Акт от 17.07.2019, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 325 гр. Г.

О., 17.07.2019г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Горнооряховският районен съд, втори състав в публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря М.Къцаркова и в присъствието на прокурора……………., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№132/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове - иск за обезщетение на неимуществени вреди по чл.200 ал.3 ввр. ал.1 от КТ; искове по чл.86 ввр. ал.84 ал.3 от ЗЗД.

Ищцата М.И.С., представлявана от адв.Л.П. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че е работила в ОУ”****” гр.Г.О. по силата на Трудов договор№…/19.09.1996г. като „старши учител по общообразователен предмет“ - …., с работно място ОУ”****” гр.Г.О.. На 13.10.2017г. участвала като ръководител в екскурзия с автобус до гр.П., на ученици от VII клас от ОУ”****” гр.Г.О..

Групата тръгнала от гр.Г.О. около 08h45min. Около 10h30min., в началото на прохода Ш.(до гр.г.) на ученичката М. И. Д. и прилошало и ищцата станала да провери какво е положението и евентуално да помогне. В същия момент шофьорът на автобуса натиснал рязко спирачките, за да предотврати инцидент с лек автомобил и ищцата, намирайки се с гръб към движението, загубила равновесие и паднала на таблото до шофьора. При падането получила фрактура на гръбначен прешлен(закрито). Била откарана от свой колега в спешно отделение в гр.В.?Т., където била консултирана от травматолог. Постъпила на лечение в неврохирургично отделение на МОБАЛ„……..“АД гр.В.?Т.. При направените и на 13.10.2017г. рентгенови изследвания и изследвания на скенер било установено „счупване на гръбначен прешлен – закрито“. На 17.10.2017г., под обща анестезия, при коректни стойности на АН се осъществила ламинектомия на гръбначния канал на ниво Th11 et Th12 partialis. Биопсия. Направила се стабилизация с транспедикуларна метална стабилизация с две пръчки и четири винта на нива Tn9-Tn10-Тn12-Л1, двустранно, Лаваж. Дренаж, Сутура.

Ищцата останала на следоперативно лечение в неврохирургичното отделение.

Приложено и било и медикаментозно лечение. Впоследствие и била предписана и терапия за вкъщи(издаден болничен лист№Е20171476815, за 48 дни). Твърди, че не била в състояние продължително време да се грижи за себе си и се налагало да приеме редица неудобства при рехабилитацията а имплантираните консумативи ще останат до живот. Ежедневно и били поставяни инжекции, като манипулациите били свързани с трудно поносими болки.

През описания период и било абсолютно забранено да извършва действия, свързани с осъществяването на личната хигиена. Била обездвижена(на легло) осем дни - без да мърда и по гръб и с дренаж. В последващия период на домашно лечение състоянието и останало същото. Този период продължил около шест месеца(до 10.04.2018г.) Изпитвала непрекъснати затруднения и притеснения, свързани с физическите и физиологическите ограничения, както и с физическите болки и морални страдания. С Разпореждане№5104-04-114/31.10.2017г.(влязло в сила) на ТП но НОИ гр.В.?Т. декларираната злополука вх.№5104-04-94/17.10.2017г. от осигурителя ОУ”****” гр.Г.О., била приета за трудова такава по чл.55 ал.1 от КСО. Съгласно чл.200 от КТ ответникът и дължал дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от описаната трудова злополука. Моли съда са постанови решение, с което да бъде осъдено ответното ОУ да и заплати: сумата 25000.00лв., представляваща обезщетение за причинена неимуществена вреда - болки и страдания резултат от трудова злополука на 13.10.2017г., ведно със законна лихва върху сумата 25000.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 24.01.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 3257.00лв., представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 13.10.2017г.(датата на увреждането) до датата на завеждане на исковата молба –

