Решение № 9593 от 07.11.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 9593

Пловдив, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИАНА ШОТЕВА

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 20247180700529 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на С. В. Т., [ЕГН] от [населено място], [улица], против Решение № 2153-15-54/21.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01519840/24.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в частта с която му е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 27 772,20 лева, от които 20 115,58 лева главница за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. и лихва за минало време 7 656,62 лева, начислена към 24.01.2024 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 24.01.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

Жалбоподателят чрез пълномощник адв. Б. изразява становище, че решението в оспорената му част е незаконосъобразно, поради което настоява за неговата отмяна. Претендира сторените разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. М. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съображения по същество са изложени в депозирано по делото становище.

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Не е спорно между страните, че във връзка с подадено от жалбоподателя заявление за отпускане на пенсия с вх. № МП50413 от 07.08.2013 г. и приложените към него документи (л. 6 и сл.), е издадено Разпореждане № **********/протокол № N01139/26.08.2013 г. от Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ – Пловдив, с което, считано от 11.02.2013 г. пожизнено по § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО на Т. е отпусната ЛПОСВ при навършена възраст 52 г. и осигурителен стаж от Първа категория труд и по чл. 104, ал. 2 от КСО – 03 г. 00 м. и 28 дни (за периода от 01.09.1987 г. до 29.09.1990 г. при осигурител Мини Марица Изток), осигурителен стаж от Трета категория труд – 17 г. 07 м. и 18 дни, осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО – 10 г. 02 м. и 00 дни (за периода от 11.02.1982 г. до 21.08.1987 г. при осигурител Мини Маришки Басейн и от 08.10.1990 г. до 28.05.1995 г. при осигурител М. Антрацит ЕАД) и на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към Трета категория труд – 53 г. 03 м. и 05 дни, в размер на 424,70 лв. (л. 39).

Така отпуснатата пенсия е осъвременена с разпореждане от 08.06.2016 г., издадено от Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив (л. 41).

Във връзка с преизчисление на пенсията, е изискано от С. Т. с писмо изх. № 1029-15-51918/26.10.2021 г. представянето на всички документи, удостоверяващи трудовия/осигурителния стаж на лицето, послужили за отпускане на ЛПОСВ (л. 42), в отговор на което на 08.11.2021 г. лицето е посочило, че не съхранява никакви документи за стаж и доход, които са послужили за отпускане на пенсията, тъй като документите, които е представил, не са му били върнати (л. 44).

За установяване на действително положения осигурителен стаж са предприети действия за служебно установяване на осигурителния стаж и доход на лицето. На основание чл. 108 от КСО е извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Стара Загора, приключила с Констативен протокол № КП-5-23-01041721/02.12.2021 г. (л. 47), както и такава в Осигурителния архив на НОИ, обективирана в Отговор изх. № 5531-26-1738-2/20.12.2021 г. от Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ – Хасково (л. 53-54) и Отговор изх. № 5531-09-3875#1/02.12.2021 г. от Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ – Кюстендил (л. 50).

С оглед постъпили данни, които могат да доведат до прекратяване на отпуснатата ЛПОСВ, с Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-1026/22.12.2021 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ – Пловдив е спряна от 07.12.2021 г. ЛПОСВ на Т. (л. 56). Недоволен от така издаденото разпореждане, жалбоподателят го е оспорил пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив (л. 58), който с Решение № 2153-15-31/02.02.2022 г. е оставил без уважение неговата жалба (л. 60). Недоволен и от този акт, Т. го е оспорил пред Административен съд – Пловдив (л. 61), по повод на което е образувано адм. дело № 414/2022 г., приключило с влязло в сила Решение № 3789/24.04.2024 г., с което жалбата на Т. е отхвърлена.

Междувременно с писмо изх. № 2175-15-280#7/23.12.2021 г. от Т. е изискана информация за осигурителния стаж за периода от 08.10.1990 г. до 28.05.1995 г. при М. „Антрацит“ ЕАД [населено място] – къде точно е полаган, в кой рудник, населено място, преназначения, различие в имената, както и друга информация, която може да послужи за издаване на документи за осигурителен стаж и доход (л. 57). По делото няма данни от лицето да е представен отговор.

Констатирано е при така извършените проверки, че Т. не е положил осигурителен стаж от първа категория труд с продължителност 03 г. 00 м. и 28 дни за периода от 01.09.1987 г. до 29.09.1990 г. на длъжност „машинист на разтоварна стрела“ с посочен осигурител Мини „Марица Изток“ и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО – 10 г. 02 м. 00 дни, от които за периода от 11.02.1982 г. до 21.08.1987 г. с продължителност 05 г. 06 м. и 10 дни на длъжност „замерчик подземен“ с посочен осигурителен М. „Маришки басейн“ и за периода от 08.10.1990 г. до 28.05.1995 г. с продължителност 04 г. 07 м. и 20 дни на длъжност „подземен маневрист“ в Мина „Антрацит“ ЕАД, при които параметри е отпусната пенсията на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО. В тази връзка и е издадено Разпореждане № **********/протокол № 2141-15-4/10.03.2022 г. от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отменено Разпореждане № **********/протокол № N001139/26.08.2013 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив и всички последващи и е отказано отпускането на ЛПОСВ (л. 72-73).

