Решение № 1805 от 11.12.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1805 гр. Велико Търново, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110100791 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Ищецът „CTPOЙKOMПЛEKT“ EOOД, с ЕИК 831847364, със седалище и адрес на управление : град София , ул.“А.П.Чехов“ № 58 А, ет.3, ап.13 , с управител В. Г. Н., твърди, че на **.**.**** г. в качеството си на превозвач е сключил с ответника „ TPAHCПPEC ГРИЙН“ EOOД, с ЕИК 202294271, със седалище и адрес на управление : град Велико Търново , бул.“България“ № 21, вх.Д, ет.1- в качеството му на спедитор , договор за международен автомобилен превоз на стоки , с предмет: превоз на товар, състоящ се от 9 палета с консерви, съдържащи лютеница, с общо бруто тегло от 7902 кг., от София до Унгария, с получател унгарското дружество ***-*** *** /предназначени за Лидл, Словения и Лидл, Хърватска/, c място на разтоварване: Хави Уеърхаус Прологистик Индустриален парк , град Gyal/ Гял/, Унгария. Международните товарителници са съставени от изпращача на товара- „Агропакт“ ЕООД- село Сенокос, Община Балчик.

Договорено е заплащане на превозно възнаграждение в размер на 1760,25 лева без ДДС.

Превозът на товара /в група със стоки на други товародатели / е извършен с композиция в състав: влекач с per. № ** **** ** и хладилно полуремарке с рег. № * **** ** до мястото на получаването му, на **.**.**** г. Тъй- като обаче при предприетото разтоварване на стоката , част от палетите са били наклонени и получателят е имал съмнение за щети , по разпореждане на ответника превоза й е пренасочен за друг разтоварен адрес в България , в изпълнение на което е върната от Унгария и оставена в склад, намиращ се в *****, район *****, ул."***" № **. Затова ищецът в издадената фактура № *****/**.**.**** г. включва допълнително и сумата от 2347 лева без ДДС като превозно възнаграждение / навло/ за извършения превоз от Унгария до България, дължимо му на основание чл.16, пар.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки/ CMR/, при положение , че транспортните разноски за връщане на товара/ стоката/ са били поголеми по размер.

На 28.08.2024 г. е направен оглед на товара от „Българска сървейорска компания“ ЕООД, вследствие на възложена от застрахователната компания „Евроинс“ АД експертиза , с която дружеството – ищец е имало сключена застраховка "Отговорност на превозвача на товари пo шосе /CMR/". Констатирани са само частично деформирани картонени подложки на стекове , в които са били наредени стъклените буркани с лютеницата, намиращи се основно в ъглите на 3 броя палети, 1 без никакви повреди пo индивидуалните опаковки и целостта на самата стока, т.е. стъклените буркани са били здрави, както и опаковъчното фолио на палетите и стековете. Според експерта най-вероятната причина за повредата на външната опаковка на транспортирания товар е рязко спиране на превозното средство, при което палетите са се наклонили.

Ответникът не е заплатил на падежа/**.**.**** г./ двете превозни възнаграждения в общ размер на 4928,70 лева с ДДС, поради което срещу него е издадена на **.**.**** г. заповед за изпълнение по ч.гр.д. №****/**** г. на ВТРС, срещу която е подадено възражение , но в срока по чл. 414 от ГПК не е предявен иск за установяване на вземането и е обезсилена заповедта.

Не е предявен от правоимащото лице съответен иск по чл. 31 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ срещу превозвача.

Предвид изложените твърдения , ищецът моли съда за постанови решение , с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 4928.70 лева- сбора на двете претендирани превозни възнаграждения , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане , както и направените по производството разноски / молба от **.**.**** г./ .

В с.з. чрез пълномощника си адвокат С. А.от *АК поради направено частично плащане след завеждане на делото , намалява иска до размер на сумата от 2816,40 лева и го поддържа с доводи , подробно развити в писмен вид .

Ответникът чрез пълномощника си адвокат П. Н. от *АК оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан с възражения / доводи/ , основани на обстоятелствата, че а/ превозно възнаграждение за връщане на стоката от Унгария в България не е договаряно между страните и не се дължи; б/ поради отказа на получателя да я приеме , обусловен от посоченото по-горе състояние на палетите и опаковките е изпратил на превозвача- ищец по електронната поща на **.**.**** г. протестно писмо , с което му е заявил, че ще го държи финансово отговорен и му е наредил в изпълнение на волята на изпращача на стоката„Агропакт “ ЕООД, с ЕИК: 176481676, със седалище и адрес на управление: с. Сенокос, общ.

Балчик, стопански двор, да я върне в България за преопаковане , което вторият е направил , след като се е опитал да я достави повторно на първия /получателя/ на **.**.**** г. , но е последвал нов отказ , този път поради забава на доставката и отпаднала необходимост от нея ; в/ тъй-като най- вероятната причина за повреждането на външната опаковка на стоката / стековете/ е предприета рязка маневра и спиране от водача на товарната автокомпозиция- действия , довели до наклоняване на товара, то за подобни щети, осуетили приемането на стоката , превозвачът носи отговорност на основание чл.17, §1 от Конвенцията ЧМР, поради което навло не му се дължи, включително и в двете посоки, въпреки че му е заплатено такова в размер на 2112,30 лева с ДДС за превоза до Унгария по банков път на **.**.**** г.

Претендира присъждане на направените по производството разноски.

Привлеченото по реда на чл.219, ал.1 от ГПК като помагач на ответника - „Агропакт “ ЕООД, с ЕИК: 176481676, със седалище и адрес на управление: с. Сенокос, общ. Балчик, стопански двор, становище по делото не е изразило.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Безспорни , признати/ изявленията на пълномощниците на страните в с.з. и в молбата на този на ищеца от **.**.**** г./ и документално установени по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК са фактите и обстоятелствата – предмет на изложените в исковата молба и отговора й, твърдения, поради което е ненужно тяхното повторно изложение.