24.01.2019г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът ОУ”****” гр.Г.О.(чрез адв.Д.Ц. от ВТАК) оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни. Признава, че ищцата е работила на длъжност „старши учител по общообразователен предмет“- преподавател по химия и опазване на околната среда" и че на 13.10.2017г. е претърпяла злополука в автобуса по време на екскурзия до гр.П.. Оспорва всички останали твърдения на ищцата. Въпреки, че злополуката била приета за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО с Разпореждане на ТП на НОИ гр.В.?Т., оспорва тя да е трудова злополука по смисъла на Регламент/ЕС/№349/2011 г. на Комисията от 11.04.2011г. за прилагане на Регламент/ЕО/№1338/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд по отношение на статистическите данни за трудовите злополуки. В чл.1 б.“а“ от този регламент било дадено определение за „трудова злополука“(краткотрайно събитие в процеса на работа, което води до физически или психически увреждания), което изключвало злополуки, свързани с ПТП. Регламентът е акт с общо приложение, той е задължителен в своята цялост и е директно приложим във всички държави-членки(чл.288 §2 от ДФЕС, който преповтаря предишния чл.249 ал.2 от ДЕО). Регламентът е акт с директен ефект. Това означава, че той поражда направо права и задължения за всички субекти на правото на Общността. При конфликт между норма на регламента, респ. друг акт на ЕС и вътрешна правна норма всеки национален съд, в рамките на своята компетентност, е длъжен да прилага правото на ЕС в неговата цялост и да защитава правата, които то предоставя, и съответно - да не прилага тази разпоредба от националното право, която му противоречи, без оглед на това дали тя предхожда или следва разпоредбата на ЕС. Настъпилото на 13.10.2017г. при пътуване увреждане на М.С. не попада в легалната дефиниция на понятието "трудова злополука", дадено в Регламент/ЕС/№349/2011г. на Комисията от 11.04.2011г., а съдът е длъжен да прилага правото на ЕС в неговата цялост и да защитава правата, които то предоставя, и съответно - да не прилага тази разпоредба от националното право, която му противоречи, без оглед на това дали тя предхожда или следва разпоредбата на ЕС. Следователно независимо, че с разпореждане на ТП на НОИ злополуката е приета за трудова, то по смисъла на правото на ЕС тя не е трудова злополука, тъй като е станала в резултат на ПТП и следва да не се прилага нормата на чл.55, ал.1 от КСО. Съгласно Заповед№121/04.10.2017г. ищцата С. е определена за ръководител на еднодневна екскурзия до гр.П. заедно с още трима учители. Уведомен бил Началника на РУО гр.В.?Т. за екскурзията с учебна цел. Изготвен бил списък на участниците в екскурзията, с проведен инструктаж и медицински преглед. Участниците в екскурзията били застраховани(в т.ч. и ищцата С.) от ОУ”****” за риска „Злополука - застрахователна полица№0540-510-2016-00024. Ответното училище сключва договор за организиране на детски и ученически пътувания с обща цена с „Детелина турс-С"ООД, притежаващо удостоверение№РК-01-7611/25.08.2016г. за туроператорска дейност, сключило застраховка „отговорност на туроператора" в „Алиаиц България“АД(съгласно чл.10.7. от договора туроператорът носи пълна отговорност за безопасността на участниците при организиране на пътуването).

