Решение № 19 от 09.02.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Разград, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

Ирина М. Ганева при участието на секретаря Светлана Л. И.а като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20253300500548 по описа за 2025 година

Образувано е по жалба на К. П. П. и Б. М. Й., против решение № 556/13.08.2025г. по гр.д. № 219/2025г. на РС Разград, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани техните искове срещу „ЕС 1 – Тур“ООД за заплащане на всеки от ищците на сума по 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претендирани като такива от деликт от 05.09.2024 г. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и противоречие на изводите с материалния закон. Жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.

В писмен отговор въззиваемият „ЕС 1 – Тур“ООД, представлявани от управителя Т.И., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира идентична на установената от районния съд фактическа обстановка:

Ищците К. П. П. и Б. М. Й. са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Разград, представляващ лозе, придобит чрез нотариален акт №195, т.2 за покупко-продажба на нотариус с район на действие РС Разград. Имотът се намира в местността „***, в землището на гр.Разград, с излаз на околовръстното шосе Варна – Русе.

Ищците живеели в него заедно със своето дете.

На 5.09.2024 г. около 18,20 ч. по околовръстния път преминал автобус с надпис STOUR и отминал имота на ищците, видно от кадри от видеокамери, поставени в имота на ищците. Според представената от АПИ информация по републикански път I-2/Е-70/ в 1 близост на поземлен имот с идентификатор *** като уширение на пътното платно са изградени площадки за принудително спиране /аварийни площадки/ на пътните превозни средства при км. 70+410 в ляво по направление Шумен – Русе и при км 70+500 по направление Русе – Шумен, като и на двете няма монтиран пътен знак Д24“Автобусна спирка“.

По-нататък, от събраните св.показания на Ст.С. – съсед на ищците, и кадрите от посочените по-горе видеозаписи, се установява, че част от пътниците в автобуса са влезли през входа в двора на ищците, който е без врата между пътя и двора, клекнали зад постройката, построена на границата с външната регулационна линия, а други лица стояли в този двор прави. Св.С. е категоричен, че впоследствие лицата се качили в автобуса и заминали. Същият свидетел, както и св.П.а – майка на ищеца К. П., заявяват, че ищците се разстроили от влизането в техния имот, подозирали, че влезлите са го ползвали за физиологичните си нужди, т.к. в продължение на 10-20 дни се усещала неприятна миризма.

Изживяването на отрицателните емоции по повод случилото се продължило дълго и пречело на К. П. да се съсредоточи в работата си. Ищцата Б. Й. се чувствала обидена, т.к. тя поддържала ред и чистота в дома си, още повече че в двора играела петгодишната дъщеря на семейството. Притеснявала се да остава сама с детето в имота, когато ищецът отсъствал по работа.

Разпитан като свидетел, Х. Д. – втори шофьор на автобуса на ответника, заявява, че автобусът спира само на бензиностанции и зони за отдих, а на отбивка – само ако има здравословен проблем с пътник. Не си спомня на 5.09.2024 г. да е спирал на процесното място, не помни и какви пътници е возил по маршрута, който тогава бил екскурзия от Бургас до Франция.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Правното основание на исковите претенции е търсене на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие неизпълнение на задълженията на представител на ответното дружество да спре автобуса на регламентирано за престой място и използване на частния им имот за обществена тоалетна.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД на възложителя е за виновни противоправни действия, извършени от изпълнителя на работата. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа.

Договорната отговорност на превозвача е регламентирана в чл. 35 ал.1 от Закона за автомобилните превози и обхваща неговото задължение да превози с автомобили пътници и техните багажи до определено място, срещу задължението на пътника да заплати превозната цена. Отговорността на превозвача към пътника по този договор е уредена в чл.42 – чл.48 с.з. В рамките на договорното отношение е и задължението на пътниците да изпълняват указанията на водача и на персонала, обслужващ пътното превозно средство – чл.135 ЗДвП.

Задължението е вменено на пътниците, поради което цитирането във въззивната жалба на 2 този текст от закона е неприложимо към ангажиране на отговорността на ответника.

По отношение на действията на самите пътници, които причиняват вреда на трети лица извън превозното средство, следва да се съобрази, че всеки пътник, който със своето виновно поведение е причинил вреда, носи пряка и лична деликтна отговорност, съгласно чл. 45 ЗЗД. Превозвачът може да бъде подведен под специалната деликтна отговорност само в случай, че водачът на автобуса не е предприел разумни мерки по отношение на предотвратими вреди, въпреки че е бил длъжен и е имал възможност да го направи, при това в рамките на превозното средство, за което отговаря. В настоящия случай подобни действия или бездействия от страна на водача на автобуса не са установени.

В конкретната хипотеза липсва забрана за спирането на автобус в отбивка на пътя.

