 35, не могат да се продават в продължение на пет години от изплащането им. До окончателното им изплащане включеното в тях имущество не може да бъде използвано за обезпечение.
(3) В покупката на предприятия и обособени части по реда на чл. 35 могат да участват само български граждани с постоянно местожителство в страната и български юридически лица без чуждестранно участие.
Чл. 42
Редът за подаване на предложенията за приватизация и за извършване на изкупуването на предприятия и обособени части по чл. 35 се определя от Министерския съвет.
Чл. 44а
(1) Плащанията с инвестиционни бонове, както и счетоводното им отчитане се извършват по ред, определен от Министерския съвет.
(2) При плащане с инвестиционни бонове един бон се равнява на 1 лев, с изключение на случаите, посочени в този закон.
Чл. 48а
Народното събрание с решението по чл. 48, ал. 1 определя срока на валидност на емитираните инвестиционни бонове.
Чл. 51а
(отменен)
Акциите, придобити по реда на тази глава от приватизационни фондове, могат да се прехвърлят само на фондовата борса.
Чл. 236
(отменен)
Когато акции от капитала на едно предприятие се предлагат за приватизация и по реда на глава осма, размерът на отстъпката, която лицата по чл. 5, ал. 2 могат да ползват съгласно чл. 22 и 23а, се определя пропорционално на акциите, предложени за приватизация по съответния начин.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1
„Държавно предприятие“ или „общинско предприятие“ по смисъла на този закон е юридическо лице, което осъществява стопанска дейност, над 50 на сто от чийто капитал е държавна или общинска собственост.
§ 2
„Обособена част“ по смисъла на този закон е организационна структура в предприятието, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни).
§ 2а
По реда на глави шеста и седма могат да се приватизират и незавършени обекти на строителството и общински нежилищни имоти, невключени в състава на общински предприятия, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и други).
§ 3
Брутното трудово възнаграждение за последните 24 месеца за лицата по чл. 5, ал. 2, т. 1, които ползват неплатен отпуск поради временна нетрудоспособност и отпуск за отглеждане на малко дете, както и за тези по т. 2 и 3, е равна на сумата от средното брутно трудово възнаграждение в съответното предприятие за последните 24 месеца, но не по-малко от сумата от средните работни заплати за страната за същия период.
§ 3а
„Работници и служители на обособената част“ по смисъла на този закон са всички лица, чието място на работа към момента на вземането на решение за приватизация е в тази част. Лицата по чл. 5, ал. 2, т. 2 и 3 за обособената част са тези, чието последно работно място в предприятието е било в обособената част.
§ 4
„Семейството“ по смисъла на този закон включва съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца.
§ 4а
(1) Компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, поименни компенсационни бонове по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд са инвестиционни бонове по смисъла на този закон.
(2) Ограниченията по чл. 47, ал. 1 не се прилагат за притежателите на компенсаторни платежни средства по ал. 1, както и за лицата по чл. 47, ал. 5.
§ 5
(1) Нищожни са придобивните сделки по този закон, осъществени чрез подставено лице или скрит пълномощник.
(2) Предметът на сделката по предходната алинея се връща, а платената цена се отнема в полза на държавата. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 5а
(1) При предложение за приватизиране на държавни предприятия, които ползват обекти и/или извършват дейности, подлежащи на концесиониране, органът по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 уведомява съответния министър, който в срок до 3 месеца извършва необходимите действия и внася в Министерския съвет предложение и съответните документи и анализи за вземане на решение по чл. 7 от Закона за концесиите.
(2) Когато към датата на влизане на този закон в сила има прието решение за приватизиране на държавни предприятия, които ползват обекти и/или извършват дейности, подлежащи на концесиониране, органът по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 уведомява съответния министър, който в срок до 3 месеца извършва необходимите действия и внася в Министерския съвет предложение и съответните документи и анализи за вземане на решение по чл. 7 от Закона за концесиите.
(3) В случаите по предходните алинеи при извършване на приватизационната оценка на предприятието се вземат предвид предоставените концесионни права и дължимото концесионно възнаграждение.
(4) В случаите по предходните алинеи Министерският съвет взема решението по чл. 7 от Закона за концесиите за предоставяне на концесия на държавното предприятие в срок до три месеца от предложението на съответния министър. Приватизационният договор се сключва след сключване на договора за концесия. Договорът за концесия се сключва по реда на чл. 19, ал. 4 от Закона за концесиите под условие за влизане в сила от момента на прехвърляне на правото на собственост по приватизационния договор.
(5) В случаите, когато сроковете по предходните алинеи не могат да бъдат спазени поради липса на изготвени оценки на концесионните права, финансови и правни анализи и други, концесионният договор се сключва след договора за приватизация по реда на чл. 19, ал. 4 от Закона за концесиите без търг или конкурс по допълнително изготвена оценка на концесионните права и под условие за влизане в сила от момента на сключване на договора за приватизация. Отказът от сключване на договор за концесия по изготвената оценка е основание за разваляне на договора за приватизация.
(6)
§ 5в
(1) Приватизация на обособена част от предприятие, която технологично пряко е свързана с обект по чл. 4 или дейност по чл. 5 от Закона за концесиите, се извършва заедно с предоставяне на концесия за съответния обект или дейност.
(2) Огранът по чл. 3 уведомява съответния министър, който в едномесечен срок внася в Министерския съвет предложение и съответните документи и анализи за вземане на решение по чл. 7 от Закона за концесиите.
