Решение № 427 от 11.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Пловдив, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря П. В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245300502742 по описа за 2024 година

С решение №3176/15.07.2024г., постановено по гр.д.№11023/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, IX гр.състав Д. И. Х., ЕГН **********, адрес с. Х***, ул. „****, е осъден да заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД на Г. Н. Ю., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.

П., ул. „Л****, ет**, сумата от 800 лв. – частично от сумата в общ размер от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притиснение, стрес и уронване на доброто име на ищеца, нанесени вследствие на сигнал до Министъра на вътрешните работи с вх. № 489700-6903/12.09.2022 г., в който се твърди, че „***“, че ищецът е „един криминално проявен ***“ и че ищецът „винаги се поставя в услуга на определени кръгове и партии, но не безкористно, а за да извлече необходими дивиденти“, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.03.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, като съдът е отхвърлил предявения иск за разликата над уважения размер от 800 лв. до пълния му предявен размер от 1 000 лв. – частично от сумата в общ размер от 3 000 лв., както и относно изявленията, че „тази фирма и нейния собственик – Г. Ю., работят изцяло в сивия сектор и не реализират печалби, но вероятно пълнят черната каса на ** или използват известни корупционни практики“ и че „незаконните бизнес действия на фирма „** застрашават живота и здравето на деца“, съответно е разпределена и отговорността за разноски в производството.

Въззивното производство е инициирано по повод депозирана въззивна жалба от Д. И.

Х., чрез адв. Х. Д., с която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на така постановеното решение. Сочи се, че съдът направил грешен анализ на доказателствата, не разпределил доказателствената тежест с оглед твърденията на ищеца и възраженията на ответната страна. Посочените в атакуваното решение съдебни актове нямали отношение към твърденията на страните. Не бил конкретизиран и разграничителният критерии кога едно изявление спирало да има качеството на упражняване на право и се превръщало в клевета, а именно твърдението за наличието на нарушения или престъпления, въпреки знанието за неверността на твърдението или упражняване на правото 1 на изявление с единствената цел да се вреди, в която насока не била указана и доказателствената тежест, нито били събирани доказателства. Не били налице доказателства обосноваващи цел да се вреди, не било доказано също, че ответникът съзнателно да е изразявал неистини. Във връзка с цитираното от съда свидетелство за съдимост на ищеца, от което се установявало липса на осъждане, жалбоподателят навежда, че не бил твърдял, че Г.

Ю. е осъждан, а само че последният имал регистрации за съпричастност към криминални деяния. Искането е за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. Н. Ю., чрез адв. М. А., с който се оспорва същата като неоснователна. Сочи, че оплакванията, инкорпорирани във въззивната жалба били бланкетни, не се посочвало кои точно доказателства били неправилно ценени и обсъдени от районния съд, бланкетно било и възражението за неправилно разпределена доказателствена тежест. Прави се подробен анализ на наказателноправната уредба на клеветата, както и на предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност при осъществен деликт. Сочи, че ответникът Д. Х. изложил клеветническите си твърдения в сигнал до министъра на вътрешните работи с №*** като по повод на този сигнал ищецът давал обяснения пред Главна дирекция „Национална полиция“. Била образувана и пр.пр., като с Постановление от 25.11.2022г. ОПСмолян отказала да образува досъдебно производство. По делото било представено и свидетелство за съдимост, от което било видно, че ищецът не бил осъждан. Така била осъществена първата предпоставка, тъй като Д. Х. изнесъл клеветническо обстоятелство, което не било вярно. От разпитаните в хода на делото свидетели се установявало, че тези позорящи факти и обстоятелства достигнали до знанието на трети лица. Доказана била и причинната връзка между осъществения деликт и претърпените от Ю. вреди. Вследствие на клеветническите твърдения, наведени в сигнал до министъра на вътрешните работи с №*** ищецът Г. Ю. претърпял вреди, изразяващи се в причинен дискомфорт, стрес, чувство за унижение. Искането към въззивния съд е да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Първоинстанционното производство е образувано по повод предявен иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД от Г. Н. Ю. против Д. И. Х. за осъждане последния да заплати на ищеца сумата в размер на 1 000 лв. – частично от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинен психоматичен дискомфорт, стрес, подтиснатост, чувство за унижение, чувство на дискредитиране на името му в обществото, вследствие на неверни и клеветнически твърдения в сигнал до Министъра на вътрешните работи с вх. № ***., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.03.2023 г., до окончателното изплащане на задължението. Изложени са в исковата молба твърдения, че Г. Ю. и съпругата му развивали семеен бизнес, свързан с управление на конна база, както и къща за гости, находящи се в с.***. Сочи се, че ответникът навел клеветнически твърдения в сигнал до министъра на вътрешните работи с №*** по повод на което била образувана пр.пр., приключила с издадено постановление на ОП-Смолян за отказ да се образува досъдебно производство.

Изнесените в посочения сигнал неверни клеветнически твърдения достигнали до знанието на всички жители на с. ***, с оглед на което градената от ищеца репутация била съсипана.

