Решение № 5135 от 23.10.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 5135

Стара Загора, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VIII състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 20267240700497 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр).

Образувано е по жалба на И. Ж. Р. от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. С. Ч. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-25-0094 от 23.04.2025 г., издадена от Н. О. отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) – Видин, в частта й по т. 1, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтПр – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № 28649922 на И. Ж. Р. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

По съображения за нищожност и незаконосъобразност на ЗППАМ в оспорената й част, като издадена от некомпетентен орган, немотивирана, постановена в нарушение на материалния закон и несъобразена с целта на закона, е направено искане за обявяването й за нищожна в тази й част или за отмяната й като незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът Началник ОО „АА“ – Видин, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представя писмено становище (л. 25), с което оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.04.2026 г. от главен инспектор в ОО „АА“ – Видин на жалбоподателя И. Ж. Р. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 349198 от 23.04.2026 г. (л. 22) за това, че на 23.04.2026 г. около 11.05 часа в област Видин в района на „Дунав мост 2“ на км. 0+700 в посока към Република Румъния е управлявал лек автомобил „Нисан НВ 300“ с рег. № [рег. номер] от категория М1, собственост на „ВАНС БГ“ ООД [населено място], [ЕИК], като извършва международен обществен превоз на 7 бр. пътници от Република България за К. Н. срещу заплащане на превоза, видно от снети обяснения по време на контрола на пътниците, а именно от С. Б. Б., [ЕГН], според които същият е заплатил за превоза преди тръгване от Република България сумата от 170 евро. Посочено е също, че проверката е проведена съвместно със служители на ГПУ „Видин“ и при нея е констатирано, че общественият превоз на пътници се извършва от водача без лиценз на ЕО или удосотверение за обществен превоз на пътници на територията на Република България или удостоверение за регистрация на таксиметров превоз на пътници. Прието е, че така описаното деяние е извършено нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр. В АУАН не са вписани възражения от И. Ж. Р., като същият е отказал да подпише акта и отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел.

Със ЗППАМ № РД-14-25-0094 от 23.04.2025 г., издадена от Началник ОО „АА“ – Видин (л. 18-20), в оспорената й част на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтПр е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС [номер] на И. Ж. Р. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. От фактическа страна издаването на заповедта и приложената със заповедта ПАМ се основават на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН № 349198 от 23.04.2026 г., като същите са възпроизведени в обстоятелствената част на заповедта и въз основа на тях е прието, че е изпълнено материалноправното основание по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ за прилагане на обжалваната ПАМ.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на ЗППАМ, в т. ч. цитирания по-горе АУАН и обжалваната заповед, както и снетите обяснения от пътуващото в автомобила при извършване на нарушението лице – С. Б. Б. (л. 23), в които същият сочи, че е пътувал с автомобила за Холандия, като за превоза е заплатил на шофьора 170 евро. Обясненията му са приподписани от инсп. Й., който, съгласно писмо от 27.01.2026 г. на Началник ОО „АА“ – Видин (л. 42), е служител на ОО „АА“ – Видин, като трите му имена са И. Н. Й., т. е. това е вторият свидетел, посочен в АУАН, участвал при извършване на проверката и установяване на нарушението.

При така установената фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК на законосъобразността на оспорената ЗППАМ, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес (адресат на приложената със заповедта ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтПр) в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИА „АА“) или от упълномощени от него лица. От представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-01-67 от 29.02.2024 г. (л. 21) е видно, че на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтПр и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на ИА „АА” изпълнителният директор на ИА „АА” е упълномощил посочените в заповедта длъжностни лица, които да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтПр, вкл. началниците на областен отдел „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна инспекция”. С оглед на това съдът приема, че оспорената ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, а именно Н. О. отдел „Автомобилна администрация“ – Видин, в условията на допустима от закона делегация, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му с цитираната заповед правомощия.

