Решение № 184 от 13.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Варна, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Обрешкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно наказателно дело № 20243110204745 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. В. Ж. против НП № 23-0003239 от 24.09.24г. на Началник Областен отдел Автомобилна администрация гр.Варна, с което за нарушение на чл.36, §1, , т.”iii ” от регламент 165/2014 г., на осн. чл.93в ал.17 т.3 от ЗАвПр, на Н.Ж. е наложено наказание глоба в размер на 1500 лв. и за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП вр.чл.101 ал.4 и вр. Приложение 5, част 1, т.1.1.14 б.“а“ изр.2 от Наредба Н-32 / 16.12.11г. на МТИТС, на осн. чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП, му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивникът моли отмяна на НП. Превозното средство било с аналогов тахограф и водачът бил длъжен да представи тахографски листи за предходните 28 дни съгл. чл.36, §1, , т.”i ” нарушението следвало да се квалифицира по чл. 93в вр. чл. 17 т.1 от ЗАвП .

Задължение за ръчни записи възниквало когато тахографът не функционира, или не е изправен. Било допуснато и нарушение на чл. 18 от ЗАНН, като по т.2 от НП били описани две нарушения, а било наложено наказание само за едното от тях. Нарушението не било описано пълно и точно, вкл. и от фактическа страна. Оспорва се изводът за това, че техническата неизправност била опасна. Оспорва се компетентността на лицата да констатират технически неизправности и съответно – да издават АУАН. Прави се искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. Г., редовно упълномощен, който поддържа жалбата и по съществото на делото иска отмяна на НП на посочените в нея основания.Представителят на въззиваемата страна оспорва жалбата и прави 1 искане за присъждане на разноски. Нямало пречка проверката да бъде крайпътна. Субект на нарушението не бил превозвачът, а водачът, който бил длъжен да представи документите. Техническата неизправност била от такова естество, че за установяването и не се изисквали специални знания и тя би могла да бъде визуално констатирана.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 20.07.24г. в гр. Варна на КПП „Пивовар“ в посока с.Тополи бил спрян за проверка т.а.“МАН“, с рег. № РА 0745 КХ, извършващ обществен превоз на товари по маршрут Варна – с. Тополи. Водач на автомобила бил въззивникът Н. Ж.. Превозното средство било оборудвано с аналогов тахограф и водачът следвало да представи тахографски листи за всичките 28 дни преди текущия ден, както и всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни. Н.Ж. не предоставил такива нито по време на проверката на пътя, нито по-късно. Не са предоставени и във въззивното производство.

При проверката на пътя се установило, че на първа ос спирачният диск от ляво и спирачните дискове отдясно са счупени. Неизправностите били в рамките на една и съща система, поради което били категоризирани като „опасни неизправности“ и МПС било спряно от движение.

Бил съставен АУАН, предявен и връчен на въззивника срещу подпис и без възражения.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства.

Съдът кредитира писмените доказателства-преписката по АНП- АУАН, заповеди за компетентност и др. Като непротиворечиви и подкрепящи се от писмените доказателства, следва да се кредитират и показанията на св.А. и на св. Р..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени в срок и от компетентни лица.

По т. 2 от НП са описани всички съставомерни признаци на нарушението и всички, относими към тях факти. Предвид това, то става ясно както от фактическа, така и от правна страна. Съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел е нарушение, но същото не ограничава правото на защита и не е съществено. На нарушителя е дадена възможност за възражения.

По т. 1 от НП обаче, съдът намира, че правото на защита е ограничено, като в АУАН не са описани всички факти, относими към съставомерните признаци на нарушението. Чл.36 §1 от Регламента създава задължения за водача на МПС, оборудвано с аналогов тахограф, при проверката на пътя да може да представи : i)тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача 2 през предходните 28 дни; ii)картата на водача, ако има такава; и iii)всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006.

Според чл. 34 от Регламента, водачите използват тахографски листове всеки ден, през който управляват превозното средство. Когато отсъства от превозното средство и по тези причини не може да използва тахографа, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv), следва да бъдат вписани ръчно .

Освен това, в Наредбата по чл.89 от ЗАвПр, която МТ издава за да гарантира изпълнението на регламент 165/2014 г. - Наредба № Н-3 от 7 април 2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на регламент (ЕС) № 165/2014 на европейския парламент и на съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, се регламентира задължението на водача да представи удостоверение за дейности. Според чл.

10 ал.1 от тази Наредба, „Водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не управление на превозно средство или е бил на разположение, предоставя на контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007 г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L 99/2007 г.)“. Удостоверението за дейности е алтернатива на тахографските листи. Предоставянето му изключва необходимостта от предоставяне на тахографски листи и/или ръчни записи, поради което относимо към съставомерните признаци на нарушението е обстоятелството дали водачът е извършвал превози, или е извършвал други дейности за този период.

