Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 761 от 24.07.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1595/2026
Вид
Решение № 761
Подписан
24.07.2026
Състав
МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.50 ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.56 ал.2 · Закон за автомобилните превози
  • чл.61 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 98б, т.3 · Закон за автомобилните превози
  • чл.10 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.139 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Б., 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120201595 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по повод жалбата на „Ф. С.“ ООД с ЕИК ******** със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.******** с управител Ж. Х. Н. ********, против наказателно постановление № 220000108/26.03.2026г, издадено от и.д. началник ОО“АА“ областен отдел „Автомобилна администрация“ –Б., с което за нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), на основание чл. 98б т.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер от 5000 лева (2556, 46 евро).

Със жалбата се моли отмяна на постановлението, като се сочи, че органите на ИА „АА“ след 07.09.2025г нямат законово право и основание да извършват контролни проверки и да съставят актове за установени административни нарушения, свързани с масата на проверяваното превозно средство. Таково право да се осъществява контрол върху изискванията на чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП за масата и натоварването на ППС е овластен единствено А“ПИ“. Твърди, се, че дружеството–жалбоподател е отдало под наем с договор влекача и полуремеркето на „М.“ ЕООД. Отделно водачът С.

Т. С. на когото има вече съставено НП от ОО“АА“ Т. е на трудов договор също към „М.“ ЕООД . Твърди се, че дружеството–жалбоподател не е допуснало при товареното надвишаване, тъй като не е присъствало на товаренето, а само формално по товарителницата е вписано като собственик на товара и следователно не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност. С оглед тези съществени нарушения на процесуалните правила жалбоподателят моли съда да отмени НП като незаконосъобразно.

1

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и посочва, че липсват доказателства доверителят му да е извършил нарушението. Не претендира присъждането на разноски.

Наказващият орган не се представлява. Взема отношение с писмено становище, в което моли съдът да потвърди обжалваното НП, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не се претендира ЮК възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено на 15.04.2026г, а жалбата е депозирана пред АНО на 28.04.2026г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

По повод настъпилите случаи на ПТП с жертви в област Б. с участие на тежкотоварни автомобили на свидетеля П. Р. му била възложена с преписка да извърши тематична проверка на дружеството–жалбоподател.

Получил указания да състави срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение за това, че на 24.02.2026г, около 14,10 часа, в ОО „АА“ –гр.Б., ул.********, съгласно писмо с рег.№11-36-77/28.01.2026г с приложени към него доказателства била извършена тематична проверка на представени документи за дата 23.01.2026г на фирма „Ф. С.“ ООД с ЕИК ********, в качеството си на товародател, видно от товарителница №0584426 от 23.01.2026г е допуснала при извършено товарене в село М., община П. на пшеница на състав на ППС с пет оси –влекач марка Скания с рег.№******** от категория N3 с две оси и прикачено към него полуремарке ВИЛТОН с рег.

№******** от категория О4 с три оси, с водач С. Т. С. с ЕГН ********** с допустима максимална маса 42000 кг отразена в свидетелство за регистрация част I на МПС с рег.№А 6505 ПХ (42000 кг-F3), като е надвишил с 8920 кг, видно от кантарна бележка с №902/23.01.2026г , която е с брутно тегло 50 920 кг на състав на ППС от дата 23.01.2026г с час на излизане 12,11 часа.

В хода на съдебното следствие свидетелят Р. споделя, че дружеството– жалбоподател е превозвач, а не товародател. Съставил АУАН на база представените документи в това число кантарна бележка. Според показанията на същия свидетел собствеността на товара не е на дружествотожалбоподател, а на друга фирма, но не е записал данни за същата. При разговор с превозвача, същият заявил, че не е собственик на товара и казал, но само устно кой е собственикът.

В преписката е представени кантарна бележка на лист 12 от делото, от която е видно, че изпращач и получател на товара пшеница с тегло брутно 50920 кг е дружеството „Ф. С.“ ООД. Представено е и заверено копие от 2 товарителница на лист 13 от делото, от която е видно изпращач на това е фирмата „Ф. С.“ ООД, а превозвач е фирма „М.“ ЕООД.