Спорен между тях е въпроса дължи ли ответникът превозно възнаграждение/ цена на превоза/ като правна последица на факта на връщане / превозване/ на стоката от Унгария в България, осъществено от ищеца по указание на първия ?

Отговорът е отрицателен .

Между страните е съществувало правоотношение, породено от договор за автомобилен превоз на стоки/ товари/ по смисъла на чл. 367 от Търговския закон , чл. 49 от Закона за автомобилните превози , представящ ги в положението на превозвач - ищеца и товародател / възложител – ответника , сключен от втория в изпълнение на поето към третото лице – помагач договорно задължение / с оглед твърдението , би трябвало да е в приложното поле на чл.361 , ал.1 2 от ТЗ, т.е. на основание спедиционен договор /.

Поради наличието на международен елемент в изпълнителното съдържание на този превозен договор, изразен във връзката между две различни държави/ България и Унгария /, в едната от които се намира мястото на приемане / натоварване/ на стоката, а в другата- мястото на доставянето й, за него и последиците му приложение намират общите правила на чл. 367-378 от ТЗ , специалните правилата на чл.49-72 от ЗАП и специалните правила / на практика , съвпадащи с тези на ЗАП/ на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки / CMR/, ратифицирана с Указ № 1143 на ДС на НРБ от 29.07.1977 г. , публ. в ДВ. бр.61 от 1977 г., т.е. отношенията на спор между всички заинтересовани от изпълнението лица са предмет на регулиране и от този международноправен акт / чл.1, параграф 1/.

Ищецът в качеството му на превозвач по смисъла на Конвенцията , ЗАП и ТЗ, изрично заявява/ в исковата молба и в с.з./, че субективното притезателно право , чието удовлетворяване претендира по съдебен ред, произтича / правна последица е/ от осъществен фактически състав, уреден с нормите на чл.16, параграф 1 от посочения международноправен акт и чл. 63, изр.2-ро от ЗАП.

Съдът е длъжен да постанови решението си съобразно така заявеното основание на иска , т.е. да отговори дали факта на връщане на стоката в България по указание / нареждане на ответника, действително запълва хипотезите на двете норми и поражда право на превозно възнаграждение в полза на ищеца/ чл.6, ал.2 от ГПК/.

Макар и съгласно товарителницата за изпращач на стоката да е посочен продавача й„Агропакт “ ЕООД/ вероятен купувач като посочен неин получател би следвало да е унгарското дружество, въпреки че документираният получател може да бъде един, фактическият - друг, а този , който притежава право да получи и се разпорежда със стоката- трети /, няма логическо съображение да не се приеме, че в широк практически смисъл на понятието в случая това качество принадлежи и на ответното дружество – възложител на превоза й от гледище на сключения договор с ищеца превозвач, тъй-като нито Конвенцията, нито законът стесняват понятието и съвместяват в него само продавача й / което, разбира се е най- често срещания случай, т.е. обикновено продавачът е фактическият изпращач /- няма пречка такъв да бъде и спедитор/ товародател , както и друг превозвач /аргумент , изведен от чл.34 на Конвенцията, чл.374 от ТЗ/ или най- общо всеки пряк възложител на превозвача.

„Превозвачът има право да му се възстановят разноските , направени във връзка с молбата му за указания или във връзка с изпълнението на получените нареждания, освен ако тези разноски не са последица от негова грешка“- чл.16, параграф 1 от Конвенцията CMR. Получените нареждания или указания се дават от изпращача, „когато по каквото и да било причина изпълнението на договора при условията , предвидени в товарителницата , е или стане невъзможно преди пристигането на стоката в предвиденото за доставянето й мяст о“ / чл. 14, параграф 1 / или „ когато след пристигане на стоката в местополучаването се появят пречки за предаване „/ чл.15, параграф 1 /.

„Изпращачът има право да поиска от превозвача спиране на превоза , промяна на предвиденото място за доставяне или доставяне на товара на друг получател , но не по-късно от предаването на екземпляра от товарителницата на получателя. В този случай изпращачът поема всички разноски, свързани с промяната.“- чл.63 от ЗАП.

Поради появилата се пречка за предаване на стоката в предвиденото място за получаването й, изразяваща се в първоначален отказ на получателя да я приеме поради съмнение за щети, породено от състоянието на външната й опаковка и наклонени палети , ищецът е поискал указания от ответника и е получил от него нареждане да я върне в България за преопаковане в изпълнение на волята на третото лице помагач, т.е. налице са обстоятелства, очевидно попадащи в приложното поле на чл. 15, параграф 1 от Конвенцията, но е и в това на чл.63 , изр.1-во от ЗАП , защото не е имало нито промяна на предвиденото място за доставяне на стоката на същия получател , нито доставяне на товара на друг получател/ тук под „получател“ няма как да се има предвид изпращача!/.

Изпълнението на нареждането е породило правото на ищеца да получи възстановяване на всички направени от него разноски , свързани с връщането на стоката, при условие обаче , че тези разноски не са последица от негова грешка. Въпросната предпоставка/ условие/ за пораждане на това право не може да има друго разумно обяснение / съдържание/ освен това , че под грешка / 3 без оглед на това дали и вредоносна или не/ се има предвид всякакво поведение , което ако не бе се проявило не би се стигнало до разноски.

Осмислено в по дълбока причинно – следствена верига от обстоятелства нареждането за промяната се е наложило именно като последица на такава грешка, създала пречка за предаване на стоката .