Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2610 от 08.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2895/2023
Вид
Определение № 2610
Подписан
08.11.2023
В сила
08.11.2023
Състав
Таня Яворова Букова

Цитирани разпоредби

  • чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 239, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 239, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 220, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 67 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
  • чл. 68 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2610 гр. Пловдив, 08.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20235300102895 по описа за 2023 година

Спор за подсъдност съгласно чл. 135 Административнопроцесуален кодекс.

Делото е образувано след изпращането му по подсъдност на основание определение № 2484/23.10.2023 г. постановено от Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав по адм. д. № 2594/2023 г., с което въз основа на изложените от адвокат Х. Ц. Х. в качеството му пълномощник на жалбоподателката М.

Ц. И. с ЕГН **********, в жалба вх. № 20623/18.10.2023 г. обстоятелства съставът на изпращащия съд е приел, че предмет на делото е оспорване на Решение № 170/22.06.1992 г. на К. на Община Хисаря, което, тъй като е издадено по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд, то последният е компетентен да разгледа и искането за обявяването на нищожността на този акт.

Съдът като обсъди наличието на предпоставките за допустимост на настоящото производство намира следното :

В жалбата, по която е образувано изпратеното по подсъдност дело, се твърди, че : жалбоподателката М.И.. е наследник по закон на М.И.П., родена на **.**.**** г., починала на **.**.**** г., която е притежавала празно дворно място с площ от 1220 кв. м., записано в разписния лист на Община Хисаря под № ***, съставляващо имот пл. № 643 в кв. 17 по кадастрално-регулационния план на гр. ********* от 1957 г., а днес съгласно действащия кадастрален план този имот съответства на поземлен имот № **** от кв. 17; така описаният недвижим имот е отчужден с Протокол от 09.021958 г. на Комисията по чл. 67 и чл. 68 ППЗПИНМ с предназначение – изграждане на училище, което мероприятие не е реализирано; въз основа на последващ кадастралнорегулационен план и Заповед № 516/25.02.1971 г. отчужденият за изграждане на училищна сграда имот е преотреден за вътрешно квартална градина за обществено ползване, което мероприятие също не е реализирано и понастоящем теренът, върху който попада имотът, е естествено затревен, което обстоятелство е удостоверено и в съставен на 02.09.2016 г. Констативен протокол съгласуван с К. на Община Хисаря; след приемане на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността в предвидения в него срок своевременно било отправено искане до К. на Община Хисаря от наследниците на М. П. за отмяна на отчуждаването и възстановяване на правото на собственост върху наследствения имот, по образуваната 1 преписка по което е постановено Решение № 170/22.06.1992 г. на К. на Община Хисаря, с което се отказва отмяна на отчуждаването и възстановяване на правото на собственост върху целия имот, тъй като мероприятието по отреждане по ЗРП е осъществено, реализирани са и са извършени проучвания на налична археологическа находка и проучвания – *************; така постановеното решение притежава присъщите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК във връзка с § 1, т. 1 от ДР на АПК белези, като въпреки, че е издадено от компетентен административен орган, то е нищожно като издадено при съществено противоречие с материално-правните разпоредби и пълно несъответствие с целта на закона и при превратно упражняване на власт. По тези съображения с депозираната пред Административен съд – Пловдив жалба жалбоподателката е поискала да се прогласи нищожността на Решение № 170/22.06.1992 г. на К. на Община Хисаря.

То е издадено при действието на Закон за административното производство ЗАП /обн. ДВ, бр. 90 от 13.11.1979 г., отм. бр. 30 от 11.04.2006 г./, като при извършената от съда служебно справка в деловодната система на съда се констатира, че срещу него е била подадена жалба, по която е образувано адм. д. № 4398 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 1993 г. /изискано за послужване по гр. д. № 20235300102895 по описа за 20223 г./, приключило с постановено на 06.12.1994 г. окончателно решение, което по силата на чл. 45 ЗАП /ред. ДВ, бр. 19 от 06.03.1992 г./, препращащ по неуредените в него въпроси към действащия по това време Гражданскипроцесуален кодекс /обн. Изв, бр. 12 от 08.02.1952 г., отм. ДВ, бр. 53 от 30.06.2007 г./ във връзка чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./ е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдълища и учреждения в Република България. Срещу решението по адм. д. № 4398/1993 г. са подадени две молби за отмяната му съответно за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, по която е образувано адм. д. № 1087 по описа на ВАС на РБ, ІІІ отделение и за отмяна на основание чл. 239, т. 2 АПК, по която е образувано адм. д. № 5149/2019 г. на ВАС на РБ, ІІІ отделение, които са оставени без уважение.

ЗАП /обн. ДВ, бр. 90 от 13.11.1979 г., отм. бр. 30 от 11.04.2006 г./, по реда на който е извършен контрол за законосъобразност на Решение № 170/22.06.1992 г. на К. на Община Хисаря е отменен с § 2, т. 2 от ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс, в чл. 149, ал. 5 и 128, ал. 1, т. 1 от който е предвидено, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, което, обаче, е подведомствено на административния съд.

Предвид гореизложеното доколкото вече е реализиран контрол за законосъобразността на Решение № 170/22.06.1992 г. на К. на Община Хисаря по регламентирания за това ред към датата на издаването му, а в действащия Административнопроцесуален кодекс е предвидена нарочна възможносто за прогласяване на нищожността на административните актове без ограничение във времето от административните съдилища, то Окръжен съд – Пловдив, на който делото е препратено по подсъдност намира, че не е компетентен да го разгледа, в това число и да се произнесе по въпроса за допустимостта на направеното в жалбата искане, с оглед на което на основание чл. 135, ал. 6 Административнопроцесуален кодекс :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА пред състав, включващ трима представители на Върхов ен

2 касационен съд на Република България и двама представители на Върховен административен съд на Република България спора между Окръжен съд – Пловдив и Административен съд – Пловдив относно подсъдността на гражданско дело № 20235300102895 по описа за 2023 година.

Настоящото определение ведно с гражданско дело № 20235300102895 по описа за 2023 година да се изпратят на Върховен касационен съд на Република България.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

3