Горното на първо място задължава АНО да извърши проверка и да опише дали през процесните 28 дни водачът е извършвал превози, или е извършвал други дейности. Не става ясно от описанието на нарушението, какво е правил водачът през последните 28 дни. Дали е извършвал превози и е бил длъжен да представи тахографски листи, съгласно чл. 36 §1 б.“i“, и/или е извършвал дейности ръчни записи и разпечатки за времето когато не е използвал тахографа, съгласно чл. 36 §1 б.“ iii“. В този конкретен случай АНО е наложил наказанието за нарушение на чл. 36 §1 б.“ iii“, поради което е дължал да опише не само, че водачът не представя ръчни записи и разпечатки, но и да посочи обстоятелствата, от които е направил извод, че такива ръчни 3 записи и разпечатки е следвало да има и да бъдат представени. По тези съображения съдът споделя възражението на защитата, че АНО е следвало да събере доказателства какви дейности е извършвал водачът в тези 28 дни и едва тогава да прецени, дали е бил длъжен да предостави тахографски листи, ако в тези дни е извършвал превози с МПС, оборудвано с аналогов тахограф, или и карта на водача, ако в тези дни е извършвал и превози с МПС, оборудвано с аналогов тахограф, и/или ръчни записи и разпечатки, когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа , или удостоверение за дейности по чл. 10 ал.1 от Наредба № Н-3 от 7 април 2009 г., ако е бил в отпуск по болест, годишен отпуск и др. Само след установяване на тези обстоятелства, АНО би могъл да прецени какво е следвало да представи водачът, но не е представил, и само тогава би могъл да квалифицира нарушението по б.“i“ , или по б.“ iii“ , както сочи защитата, или пък да го квалифицира като не изпълнение на задължението за представяне на удостоверение за дейности по чл. 10 ал.1 от Наредба Н-3. Това, че субектът на нарушението е водачът, не изключва възможността АНО да събира доказателства като изисква документи от превозвача, за да може правилно да квалифицира нарушението.

Така от една страна, в АУАН и НП не са описани онези факти, от които е направен изводът, че водачът е извършил нарушение на чл.36 §1 б.“ iii“ от Регламента, тъй като за да представи такива записи, то би следвало да има такива, а за да има такива, би следвало в тези дни водачът да извършвал превоз и да е имало предпоставки за ръчни записи. АНО не е изследвал въпроса дали водачът е извършвал други дейности и не е описал това в АУАН и НП. Така от една страна е допуснато съществено процесуално нарушение, като въззивната страна е лишена от възможност да очертае фактическите рамки, в които да организира защитата си, а от друга страна е приложен неправилно материалният закон, като въззивникът е наказан за нарушение, което не е било безспорно доказано да е извършено.

Съдът може да установява нови факти, но той следва да извърши проверка не дали е извършено каквото и да било нарушение, а дали е извършено фактически описаното в НП. И както сочи защитата, недопустимо е едва в съдебно заседание за първи път да се възвеждат факти, въз основа на които да се гради изводът за извършено нарушение.

От описаното по т.1 от НП не може да се направи категоричен извод за това, че е извършено нарушение точно по чл. 36, §1 б.“iii“ от Регламента, тъй като не става ясно дали в процесните 28 дни водачът е извършвал превоз и дали са били налице обстоятелства, които да го задължават да прави ръчни записи, които да е бил длъжен да представи при проверката.

Горното се потвърждава и при анализ на формулировката на чл.93в ал.17 от Закона за автомобилните превози, който буквално гласи: “Наказва се с глоба 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни:

4

1. тахографски листа, и/или

2. карта на водача (ако притежава такава), както и записите от нея, и/или 3. ръчни записи и разпечатки, и/или

4. удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1. “ От така описаното става ясно, че при проверка водачът е длъжен да представи „всички документи които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му“. Именно това е съставът на нарушението, за което следва да се търси отговорност на водачите - за това, че не са представили всички документи които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките. Това нарушение ще е осъществено дори и само ако не бъде представен някой от документите, тъй като те няма да са „всички“. И обратното – няма как на водача да се търси отговорност за непредставяне на тахографски листи, ако за това време е представил удостоверение по чл. 10. Такива съставомерни признаци не са описани от правна страна нито в АУАН, нито в НП. Това, ведно с фактическото описание на нарушението навежда на категоричния извод, че АНО е искал да накаже водача само за това, че не е представил всички ръчни записи и разпечатки.

Както е изложено по- горе обаче, не са описани факти, нито са ангажирани доказателства за това, че е имало предпоставки водачът изобщо да направи ръчни записи и разпечатки в последните 28 дни, които да предостави при проверката.