Решение № 46 от 27.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20241001000844 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 29.08.2024 г. на ответника „Булгаргаз“ EАД срещу решението от 6.08.2024 г. по т. д. № 1942/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-8 състав, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца „Неохим“ АД: сумата 16 183 288,93 лв., представляваща дължим остатък от невъзстановена сума по кредитно известие № 2300003496/8.06.2023 г. към фактура № 2300002283/4.05.2023 г. и авансово платена цена на количество природен газ за доставка през м. май на 2023 г., което реално не е прието от ищцовото дружество, поради действието на непреодолима сила, поради което тя подлежи на връщане от ответника съгласно чл. 12.16.8 от договор № 7-231/18.11.2022 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 645 879,29 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от 35 260 642,17 лв. – невъзстановена в срок сума по кредитно известие № 2300003496/8.06.2023 г. към фактура № 2300002283/4.05.2023 г., начислена за периода от 28.07.2023 г. до 18.10.2023 г., чиито размер е изчислен при вземането предвид на осъществяваните от ответника частични погасявания на това задължение на 7.08.2023 г., 14.08.2023 г., 21.08.2023 г. със сумите от по 5 000 000 лв. и на 4.09.2023 г. със сумата от 4 077 353,24 лв., сумата от 876 417,73 лв. – съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че възникналата на 16.04.2023 г. авария в предприятието на ищеца представлявала непреодолима сила според дефиницията по т. 14.1 от процесния договор, която освобождавала ищеца от отговорността за неизпълнение на задължението да приеме договорените количества газ за периода 16.04.2023 г. – 31.05.2023 г., респ. не дължи неустойката по т. 7.5 от договора. Твърди се, че в 1 нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК в мотивите на решението не били обсъдени събраните доказателства, не било посочено кои факти намира за установени и на база кои доказателства, липсвал правен анализ на релевантните факти, избирателно и безкритично били цитирани изводи от заключението на съдебната експертиза, а възраженията на ответника били общо обсъдени. Не били съобразени особеностите на процесния договор за доставка на газ от 18.11.2022 г., неговият дългосрочен характер с периодично изпълнение, по който договорените количества са задължителни за страните, което произтичало от начина на функциониране на пазара на природен газ и задълженията на ответника като обществен доставчик, гарантиращ доставките за нуждите на пазара в България въз основа на договори за доставка, по които като купувач също е обвързан към своите доставчици със задължение за заявяване и приемане на определени количества, чието неизпълнение е скрепено със сериозни санкции. Не било отчетено, че договорът предвиждал гъвкавост в доставките и балансиране на интересите на двете страни, част от което били и уговорените хипотези, при които неизпълнението на договора не се санкционирало, но процесната авария от 16.04.2023 г. не била от тях. Твърди се, че аварията е била предвидима, което следвало от продължителността и честотата на предходните аварии през 2022 г. и началото на 2023 г., показващи недостатъчната професионална грижа от ищеца за поддръжката и ремонта на производствените му съоръжения, както и недобросъвестно поведение на ищеца при уговаряне на количествата по договора съобразно влошеното техническо състояние на оборудването си, като разчита на други способи за безвиновно освобождаване от отговорност за неизпълнение. Сочи се и, че противно на приетото от съда процесната авария била предотвратима, ако ищецът бе положил грижата на добрия търговец спрямо техническото състояние на производствените съоръжения. Пренебрегнато от съда било и обстоятелството, че авариралият вентил не бил подменян никога от изграждането на съоръжението през 1987 г., т.е. след повече от 30 години работа под високо налягане и висока температура, които фактори водели до умора на материала, но ищецът не предприел своевременни и адекватни ремонтни мерки, които са щели да предотвратят аварията. Твърди се, че съдът не обсъдил доказателствата, сочещи на недобросъвестно поведение на ищеца във връзка с неколкократни искания за спиране на доставките на газ в началото на 2023 г., които били отклонени от ответника. Сочи се, че това поведение на ищеца водело до негативни последици за ответника, който трябвало да ангажира значителен финансов ресурс за осигуряване от своите доставчици на предварително уговорените количества природен газ, за които не било безпроблемно да се намери адекватна реализация при отказ за получаване, още повече, че ответникът бил един от най-големите потребители на газ в страната. Твърди се и, че делото останало неизяснено от фактическа страна поради допуснато от съда процесуално нарушение – отказ да допусне повторна съдебна експертиза, своевременно поискана от ответника. Сочи се, че били налице предпоставките за такава по чл. 201 ГПК, тъй като вещото лице било очевидно некомпетентно /не могло да отговори на поставени при изслушването му въпроси/ и пристрастно, а заключението било необосновано и част от отговорите били неверни. Твърди се и, че било допуснато процесуално нарушение и с това, че съдът приел несвоевременно представени от ищеца с молба от 6.03.2024 г. писмени доказателства, спрямо които била настъпила преклузия.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият „Неохим“ АД – ищец по първоначалните искове – чрез процесуалните си представители оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Неохим“ АД с искова молба от 18.10.2023 г., с която срещу „Булгаргаз“ EАД са били предявени обективно съединени: 1) иск за 2 заплащане на сумата 16 183 288,93 лв., представляваща дължим остатък от невъзстановена сума по кредитно известие № 2300003496/8.06.2023 г. към фактура № 2300002283/4.05.2023 г. и авансово платена цена на количество природен газ за доставка през м. май на 2023 г., подлежаща на връщане от ответника съгласно чл. 12.16.8 от договор № 7-231/18.11.2022 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; и 2) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 645 879,29 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от 35 260 642,17 лв. по кредитно известие № 2300003496/8.06.2023 г. към фактура № 2300002283/4.05.2023 г., начислена за периода от 28.07.2023 г. до 18.10.2023 г., чиито размер е изчислен при вземането предвид на осъществяваните от ответника частични погасявания на това задължение на 7.08.2023 г., 14.08.2023 г., 21.08.2023 г. със сумите от по 5 000 000 лв. и на 4.09.2023 г. със сумата от 4 077 353,24 лв.

