Решение № 4734 от 08.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4734 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100502566 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 14466 от 23.07.2024 г., допълнено и поправено с решения № 21146/20.11.2025 г., Решение № 21147/20.11.2025 г. и Решение № 21148/20.11.2025 г., всички постановени по гр.д. № 6078/2022 г. по описа на СРС, 70 с-в са отхвърлени, като неоснователни, предявените от А. С. С. с ЕГН **********, срещу Е. С. С. с ЕГН ********** /починала в хода на процеса и заместена от своя наследник по закон на основание чл.227 ГПК – ищцата А. С. С. с ЕГН **********/ и Столична община с ЕИК 000696327, и адрес: гр. София, ул. „********, иск по чл.34, ал. 1 ЗС за делба на следния недвижим имот:

„ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, с обща площ 2 825 кв.м., с административен адрес: гр. София, бул. „********, /стар имот № 26 в кв. 296, м. Центъра - Еврейски гробища/, съгласно Заповед за одобрение на ККР № 1850/20.06.2016г. на Изп. директор на АГКК, при съседи: ***, 678134.202..141, ***, ***, ***, ***, ***, без сградите в него, при заявени квоти: по 400/2805 ид. части за ищцата и за ответницата Е. С. и 2025/2805 ид. части за Столична община“.

С постановеното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от главно встъпилото лице - “Четвърта Многопрофилна болница за активно лечение София“ ЕАД с ЕИК 000689047, с адрес: гр. София, бул. „******** срещу А. С. С. с 1

ЕГН **********, Е. С. С. с ЕГН **********, /починала в хода на процеса и заместена от своя наследник по закон на основание чл.227 ГПК – ищцата А. С. С. с ЕГН **********/ и Столична община с ЕИК 000696327, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.104 ЗЛЗ, за признаване за установено, че “Четвърта Многопрофилна болница за активно лечение София“ ЕАД с ЕИК 000689047 е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, с обща площ 2 825 кв.м., с административен адрес: гр. София, бул. „********, /стар имот № 26 в кв. 296, м.

Центъра - Еврейски гробища/, съгласно Заповед за одобрение на ККР № 1850/20.06.2016г. на Изп. директор на АГКК, при съседи: ***, 678134.202..141, ***, ***, ***, ***, ***, без построените в него сгради по силата на закона.

С постановеното решение е признато за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС в отношенията между А. С. С. с ЕГН **********, Е. С. С. с ЕГН **********, /починала в хода на процеса и заместена от своя наследник по закон на основание чл.227 ГПК – ищцата А. С. С. с ЕГН **********/, Столична община с ЕИК 000696327 и “Четвърта Многопрофилна болница за активно лечение София“ ЕАД с ЕИК 000689047, с адрес: гр. София, бул. „********, че “Четвърта Многопрофилна болница за активно лечение София“ ЕАД с ЕИК 000689047 е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, с обща площ 2 825 кв.м., с административен адрес: гр. София, бул. „********, /стар имот № 26 в кв. 296, м.

Центъра - Еврейски гробища/, съгласно Заповед за одобрение на ККР № 1850/20.06.2016г. на Изп. директор на АГКК, при съседи: ***, 678134.202..141, ***, ***, ***, ***, ***, без построените в него сгради на основание изтекла 10 /десет/ - годишна ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК, решението, в частта на отхвърляне на исковете за делба и в частта на уважаване на исковете за собственост на главно встъпилото лице “Четвърта Многопрофилна болница за активно лечение София“ ЕАД, е обжалвано от съделителя ищец - А. С. С. с ЕГН ********** и съделителя – ответник Е. С. С. с ЕГН **********, /починала в хода на процеса и заместена от своя наследник по закон на основание чл.227 ГПК – ищцата А. С. С. с ЕГН **********/. Изложени са доводи, че решението в частта на произнасяне по исковете за собственост на главно встъпилото лице е недопустимо поради неспазване на родовата подсъдност на спора. Освен това по отношение на Столична община не е налице правен интерес от предявяване на този иск доколкото последната не оспорва правото на собственост върху имота на болницата. По същество на спора по предявените искове за собственост съдът неправилно не е съобразил възраженията на съделителя ищец - А. С. С. и съделителя – ответник Е. С. С. досежно претендираното право на собственост от страна на болничното заведение по отношение на спорната реална част с площ от 800 кв.м., 2 която е предмет на образуваното производство. Оспорват правото на собственост на главно встъпилото лице върху реалната част с площ от 800 кв.м. означена с жълт цвят на приложената по делото скица на л.122 – Приложение № 1 от СТЕ и обозначена по букви АБВГ.

Изложени са доводи, че в частта на отхвърляне на исковете за делба постановеното решение е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че са собственици на описаната реална част от ПИ с площ от 800 кв.м. на основание покупка и по наследство от праводателя им А.Й., както и че отчуждението на тази част от ПИ е било отменено, а заповедта за отчуждаване е била прогласена за нищожна.