(3) Огранът по чл. 3 взема решение за приватизация в седемдневен срок от обнародване на решението по чл. 7 от Закона за концесиите. Условията и изискванията на решението за предоставяне на концесия задължително се включват в приватизационните документи.
(4) Концесията за ползване на обекта или извършването на дейността се предоставя на лицето – купувач на обособената част. Концесионният договор се сключва в момента на прехвърляне на правото на собственост по приватизационния договор. При отказ на купувача по приватизационния договор да сключи концесионен договор приватизационният договор се обезсилва.
§ 5г
Физическите лица, юридическите лица, членовете на управителните и контролните органи на юридическите лица, включени в списъка по Закона за информация относно необслужвани кредити, не се допускат до участие в процеса на приватизация по смисъла на този закон, освен в случаите, когато са уредили задълженията си.
§ 5д
Лицензия за дейност или концесия се предоставя без търг или конкурс на държавно предприятие или на неговия купувач, когато това е част от приватизационния договор.
§ 5е
Актовете на органите по чл. 3, издадени в изпълнение на този закон и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, не подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд. Участниците в приватизационните процедури, чиито права и законни интереси са били накърнени, могат да ги защитят по общия исков ред.
§ 5ж
При класиране на оферта, подадена от дружества по чл. 25, ал. 3 и по чл. 31, ал. 1, офертната цена се дисконтира с оглед на установяване настоящата стойност на оферираната сума при норма на дисконтиране 25 на сто съгласно методика, приета от Агенцията за приватизация.
§ 6
(1) Лицата, чиято собственост е възстановена по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (обн., ДВ, бр. 15 от 1992 г.; изм., бр. 28 от 1992 г.), могат да заявят своето вещно право пред органа по чл. 3 най-късно в двумесечен срок след обнародване на решението за приватизация на предприятието, в което е включен съответният имот. Лицата, незаявили правото си по предходното изречение, имат право само на обезщетение.
(2) Искането по чл. 18, в рамките на едногодишния срок, не може да бъде направено по-късно от 2 месеца след обнародване на решението за приватизация.
§ 7
Срочните договори за наем или аренда, имащи за предмет недвижими имоти, собственост на държавата или общините, се смятат за безсрочно сключени от момента на приемане на решение за приватизирането им по предвидения в този закон ред. На наемателите и арендаторите се дава достатъчно дълъг срок за приключване на започнатите дейности, за да не понесат щети от преждевременното прекратяване на договора. Този срок не може да бъде по-дълъг от 6 месеца.
§ 8
Унищожаеми са сделките на разпореждане с държавно и общинско имущество, сключени при явно неизгодни условия след 1 януари 1990 г.
§ 9
Физическите лица и представителите на юридическите лица подават декларация за произхода на средствата, с които участват в приватизацията. За даване на декларация с невярно съдържание се носи наказателна отговорност по Наказателния кодекс.
§ 10
(1) В търговски дружества с 30 и повече процента държавно или общинско участие не се допуска намаляване на това участие без съгласието на органа по чл. 3. Това ограничение не се отнася за случаите по чл. 18.
(2) Юридически лица с 50 и повече процента държавно или общинско участие не могат без съгласието на органите по чл. 3 да извършват продажби, както и отдаване под наем на свои дълготрайни активи, чиято стойност надхвърля 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните им активи.
§ 11
Органите по чл. 3 ежемесечно обнародват в „Държавен вестник“ данни за извършените продажби (продадените обекти, купувачите, цената и условията за плащане).
§ 12
До създаването на Агенция за приватизация по този закон, но не по-късно от 2 месеца от влизането на закона в сила, Министерството на финансите може да лицензира оценители.
§ 13
Ограниченията по чл. 15 се отнасят и за членовете на Министерския съвет.
§ 14
Редът по чл. 2, ал. 3 не се прилага по отношение на процедурата за приемане на програма за 1992 г.
§ 15
Член 1, ал. 1 и 2 и чл. 2 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество (ДВ, бр. 55 от 1991 г.) се отменят.
§ 16
(1) Министерският съвет до 30 октомври 1992 г. приема правилник относно реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията.
(2) Министерският съвет приема правилник за реда и начина за изразходване на средствата по фонда за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия.
(3) Министерският съвет приема правилниците и наредбите по чл. 5, ал. 5, чл. 16, ал. 2, чл. 22, ал. 2, чл. 23, ал. 3, чл. 24, 28 и чл. 30, ал. 2.
§ 17
Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
§ 26
(1) По реда на глава шеста се приватизират и обособени части от добивни дружества, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация.
(2) „Добивни дружества“ по смисъла на този закон са дружества, чийто предмет на дейност е добив на рудни и нерудни изкопаеми и въглища.
§ 36
„Свързани лица“ по смисъла на този закон са лицата по § 1 ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.
§ 46
(1) При предложение за приватизиране на държавно предприятие, което въз основа на закон чрез разрешение извършва дейност обект на държавен монопол органът по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 приема решение за приватизиране на предприятието след решение на Министерския съвет.
(2) Когато към датата на влизане на този закон в сила има прието решение за приватизиране на държавно предприятие, което въз основа на закон чрез разрешение извършва дейност обект на държавен монопол, решението за приватизиране изрично се одобрява от Министерския съвет.
(3) При извършване на приватизационна оценка на предприятието по ал. 1 се взема предвид дейността обект на държавен монопол.
(4) Със сключване на приватизационния договор за прехвърляне на правото на собственост на приватизираното предприятие се предоставят изключителни права за извършване на дейността обект на държавен монопол след решение на Министерския съвет.