Срещу така постановеното разпореждане Т. е депозирал жалба (л. 74), по повод на което е издадено Решение № 2153-15-180/23.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което жалбата е оставена без уважение (л. 76 и сл.). Това решение е обжалвано по съдебен ред, по повод на което е образувано адм. дело № 1595/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив (приложено по настоящото дело), приключило с Решение № 1306/06.07.2023 г., оставено в сила с Решение № 605/18.01.2024 г., постановено по адм. дело № 10094/2023 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, с което жалбата на Т. е отхвърлена.

Или, разпореждането, с което са отменени разпореждането за отпускане на ЛПОСВ и всички последващи го и е отказано отпускане на ЛПОСВ, е влязло в законна сила на 18.01.2024 г.

И най-сетне, с Разпореждане № РНП-2-4-15-01519840/24.01.2024 г. Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив е разпоредил на жалбоподателя да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 76 333,34 лв., от които главница за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2021 г. в размер на 47 232,12 лв. и законна лихва в размер на 29 101,22 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 24.01.2024 г., както и лихва по чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на задължението (л. 107-108). За да стори това, органът е приел, че с Разпореждане №**********/Протокол № 2141-15-4/10.03.2022 г. е прекратена получаваната от Т. пенсия за ОСВ, считано от 11.02.2013 г., както и на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО е отменено разпореждане № **********, протокол № N 01139/26.08.2013 г. и всички последващи и е отказано отпускането на ЛПОСВ на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО на Т.. Констатирано е, че лицето е получавало ЛПОСВ от 11.02.2013 г., отпусната на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО при навършени 52 години и 00 месеца, като размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от Първа категория труд – 03 г. 00 м. и 28 дни, осигурителен стаж от Трета категория труд – 17 г. 07 м. и 18 дни, осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО – 10 г. 02 м. и 00 дни и на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към Трета категория труд – 53 г. 03 м. и 05 дни. Във връзка с чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО се посочва, че е открита процедура за установяване правомерността на отпуснатата на Т. ЛПОСВ, в която са предприети всички възможни и необходими действия по установяване на точния размер на осигурителния му стаж при спазване принципите на истинност и служебно начало, визирани в разпоредбите на чл. 7 и чл. 9 от АПК. В рамките на извършената проверка по събраните редовно оформени документи не е потвърден осигурителен стаж от първа категория труд с продължителност 03 г. 00 м. и 28 дни и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО с продължителност 10 г. 02 м. и 00 дни. В подкрепа на направения от пенсионния орган извод за недобросъвестност от страна на Т. при получаването на пенсия, на която същият не е имал право, е цитирана разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НПОС (в редакцията й за процесния период), съгласно която за административния орган липсва нормативноустановено задължение да съхранява в пенсионните досиета на лицата документи за осигурителен стаж, тъй като тези документи не са част от задължителното съдържание на пенсионното досие, а подлежат на връщане на лицата след произнасянето на административния орган и в тежест на Т. е да докаже претендирания в административното производство стаж, въз основа на който е отпусната ЛПОСВ. При тези данни е прието, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при получаване на въпросната пенсия, поради което и на основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицето, което ги е получило, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Отчетено е обстоятелството, че неоснователно изплатената сума за периода от 11.02.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 4 520,02 лв. е погасена по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО.

По жалба на лицето (л. 109) с Решение № 2153-15-54/21.02.2024 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив е заличено погасеното по давност задължение за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. в размер на 48 561,14 лв., от които главница в размер на 27 116,54 лв. и лихва за минало време в размер на 21 444,60 лв. и е оставено в сила разпореждането в останалата му част, която част е именно и предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство. Като неразделна част от решението са приложени Справка № 1 за размера на първоначалното задължение за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2021 г., Справка № 2 за размера на погасеното по давност задължение за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. и Справка № 3 за размера на оставащото задължение за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. (л. 112 и сл.).

При така установеното от фактическа страна се формираха следните правни изводи.

Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е постановено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 2 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 2 от КСО, посочен като правно основание за неговото издаване, длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. С разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО е въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията, съгласно чл. 114а, ал. 3 от КСО или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 от КСО способи. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане, е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО, затова в случая разпореждането е издадено от компетентен орган.