Оспореният административен акт е постановен и при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акта. Посочено е както правното основание за налагане на ПАМ – чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтПр, така и фактическото основание – извършване на международен обществен превоз на пътници с МПС, без за него да има изискуем от закона документ за осъществяване на дейността – лиценз на Общността или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр. Следователно изпълнено е както общото изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и специалното такова по чл. 107, ал. 1 от ЗАвтПр за постановяване на мотивиран административен акт.

Не се контатират и допуснати при издаване на обжалваната заповед съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно следват ли се разпоредените с акта правни последици.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушаване на изискването за извършване на обществен превоз на пътници или товари въз основа на посочените документи в ЗАвтПр е предвидено налагането на ограничителни мерки – ПАМ. В разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтПр е регламентирано, че за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. При тази нормативна регламентация следва извода, че законово установената с разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтПр принудителна административна мярка се прилага при кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки, а именно: 1. да е извършен обществен превоз на пътници или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или заверено копие към лиценз на Общността.

Според § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр „обществен превоз” е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с МПС, като съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр „превоз на пътници” е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с МПС за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. В контекста на посочените легални дефиниции следва извода, че обществен превоз е общото, съвкупно понятие, отнасящо се до всички видове превози, чиято основна характеристика е, че превозът с МПС се извършва за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. В случая съдът приема за доказан, чрез надлежно събрани в хода на административното производство доказателства, релевантния факт за осъществен от жалбоподателя, при посочените в обжалваната заповед време, място и обстоятелства, обществен превоз на пътници по см. на § 1, т. 1 във връзка с т. 2 от ЗАвтПр. Снетите писмени обяснения от пътуващия в автомобила пътник – С. Б. Б., според които той е пътувал в управлявания от жалбоподателя автомобил за Холандия, като за превоза е заплатил на шофьора 170 евро, са дадени по съответния процесуален ред, установен в чл. 44 от АПК. Саморъчните сведения на третото лице са дадени пред служител на ОО „АА“ – Видин и са приподписани от него като участник в извършената проверка, поради което и този служител е посочен като свидетел в съставения за нарушението АУАН. Така дадените сведения безспорно съставляват писмени доказателства по смисъла на чл. 40 от АПК, които в хода на административното производство не са оборени по предвидения процесуален ред, поради което законосъобразно административният орган е кредитирал обективираните в тях фактически обстоятелства и е формирал въз основа на тях правните си изводи. Вярно е, че и в АУАН, и в ЗППАМ е посочено, че жалбоподателят е извършил обществен превоз на 7 бр. пътници, като е посочено само името на един от тях – С. Б. Б., и само от него са били снети писмени сведения, т. е. не са налице данни, че превозът и на останалите шестима пътници е бил извършен срещу заплащане от тях, но дори само единият от превозваните 7 бр. пътници да е заплатил превоза си, какъвто е случаят, е достатъчно за квалифициране поведението на жалбоподателя като осъществяване на превоз на пътници срещу заплащане. Това обстоятелство се установява и от съставения АУАН, който по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК, като официален свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила по отношение на удостоверените в него факти и обстоятелства. Актът е редовно съставен, отговаря на всички изисквания по чл. 42, т. 5 от ЗАНН и препраща към дадените от пътника С. Б. Б. писмени сведения, като за оборването на констатациите в него жалбопоздателят не ангажира доказателства. В акта е удостоверено и извършването на превоза с МПС, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или заверено копие към лиценз на Общността. Освен това, липсата на издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или заверено копие към лиценз на Общността за МПС, чрез което е бил извършен превозът, е отрицателен факт, поради което в тежест на жалбоподателя е да докаже с допустимите доказателствени средства, че за МПС е имало издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или заверено копие към лиценз на Общността, но жалбопоздателят не ангажира и доказателства в тази насока. Следователно, налице е и втората материалноправна предпоставка за прлиожената ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтПр – превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или заверено копие към лиценз на Общността.