Туроператорът сключил и застраховка „Злополука на учащи и персонал“ за деня на пътуването. Транспортът до гр. П. се осъществявал с превозни средства на „Пътнически превози"АД гр.В.?Т.(превозвачът притежава лиценз за превоз на пътници). Екскурзията се осъществява с две превозни средства(22 местен бус и автобус с 52 места, с който е пътувала и ищцата С. - с извършен преглед на автобуса на 10.07.2017г. и допълнителен такъв за проверка на оборудването на автобус, специализиран в превоз на деца и учащи на същата дата). Автобусът бил оборудван с обезопасителни колани на седалките, видно от протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС. Превозвачът също има сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", която покрива риска „злополука“ на лицата в МПС за периода: 01.01.2017г.-31.12.2017г. Твърди се, че М. Ив.С. е можела да се обезщети напълно от сключените застрахователни договори. Нямало данни дали тя е предприела спрямо застрахователните компании някакви действия за обезщетяване на вредите от злополуката и дали и каква сума и е била изплатена. Туроператорът дал 500.00лв. за обезщетяване на вредите на ищцата С.. За причините, поради които била станала злополуката имало противоречия между пострадалата учителка и колегите и(„причината да не стои седнала в автобуса“). Така или иначе, С. била нарушила правилата за пътна безопасност и като е станала права сама е допринесла за настъпването на злополуката, тъй като на нито един от седящите не е причинено увреждане при рязкото набиване на спирачки от страна на шофьора на автобуса(местата са били обезопасени с колани). След злополуката ищцата изпитвала болки в гърба, но е можела да се движи и не се налагало викането на Спешна помощ. Първоначално съобщената диагноза била „пукнат прешлен“, което се различавало от диагнозата, написана на епикризата на 30.07.2017г. - „счупване на гръбначен прешлен, закрито“. Според приложената от МОБАЛ„……“АД - Велико ?Т., след извършената операция, лицето било изписано в „добро общо състояние. Афебрилна. Походка самостоятелна. Няма отпадна неврологична симптоматика. Оперативната рана е спокойна, зараства първично." При проведените контролни прегледи и било предписано да проследява състоянието си регулярно и при необходимост да го консултира със съответния специалист, което противоречало на твърдението на ищцата, че и в периода на домашно лечение състоянието и е останало същото като в болницата, а именно: обездвижена, на легло. На практика лицето било изписано в добро общо състояние. Не се знаело дали по време на злополуката или по-късно бил счупен прешленът. Никъде в медицинската документация не е описано състоянието и като „тежко“, не е посочено в представените болнични листове, че лицето трябва да е на режим „домашен - на легло“, напротив: на лицето е изписан домашно-амбулаторен режим; не е посочено, че не може да се обслужва сама и се нуждае от непрекъсната помощ от друг човек, липсва издаден болничен лист на друг човек, който да е за гледане на болен член на семейството. След изтичане сроковете по болничните листи, ищцата се завърнала на работа в

ОУ”****”, където не споделяла на колеги, че продължава да я боли след злополуката и операцията. Твърди се, че се чувствала добре и продължавала да работи при ответника доста време след придобиването на право на пенсия и осигурителен стаж. След злополуката(на 16.10.2017г.) се провело Общо събрание на работниците и служителите в училището, което взело решение всички средства от СБКО за месеците октомври, ноември и декември 2017г. да се дадат на М.С.. С три платежни нареждания ОУ”****” превежда на ищцата общо сумата 3248.96лв. След дарения(в т.ч. и от управителя на фирмата-организатор на пътуването) била събрана сумата 1800.28лв.(предадена на ищцата С.). В училището са организирани базари в подкрепа на г-жа С., средства са дарили отделни колеги и родители на деца. Тези суми обаче не са минали през училището и съответно същото не знае точния им размер. Ако се приемело, че искът е доказан по основание моли, съдът да определи справедливо обезщетение по правилото на чл.52 от ЗЗД. Прави възражение, на основание чл.201 ал.2 от КТ за съпричиняване на вредите, като бъде намалена отговорността на работодателя по размер до 10%, тъй като вината за настъпването на злополуката е единствено на пострадалата, която е допуснала груба небрежност, която е довела до трудовата злополука(в нарушение на правилата не само не използвала коланите на седалката, но и ставала, когато автобусът е в движение).

Счита, че претендираната сума от 25000.00лв. е необосновано завишена и несъответстваща на действително претърпените вреди. Моли съда да намали присъденото обезщетение, на основание чл.200 ал. 4 от КТ, с размера на сумите, получени от сключени договори за застраховане на работника, а също така, и да бъде намалено със сумата 5049.24лв., която била получена от ищцата във връзка със злополуката. Моли съда да отхвърли исковете за обезщетение и за лихва. Претендира направените по делото разноски.