Тези твърдения уронили престижа, честта и достойнството на Ю., били изнесени противоправно, вън от границите на свободата на словото, като в резултат на това ищецът претърпял вреди, изразяващи се в причинен психосоматичен дискомфорт, стрес, подтиснатост, чувство за унижение, чувство на дискредитиране на името му в обществото. В изпълнение на дадени указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба, ищецът е посочил, че копие от сигнала на ответника, депозиран в МВР, получил на *** Уточнил е, че обезщетението за неимуществени вреди се претендира конкретно вследствие от подадения от ответника сигнал №*** Посочени са и конкретни извадки от процесния сигнал, за които твърди, че представляват неверни и клеветнически твърдения, а именно: „ действия, които застрашават здравето на децата“; „Тази фирма и нейния собственик- Г. Ю., 2 работят изцяло в сивия сектор, не реализират печалба, но вероятно пълнят ** или използват известни корупционни практики“; „… че те имат връзка с Г. Ю. и го толерират- правят му ***“ ; „криминално ***“ ; „винаги се поставят в услуга на определени кръгове и партии, но не безкористно, а за да извлекат необходимите дивиденти“.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил и отговор на исковата молба от ответника. Излага становище за недопустимост на иска, тъй като същият бил предявен след изтичането на срока по чл. 81, ал.3 НПК, доколкото ищецът узнал за твърденията в процесния сигнал през м.септември 2022г. Излагат се съображения и за неоснователност на ищцовата претенция.

Сочи се, че процесният сигнал не съдържал клеветящи или позорящи твърдения, а всичко изложено било в резултат на лични наблюдения на ответника. Превратно било изтълкувано посоченото от ответника в сигнала, с което се опитвал да спре незаконните действия на дружеството „****“, които застрашавали живота и здравето на децата. Търсената проверка чрез МВР целяла единствено предприемането на действия за предотвратяване на бъдещи инциденти с деца, поради обстоятелството, че ищецът организирал детски лагери в нарушение на Закона за туризма. В същия дух било и казаното от ответника, че фирма „*** и нейният собственик Г. Ю. работили изцяло в сивия сектор, не реализирали печалби, но вероятно пълнили черната каса на ГЕРБ или използвали известни корупционни практики.

Извършването на нерегламентирана туристическа дейност, в т.ч. превоз на пътници и нерегистрирането на настанени гости в къщата водили до недеклариране на приходи, което представлявало работа в сивия сектор. По отношение наведеното в сигнала, че някои полицейски служители имали връзка с Ю. и го толерирали, ответникът сочи, че просто уведомил министъра на вътрешните работи, че бил останал с подобно чувство покрай действията на служители на министерството във вр.с подавани от ответника жалби и сигнали, а досежно наведеното, че ищецът бил криминално проявен бизнесмен, то това било истина, доколкото ищецът бил с криминални прояви и осъждания, което могло да бъде установено с изискването на съответни справки. Сочи се още, че израза - „винаги се поставят в услуга на определени кръгове и партии, но не безкористно, а за да извлекат необходимите дивиденти“, бил изваден от контекста на изложеното в сигнала. Ответникът направил паралел между личности, като тази на ищеца, които се поставяли в услуга на определени кръгове, като в случая не бил твърдял с категоричност, че именно Ю. извършвал подобни действия. Твърди, че целта на сигнала не е била наклеветяване, а да бъдат предприети съответните действия за проверка. Изнесеното в сигнала било съобразено с конституционно гарантираното право за изразяване на мнение, с правото да се подават жалби и сигнали. Излага подробен анализ за наличието на осъществен състав на престъпление по чл.147, ал.1 НК. Сочи, че депозирането на сигнал до държавен орган не представлявало нарушение, дори същият да съдържа неверни факти, тъй като това се основавало на предвиденото в Конституцията право на подаване на жалби и петиции.

Подаването на жалба било неправомерно единствено, когато жалбоподателят бил с ясното съзнание, че неговите твърдения са неверни. Не била налице причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и депозирания от ответника сигнал.

За да постанови обжалваното решение, Районният съд е приел, че предявеният пред него иск за ангажиране деликтната отговорност на ответника е допустимост, доколкото производството се разглежда по гражданскоправен ред и сроковете предвидени в НПК са неприложими. Посочено е, че в разпоредбите на чл. 39-41 от КРБ и чл. 10 от КЗПЧОС е прогласено правото на всеки да изразява мнение, което право обаче не било абсолютно, като упражняването му не можело да се използва за накърняване и засягане на права и интереси.

Гражданската отговорност за обида и клевета, като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име, представлявала ограничение на правото на свобода на изразяване на мнение, което било допустимо от КРБ и Конвенцията. Не било клеветническо твърдение това, което се основавало на истински факти. Клеветата се свързвала с факт, чието разгласяване засягало честта и достойнството на пострадалия, като извън обхвата на клеветата оставали случаите, когато деецът изказвал мнение, субективна оценка, когато упражнявал право на искания, като да сигнализира компетентен орган при закононарушение или престъпление, в който смисъл се посочва и съдебна практика на ВКС. Решаващият съд е 3 счел, че не следва да се обсъждат изявленията на ответника в сигнала, че „Тази фирма и нейния собственик- Г. Ю., работят изцяло в сивия сектор, не реализират печалба, но вероятно пълнят *** или използват известни корупционни практики“, и „от известно време се опитваме ****, които застрашават живота и здравето на децата“, тъй като същите изявления били насочени към дружеството, което било различен правен субект от неговия управител, респ. ищецът не бил легитимиран да претендира вреди в лично качество. Що се касае до останалите изнесени в сигнала изявление – същите били клеветнически и уронвали честта и достойнството на ищеца. Като клевета следвало да се квалифицира само онова поведение, което се изразявало в съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление, като фактическите твърдения, за които се сочи да са клеветнически, могли да се проверяват за вярност, но тежестта за доказването на последното била на ответника. Подробно са обсъдени от съда представените по делото доказателства, а именно: свидетелство за съдимост, Протокол от 30.08.2022г. на община Чепеларе, постъпило писмо от РУ- Чепеларе във вр.с изискана информация от съда, обсъдени са и показанията на разпитаните в хода на делото свидетели.