Въпреки, че случайните превози могат да спират на автогарите, тази възможност не изключва спиране в извънредни случаи на аварийни площадки, какъвто е бил процесният случай. С тези действия служителят на ответното дружество не е нарушил законови правила, нито е пренебрегнал разумни мерки за предотвратяване на вреди. След като липсва един от елементите на фактическия състав на деликта – противоправно поведение от изпълнителя на работата, няма основание да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя.

Ищците са претърпели вреди, но от преките действия на лицата, излезли от автобуса и навлезли в техния имот, за които действия водачът на автобуса, съотв. ответното дружество не могат да отговарят. Правното средство за защита на ищците е насочването на претенция към преките причинители на вредите по реда на чл.45 ЗЗД.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Страните претендират присъждане на деловодни разноски. Съобразно изхода от правния спор, такива се дължат в полза на въззиваемия. Същият представя списък с разноски, с отбелязване на заплатен адв.хонорар от 800лв., но липсва доказателство за извършен такъв разход, поради което претенцията не следва да се уважава.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Потвърждава решение № 556/13.08.2025г. по гр.д. № 219/2025г. на РС Разград.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Разград, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

Ирина М. Ганева при участието на секретаря Светлана Л. И.а като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20253300500548 по описа за 2025 година

Образувано е по жалба на К. П. П. и Б. М. Й., против решение № 556/13.08.2025г. по гр.д. № 219/2025г. на РС Разград, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани техните искове срещу „ЕС 1 – Тур“ООД за заплащане на всеки от ищците на сума по 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претендирани като такива от деликт от 05.09.2024 г. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и противоречие на изводите с материалния закон. Жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.

В писмен отговор въззиваемият „ЕС 1 – Тур“ООД, представлявани от управителя Т.И., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира идентична на установената от районния съд фактическа обстановка:

Ищците К. П. П. и Б. М. Й. са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Разград, представляващ лозе, придобит чрез нотариален акт №195, т.2 за покупко-продажба на нотариус с район на действие РС Разград. Имотът се намира в местността „***, в землището на гр.Разград, с излаз на околовръстното шосе Варна – Русе.

Ищците живеели в него заедно със своето дете.

На 5.09.2024 г. около 18,20 ч. по околовръстния път преминал автобус с надпис STOUR и отминал имота на ищците, видно от кадри от видеокамери, поставени в имота на ищците. Според представената от АПИ информация по републикански път I-2/Е-70/ в 1 близост на поземлен имот с идентификатор *** като уширение на пътното платно са изградени площадки за принудително спиране /аварийни площадки/ на пътните превозни средства при км. 70+410 в ляво по направление Шумен – Русе и при км 70+500 по направление Русе – Шумен, като и на двете няма монтиран пътен знак Д24“Автобусна спирка“.

По-нататък, от събраните св.показания на Ст.С. – съсед на ищците, и кадрите от посочените по-горе видеозаписи, се установява, че част от пътниците в автобуса са влезли през входа в двора на ищците, който е без врата между пътя и двора, клекнали зад постройката, построена на границата с външната регулационна линия, а други лица стояли в този двор прави. Св.С. е категоричен, че впоследствие лицата се качили в автобуса и заминали. Същият свидетел, както и св.П.а – майка на ищеца К. П., заявяват, че ищците се разстроили от влизането в техния имот, подозирали, че влезлите са го ползвали за физиологичните си нужди, т.к. в продължение на 10-20 дни се усещала неприятна миризма.

Изживяването на отрицателните емоции по повод случилото се продължило дълго и пречело на К. П. да се съсредоточи в работата си. Ищцата Б. Й. се чувствала обидена, т.к. тя поддържала ред и чистота в дома си, още повече че в двора играела петгодишната дъщеря на семейството. Притеснявала се да остава сама с детето в имота, когато ищецът отсъствал по работа.

Разпитан като свидетел, Х. Д. – втори шофьор на автобуса на ответника, заявява, че автобусът спира само на бензиностанции и зони за отдих, а на отбивка – само ако има здравословен проблем с пътник. Не си спомня на 5.09.2024 г. да е спирал на процесното място, не помни и какви пътници е возил по маршрута, който тогава бил екскурзия от Бургас до Франция.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Правното основание на исковите претенции е търсене на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие неизпълнение на задълженията на представител на ответното дружество да спре автобуса на регламентирано за престой място и използване на частния им имот за обществена тоалетна.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД на възложителя е за виновни противоправни действия, извършени от изпълнителя на работата. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа.

Договорната отговорност на превозвача е регламентирана в чл. 35 ал.1 от Закона за автомобилните превози и обхваща неговото задължение да превози с автомобили пътници и техните багажи до определено място, срещу задължението на пътника да заплати превозната цена. Отговорността на превозвача към пътника по този договор е уредена в чл.42 – чл.48 с.з. В рамките на договорното отношение е и задължението на пътниците да изпълняват указанията на водача и на персонала, обслужващ пътното превозно средство – чл.135 ЗДвП.