В исковата молба се твърди, че по силата на посочения договор от 18.11.2022 г. ответникът се задължил да доставя на ищеца количества природен газ за периода 1.01.2023 г.

– 1.01.2024 г. съобразно уговорена годишна програма за всеки месец, срещу задължение на ищеца да заплаща цена. Било уговорено авансово плащане на уговорените месечни доставки до 12-то число на месеца на доставка, като след отчитане на реално доставеното количество и до 9-то число на следващия месец ответникът издавал дебитно/кредитно известие, като разликата се доплащала или връщала, но ако приетото от ищеца количество е с повече от 5 % по-малко от договореното за месеца се дължала неустойка от ищеца. В договора било уговорено и спиране на изпълнението на задълженията на страните при възникнала невъзможност за изпълнение, причинена от непреодолима сила, която била дефинирана в т.

14.1 и включвала и производствени аварии. Твърди се, че на 9.01.2023 г. и на 23.01.2023 г. възникнали производствени аварии, които продължили до 23.02.2023 г., като за този период ответникът не е оспорвал, че се касае за непреодолима сила, поради което не е претендирал за неустойки. Твърди се, че нова авария възникнала на 16.04.2023 г. в отделение „Сяроочистка, реформинг и конверсия“ в цех „Амоняк“, причинена от пробиви в корпуса на вентил на тръбна линия /т.нар. предавателен колектор/ за конвертирала газова смес от пещта за първичен реформинг към апарат за вторичен реформинг, позиция 110. Това довело до преустановяване на достъпа на газ до съоръжението, до цялостно спиране на дейността на цех „Амоняк“ и на останалите цехове по веригата – цех „Азотна киселина“ и цех „Амониев нитрат“. Аварията била отстранена на 15.06.2023 г., като за целия период били издадени сертификати за непреодолима сила. Ищецът уведомил ответника за настъпилата авария съобразно договора. Въпреки това ответникът не признал аварията за непреодолима сила, като начислил неустойка за неприетите количества газ за м. 04 в размер на 5 361 576,36 лв.

За м. 05.2023 г. ответникът заплатил авансово сумата 35 260 642,17 лв. с ДДС по фактура № 2300002283/4.05.2023 г., но тъй като за този месец не е имало доставка на газ поради неприемане от ищеца, то ответникът начислил неустойки за неприетото количество в размер на 10 383 082,79 лв. Тези неустойки и лихвите към тях били приспаднати от ответника от сумите по издаденото за м. 05 кредитно известие № 2300003496/8.06.2023 г., вследствие на което от цялата дължима за възстановяване сума от 35 260 642,17 лв. на ищеца били възстановени само 19 077 353,24 лв. чрез четири частични плащания – на 7.08.2023 г., 14.08.2023 г. и на 21.08.2023 г. по 5 000 000 лв. и на 4.09.2023 г. на 4 077 353,24 лв.

Остатъкът от 16 183 288,93 лв. не бил възстановен на ищеца въпреки отправената покана, поради което тя се дължала, заедно с натрупаната законна лихва за забава.

