Решение № 1404 от 10.07.2024, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1404

Добрич, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ САНДЕВА-ИВАНОВА

При секретар ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ САНДЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20247100700239 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващи от АПК, във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр).

Образувано е по жалба на Д. В. С., [ЕГН], с адрес: с. Сърнец, общ. Тервел, обл. Добрич, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1860/24.04.2024 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе (ОО „АА“) към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта по т. 2, с която на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на Д. В. С. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Оспорват се фактическите основания за прилагането на процесната ПАМ. Твърди се, че жалбоподателят не е осъществил от обективна и субективна страна описаното в заповедта административно нарушение. Сочи се, че на 24.04.2024 г. С. е управлявал лек автомобил с рег. № OFOA628, пътувайки съвместно и споделено с четирима свои познати, но без да им оказва услуга като „обществен превоз“, „превоз на пътници“ и „международен превоз“ за чужда сметка, срещу заплащане или срещу икономическа облага. Счита се, че разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтПр е неприложима в случая, тъй като тя не предвижда възможност за временно отнемане на СУМПС на водач, който извършва международен обществен превоз на пътници. Правят се възражения за ненадлежно индивидуализиране на административното нарушение и за немотивираност на срока на мярката. Твърди се, че констатираното нарушение е преустановено още в деня на проверката, поради което издадената заповед не е съобразена с целта на закона. По тези съображения се иска нейната отмяна и присъждане на сторените от жалбоподателя разноски за платена държавна такса по жалбата. Иска се и осъждане на ответника да заплати на пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение за оказаната му безплатна помощ в размер на 1000 лева на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът – началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, оспорва жалбата. Счита, че събраните в административното производство доказателства сочат на извършено нарушение, поради което правилно е приложена предвидената в закона ПАМ. Оспорената заповед съдържа пълно и точно описание на обстоятелствата, съобразена е с материалните норми и целта на закона. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Административен съд – Добрич, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

При извършена на 24.04.2024 г. проверка на ГКПП Дунав мост Русе, вход в Република България е установено, че жалбоподателят Д. В. С. извършва международен обществен превоз на четири броя пътници (мъж и жена с двете им деца) срещу заплащане от Белгия за България с лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № OFOA628, регистриран в Германия, собственост на Д. Д. Д..

Контролните органи са направили справка в информационните масиви на ИААА, в резултат на която са констатирали, че за процесното МПС няма издадено заверено копие към лиценз на Общността и същото не е вписано в списък на МПС към лиценз, издаден от МТС.

При проверката са снети обяснения от пътниците в автомобила – Т. О. А. и С. В. А., които са декларирали, че на 24.04.2024 г. са пътували от Белгия за България заедно с децата си. Всеки от тях е посочил, че по пътя е дал 50 евро за гориво на шофьора. Т. А. е обяснил, че по пътя е изгубил личната си карта, поради което през цялото време е карал Д. С., а на границата при Гюргево, Румъния се сменили.

Въз основа на писмените обяснения на двамата пътници и разпечатката от информационната система на ИААА на жалбоподателя е съставен АУАН № 334295/24.04.2024 г. за извършено нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр за това, че на 24.04.2024 г. извършва международен обществен превоз на 4 броя пътници срещу заплащане с маршрут връщане от Белгия за България, без за МПС да има заверено копие от лиценз на Общността, издадено от МТС. Иззети са СРМПС, СУМПС, които са поверени за пазене на ОО „АА“ – Русе. Нарушителят е получил препис от акта, като е записал, че има възражения срещу него.

На базата на констатациите в АУАН началникът на ОО „АА“ – Русе е издал обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1860/24.04.2024 г., с т. 2 от която на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтомПр е наложил на Д. В. С. принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Административният орган е приел, че налагането на процесната ПАМ е обусловено от факта, че превозът е извършван срещу заплащане или икономическа облага, без да са спазени нормативните изисквания за международен превоз на пътници. В снетите сведения от пътуващите лица има достатъчно данни за възмездност на извършвания превоз, поради което случаят не може да се квалифицира като „споделено пътуване“. Органът е отчел, че подобен превоз може да породи потенциална опасност за живота и здравето на пътуващите, в резултат на което е направил заключение, че единственият начин за предотвратяване на вредните последици от нарушението е временното отнемане на СУМПС в максимално предвидения от закона едногодишен срок.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно т. І. 4 от Заповед № РД-01-67/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“, издадена на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтПр, началниците на областни отдели „Автомобилна администрация“ са оправомощени да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтПр.

Процесната заповед е издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, поради което принудителната административна мярка е наложена от надлежно упълномощено длъжностно лице, в рамките на делегираните му правомощия.

Заповедта съдържа необходимите реквизити и е фактически и правно мотивирана съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за ненадлежно индивидуализиране на административното нарушение, тъй като административният орган е описал ясно и точно конкретното деяние на водача, обусловило прилагането на процесната ПАМ, както и обстоятелствата, при които е извършено.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процесната ПАМ е наложена въз основа на редовно съставен АУАН, надлежно предявен и връчен на водача.

Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съгласно чл. 6, ал. 1от ЗАвтПр обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.

За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено прилагането на ограничителните мерки, изброени в глава ІХ от ЗАвтПр. Според чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтПр, посочен като правно основание за издаване на заповедта, за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр „обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Превозът е „международен“, когато се преминава през държавна граница, видно от § 1, т. 14 от ДР на ЗАвтПр.

Законодателят е дал определение на „превоз на пътници“ в § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр като дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, като последните две условия са дадени алтернативно. „Икономическа облага“ е предмет на дефиниране в разпоредбата на § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтПр, съгласно която това е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – за да избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми. Следователно от решаващо значение за обективното осъществяване на обществен превоз на пътници е неговото заплащане или получаването на икономическа облага, т.е. формирането на печалба или спестяването на разходи, като достатъчно е наличието на поне едно от двете обстоятелства, за да се приеме, че е изпълнено определението на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр.

В случая от събраните по време на проверката доказателства се установява безспорно, че пътуващите в автомобила лица са платили по 50 евро за гориво, което по естеството си представлява икономическа облага за водача по смисъла на § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтПр. Не се спори и за това, че за управляваното от жалбоподателя МПС няма издадено заверено копие към лиценз на Общността и същото не е вписано в списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден от МТС. Дадените по време на проверката писмени обяснения от пътуващите в автомобила лица са годно доказателствено средство съгласно чл. 39, ал. 1, във вр. чл. 44 от АПК, с оглед на което правилно и законосъобразно административният орган се е съобразил с тях. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, поради което следва да се приеме, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтПр – извършване на обществен превоз на пътници с МПС без необходимите документи за това. Самият факт, че пътниците са поели разходите за гориво или поне част от тях, ясно показва възмездността на услугата за превоз. Ирелевантни са твърденията в жалбата, че в случая се касае за „съвместно и споделено пътуване“, защото те не променят извода, че транспортът е извършен срещу икономическа облага за водача под формата на спестени разходи за гориво. За изпълнението на състава на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр не е от значение начинът и времето на заплащане на разходите, а възмездността на услугата за превоз, която в случая безспорно е налице.