Правната квалификация на нарушението в акта била по чл.56 ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр).

АУАН е бил връчен на

24.02.2026г, но в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения.

В последствие на 26.03.2026г, въз основа на акта за установяване на нарушението било издадено атакуваното наказателно постановление №220000108, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 98б, т. 3 от ЗАвП дружеството било санкционирано с имуществена санкция в размер на 5000 лева (2556,46 евро).

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Съдът счита, че няма основания да не бъдат кредитирани показанията на свидетелите Р. и М..

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушената материалноправна норма.

С оглед разпоредбата на чл.56 ал.2 от ЗАвПр следва да се докаже, че именно дружеството–жалбоподател, както някое лице от състава му е допуснало натоварване на процесното МПС в разрез със закона. Съдът счита, че е доказано, че действително е било управлявано МПС с маса, надвишаваща максимално допустимата, така като е посочено в АУАН. По мнения на настоящия състав качеството на „товародател“ на дружеството е доказано по несъмнен начин по делото са налични споменатите по-горе товарителница, в която като изпращач и получател е посочено дружеството-жалбоподател.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че същият няма качеството на товародател. Съгласно разпоредбата на §1 т.21 от Наредба №11 от 03.07.2001г за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, товародател означава правно образувание ЮЛ или ФЛ, което е посочено в товарителницата или на еквивалентен транспортен документ (например коносамент) като товародател и/или лице, което е сключило и/или, на чието име, или от името на което е бил сключен договор за превоз с транспортна компания.

3

Съгласно чл.50 ал.1 от ЗАвПр договорът за превоз се установява с товарителница, а съгласно чл.61 от ЗАвПр товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното. По делото е представена товарителница №0584426 от 23.01.2026г, от която е видно, че договор с превозвача „М.“ ЕООД е сключено от дружеството–жалбоподател.

Отговорността на дружеството е ангажирана съгласно разпоредбата на чл. 98б, т.3 от ЗАвПр за това, че като товародател е допуснал масата или натоварването на ос на пътно превозно средство да надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация с повече от 8 тона. Максималната допустима маса на посочените в НП ППС надлежно се установява, от представените по делото свидетелства за регистрация От свидетелството за регистрация на влекач Скания е видно допустимата максимална маса е 42 000 кг. И същата е отразена в свидетелството за регистрация част първа, като надвишението е 8920 кг. По делото липсват доказателства за годността на средствата, с които е извършено претеглянето преди разтоварване. Превишаването на натоварването се извлича само то кантарната бележка представено от превозвача. Превишаването на натоварването е значително повече от двойно над границата от 5000 кг, обуславящо приложението на чл.98б т.3 от ЗАвПр. Нарушението е формално.

Липсват обстоятелства, от които да може да се направи извод, че случаят е маловажен.

Следва да се отбележи, че в конкретния случай не се касае за допустителство съгласно чл.10 от ЗАНН, а на изпълнителното деяние, при което терминът „допуска“ е използван като синоним на „позволява“ , „дава съгласие“ или „разрешава да извърши“ ( в този смисъл е и Решение №531 от 22.03.2019г по к.адм.д.№528/2019г по описа на Административен съд-Б.).

Административнонаказаващият орган правилно е определил приложимата санкционна норма по чл.98б т.3 ЗАвПр, която предвижда фиксиран размер на санкцията от 5000 лева.

В обобщение, както АУАН, така и НП са издадени в съответствие с процесуалните правила, поради което и обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0000108/26.03.2026г, издадено от и.д. началник ОО“АА“ областен отдел „Автомобилна администрация“ –Б., с което на „Ф. С.“ ООД с ЕИК ******** със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.******** с управител Ж. Х. Н. ******** за нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), на основание чл. 98б т.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е наложена 4 имуществена санкция в размер от 5000 лева (2556, 46 евро).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 5