Не е спорно, а е видно и от вписванията в ТР, че ищецът „Неохим“ АД е предприятие със седалище в гр. Димитровград и предмет на дейност – производство на неорганични и органични химически продукти, по-конкретно – азотни съединения и торове.

Видно от представената лицензия № Л-214-14/29.11.2006 г., издадена от ДКЕВР, че ответникът „Булгаргаз“ ЕАД е лицензиант за дейността „Обществена доставка на природен газ за територията на Република България“ за срок от 35 години.

По делото е представен договор № 7-231/18.11.2022 г. за доставка на природен газ на 3 изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, сключен между доставчика „Булгаргаз“ ЕАД и клиента „Неохим“ АД. Договорът е със срок на действие от 7:00 ч. на 1.01.2023 г. до 7:00 ч. на 1.01.2024 г., през който период доставчикът е поел задължение да доставя и продава на клиента природен газ на изходен пункт на националната газопреносна мрежа /НГПМ/ в количества според годишната програма по приложение № 1, а клиентът се е задължил да приема и заплаща природния газ по уговорените ред и условия.

Според т. 4.1 годишната програма за доставка на природен газ по приложение № 1 съдържа общите договорени количества природен газ за всички пунктове на предаване-приемане – годишно, месечно /вкл. по тримесечия/ и дневно за всеки месец в MWh, както и брой дни за всеки месец, в който клиента ще приема доставяния газ. Според т. 7.1 дневното договорено количество /ДДК/ за всеки пункт се определя от като месечното количество газ се раздели на броя на календарните дни в съответния месец, с точност до третия знак след десетичната запетая, а според т. 7.2 доставчикът не е задължен да осигурява на клиента количество газ, което надвишава ДДК. Според т. 7.3 за приетото количество газ над 107 % от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика неустойка в размер на разликата между дневната цена при отрицателен дисбаланс за съответния газов ден, публикувана на интернет страницата на оператора, и цената определена по т. 12.1, като неустойка не се дължи, ако разликата е отрицателна. Според т. 7.4 и т. 7.5 за разликата между ДДК и приетото от клиента по-малко количество газ при равномерна доставка, която разлика надвишава 10 % от ДДК, а при неравномерна доставка надвишава 5 % от ДДК, през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика неустойка в размер на разликата между цената по т. 12.1 и дневната цена при положителен дисбаланс за съответния газов ден, публикувана на интернет страницата на оператора, като в случай, че разликата е отрицателна, не се дължи неустойка. В т. 6.2 е дефинирано кога доставката е равномерна или неравномерна. Според т. 7.7 за тези неустойки се издава уведомление за допълнително плащане, изчислено на база месечния акт, като издаването и заплащането се извършва в сроковете по т. 12.15.6, 12.15.7, 12.16.3 и 12.16.5, а при забава в плащането на неустойките се дължи законната лихва за всеки просрочен ден /т. 7.8/. В раздел Х е уредено приемането и отчитането на доставения природен газ. Според т. 10.15 количеството природен газ, прието от клиента през всеки от дните на съответния месец, се отразява в месечния акт, приложение към месечните фактури, съдържащ и информация за ДДК, които клиентът е задължен да приеме на съответните пунктове. Според т. 10.17 клиентът има право да оспори мотивирано данните от месечния акт, като оспореният акт подлежи на проверка и не спира издаването и заплащането на фактурите, но в случай на доказани несъответствия се предприемат съответните коригиращи действия. В раздел ХІІ са уредени цените и начина на плащане. Според т. 12.1 стойността на приетия природен газ се заплаща от клиента по цени, определени за 1 MWh, като цената за всеки месец е в размер на предложената от доставчика цена за утвърждаване от КЕВР, формирана съгласно условията на Наредба № 2/19.03.2013 г. за регулиране на цените за природния газ, плюс премия в размер на 11,64 лв. Начините на плащане са разграничени в зависимост от това дали клиентът е предоставил или не предварително обезпечение на доставчика /депозит или банкова гаранция/, като не се спори, че в случая такова обезпечение не е било предоставено, поради което са приложими правилата на т. 12.16. Според чл. 12.16.1 в срок до 5-то число на месеца на доставка, доставчикът издава на клиента: а) фактура за 100 % от стойността на договорените количества природен газ в съответствие с приложение № 1 и приложение № 2; б) фактура за стойността на осигурените капацитетни продукти. Според т. 12.16.2 клиентът заплаща сумите по фактурите до 12-то число на съответния месец на доставка. Според т.