Ето защо, молят обжалваното решение да бъде отменено като предявените искове за делба бъдат уважени и бъде допусната делба на описания имот. В частта на произнасяне по исковете за собственост на главно встъпилото лице, молят постановеното решение да бъде обезсилено, като производството по делото бъде прекратено. Претендират разноските.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответникът Столична община оспорва жалбата като неоснователна. Заявява становище, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Поддържат становище, че при постановяването му съдът е приложил правилно материалния закон, не е допуснал нарушение на процесуалните правила и е обосновал същото чрез събраните доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК главно встъпилото лице „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ- СОФИЯ“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна. Заявява становище, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Поддържат становище, че при постановяването му съдът е приложил правилно материалния закон, не е допуснал нарушение на процесуалните правила и е обосновал същото чрез събраните доказателства. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна 3 норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и недопустимо.

В частта на произнасяне по исковете за собственост на главно встъпилото лице по реда на чл.225 ГПК на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС срещу А. С. С. с ЕГН **********, Е. С. С. с ЕГН **********, /починала в хода на процеса и заместена от своя наследник по закон на основание чл.227 ГПК – ищцата А. С. С. с ЕГН **********/ и Столична община с ЕИК 000696327, постановеното решение е недопустимо поради неспазване правилата за родова подсъдност. По отношение на това какъв порок представлява несъобразяване на родовата подсъдност на предявен иск и разглеждането му от родово некомпетенен съд е налице задължителна съдебна практика. С ППВС № 1/1985 г., т. 9 е посочено, че разглеждането на спор, родово неподсъден на сезирания съд води до недопустимост на решението и същото подлежи на обезсилване. Недопустимо е съдебното решение, което е постановено по дело, което не отговаря на изискванията за надлежно сезиране на съда, когато спорът е разрешен при липса на положителна или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка.

Предявяването на иска пред съда, на който делото е подсъдно по правилата на родовата и на местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, поради което нейното несъобразяване би могло да доведе до недопустимост на постановеното съдебно решение, както в случая.

Налице е произнасяне по искове за собственост на главно встъпилото лице „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ- СОФИЯ“

ЕАД срещу А. С. С. и Столична община предявени на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС за признаване правото на собственост на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с обща площ 2 825 кв.м., с административен адрес: гр. София, бул. „********, /стар имот № 26 в кв.

296, м. Центъра - Еврейски гробища/, съгласно Заповед за одобрение на ККР № 1850/20.06.2016г. на Изп. директор на АГКК, при съседи: ***, 678134.202..141, ***, ***, ***, ***, ***, без сградите в него, на основание придобивна давност, чиято данъчна оценка възлиза на сумата 211592.50 лв. /108214.96 евро/. Несъмнено родовата подсъдност на спора при спазване процесуалните правила на чл.104, т. 3 вр. чл.109 от ГПК принадлежи на окръжния съд по местонахождението на недвижимия имот – в случая на Софийски градски съд като първа инстанция (на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.). Съгласно нормата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК по искове за собственост и други вещни права върху имот, размерът на цената на иска се определя от данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право. В случая, както бе посочено данъчната 4 оценка на недвижимия имот възлиза на сумата 211592.50 лв. /108214.96 евро/ и същата определя цената на иска - 211592.50 лв. /108214.96 евро/.

С оглед на изложеното, родово и местно компетентен да разгледа искът за собственост на главно встъпилото лице като първа инстанция, съгласно правилата за местна и родова подсъдност е Софийски градски съд, а не Софийски районен съд, постановил като първа инстанция обжалваното решение.

Предвид изложеното и с оглед на това, че спазване на правилото за родова подсъдност е абсолютна предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, за осъществяване на която съдът следи служебно /чл. 119 ГПК/, то, първоинстанционното решение в посочената част следва да се обезсили като недопустимо на основание чл.

270, ал. 3 ГПК, а делото се изпрати по подсъдност на СГС, който да се произнесе като първа инстанция по исковете за собственост предявени от „ЧЕТВЪРТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ- СОФИЯ“ ЕАД срещу А.

С. С. и Столична община, за признаване правото на собственост по давност на описания недвижим имот на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС.

Преценката за допустимост на главното встъпване се прави въз основа на това дали претендираното от главно встъпващия право е несъвместимо с претендираното от първоначалния ищец право, както и дали предявения от главно встъпващия иск или искове са процесуално допустими. В мотивите на тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 9б, е прието, че главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице в процеса претендира самостоятелни права върху предмета на спора. То има правен интерес, както да получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на вече предявения иск. Главното встъпване е допустимо, ако така предявените искове са процесуално допустими, което не е било налице в настоящата хипотеза. Доводите на въззивника в посочения смисъл се явяват основателни.